Шерил Удс
Не в осем, скъпи (8)

Осма глава

Веднага щом бе заснет последният кадър на „Сбогом, отново“, още преди да стихнат възторжените ръкопляскания на публиката, Бери излезе от телевизионната кабина с въздишка на облекчение. Снимките бяха минали значително по-добре от генералната репетиция вчера. Публиката беше отзивчива и се бе смяла точно там, където трябваше, а Мелинда беше великолепна в ролята на Карин Девъру. Дори ако шоуто се провалеше, тя щеше да се сдобие с репутация на талантлива комедийна актриса. Бери беше сигурна в това.

— Всички бяхте страхотни! — каза тя, когато уморените актьори се изсипаха в претъпканото студио. — Мисля, че трябва да го отпразнуваме. Искам следващата седмица, когато шоуто излезе в ефир, всички да дойдете у нас. Заслужавате го. Смятам, че ще бъде истински хит!

— Мислиш ли, че ще се справим, независимо от времето, в което ще се излъчва? — попита Дениъл невинно.

Бери ужасено повдигна вежди. Не беше шокирана от въпроса, а от факта, че й бе зададен толкова нетактично в присъствието на всички участници в шоуто. И то в момент, в който би трябвало да празнуват. И сега, вместо радост, на лицата на всички внезапно се изписа неувереност. Бери се опита бързо да поправи неволната нетактичност на Дениъл.

— Смятам, че шоуто е интелигентно, остроумно и уникално — каза тя убедително и погледна втренчено Дениъл, сякаш за да предизвика несъгласието й. — И съм убедена, че критиката и зрителите ще го оценят.

Коментарът й подейства на Дениъл, но не и на Хийт.

— Ако не са на кино по това време — промърмори той кисело, влошавайки и без това потискащата атмосфера.

— Недей да мислиш така — смъмри го Бери. — Ако ние самите не вярваме в себе си, как тогава ще убедим някой друг? Спомнете си, че „Всички в семейството“ и „Блус на Хил Стрийт“ също не бяха хитове, когато излязоха в ефир. Нужно беше време, за да си създадат публика, и те наистина успяха, благодарение на добрите диалози и критичната насоченост. Ние можем да направим същото.

— Сигурно. Но първо трябва да ни открият, както самата ти каза — отвърна й той, без да забелязва все по-ужасените погледи на изтощените актьори. Едва когато Бери се вторачи в него, Хийт осъзна ефекта на думите си. Особено потресени бяха по-младите членове на екипа, които още не бяха свикнали с непостоянния характер на работата в телевизията.

— Ох, добре. Млъквам — изръмжа той.

— Благодаря ти — каза Бери с пресилена любезност. — А сега сложете край на тревогите и изчезвайте оттук. Защото в понеделник ни чака следващият епизод.

Смутена от пълния провал на опита си да въодушеви хората, Бери бавно се отправи към кабинета си.

— Мразиш ме, нали? — Дениъл тръгна редом с нея.

— Не — отвърна Бери уморено. — Няма за какво. Наистина бях изненадана, но съм сигурна, че всеки от тях си задаваше същия въпрос. Добре стана, че ти го зададе на глас.

— Точно така мислех и аз. Имаха нужда да чуят, че вярваш в тях и в това, което правим.

— Значи ме попита нарочно, така ли? — изненада се Бери.

— Нещо такова — усмихна се Дениъл. — Просто исках да разберат, че независимо от това, какво ще се случи с оценките, те са направили всичко възможно и че шоуто е наистина чудесно. Знаех, че само на теб биха повярвали.

— Предполагам, че трябва да ти благодаря.

— Би било чудесно, но смятам да ти правя компания на вечеря.

— Не днес, Дени. Искам да прегледам още веднъж сценария за следващата седмица — каза Бери неуверено. Беше доста плоско извинение, но като че ли удовлетвори Дениъл, която на тръгване я сръга в ребрата и подхвърли някакъв мъдър съвет за по-добро прекарване на вечерта. Както обикновено, намекваше за Майкъл и евентуалното задълбочаване на отношенията им.

Когато остана сама, Бери се опита да се съсредоточи върху мисълта, че първият епизод от телевизионния й сериал съвсем скоро ще излезе в ефир. Но усилието й се провали напълно. Мислите й за премиерата дотолкова се преплитаха с образа на Майкъл, че вместо радост, предизвикваха смущение. Цяла седмица стоварваше вината за огромното напрежение около завършването на шоуто върху старото си чувство за дезориентация. Но сега знаеше, че не е била права. Благодарение на Майкъл чувствата и емоциите й препускаха като полудели и тя не знаеше как да ги спре. Реши да помисли за това, но още докато сядаше в креслото зад бюрото си, телефонът иззвъня. Предусещаше, че е Майкъл.

— Как мина? — направо попита той.

— Искаш личното ми мнение или анализ, който да успокои разтревожения програмен директор?

— И двете.

— На публиката изглежда й хареса. Ритъмът беше чудесен. Дениъл е свършила чудесна работа. Актьорите бяха страхотни!

— А ти? Ти какво мислиш?

— Ужасно съм разтревожена — искрено си призна тя.

— Защо?

— Знаеш защо. Сложил си го в невъзможно време.

— Ако шоуто е толкова добро, колкото казваш, оценките също няма да са лоши.

— Ти си знаеш най-добре.

— Бери, ако нямах вяра в това шоу, никога не бих го пуснал в това време.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Нима се съмняваш?

— Мислех, че просто си решил да го пожертваш, защото и без това за нищо не става.

— Ей, какво ти е? — тихият му глас подейства като балсам на умората и нервността й. — Какво става с нахаканата самоуверена продуцентка, която непрекъснато ми повтаря колко е страхотен сериалът й?

— Разболява се от настинка.

— Искаш ли да се срещнем тази вечер и да те стопля? — предложи Майкъл дрезгаво.

В поканата му Бери усети невероятно примамливо предложение, на което не можеше да устои. Просто имаше нужда от някого тази вечер. Някой, който да разсее тревогите й, който да й даде топлина и сигурност. Отказваше да си признае, че в действителност имаше нужда от Майкъл, защото само той можеше да й даде всичко това. Все още отчаяно вярваше, че би могъл да е и някой друг.

— Защо не? — отвърна спокойно в слушалката.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Тогава ще се срещнем след един час у вас. Имам някои неща за довършване тук.

— Довиждане — каза тя. По гърба й премина тръпка. Хвърли сценария в чантата и се втурна към колата си. Успя да стигне до Санта Моника за четиридесет и пет минути. Едва смогна да смени хавлиите в банята и да пооправи грима си и Майкъл позвъня нетърпеливо на вратата. Бери пое дълбоко дъх и отвори вратата.

— Здрасти — продума тя, обзета от неочаквана свенливост при вида на съвършено ушития му костюм, бежовата риза и красивата вратовръзка. Отново се възхити на способността му да изглежда като фотомодел, дори след петнайсетчасов работен ден. Само косата му беше разрошена. Изглеждаше сякаш бе карал с отворени прозорци, за да усети прохладата на вечерния вятър. Така изглеждаше по-свеж и привлекателен от всякога. Самата тя се чувстваше изтощена и подозираше, че й личи. Но ако я пожелаеше дори в този вид, имаше чувството, че ще го сграбчи и няма да го пусне за нищо на света.

— Здравей — отвърна Майкъл и забързано я целуна по бузата, преди да пъхне в ръцете й красиво опакован пакет. Почти не я погледна.

— Какво е това?

— Подарък — неясно промърмори той, докато изучаваше стаята така, сякаш бе изпратен на научна експедиция. Прочете заглавията на книгите в библиотеката й, повдигна картините, които бе разхвърляла наоколо, погледна през прозореца. Дори взе в ръце купчината неотворена поща и започна да я преглежда. Направи всичко това, без да проговори или дори да погледне към нея. Бери се колебаеше между очарованието и раздразнението.

— Нещо определено ли търсиш? — попита го тя с пресилена любезност. — Бих могла да ти помогна.

— Какво? — отговори Майкъл разсеяно, заинтригуван от корицата на някакво списание.

— Попитах те дали търсиш нещо.

— Не, нищо определено.

— Може би събираш информация за личния ми живот?

— Нищо такова. Мисля, че знам всичко, което ми е нужно — усмихна се неловко той.

— Майкъл Комптън, вие сте нервен! — каза Бери недоверчиво.

— Аз? Няма такова нещо! — отвърна й възмутено той.

— О, да! Точно така е. Никога не бих го повярвала.

— Отвори си подаръка.

— Не се опитвай да сменяш темата. Защо си се стегнал така?

Майкъл въздъхна и продължи да кръстосва стаята.

— Знаеш, че е заради теб.

— Заради мен?

— Непрекъснато променяш отношението си към мен. Никога не зная със сигурност какво ще направиш след една минута. Тази вечер ми се стори, че те разбрах съвсем ясно по телефона. Но сега, когато съм тук, вече не съм толкова сигурен. Отново изглеждаш далечна и студена.

— Съжалявам… — Бери остави пакета на масата и пристъпи към него. — Ще ти олекне ли, ако ти кажа, че аз също не зная какво ще направя след малко?

— И тази вечер ли?

Тя пое дълбоко дъх и го погледна в очите. Пръстите й нерешително докоснаха устните му и погалиха брадичката му.

— Тази нощ искам да съм с теб — призна си Бери. — Имам нужда от теб. Имам нужда от топлината… и любовта ти.

— Ох, Бери! — той я придърпа в прегръдката си и я задържа там, за да усети силата на желанието му. А когато дрезгаво й прошепна колко много я желае, думите му я накараха да потръпне. Тялото му потрепери и тя за пръв път осъзна колко силно бе въздействието й. И нещо повече — осъзна колко голяма бе нуждата й от него.

Откровеността й и обещанието, че каквото и да се случеше, тази нощ щяха да бъдат заедно, отне малко от напрежението. Нямаше никаква настойчивост, остана само дълбокото чувство за взаимност. Отидоха до дивана, седнаха сгушени един в друг и заговориха за своя живот и мечти, за надежди и възможности, за минали преживявания и бъдещи планове. Говориха цяла нощ и на разсъмване, когато слънцето позлати небето със светлината си, се любиха със страст, която премина в нещо прекрасно и нежно, в пълно отдаване.

Това не беше непохватното боричкане, което обикновено се случва при първата среща. Сякаш телата им бяха създадени едно за друго и инстинктивно усещаха как да си доставят удоволствие, къде да се докоснат, какво да си кажат, кога да се отдръпнат. Нейните малки високи гърди идеално изпълниха топлите му длани. Пръстите му сякаш я наелектризираха, когато пробягаха по вътрешната страна на бедрото й, а след това се плъзнаха нагоре, търсейки топлата влага на тялото й. Кожата на Майкъл беше мека и чувствителна, а здравите му бедра — всичко, за което беше мечтала. Устните й изследваха извивките на тялото му, езикът й усети тръпчивия солен вкус на плътта му.

За първи път в живота си Бери откри, че не се страхува да се отдаде напълно и безрезервно. И в това отдаване достигна екстаз, какъвто не бе изпитвала досега. Прошепнатите думи на Майкъл я възбуждаха, докосването му до копринената й кожа я възпламеняваше. Тя му се отдаде с пламенна необузданост, която го предизвика, измъчи и най-накрая удовлетвори над всякакви граници. Нямаше предел за онова, което можеха да изпитат, висините, които можеха да открият.

— Имам само един въпрос, госпожице Макдоналд — дрезгаво прошепна Майкъл. Двамата лежаха прегърнати и слънцето хвърляше златен сноп светлина върху телата им. — Защо ни отне толкова време, за да стигнем дотук?

— Защото си джентълмен — отвърна Бери.

— Моля?!

— Малко други мъже биха имали твоето търпение — открито му каза тя.

Той се повдигна на лакът и я погледна недоверчиво. Едната му ръка лежеше собственически върху извивката на талията й, която бе опознал толкова добре преди малко и сега я докосваше с увереност, достъпна само за любовник.

— Да не искаш да кажеш, че ако още при първата ни среща те бях хвърлил на рамо и завлякъл до леглото, щях да избягна всички студени душове, които ми предложи?

— Може би — усмихна се Бери, а Майкъл изстена. — Но — добави тя успокоително, — щях да те мразя на сутринта.

— Аха, разбирам. А тази сутрин?

— Тази сутрин чувствам такава благосклонност към теб, че бих могла дори да ти приготвя закуска, преди да си тръгнеш.

— Преди да си тръгна? — повтори той удивено. — Ти да не си садистка? Цяла нощ не съм мигнал. Имам нужда от сън, а не от чаша кафе, препечена филийка и шофиране по магистралата.

— Ще се наспиш много по-добре в собственото си легло — потупа го по рамото Бери.

— А ти?

— И аз ще се наспя много по-добре в собственото си легло — заяви тя и твърдо добави: — Сама.

— Защо ли се чувствам обиден тогава?

— Не би трябвало.

— Отново ли ще играем старата игра?

Бери сериозно го погледна с кафявите си очи.

— Никога не съм си играла с теб, Майкъл. Още в началото ти казах, че между нас нищо няма да се получи.

Учудване изпълни погледа му.

— А какво се случи снощи?

— Среща между двама зрели хора, които имат нужда един от друг.

Объркването му премина в болка, а после и в гняв.

— Не ти вярвам! Ти ме желаеше, Бери. Мен, Майкъл. Не просто някакво възбудено мъжко тяло…

Бери се намръщи на обвинителния тон и на скритата молба за потвърждение на любовта й, което тя не беше готова да направи. Изминалата нощ… и тази сутрин бяха чудесни, но не означаваха нищо. Не би го позволила. Щеше да отпрати Майкъл и да придърпа защитния си плащ на мястото му. Беше го махнала за дългата, изпълнена с нежност нощ, но все още не го беше изгубила безвъзвратно.

— Майкъл, моля те — каза Бери тихо. — Не постъпвай така. Аз ценя всичко, което се случи между нас. Просто не искам да преувеличаваме значението му.

Майкъл невярващо си пое дъх. После избухна.

— Това е най-невероятното твърдение, което съм чувал през живота си! Знаеш, че има нещо особено между нас, нещо, което целият свят търси, но твърде рядко намира. Защо не го признаеш?

— Не мога. Не е реално.

Студените й думи като че ли го вбесиха още повече. Той я сграбчи и грубо я притисна към себе си. Устните му бяха горещи и изискващи, ръцете му — сигурни и властни. Бери изпита прилив на топлина, сякаш се бе докоснала до огън. Усети как силната му възбуда притиска бедрото й с пламенна готовност. Тръпка на поражение премина през тялото му и той я пусна, сякаш уплашен от мисълта докъде би могъл да доведе гневът му. Изглеждаше истински разстроен.

— А това беше ли достатъчно истинско? — настоя Майкъл, като скочи от леглото и започна да събира разпилените си дрехи. Вратата на банята се затръшна след него и Бери го чу как пуска душа. Водата биеше със силата на яростна буря. Нямаше да издържи дълго на този звук, представяйки си как напрегнатото му от гнева голо тяло стои под мощната струя.

Облече халата си и отиде в кухнята с все още разтуптяно сърце. Грубостта му не я бе уплашила истински. Инстинктивно бе усетила, че Майкъл никога не би я наранил. Но дълбочината на гнева му я беше потресла. Един изискан мъж би трябвало да е способен просто да я целуне и хладно да се сбогува. Повечето от приятелите й се радваха да разберат, че нощната им партньорка няма никакви претенции към тяхната бъдеща независимост. Защо той бе реагирал толкова различно? Нима беше възможно наистина да е влюбен в нея?

Непохватно се зае да приготви кафе с разтреперани от безсънието пръсти. Разсипа цяла лъжица, преди да успее да напълни кафеварката и да я включи. Когато Майкъл влезе в дневната, Бери вече седеше на дивана и му сипваше чаша много силно кафе. Погледна го уморено.

Той прокара пръсти през влажната си коса. Един кичур падаше на челото и му придаваше момчешки вид. Но нямаше нищо момчешко в пропития му с болка глас.

— Не ме гледай така, моля те — каза Майкъл разкаяно. — Извинявай, бях бесен, но нямах право да си го изкарвам на теб.

Тя го изгледа продължително.

— Може би имаше — призна след кратка пауза. — Тази нощ беше важна за теб, нали?

— Разбира се, че беше. Та аз те обичам… От седмици искам да сме заедно. И снощи се случи точно това, което очаквах.

— Извинявай, ако съм създала впечатлението, че го омаловажавам. Не исках да го правя. За мен също има голямо значение.

— Наистина ли?

— Наистина… — тя замълча, а после добави: — Но сега се нуждая от малко дистанция. Ще се опиташ ли да ме разбереш?

Той въздъхна, ала кимна утвърдително.

— Мога да опитам, обаче не ми даваш много надежди.

— Не мога. Все още не ми се е избистрило в главата.

— Тогава сигурно ще трябва да почакам.

— Ще ти звънна по-късно — предложи Бери. — Ако искаш, разбира се.

— Искам… — Майкъл нежно се вгледа в нея и очите му отново се замъглиха от желание. — Най-добре да тръгвам веднага, защото иначе благородните ми обещания ще станат за подигравка.

Тя се надигна, за да го изпрати до вратата. Той й махна да не става.

— Не мърдай. Искам да те запомня свита в ъгъла на дивана — изглеждаш като сънлива и доволна котка.

— Лека нощ, Майкъл.

— Вече е сутрин, скъпа… — той остана на вратата още няколко минути, просто за да я погледа. — Приятни сънища.

След като Майкъл си тръгна, Бери отвори подаръка, който бе останал забравен на масата. Беше подвързано с кожа копие на сценария за първия епизод на „Сбогом, отново“. Тя го притисна към себе си и опита да задържи сълзите си.

Неговата чувствителност и трогателната му щедрост винаги успяваха да я изненадат. Опитваше се да я разбере с всички сили, но и този път бе прав — тя не му даваше никакви надежди, а той ги заслужаваше. Дори нещо повече. Заслужаваше не само надежди, а ясни и откровени отговори.

Бери се закле да потърси тези отговори в сърцето си.

Защото бяха нужни и на двама им…