Владимир Колев
Зелените човечета

Не става въпрос за марсианска агресия, описана в английски стил. Още преди Уелс да сащиса цял народ с една радиопиеса, друг майстор на интригата раздрусва цяла империя. Не на ужким. А така, че я докарва до катастрофа. Името на този майстор буди и днес любопитство. За него се пишат книги, правят се филми, провеждат се научни и наукообразни дискусии. Името на майстора-интригант е Григорий Распутин. А катастрофата си има величествено наименование, дадено от друг майстор-интригант, Сталин. Абревиатурата й е ВОСР. Велика октомврийска социалистическа революция.

Би било пресилено да се каже, че катастрофата ВОСР е дело само на Григорий Распутин. По-точно е да се приеме, че той дава своята „достойна лепта“ за това, тя да се случи. В по-нови писания за него, срещнах характерен израз: „космическо нахалство“ — явна заемка от сериалите за Алф. Но очевидно има и още нещо…

Доста е писано за огромната политическа каторга, наречена Русия. И за репресираната от царските режими нейна интелигенция. Че Русия през XIX в. не е Швейцария, е толкова ясно, колкото е ясно и това, че през целия XX в. дистанцията се запазва. За да не се получи голямо отклонение от темата, ще спомена само два факта.

Факт първи. Обективна, неотричана от никого статистика сочи, че за целия „бурен XIX и дореволюционен XX в.“ заточениците на царския режим са максимум 7–8 хиляди. Съставете си дроб с този числител и със знаменател няколко десетки милиона. Пострадали от лениновия и Сталиновия режими. Всъщност, личностите са две, а режимът един, до запетайките…

Факт втори. По време на царските заточения, горещи дискусии на тема революция се водят не толкова по тайни места, колкото в университетските аудитории. Под формата на спонтанни теоретични спорове. Именно тази открита спонтанност посява семето, от което се ражда хибридът на революцията-религия.

В началото на възцаряването на последния руски цар-император Николай II, „революция“ е доста абстрактно понятие. В началото…

Личността на Николай, е обрисувана от съвременниците му твърде противоречиво. Безспорна истина е, че той е „прилично образован“. Не в университет, а по методиката на подготовката за бъдеща „коронована глава“. От специалисти, които наливат в главата доста обработен исторически материал, плюс доста тенденциозни политически трактовки, плюс наистина много етикеция на царските дворове, плюс хералдика, плюс военно дело, плюс малко математика, плюс…

Обобщено казано, плюсовете в тази специфична програма май не са толкова много и понамирисват на плесен. Но благородна плесен…

От друга страна, той е наистина работлив. Но обикновено работи залудо. Просто не познава добре страната си и тя някак си не съумява да го опознае и заобича. Подчинява му се по традиция, но не го обича.

Докато царствения му баща е строг и подозрителен, с изострен, полицейски нюх, Николай е доста абстрактен в съжденията си. Формално действа правилно, но често прави гафове, посрещани с тънка усмивка от едни и с откровена злоба от други. Още при церемонията по коронясването, хиляди отиват заради авантата на царската трапеза, разпъната в полето на местността Ходинки край Москва. Стълпотворението е голямо, а хаосът — безконтролен. Има и жертви — смазани от лакомата тълпа. Човекът имал добра идея, реализират я лакеите, а резултатът е, че „се обзавежда“ с прякор: Николашка кървавия. Прякор, смесица от презрение и злоба.

Друг, характерен момент. Николай е домошар. Обича жена си, обича децата си, обича ограничения семеен кръг. Запален фотограф, но в снимките му е само едно — семейството. За разлика от царствените си предци, няма любовница. Което, съобразно аристократичния, почти нормативен кодекс на онова време, се счита ако не за глупост, поне за ограниченост.

Достъпът до него е труден. Барикадиран от безкрайно сложен йерархичен механизъм. Но веднъж добрал се до него, интелигентният човек среща една неочаквано ерудирана личност, способна да улови и най-тънките отсенки на мисълта.

По време на посещението си във Франция през 1902 г., царската двойка се среща с някой си мосю Филип. Определян като спиритист, хипнотизатор и лечител. Мосю умее да въздейства на хората, особено при нервни разстройства. Предсказва съдби. Прави огромно впечатление на монархическата двойка и по височайша нейна покана, посещава два пъти Русия като най-скъп, интимен гост. До този момент, царското семейство има само четири дъщери. Липсва престолонаследникът. Филип предсказва, че е дошъл редът на дълго чакания царевич. Но предсказва също така, че престолонаследникът ще се нуждае от закрила, която царствения му баща няма да може да му даде. Не знаем и не можем да знаем, какви по-тънки сметки си е правил гадателят за бъдещето, но безспорна истина е, че с това си пророчество, той отъпква пътечка на друг.

Този, другият, се казва Григорий Распутин. Личност, определяна като посредствена, но нестандартна. Човек, съумял с лекота да напипа безкрайната уязвимост на руската монархия. По абсолютно неповторим начин, Григорий Ефимович съумява да влезе в царските палати като свой човек и да бъде приет като такъв. Така — с расото и ботушите, намазани със смърдяща овча лой. С личната си посредственост и непосредственост. С баналната философия на кръчмарски красноречивец, която се възприема от бащицата-император като стилизиран глас на руския мужик.

Един от парадоксите на Русия. Мужик е понятие, включващо презрението към селяндурина, жакерията, простотията. Мужик е също така и обобщения образ на мъдрия руски селянин. Императорът го възприема във втория образ.

Кой е Григорий Распутин и как съумява да се изкачи така ловко на императорския Олимп? Заемайки място до дясното коляно на Първия.

Противниците му веднага отговарят: ами просто мужик от забутаното някъде в Сибир старообрядно село Покровское. Без светско образование и изискани маниери, с оскъдни познания, скубнати оттук-оттам, придобити по време на скитанията из руските манастири. „Варнак“, конекрадец, ял неведнъж бой. Оживявал, благодарение на нечовешката си жизненост.

Може да се добави: Избирателен. Бързо проумява, че с конекрадството няма да преживее и затова се насочва към манастирите — местата, където се получават покрив над главата и познания, чрез които може да се въздейства на хората. Интуитивно напипва къде трябва да чука, за да се пропука. Целеустремен. Веднъж разбрал, къде и как трябва да се въздейства, вече не се спира пред нищо. Пред нищо!

По силата на генетичен социален рефлекс всеки, бил той френски граф или руски благородник, чупи гръбнак пред Императора Всерусийски. Распутин влиза спокойно, като у дома си, благославя снизходително без да се притеснява, че смърди на пот и лой. Започва да поучава в ултимативна форма, използвайки свободно цитати от свети книги. Императорът реагира с любопитство и симпатия, а императрицата просто благоговее.

А Распутин става наистина необходимост за първото семейство на Русия. Царевич Алексей се появява на бял свят с хемофилия, резултат от роднинските бракове на европейските короновани глави. Има чести, тежки припадъци. Хипнотизаторът Григорий се намесва спешно. И успешно. Търсен е непрекъснато, по алгоритъма на припадъците на хлапето. Мосю Филип се оказва прав.

По това време руската знат се е поизучила из европейските колежи и университети. Има очи и уши и без особен труд „нанюхва“ що за стока е царският любимец. Но… схемата си е схема. Щом самият император има такова отношение — няма мърдане! Пък се и оказва, че да влезеш в распутиновата „партия“ си е идея, нелишена от перспектива. Прозрението, на моменти просветва и в главата на коронования, но тогава скача като тигрица императрицата. Така е, като си лишен от алтернативата любовница, ставаш мъж под чехъл на жена си.

За повече от десетилетие се натрупват безброй примери, чиито изход е само един — каквото поиска Григорий Ефи’мич, това става! От тук възниква неизбежният въпрос: какъв е механизмът на въздействие на Распутин, та толкова време просто няма провал?

Външното му описание обрисува един запомнящ се човек: селско, едро, некрасиво лице, среден ръст, набит и жилест. Във физиономията му няма нищо интелигентно, тя е по-скоро сатирска — лукава и похотлива. Но той умее да контролира миманса според обстановката. Пред царската двойка е сериозен, величествен. Очите му са малки, безцветни, поставени в дълбоки очни кухини. На моменти човек губи представа отворени ли са те или не, но никога не го напуска усещането за „боцкане с игли“. Погледът е остър, тежък и проницателен. Всички — врагове и приятели — признават, че от него се излъчва нечовешка сила.

Хипнотизатор. Владее професионално апарата на хипнозата както в лечебния й вариант, така и за постигане на поставена цел. Очевидно е и екстрасенс. Ето как описва една лечебна процедура бъдещият негов убиец, граф Феликс Юсупов: „… започна да движи ръцете си над мен. Силата му бе огромна. Чувствах как тя ме обхваща и се разлива по тялото ми като топла вълна. Същевременно бях като вцепенен — тялото ми се беше вдървило…“

Распутин принадлежи към сектата на хлистовците. Наименованието е диалект на дума, определяща ги като най-верни привърженици на Христа — христовци. Не би имало особен смисъл да се спираме на конкретната религиозна философия, ако тя не резултираше върху поведението на хората край него. Молитвените събрания при хлистовците довеждат до едно особено съчетание на религиозен и сексуален екстаз. Според хлистовската „теория“, в момента на най-голяма истерична и сексуална възбуда, Светият дух се спуска на земята, в човека. Така че, груповите сексуални оргии, с които завършват хлистовските молитви, се чиста проба Божия благодат. Не можем да знаем, как Творецът е гледал на тази теория, но на грешната земя, Григорий Ефи’мич намира достатъчно последователи. Които стават негови предани единомишленици.

Въздействието върху жените пък си е специалитет „а la“ Распутин. Не е и толкова сложно за разбиране. Жена, попаднала под неговата хипнотизаторска и морализаторска магия, без особено да се замисля, става и негова любовница, и негова яростна фенка. А как гледа на проблема умният Григорий? — Прагматично, по селски. „Тези женоря са по-лоши и от мъжете, тъкмо от тях трябва да се започва. Да… Водя аз разните му госпожи в банята, вкарвам ги там и им казвам: сегичка се събличай и изкъпи мене, селяка… Ако пък някои започнат да се назлъндисват, да се превземат, на бърза ръка ги оправям… и цялата им горделивост се изпарява. Слугини мои стават, от греха се плашат, макар че им обяснявам, че Аз ги изчиствам от него.“

Като си помислиш — разбираемо. За една жена от знатта си е направо необходимост да разнообразява привидно шарения си, но всъщност жестоко окован в етикета живот. Вместо възскучен, маниерен граф за съпруг и също такъв любовник — един първичен мъж без задръжки. Как да не опиташ вкуса на греха точно с него? А и… по това, колко известен е любовникът ти, съдят за качествата ти като жена-съблазнителка.

Още много може да се говори за наистина необикновените му възможности да въздейства върху душевността на заобикалящите го. Распутин навярно би доживял до дълбоки старини, ако се бе ограничил само на позицията на императорски духовник, лечител и морализатор. Но той влияе и върху събитията в Русия. Чрез хора от конкретните управленчески механизми. По негово време Русия изживява революционния кипеж от 1905/07 г.; по негово време влиза в I-вата Световна война. Распутин дава акъл на императора. Съветите се реализират в конкретни заповеди — често с хипотетичен шанс за положителен резултат. А още по-често резултатът е просто нелеп. Распутин не се ограничава в позицията на винтче от апарата, той тръгва да въздейства тотално на голямата политика, гонейки точно определени цели.

До тук говорихме как Распутин въздейства на заобикалящите го, без да се спираме на огледалния вариант — самия Распутин да бъде използван като оръдие в нечии ръце и замисли. Като всеки посредствен човек и той може да бъде убеден в целесъобразността на някоя особено ценна теория, която ще разреши комплексен кръг от проблеми. Държавата се обезкървява все повече и повече. Излизането от войната би било добре за матушка Рус. Как да стане? — Ами, просто по християнски. Нима германецът не е твой брат? Господ е казал: „Обичай врага си, както обичаш своя брат.“ „Ще поставим на трона Александра (императрицата — б.а.) с малолетния й син, а него (императора — б.а.) ще пратим на почивка в Ливадия… Голямо щастие ще е за него да стане градинар.“

Това не са само наивни бълнувания. Това е конкретен план, който има частична реализация. Мизансценът съвсем конкретно предпоставя появата на зелените човечета, за които казахме, че не са от марсиански произход. По описание те са светлоруси, бледи, със зачервени лица. За самия Распутин „те живеят в Швеция“. Според логиката на действията им, те са по-скоро от другата страна на фронтовата линия и служат на кайзера. В самата Русия „има много зеленички и техни приятели, все наши умни хора.“

Погледнато без излишна предубеденост, това е просто политическа диверсия, която трябва да съкруши противника на Германия.

… Текат последните дни на 1916 г. Русия е пред срив, Распутин триумфира от години. Но, в опасна близост до него се намира оксфордския възпитаник и царски роднина — граф Феликс Юсупов. В личен план — хомосексуалист, но и съпруг на красавица. В обществен, Юсупов е представител на патриотичната, антираспутинска част на руската аристокрация. Ненавижда Распутин, но дълго и обмислено гради „приятелство“ с него. За Распутин денонощно бди „охранката“ — тайната руска полиция. Но Юсупов има привилегията да не се отчита пред „ангелите пазители“. И да им върти малки шегички, играейки си на криеница с тях.

… Атентатът е организиран несръчно, непрофесионално. Съшит е с бели конци и е разкрит още на следващия ден. Но успява. Историята си е направо касапска. Няма да я описвам. Ако някой се интересува от нея, има автентичен първоизточник — записките на граф Юсупов.

… Царската фамилия е направо потресена. Освен лична скръб, има и една огромна обществена въпросителна. Да беше някой друг, да го съдиш и пообесиш, да речем. А то — убиецът — човек от родата. Е, излиза височайша заповед да бъде заточен.

Враговете на распутиновите фаворити, естествено ликуват. Мнозина от тях се надяват, че отсъствието на злокобната фигура ще промени коренно хода на войната. Но са достатъчно късогледи и не успяват да видят, че най-страшното идва не откъм фронтовата линия. На вратата чука поредна, многопластова революция. Която ще започне банално с улични размирици, ще мине през неизбежната борба на различни политически групировки за власт и ще завърши с диктатурата на една малобройна, но добре организирана формация, наречена болшевики.

Нищо, че смяната на властта има характер на пронунциаменто — оперетъчна, южноамериканска „революция“. Последиците са наистина сериозни — и за Русия, и за света. За десетилетия напред.

Неволно възниква поредица от въпроси, свързани с личността на Распутин. И те могат да се обединят под една обща, почти хамлетовска дилема „Ами, ако?…“

… Ако не беше се появил на историческия небосклон талантливия интригант, може би нямаше да се стигне до чак толкова неефективно управление на страната?

… Ако не бяха се случили безбройните вмесвания на царския фаворит в стратегията на водене на военните действия, може би нямаше да се стигне до толкова ялово и бездарно водене на войната като цяло?

… Ако не беше преведен в действие наистина предателския план за „побратимяване“ с немците, може би нямаше да придобие сила и тежест политическата формация, които малко неочаквано даже за самата себе си се оказва начело на властта в Русия. Ефектът е потресаващ. Болшевиките излизат и на световната сцена, като защитници на онеправдания пролетариат. А вождът им — зеленото човече Владимир Ленин — вместо да си остане вечен гостенин в гостолюбива Швейцария, застава начело на една тиранична и плашеща света власт.

… И още сума ти „ако“, които в края на краищата резултират в явлението Велика Октомврийска Социалистическа Революция. Първопричина за още по-опасно великата Втора Световна Война.