Марк Олдън
Призракът (35)

35
Нека ти освежа паметта

— Пет пари не давам кой е спуснал задачата. Хич не ме е еня какво ще кажат в дирекцията. Никога повече няма да работя с теб.

— Никога не казвай „никога“. — Хари се намести ухилен върху писалището на Фарньоли. — Знам, че новото разследване ще ти хареса. Сигурен съм.

„Научил е нещо — помисли Рос. — И си умира да ми го каже.“

Реши да си мълчи и да слуша. Да се държи с Хари така, както се държеше с престъпниците: да го държи под око и да чака.

— Казала си на гаджето си, че те следя, нали? — подхвана отдалеч той.

Рос не му отговори.

— Долна лъжа — отсече мъжът. — Нито пък съм ти влизал в апартамента. Скъсваш се от бач, вече губиш реална представа за нещата. Сигурно стоварваш вината върху мен. Добре. Влизам ти в положението. Но Фарньоли е прав. Ще ти се отрази добре, ако си починеш малко. Защо не се махнеш от Манхатън? Заповядай у нас, постой известно време с мен и Хелън.

Тя завъртя очи и погледна към тавана.

— А какво ще кажеш за това? — не мирясваше Хари. — Смятам да се пенсионирам и да отида да живея в Италия. Още в началото на другата година. Вероятно помниш, споменавал съм ти, че искам да съм близо до големите оперни сцени. Е, и това ще стане. Ние с теб бихме могли да заминем първи. И да обзаведем къщата, после ще вземем и Хелън.

— Съвсем си превъртял — обади се накрая Рос.

Хари впи в нея зелени очи.

— За мен ти значиш много. Като професионалистка, де. Откакто работя с теб, кариерата ми направи квантов скок. Сега ще се издигна още повече.

— Професионално или не, не искам да имам нищо общо с теб — отсече Рос. — Не искам да ми пазиш гърба, нито да работим в един и същ екип. Край, било каквото било. Знам всичко за теб.

— Виж ти! И какво толкова знаеш?

— Знам за другите — отвърна жената.

Хари скръсти ръце.

— За другите ли? За кои други?

— Я не се прави на ударен! За полицайките под прикритие, които уж е трябвало да пазиш, но както гледам, не си ги опазил особено. Да продължавам ли?

— Я да видим дали съм разбрал правилно! Стоварваш върху мен вината за ченгета, които посегнаха сами на живота си. Или които, понеже бяха небрежни и не си разбираха от работата, загинаха в страшни мъки. Колкото и да не ти се вярва, има случаи, в които и аз съм безсилен. Разстроена си, но мен ако питаш, не бива да допускаш тази грешка. Да обвиняваш колегата си, де. Ще загазиш, повярвай. Всички колеги ще отсъдят, че ти хлопа дъската. На твое място щях да забравя тия небивалици за Хари убиеца.

— Да забравя, че си пречукал две ченгета и Бог знае още кого ли? Аз пък съм на друго мнение.

— Бре, бре, бре, както гледам, не си губиш времето! Звъняла си на ченгета, с които съм работил преди, проникнала си в компютърните файлове, преглеждала си старите течения на вестниците. Изложила си шантавите си теории дори на оная патка, вдовицата Линдър, която е твърде изкуфяла, че да се набутва между шамарите, но нейсе! Старите навици умират трудно. — Хари вдигна показалец. — Виж, Павлидес го разбирам. Влюбен е човекът, играе ти по свирката. Но хора като госпожа Линдър какво се тикат, дето не им е работа? Всъщност сигурно би трябвало да съм поласкан! Моята скромна особа — обградена с такова внимание!

— Край, Хари, не искам да те виждам. Знам какво е сполетяло жените, дръзнали да ти обърнат гръб.

— И друг път съм ти говорил колко е важно да знаеш повечко тайни. Нека ти освежа паметта. — Той лапна сурово кашу и се взря в прозореца, озарен от огненото сияние на изгряващото слънце. Гласът му беше благ, мед му капеше от устата.

— Рос Магелан. Истинско име: Розалинда Ирис Секора Монис. По-голямата от двете сестри в заможно семейство с кубинско потекло. Бащата притежава нашумял ресторант за морски деликатеси в Лонг Айланд с годишен оборот от милиони долари. И майката, и бащата вече са покойници. Най-близка родственица: сестра Франческа, на галено Чеси. Майката загинала, докато карали отпуската в Палм Бийч. Блъснала я кола, шофирана от осемдесет и седем годишна бабка, която получила инфаркт зад волана. Загубила управление, автомобилът се качил на тротоара и влачил майката цели сто метра. На смъртта на бащата ще се спрем малко по-подробно, но по-нататък. В момента Чеси е настанена в болница за душевноболни на Лонг Айланд. А това ни отвежда при бащата и при така нареченото му самоубийство. Според хората той е посягал на Чеси, изнасилвал я е и измъчван от угризения на съвестта, си е теглил куршума. Такава е официалната версия. Да, ама не. Хари го вижда по друг начин. Според Хари Чеси е убила баща си, а Розалинда я е покрила, за да не гние момичето по затворите. Благодарение на това нашата Чеси си се радва на сладък живот с кабелна телевизия, птички по перваза и медицински сестри, които й треперят като на писано яйце. Чеси, Бог да я поживи, е посещавана често от своята какичка Розалинда, която я води да яздят в гората. Подразбрах, че скоро щели да изпишат Чеси. Още догодина. Но девойчето надали ще се радва дълго на свободата си, ако го обвинят в убийство. Тогава нищо чудно съвсем да превърти, горкото. Освен това Хари смята, че Розалинда Монис си е сменила името, за да не я свързват с оня изпаднал тип, баща й, посегнал на родната си щерка. Затова и днес я познаваме като Рос Магелан. Забележете, Рос, а не Роз. Затова пък инициалите са същите. Така де, защо да не се възползваме от онова, което сме научили в полицията! Но карай. Да се върнем на Чеси. Според Хари, ако Розалинда не престане да ровичка в живота му, той ще има грижата сестричката й да се изправи пред съда по обвинение в убийство. И понеже отворихме дума за убийства, нека се спрем накратко и на покойния непрежалим съпруг на Рос Алън. Бивало си го е. Красавец, и приказката му приказка, и танците му танци. Наш Алън си е падал по тангото. Но имал, клетият, един малък недостатък. Бил пристрастен към хазарта и успял да профука ни повече, ни по-малко от двайсетина милиона, при това в по-голямата си част чужди. А това не говори никак добре за банковата ни система — бива ли да отпуска такива тлъсти заеми на човек, затънал до гуша в дългове! Не се е свенял да се представя под чужди имена, да се разорява през ден, да регистрира фиктивни фирми, да взима пари от приятели — само и само да се докопа до мангизи. Изпечен мошеник. Успял е със сладките си приказки да убеди и теб да му отпуснеш сто хиляди долара — за да ги „инвестирал“. Надявам се, си ги отписала тия мангизи, нали? Толкова ли не се е намерил някой, който да предупреди Алън? Ония приятелчета, южняците, хич не си поплюват. Особено когато някой се опитва да шикалкави и да ги мами на покер. Как са го очистили, с пушка ли? Сигурно е бил грозна гледка, след като са го довършили? Но какво да се прави, такъв е животът. Ала както и да е, Алън вече е на оня свят. Майка ти и баща ти също. Така че сега си имаш само Чеси. Как мислиш, ще издържи ли, ако я изправят пред съда за убийство? Нали знаеш, за такова престъпление няма срок на давност? Могат да ти потърсят сметка по всяко време. И след двайсет-трийсет години. Лоша работа. Не е зле да се замислиш. — Хари слезе от писалището на Фарньоли. — Искам да получа тая задача. Така ще се възмездя поне малко за тегобите, които съм изтърпял. И ти, детектив Магелан, ще работиш заедно с мен.

Фарньоли се върна в стаята. Хари каза с устни на Рос: „Сама избирай.“ Шефът им отиде зад писалището. Но не седна. Гледа дълго Хари. Накрая попита:

— Всичко наред ли е?

Той се ухили.

— Недоразуменията са изгладени. Хайде, стига сме гледали така, сякаш са ни потънали гемиите!

Фарньоли стрелна с очи Рос. Тя кимна, както беше свела глава.

— Браво на вас. Слушайте сега — подхвана шефът. Пак, без да сяда, отвори някаква папка, оставена върху бюрото. — Само че си трайте, чухте ли. Не говорите насън, не разговаряте с дърветата, нито гък пред никого! Заповед от дирекцията. Ако случайно сте забравили, разследването ни е спуснато не от друг, а от директора на полицията. — Той седна. — От дирекцията са откраднати записи на подслушани телефонни разговори. Може да стане голям скандал. Понеже записите са незаконни — в Нюйоркското управление са ги правили без съответното разрешение. — Почука с пръст по папката пред себе си. — Това обяснява затруднението, в което сме изпаднали. Щом ви изложа същността на нещата, заповедта ми е да изгорите всичко до последното листче в папката и после да пуснете пепелта в тоалетната. И да не записвате нищо на хартия. Освен това ние с вас не сме водили никога този разговор. — Фарньоли се облегна и сплете длани зад тила си. — Заради тези записи са убити двама души. И то за едно денонощие. Не е нужно да сте носители на Нобелова награда, за да се досетите, че не върнем ли, и то час по-скоро, записите, ще загинат още хора. Трябва да действаме светкавично. От днес за вчера. — Той се вторачи в тавана. — Защо точно на мен, Господи? — Погледна Рос и Хари. — Не се ли справите, загазваме не на шега, веднага ще ни вземат на мушка — като се почне от журналистите и се стигне до големите шефове. Някои от записите са си съвсем законни. Но началството се притеснява за незаконните. Нека уточня, че преди да ги направим, сме извадили съдебно постановление. Спазили сме реда. Когато се е налагало, сме удължавали срока на разрешението. Къде сме сгазили лука ли? Ами записвали сме и неща, за които нямаме разрешение. Затова и шефовете са си глътнали езика. И тук се появявате вие.

Рос посегна да извади бележник, но после се сети за предупреждението на Фарньоли да не записва нищо на хартия.

— Когато ние в полицията подслушваме разговор на заподозрян и чуваме неща, които не са свързани с разследването, сме длъжни веднага да прекратим записа. Незаконно е да записваме и думица, ако тя не е свързана с разрешеното от съда разследване. Не ни е работа да слушаме неща, за които нямаме съдебно постановление. Незаконното подслушване и записване може да издъни цялото разследване. Освен това съдиите, журналистите и оная паплач, дето все си опява за човешките права, само това и чакат, веднага ще се нахвърлят на полицията.

Рос извади от чантата си дъвка. Работата наистина беше дебела.

— Както споменах, двама души вече са гушнали босилека — продължи Фарньоли. — И двамата бяха информатори. Някой е чул имената им на записите на подслушаните разговори и тутакси ги е посетил. Шушука се, че вече има случаи и на изнудване. Не ни влиза в работата дали някой е обратен, дали нечия жена кръшка, или градски съветник се е обзавел с банкова сметка на Бахамските острови. Не сме имали съдебно постановление да записваме разговорите. Затова и тази информация е безполезна. Но не и за човека, откраднал записите. Виж, той е напипал златна жила. — Фарньоли прокара пръсти през прошарената си коса, подстригана на канадска ливада. — Или връщате пикливите записи, или зле ни се пише. И ми ги носите, преди политиците, съдиите и мно-ого либералните средства за масово осведомяване да са надушили, че изобщо ги има. — Той погледна Хари. — Трябва да кажа нещо на Рос.

Тя изпроводи с поглед Хари, докато той вървеше към кабинета на секретарката. От ехидната му усмивчица разбра, че знае какво ще последва. Пак я прониза остро главоболие.

Когато вратата се затвори след Хари, Фарньоли каза:

— Заподозрян за кражбата на записите на телефонните разговори е Кони Павлидес.

Рос долепи длани със сключени пръсти до устата си.

— Това някаква войнишка шегичка ли е?

— Де да беше! От дирекцията настояват да го разследваш ти. Дръж се с него както с другите, когато работиш под прикритие. Знаеш си урока. Странно е, че го казвам, но нямах друг избор. Трябва да си спечелиш доверието на Кони и после да направиш каквото се иска от теб.

„И какво се иска от мен? Иска се да предам Кони.“ Тя поклати глава.

— И дума да не става! Намери си друг. Няма да забия нож в гърба на Кони. Нямаш право да ме поставяш в такова положение.

— Сама си се поставила в него още в деня, когато си станала ченге. Ще се направя, че не съм чул какво си казала току-що. Защото в противен случай ще бъда принуден да ти поискам полицейската значка. Това тук е полиция, в нея няма демокрация. Това е военна организация, тоест, низ от заповеди. Или изпълняваш каквото ти нареждат, или си търсиш друга работа. Няма средно положение. Тук не става въпрос дали си мъж или жена. Тук става въпрос, че си ченге и се подчиняваш на заповедите. А ти си добро ченге, точно от теб не очаквам изгъзици. Хората, спуснали задачата, са на същото мнение. — Той положи длани върху писалището. — Дала си клетва. Или я спазваш, или не я спазваш. Дали постъпваме правилно, като те караме да разследваш приятеля си зад гърба му? Не, не постъпваме правилно. Но не търси състрадание, понеже да ти призная, началството в Нюйоркската дирекция на полицията и един милиард китайци пет пари не дават. С тия записи са загазили важни клечки. Шефовете си имат достатъчно главоболия, че да мислят и за теб. — Той продължи вече по-меко: — Можеше и да е по-зле. Например ти си връщаш полицейската значка, някой друг поема случая и тогава зле му се пише на Кони. Ти поне можеш да му помогнеш някак. Не знам как. Но все пак помисли.

„Така си е. Приемам, пък каквото сабя покаже“ — помисли Рос и се опита да си възвърне самообладанието.

— А защо са решили, че Кони е свързан с тия записи?

— Главният заподозрян е един компютърджия от охранителната фирма на Кони. Някой си Дени Ринко. Смятат, че може би Кони го е накарал да ги задигне.

Рос затвори очи. Хари е знаел, че Кони е натопен и тя ще бъде принудена да го разследва.

Сега въпросът беше дали всъщност именно Хари не го беше натопил.