Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Not at Eight, Darling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шерил Удс. Не в осем, скъпи

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1992

Редактор: Людмила Харманджиева

ISBN: 954–11–0023–6

История

  1. — Добавяне

Девета глава

— Какво става тук?! — изсъска Хийт, когато входната врата на Бери се отвори, за да пропусне Майкъл. Тържеството по случай премиерата вече беше в разгара си.

— Млъквай! — изръмжа Дениъл. — Бери го е поканила.

— Нещо като да поканиш врага в лагера си…

— Знаеш ли по-добър начин да бъде обезоръжен? — отвърна разумно тя. — Освен това Бери си го е харесала.

— Значи е по-луда, отколкото си мислех — изстреля Хийт. — Тоя човек е… Ох, все едно. Аз отивам на терасата.

— Наистина добра идея.

Бери дочу заядливите забележки, но беше твърде погълната от посрещането на Майкъл, за да се тревожи за реакциите на останалите. Знаеше, че със сигурност някои от тях няма да се зарадват на присъствието му, но това си беше нейно парти и тя желаеше да го има до себе си тази вечер.

През изминалата седмица бяха говорили само няколко пъти. Той очевидно бе взел присърце молбата й за усамотяване и се бе постарал напълно да я удовлетвори. Дори повече от нужното. Не й се обади нито веднъж. Вместо това чакаше тя да го направи. Бери никога не се бе чувствала толкова самотна и изоставена. Наложи се да признае пред себе си, че се бе увлякла по него. И може би дори нещо повече. Всъщност нямаше значение какъв етикет ще прикачи към чувствата си. Вече нямаше намерение да го държи на една ръка разстояние. Новото й решение придаде особена топлина на усмивката й.

— Радвам се, че дойде — погледна го тя с искрящия си, невъзпрепятстван от очила поглед. Благодарение на новите си контактни лещи можеше ясно да види колко добре изглеждаше Майкъл в джинсите и падащата по тялото риза. Той огледа неприветливите лица зад гърба й и се усмихна.

— И май си единствената.

— Може, но това си е мое парти. Само моето мнение има значение.

— Всъщност и мен ме интересуваш само ти.

— Изчакай да ти дам нещо за пиене и ще можете да си побъбрите.

Майкъл се престори на уплашен.

— Да побъбря? С тази тълпа?! Та те ще ме разкъсат на парчета! А си мислех, че се радваш да ме видиш.

— Радвам се. Много — каза Бери тихо и го хвана под ръка. — Но съм също и домакиня. Имам доста работа.

— Каква работа?

— Ох, сам знаеш. Домакинска работа — усмихна се тя.

— Мога да ти помогна.

— По-внимателно, господин Комптън — намеси се Дениъл, като се приближи и прегърна Бери през кръста. — Защото ако не внимавате, тя веднага ще ви надене престилка и ще ви прати в кухнята да кълцате отвратителни, сурови пилешки дробчета.

— Пилешки дробчета ли? — повтори той и скептично погледна Бери. — Мисля, че ще остана тук да поговоря с талантливата ти режисьорка.

— О, не, няма. Вече предложи да помогнеш. Дениъл ме изостави само защото я помолих да приготви няколко ордьовъра.

— Не бих докоснала тази гадост за нищо на света! Уф! — Дениъл потрепери от пресилено отвращение.

— Но я ядеш — напомни й Бери.

— Разбира се! Обаче само след като е била оваляна в яйца и брашно, обвита в бекон и печена до неузнаваемост. Ако знаех как изглежда в сурово състояние, не бих я докоснала!

Бери се засмя.

— Добре, печелите. Забавлявайте се тук, а аз ще свърша цялата кухненска работа сама.

Дениъл и Майкъл си размениха заговорнически поглед.

— Не ти ли прозвуча това като вой на ранен мъченик? — попита той.

— За съжаление, да — съгласи се Дениъл.

Тримата влязоха в кухнята, за да довършат подготовката на ордьоврите и соса, който Бери бе направила предния ден. Всеки път щом Бери обърнеше гръб, Майкъл му добавяше червен пипер. Когато накрая го забеляза и опита така подправения сос, очите й се насълзиха и бързо си наля чаша ледена вода.

— Какво си направил?! — задави се тя между глътките.

— Трябваше му малко сексапил — поясни той жизнерадостно. — По-добре ли е сега?

— По-добре? Направо смъртоносен! Ти знаеш ли, че половината от гостите ми вече имат язва? Тази смес ще ги убие!

Дениъл взе една лъжица и опита соса.

— М-м-м — каза тя одобрително. — Бери, какво не ти харесва? Всичко си му е наред.

— Благодаря ти — каза Майкъл с преувеличено облекчение. После се обърна към Бери: — Виждаш ли?

— Добре, умници такива. Но вие ще викате линейките, когато гостите ми се загърчат по пода.

— Не й обръщай внимание — каза Дениъл на Майкъл. — Винаги е била кулинарен невежа. Веднъж в колежа се оплака на управителя на закусвалнята, че сосът бил твърде лют. Представяш ли си? Да нарече онзи ужасен буламач твърде лют!

— Това не е вярно, Дениъл Лорънс!

Гневният протест на Бери ни най-малко не засегна Дениъл. Нейните заядливи и явно преувеличени разкази за приключенията на Бери в колежа ги караха да се превиват от смях. Накрая Хийт и Мелинда надникнаха в кухнята, за да видят какво става. Изглеждаха като деца, които се чувстват изолирани от веселието.

— Ей, приятелчета — подхвърли Мелинда. — Партито е в другата стая. Нямате право да се забавлявате, докато вършите черната работа.

— Работа ли?! — попита Дениъл с престорено учудване. — А пък аз разбрах, че Бери е измислила нова игра.

— В такъв случай, кой печели? — настоя Хийт.

— Мисля, че аз — призна Майкъл. — Седя си тук сам с две красиви жени.

— Може да станат и три — предложи Мелинда свенливо.

— Мисля, че и две са ми предостатъчни, но какво пък — отвърна той галантно. — Хайде, влизай!

— Струва ми се, че и четиримата ще трябва да излезете оттам — подхвърли Хийт. — Шоуто започва след няколко минути.

В дневната всички вече се бяха скупчили пред големия телевизор, когато Бери, Майкъл и останалите влязоха. Бери си намери едно място на пода и Майкъл седна зад нея. Тя се облегна на широките му гърди. В продължение на половин час цялата група се кикотеше, гледайки се на екрана. Смееха се на остроумните диалози на Хийт и се усмихваха на умението на Карин да държи Мейсън на разстояние, като го залъгва с двусмислени обещания. Бери се вслушваше в смеха на Майкъл, свиваше се, когато не го чуеше, и грейваше от щастие, когато зазвучаваше отново. Но колкото и да бе опиянена от гордостта на създател, тя усещаше, че нещо липсва. И не само напрежението на Майкъл й го подсказваше. Чувстваше го инстинктивно. Липсваше нещо много важно, някаква почти неуловима съставка.

Накрая, докато останалите си разменяха поздравления, Бери се вгледа в лицето на Майкъл и усети вътрешната му борба да намери думи, които да не наранят нито нея, нито тях.

— Беше зле, нали? — попита го тя тихо, за да не я чуят.

— Не — поклати глава той. — Не беше лошо. Героите са добре подбрани. Идеите са интересни. Изпълнението беше отлично.

— Но нещо липсва.

— Да.

— Имаш ли представа какво би могло да бъде?

— Не. Не мога да посоча нищо определено.

— Нито пък аз.

— Да не мислим за това сега. — Майкъл бързо я целуна. — Тази вечер ще празнуваме, а следващата седмица ще поработим по-внимателно върху шоуто. Не искам да разваляме партито.

От този момент нататък той се държа така, сякаш „Сбогом, отново“ изобщо не бе показвано. Направи всичко възможно гостите да забравят, че бе вицепрезидент на компанията. Пред тях се откриха неговата топлота и хумор и най-вече искреното му влечение към продуцентката, от което бяха направо трогнати. До края на вечерта дори Хийт се беше размекнал.

— Не ме нарече кретен нито веднъж — прошепна Майкъл на Бери, когато останаха насаме в кухнята, за да приготвят кафе.

— Значи ти знаеш, че те нарича така? — удиви се тя.

— Естествено.

— Кевин, предполагам…

— Един началник — никога не издава източниците си.

— Мислех, че ги наричат доносници.

— Нито пък тях. Как мислиш, дали приятелите ти ще се обидят, ако им кажа, че вече е време да си тръгват?

— Може би.

— Защо тогава не им кажеш ти?

— А защо изобщо мислиш, че искам да си тръгват?

— За да можеш да прекараш ръцете си по страхотните ми бедра — промърмори той с дяволито огънче в очите.

— И това ли знаеш? — зяпна Бери.

Майкъл кимна.

— Мисля да свикам спешно съвещание при закрити врати. Още в понеделник сутринта.

— Няма да ти помогне. Моите шпиони са навсякъде.

— Пак тази Дениъл — промърмори тя с отвращение. — Какво ли трябва да направя с нея?

— Да я оцениш. Имаш страхотна приятелка!

— Не съм толкова сигурна.

— Коя е страхотна приятелка? — попита кисело въпросната дама, като надникна през вратата.

— Ти — отвърна той едновременно с Бери, която каза: — Никой.

Дениъл погледна първо единия, а после и другия. Нищо не можеше да убегне от очите й. Бери знаеше, че тя искрено одобрява нарастващата им близост и че иска да я насърчи. Думите на Дениъл го потвърдиха.

— Само исках да ви кажа, че вече изпроводих гостите — заяви тя гордо. — Всички благодариха и ви пожелаха лека нощ.

— Виждаш ли какво имам предвид — прошепна Майкъл на ухото на Бери. — Истинско съкровище!

— Забележи, че още не си е тръгнала обаче — напомни му тя.

— Аз изчезвам. Ще се видим в понеделник — добави Дениъл бодро и намигна на Майкъл. — Пожелавам ви прекрасна нощ.

— Довиждане, Дениъл — отговори твърдо Бери.

— Ами аз? — попита Майкъл, когато останаха сами. — Тръгвам или оставам?

— Кое от двете предпочиташ?

— Знаеш отговора.

— Тогава ще ти кажа да послушаш инстинктите си.

Останалата част от вечерта прекараха в нежна и чувствена омая. Това беше време за нови открития, повече разговори, дълги разходки по плажа и страстна любов. Бери вече не се отдръпваше както преди, а притегляше Майкъл към себе си и се сгушваше в прегръдките му, щастлива от това новооткрито преживяване, което опияняваше сетивата й, от нежността му и от разговорите, които все повече ги сближаваха.

Във вторник обаче споменът за прекрасните моменти на близост беше изместен от тревогите около „Сбогом, отново“. Пристигнаха оценките за премиерата, получени през седмицата. Бери бе потресена. Беше очаквала проблеми заради времето на излъчването, но това беше твърде много. Реши, че ще е най-добре да се изправи лице в лице с проблема и да се обади на Майкъл. Тъкмо протегна ръка към телефона и той иззвъня.

— Здравейте, драга. Обажда се госпожа Хейстингс. Господин Комптън би искал да ви види в кабинета си заедно с господин Хийт и госпожица Лорънс.

— Кога? — попита Бери с неприятно предчувствие. Искаше й се тя самата да бе инициатор на срещата.

— Колкото е възможно по-бързо.

— В момента репетираме.

— Зная, драга, но мисля, че въпреки това той иска да ви види веднага — секретарката замлъкна и на Бери й се стори, че дочува гласа на Майкъл в далечината. Госпожа Хейстингс се върна на телефона и потвърди предположението й. — Каза веднага, госпожице Макдоналд.

— Добре. След малко сме там — въздъхна Бери.

Срещата не се очертаваше от най-приятните. Сигурно Майкъл бе наистина ядосан щом дори не й се обади лично. Каквито и да са били съмненията му в събота вечер, ниските оценки положително ги бяха затвърдили. Тя бързо мина покрай Дениъл и Хийт. Тримата заедно поеха към административната сграда. Бери доби ясна представа как са се чувствали хората на път към гилотината.

— Нали не мислите, че ще ни свали само след една седмица в ефир? — Дениъл очакваше най-лошото.

— Естествено, че няма — отвърна Бери с повече увереност, отколкото имаше в себе си. — Сигурна съм, че иска само да измислим някакъв план. Може би дори ще разбере колко сме прави за времето и ще премести шоуто.

Веднага щом влязоха в кабинета Бери разбра, че оптимизмът й е бил напълно необоснован. Изражението на Майкъл се колебаеше между сериозно и заплашително. На всичкото отгоре не погледна нито веднъж към нея.

— Имаме проблем — започна той без предисловие.

Бери пое дълбоко дъх и не му даде възможност да продължи.

— Майкъл, сигурна съм, че е достатъчен съвсем малък тласък и шоуто ще стане — подзе тя нахакано. — Вече говорих с журналисти, които искат интервюта с Мелинда. Обещаха ми да ги излъчат по време на футболните мачове. Това е много добра реклама за нов сериал.

— Чудесно, само че не е изход от проблема.

— Тогава предполагам, че ти имаш по-добър — войнствено промърмори Хийт. — Сигурно пак ще ни пробуташ онова проклето куче.

— Не, не е кучето — засмя се Майкъл. — Мисля, че трябва да внесем някои промени, да доизчистим характерите на героите.

В следващите минути той им изложи своите предложения и поиска мнението им. За по-голямата част от тях Бери нямаше възражения. Забележките му бяха смислени и показваха, че не само бе разбрал какво се опитваха да направят, но и познанията му върху зрителската аудитория. Хийт и Дениъл изглеждаха успокоени от тона на разговора. Но Бери не беше толкова сигурна. Имаше чувството, че най-лошото все още предстои.

— А сега да поговорим за Карин — каза Майкъл накрая.

— Карин ли?! — Гласът на Бери се надигна, сякаш падащото острие на гилотината току-що бе докоснало врата й. — Карин си е много добре!

— Не, не е — отсече той твърдо. — Трябва да бъде по-нежна, по-уязвима.

— Няма да стане — отвърна тя също толкова твърдо — Няма ли променяме Карин.

— Искаш ли шоуто да остане в ефир? — попита Майкъл направо.

Бери премигна и го погледна удивено.

— Ти ще унищожиш шоуто ми, ако не те оставя да промениш характера на Карин?

— Карин е основната фигура в „Сбогом, отново“. Съгласна ли си с това?

— Разбира се.

— Тогава, за да оправим шоуто, трябва да променим и самата нея. Без промените, които предлагам, няма да се получи нищо.

Тя се облегна в креслото си за кратко отстъпление.

— И какво предлагаш ти?

— Казах го вече. Направете я уязвима. Искам зрителите да са загрижени за нея. Такава, каквато е сега, тя е твърде духовита, студена и самоуверена. Трябва да отслабите тези черти, ако искате да стане по-привлекателна.

Изведнъж Бери скочи на крака с пламтящи от гняв очи. Не можеше да понесе и дума повече срещу жената, която олицетворяваше самата нея.

— Искаш да кажеш, че съм твърде костелива? Твърде независима? — извика тя.

Дениъл измърмори някакво извинение и буквално извлече Хийт от стаята. Бери не знаеше дали да я благославя или проклина за това, че я изоставяше сама да се оправя с Майкъл.

— Изобщо не мисля, че си костелива — каза той искрено озадачен. — Какво общо има това с теб?

— Любвеобилна ли съм?

— Не бъди глупава. Знаеш какви са чувствата ми към теб. Знаеш, че силата и куражът ти са много привлекателни за мен. Но защо прехвърлихме разговора от Карин върху теб.

— Аз съм Карин! В това шоу се разказва за мен. Знаеш го. Дори си го казвал.

— Бери!

— Не, чакай! Всеки път, когато решиш да махнеш нещо от нея, всеки път, когато искаш да я промениш, все едно, че режеш части от мен!

— Затова ли била тази яростна защита? Мислиш, че съм критикувал теб, така ли?

— А нима не е така? Нали ти отряза онази сцена в първия епизод? И то само защото не съвпадаше с това, което се случва между нас! Тогава съвсем явно ме сравни с Карин.

— Сравних ситуацията и, да, признавам, че открих някои прилики между теб и Карин. Но не можех и да предположа, че се отъждествяваш така пълно с нея. Дори не съм помислял, че можеш да бъдеш толкова субективно настроена към героинята си, за да си мислиш, че критикувам теб.

— А ако знаеше? Щеше ли да има някакво значение?

— За решенията ми ли? Не. Но бих подходил по друг начин. Бих се опитал да ти покажа, че в забележките ми няма нищо лично и само се опитвам да направя шоуто по-ефектно — Майкъл въздъхна дълбоко. — Миличка, не може винаги да сме единодушни по въпроса какво е най-добро за „Сбогом, отново“ или какво ще харесат зрителите в осем часа. Но това е само разминаване на мнения. Няма нищо общо с чувствата, които изпитвам към теб. Не повече, отколкото ако аз предпочета червено вино, а ти — бяло.

— И наистина избирам бялото!

На устните му се появи усмивка.

— Мога да го преживея — подхвърли той безгрижно. Гласът му стана нисък и дрезгав. — Всъщност, бих искал да живея с теб.

— Сигурно се шегуваш! — зяпна Бери.

— Напълно сериозен съм.

— Избрал си доста странен момент за такова предложение.

— Обмислям го от седмици. От момента, в който те видях.

— Наистина ли мислиш, че мога да живея с теб? Въпреки че виждам колко усърдно разбиваш бъдещето ми?

— Но Бери! Как не разбираш! Това е работа и в нея няма нищо лично.

— Тогава сигурно не съм достатъчно еманципирана. Не мога да разбера как успяваш да ги отделиш.

За нейно удивление, в синьо-зелените му очи горяха весели пламъчета.

— А Карин би разбрала — вметна Майкъл.

— Да, обаче аз не съм Карин! — засече го тя.

— Преди минута твърдеше точно обратното. На Бери й се стори, че светът бясно се върти.

— Ти, ти… Ох, защо просто не се разкараш от тук?!

— Това е моят кабинет — забеляза той. Студената логика и смехът му я вбесиха още повече.

— Тогава аз ще се махна!

— Както желаеш — вдигна рамене Майкъл. — Но помисли все пак за предложението ми.

— Няма да живея с теб. И няма да променя Карин — отряза тя твърдо. — Дори и след милион години!

И докато излизаше от кабинета му, го чу тихо да казва:

— Ще видим…