Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Unpardonable Sin, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Свободен лиценз на Добромир Кралчев)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране
moosehead (2011)

Източник: https://learn.fmi.uni-sofia.bg/mod/resource/view.php?id=197501 / http://free.hit.bg/dklib/Gilbert_Keith_Chesterton____Poems_translated_BG.pdf

Лиценз

Издателят поставя това издание под лиценз, близък по дух до GNU FDL; а именно: позволява свободното възпроизвеждане, разпространение и променяне на изданието или части от него при следните ограничения:

— да бъдат указвани имената на автора и преводача;

промени в текста могат да бъдат внасяни само при условие че лицето, което ги е внесло, укаже направените промени и своето име, така че промените да не бъдат свързвани с имената на автора и преводача;

— изданието, части от него и всички производни разработки могат да бъдат разпространявани само под настоящия лиценз; нарушителите на това изискване губят автоматически правата си по настоящия лиценз; обаче правата, придобити от други лица, се запазват;

— всеки, който разпространява това издание или части от него под каквато и да е форма, е длъжен да даде на получателите всички права по настоящия лиценз и да ги уведоми за това изрично.

Думата „свободно“, употребена по-горе, означава „без други ограничения освен изброените“. Тя не значи „безплатно“: всеки има право да разпространява това издание или части от него било безплатно, било срещу заплащане, като заплащането е за самия акт на разпространение.

Издание

Гилбърт Кийт Честъртън

Стихотворения

 

Националност английска

Първо издание

 

Оформление и предпечатна подготовка: Добромир Кралчев, 2008

Печат: Мантек ООД

 

Издател: Добромир Кралчев, 2008

[email protected]

 

Излязла от печат на 29.08.2008 г.

История

  1. — Добавяне

Любима, не проклинам тоя час.

В мълчание калява се духът.

Бог даде ми начало, ден и път,

но любовта остави в твоя власт.

 

От дързък ум и любопитен взор

Той скри сърцето, както скри смъртта —

зад седмата заключена врата,

далеч от светски шум и празен спор.

 

И скиптърът на Праведния съд

намира се в сърцето с обич жива,

в което за омраза няма кът —

то съди, ала съдено не бива.

 

Обикнеш ли макар и роб презрян,

дадеш ли му сърцето си, любима,

ще бъде той навеки оправдан —

такава власт сърцето твое има.

 

Но ако някой с вид на господар

докосне твоите ръце без свян,

без да се чувства малък и презрян,

без да съзнава, че е жалка твар —

 

дори да е поет или пророк,

на ангелите даже да е княз,

кълна се, ще го фрасна здраво аз

там — пред лицето на самия Бог.

Край
Читателите на „Непростимият грях“ са прочели и: