Владимир Колев
Насилието като отрицание на етичната и религиозна толерантност

История, прочетена някога и някъде. Флоренция през XV и XVI в. не е обикновен град. Тогава, там, разцъфтяват класическите форми на Рененансовата култура. В двора на Медичите намират подслон и разбиране към изкуството си мнозина поети, художници, учени.

Малко по-късно, по улиците на този град започва да кънти гласът на отец Джероламо Саванарола. Носител на единствената, крайна Божествена правда.

Каква е връзката между двете явления?

… Една майска вечер свитата на Лоренцо и Джулиано Медичи се е разположила в градината. Пият леко вино и разговарят. Поетът Анджело Полициано чете стихове:

„Бяла е тя и в бяло облечена…

… в нея са събрани кротостта и величието на царица“

След малко се появява тя. Царицата. Нарича се Антоанета Веспучи. Ако името й не ви говори нищо, то е много вероятно да сте зървали образа й. В картините на Сандро Ботичели. Това е тя, красавицата от картините „Пролет“ и „Раждането на Венера“.

Платоничната любов на Сандро Ботичели. После…

… Антоанета Веспучи умира. В един майски ден три години по-късно. Сандро Ботичели я надживява с години, но тя остава да живее: в очите му наяве и в сънищата му — всяка нощ. След години Сандро умира. Също през май… Уморен от несподелената си любов.

Мъжът на Антоанета Веспучи, Лоренцо Медичи е убит от знатта на Флоренция. Дворът му дава прекалено много примери на свободно поведение.

В града всички вече се обличат само в черно и бяло. И слушат, примерни и добродетелни, само речите на отец Саванарола. Както казахме, той разяснява по единствено правилен начин Божествените виждания за съвършеното устройство на света.

Улицата не издържа на примерното поведение. И убива отец Джероламо. Въздъхва с облекчение, прекръства се и продължава да живее така, както си знае…

Връзката и изводите…

Светът и днес си спомня за Флоренция от тези години, като за светъл пример на полет на човешката мисъл. Но даже и просветеният авторитаризъм на Медичите предизвиква трусове. Всякакъв вид, даже прикрито насилие, изкарва хората на улицата.

Етичността, когато е предозирана, също може да предизвика трусове. Макар, че католическата култура генерира класика в изкуството, отец Саванарола все пак бива убит… Просто и банално, валидно и за днешните улици: насилието ражда насилие.

Винаги!