Марк Олдън
Призракът (1)

1
Невидимия

Следеше я от два дена. Причакваше я в здрача, докато тя излезе от жилището си в Манхатън.

Тръгна в прохладната юнска утрин подире й и я наблюдаваше как си прави кроса в Сентръл Парк.

Кара след нея с автомобила и до Куинс, където тя влезе в празен италиански ресторант и цели четирийсет минути седя сама в едно от сепаретата в дъното. Беше като на тръни.

Предположи, че са й вързали тенекия.

Наблюдаваше я през прозореца на ресторанта и си записваше в дневника. Жената говори два пъти по клетъчния телефон, после си поръча салата, която не докосна.

Той си водеше дневник за всяка жена — записваше случките, впечатленията, изживяванията си.

Единствена тя още беше жива.

Той се върна в колата. Не се притесняваше, че трябва да чака — беше упорит, притежаваше силна воля и волско търпение. Преднамерено създаваше у другите впечатлението, че е муден и не му пука от нищо, обаче умът му беше остър като бръснач.

Включи касетофона, отпи от кафето, после се отпусна на предната седалка. Отметна глава и затвори очи. Заслуша Павароти — бива ли човек да се занемари така и да напълнее толкова!

Обичаше жената точно както обичаше операта. Безразсъдно и безогледно: всичко или нищо. Изпуснеше ли я от поглед, не го свърташе на едно място.

Поразмисли и отсъди, че кривокракия доминиканец с планинския велосипед, когото беше засякъл на Кълъмбъс Авеню, също я следва. Келешът му с келеш току надигаше бутилката минерална вода „Евиан“ и се правеше, че, видите ли, разглежда витрините. Много хитро, няма що!

Той знаеше защо онзи я следи. Тя беше тикнала доста народ зад решетките и някой сигурно искаше да й отмъсти.

Доминиканецът като нищо можеше да е и джебчия. Наркопласьор, тръгнал да си гледа алъш-вериша. Или пък да й е харесал например задника и да му се е дощяло да я види отблизо. Латиноамериканците, Бог да ги поживи, си умираха да се размотават пеш — може пък човекът да беше излязъл да се поразтъпче. Или си търсеше с кого да поиграе баскетбол на един кош — по пет долара на калпак. Съществуваха хиляди причини да снове с черното си велосипедче от Кълъмбъс Авеню до Сентръл Парк откъм страната на Уест Сайд и обратно.

Всъщност доминиканецът беше поръчков убиец — имаше в актива си към седем-осем трупа. Мъжът по една случайност беше в полицейския участък, когато доведоха доминиканеца и го тикнаха в ареста, но не за убийство, а задето подпалил псе и го метнал, моля ви се, от покрив в Уошингтън Хайтс.

Жената още висеше в ресторанта. Отпиваше от капучиното и си поглеждаше часовника.

Беше невъзможно Невидимия да я защити от всичките й врагове. Бяха прекалено много.

Имаше си план. Беше обмислил всичко до най-малките подробности.

Да се вдигнат и да се махнат от Ню Йорк. Само двамата. С достатъчно мангизи, та да си живеят като царе до края на живота.

Той беше самоуверен и спокоен. Благодарение на тай-чи-чуана и оригамите: с тай-чи-чуана се поддържаше във форма и си каляваше духа, с оригамите се учеше да е търпелив и да цени красивото.

„Направиш ли хиляда оригами на жеравчета, желанието ти ще се изпълни.“

Сгъваше ли жеравче, винаги се сещаше за жената.

Тя излезе от ресторанта и отиде с колата в обществената библиотека в Куинс, където се зае да преглежда старите течения на нюйоркските вестници. Преснима няколко страници, с което само разпали любопитството му.

Прииска му се да я види по-отблизо, но после се отказа. Защо да дърпа дявола за опашката!

И добре, че не влезе в библиотеката. След няколко минути кой, мислите, нахълта вътре: любовникът й, бивш следовател от отдел „Убийства“ в Нюйоркското управление на полицията, сега работеше в частна охранителна фирма.

Двамата с жената хапнаха в един китайски ресторант наблизо, прочетоха заедно през смях късметчетата в курабийките. После отидоха в нашумял напоследък кубински нощен клуб в Джаксън Хайтс, където свиреше оркестър, и танцуваха салса. Вътре нямаше къде игла да падне, Невидимия ги наблюдаваше от барплота. Докато гледаше жената, чак му притъмня — тя танцуваше страхотно, все едно те прелъстяваше или аха, и ще получи оргазъм.

Полунощ. Жената си тръгна заедно със своя любовник от клуба и двамата отидоха в жилището му в Бруклин Хайтс. Още във входа започнаха да се целуват, после се качиха на асансьора. Невидимия потрепери отвратен. Виж ги ти, тръгнали да се натискат по входовете!

Погледна в огледалото за обратно виждане и се замисли за случките от деня — разглеждаше под лупа всяка постъпка на жената. Тя явно си беше наумила нещо. Ами да!

Светна си с фенерчето във форма на писалка и зачете дневника.

Италианският ресторант. Библиотеката.

„А, такава ли била работата!“ — рече си той.

Точно така, не й бяха вързали тенекия. Беше отишла в ресторанта, защото имаше среща, нещо като кратка спявка край лагерния огън. Само че задочна.

Жената бе разговаряла с някого, скрил се или в кухнята, или в склада. Това обясняваше клетъчния телефон и защо тя нервничеше. Защо си взе салата, но дори не я опита.

Събираше информация. Беше му ясна като разтворена книга. Невидимия знаеше прекрасно кого е взела на мушка. За да предпази един от най-високопоставените мъже в града, той беше извършил убийство и сега жената го разследваше.

Едно на нула за него.