Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Janey’s Picture, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
helyg
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шърли Кенеди. Островът на бляновете

Издателство „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Детелин Гинчев

ISBN: 954–439–172-X

История

  1. — Добавяне

VI

Партито в хотел „Carza Blanca“ беше събитие за малкото общество летуващи, което се провеждаше всяка вечер на огромната тераса на хотелския ресторант. Джени се подготви грижливо за него, твърдо решила да прогони Боб от мислите си. Но когато застана пред огледалото в бялата си лятна рокля с плътна прилепнала по тялото й горна част, тънки презрамки и широк еластичен колан, съвсем ясно разбра, че всъщност се бе издокарала толкова елегантно тъкмо за него. „Но дали той ще го разбере? — запита се с трепет. — И дали изобщо ще дойде?“

Малко след това Джени се озова в центъра на шумна компания от млади хора. С някои от тях се познаваше от излета с лодката, други работеха като инструктори към магазина, трети бяха просто туристи — но всички ги свързваше общата страст към подводното плуване. Сред тях тя се чувстваше добре и постепенно се отпускаше. От едната й страна седеше Том, а от другата — млад банков чиновник от Ню Йорк на име Джефри. И двамата се опитваха да я увлекат в разговор и не криеха намеренията си да пофлиртуват енергично с нея. Но тя ги слушаше с половин ухо, отпивайки леко от коктейла с ром, и се озърташе за Боб.

Внезапно сърцето й подскочи. Той беше тук — на другия край на терасата. И така, значи беше дошъл! Колко добре изглеждаше в тесните си джинси и бяла тениска! Стоеше до една по-възрастна двойка и внимателно слушаше какво му говореха. В този момент някой от компанията на Джени го откри и извика:

— Хей, Боб, насам!

— Идвам ей сега — усмихна се той.

Но мина доста време, докато се добере до тях, прекосявайки цялата дължина на терасата. Всички искаха да го поздравят, да разменят една-две думи с него. А той посвещаваше на всички любезното си внимание, което предизвика прилив на неоправдана ревност у Джени. Най-сетне Боб стигна до тяхната маса, придърпа си стол и като кимна бегло на Джени, си поръча бира. След това се включи в общия разговор, без да я поглежда повече.

„Дали ме избягва заради това, че отидох на разходка с други мъже днес следобед? — питаше се тя. — Или поначало съм му безразлична?“ Но той почти й се бе обяснил в любов тази сутрин!

Изведнъж ужасна мисъл премина през ума й: „Ами ако го е направил нарочно, за да ме предразположи да се съблека?“ Погледна крадешком към него — той бе потънал в задушевен разговор с една пищна червенокоса красавица, която му правеше мили очи и му се усмихваше многообещаващо.

Но каква логика имаше в това, да се амбицира по отношение точно на Джени Ларк — зарязана позорно от годеника си два дни преди сватбата, — когато можеше да има, която си иска жена в хотела, а може би и на острова? Нещо не пасваше.

— Хей, Джени, не ме ли чуваш? — долетя до нея гласът на Том. — Започва състезанието с раци. Идваш ли?

— Ах, да — тя се отърси от мрачните си мисли. Нали беше решила да не си разваля настроението за нищо тази вечер?

Състезанието беше много забавно. В центъра на кръг, очертан с тебешир върху мраморния под на терасата, пускаха малки раци с пъстри номерца на гърбовете. Печелеше онзи рак, който пръв успееше да се измъкне извън кръга. Зрителите изтегляха от една шапка номерата и всеки насърчаваше с весели подвиквания „своя“ рак. На Джени й се падна номер дванадесети. При първите три надбягвания нейният рак дори не помръдваше от мястото си, но в четвъртия кръг внезапно се оживи и остави противниците си далеч зад себе си. Тя с усмивка отиде да си получи наградата, както и предишните трима победители: тениска с надпис: „Победител в състезанието с раци в хотел «Garza Blanca» на остров Бонайре.“ Пътьом хвърли поглед към Боб — той все още бе задълбочен в разговора си с червенокосата и дори не я погледна!

На дансинга засвири мексикански оркестър. Прекрасно! — помисли си Джени. — За пръв път ще танцувам под лунна светлина!

Том и Джефри непрекъснато си я разменяха на малкото свободна площ и във вихреното темпо на темпераментните танци Джени почти успя да пропъди мисълта за Боб от главата си. Затова немалко се сепна, когато по време на една от кратките паузи зад гърба й прозвуча гласът му:

— Ще танцуваме ли?

Не звучеше като покана, а по-скоро като заповед. Той взе от ръката й чашата с коктейла и я сложи на най-близката маса.

— Не бива да пиеш много от това — предупреди я Боб. — Много бързо удря в главата.

След това обхвана с ръка талията й и я поведе към дансинга. Оркестърът все още свиреше мексикански ритми, но той я прегърна така, като че ли щяха да танцуват блус. Джени се стегна, но лека-полека напрежението в тялото й намаля. Тя затвори очи, когато усети по някои недвусмислени признаци, че Боб се наслаждава на близостта на тялото й. Господи, колко приятно й беше да се сгуши в прегръдката му! Какво не би дала сега времето да спре!

Когато танцът свърши, той я задържа един дълъг миг, загледан в очите й. В неговите тя прочете толкова нежност, че й стана непоносимо горещо. После ръцете му се отпуснаха, той отстъпи назад и я загледа толкова хладно, че тя потръпна.

— Снимките са готови — каза той.

— Така ли? — отвърна Джени отнесено. Как беше възможно толкова бързо да се сменят настроенията у този мъж?

— Да, аз имам собствена лаборатория. Искам да ги видиш!

Тя изведнъж се събуди от унеса си и изпадна в паника:

— О, не, Боб, не искам да ги гледам?

— Какво? Как така не искаш? — Боб повдигна вежди. — Ах, да, разбирам — произнесе след секунда. — Не искаш да видиш онези, на които си гола. Но тогава разгледай другите. Струват си усилието!

Струват си! Какво трябваше да означава това? Изведнъж се почувства много зле. Сви юмруци и изсъска през зъби:

— Радвам се, че ще можеш да спечелиш от снимките ми! Що се отнася до мен, то аз не желая да ги виждам! Изобщо нищо не искам да гледам! Лека нощ!

Тя се завъртя така бързо, че полата на роклята й се развя около нея. Токчетата й затракаха по мрамора, когато се втурна към стаята си. Тъкмо бе отворила с треперещи пръсти чантичката си, за да извади ключа, когато долови бързо приближаващи се стъпки. Нямаше кой друг да бъде, освен Боб.

Той я хвана за раменете и я извъртя към себе си.

— Джени, струва ми се, че ти ме разбра погрешно — каза тихо. — Знаеш, че ти обещах никой друг, освен теб да не вижда тези снимки, и държа на думата си! Моля те, успокой се!

Дишането на Джени стана по-спокойно, гневът й постепенно отшумя.

— Добре — с мъка произнесе тя. — Съжалявам за избухването. Бях много ядосана. Помислих, че си променил намерението си за снимките.

— Подозрението ти никак не ме ласкае. Но аз ти прощавам — усмихна се Боб. — Снимките са разкошни! Особено една от тях — на всяка цена трябва да ти я покажа! Това е най-хубавата снимка, която изобщо някога съм правил! Пусни ме в стаята си и ще видиш, че няма да съжаляваш!

Тя му хвърли недоверчив поглед после вдигна рамене:

— Е, добре, влизай.

Най-сетне успя да намери ключа си. Влязоха вътре и Джени хвърли дамската си чантичка върху тоалетката. През отворената балконска врата се чуваше ревът на прибоя.

— И сега? — погледна го, изпълнена с трепетно очакване.

— Нося само три със себе си. Останалите са долу в магазина, но мисля, че тези са достатъчни, за да добиеш представа за цялата серия.

Той извади портфейла си и една по една й подаде фотографиите. Бяха много добри, това бе очевидно и за всеки аматьор в тази област. Върху първата Джени бе в пълна водолазна екипировка и гъвкаво се промушваше през искрящ във всички цветове на дъгата коралов гъсталак. Втората я показваше по бикини, в мига, когато повдигаше от дъното изящно оформена раковина сред ято фосфоресциращи в жълто и черно лъскави тропически риби.

Поглеждайки третата снимка, Джени дълбоко си пое дъх. Беше наистина фантастична. Боб я беше уловил в профил отляво, на фона на приказната красота на рифа. Тялото й беше извито в грациозна дъга назад, дългата й коса се разливаше като сребрист водопад, подета от невидимото подводно течение. Дългите стройни крака, безупречно изваяни, леко подвитите колене, плоският стегнат корем и великолепно оформените гърди с твърди розови зърна, стърчащи предизвикателно нагоре, олицетворяваха в най-пълна степен представата за хармония и съвършенство. На лицето й грееше по детски щастлива усмивка, дясната й ръка бе протегната към червената коралова риба над главата й, гледаща я любопитно с големите си немигащи очи, сякаш удивена от чуждото присъствие в нейния вълшебен подводен рай.

— Е, какво ще кажеш за последната снимка, Джени? — наруши мълчаливото й съзерцание Боб. — Не е ли прекрасна? Съжаляваш ли, че съм я направил?

— Снимката е много хубава наистина — отвърна тя, подавайки му я обратно, и го погледна смутено в очите.

— Заслугата за нея е изцяло твоя. За заглавната страница на брошурата обаче ще използвам втората, където си по бански.

— Надявам се!

Той продължаваше да я гледа изпитателно.

— Искаш ли да излезем на балкона?

Джени кимна. Излязоха и се облегнаха един до друг на перилата. Загледаха се към тъмната повърхност на океана, заслушани в грохота на разбиващите се долу под тях вълни. Боб пръв наруши продължителното мълчание.

— Джени, искам да бъда напълно откровен с теб. Знаеш ли защо съм тук сега?

— Всъщност не…

— Наистина ли не се досещаш? — той извърна глава към нея и я погледна отблизо в очите. — Добре, тогава аз ще ти кажа. Опитах се напразно да се преборя с чувствата, които събуждаш в мен. Кълна ти се, че мобилизирах всичките си сили, съвестта си, достойнството и честта си, но… Тази снимка, последната, не ми дава покой! Ти не ми даваш покой!

Отново се възцари продължително мълчание.

— Защо тогава се държа толкова хладно с мен? Защо след снимките побърза да се освободиш от присъствието ми? Защо не ми обърна никакво внимание на партито?

Боб простена.

— Не бях хладен, точно обратното — бях превъзбуден и неспокоен! А и бях нетърпелив да видя снимките! Предполагах, че ще станат изключителни, и както виждаш, те дори надминаха всичките ми очаквания! Джени, това е най-доброто, което някога съм правил! — той помълча за миг, после промълви — Те са необикновени. И ти си нещо съвсем необикновено!

Вдигна ръце и я погали по голите рамене. Джени потръпна, но не се възпротиви. Тогава той я привлече към гърдите си и страстно я целуна.

Не бива да допускам това! — помисли си изплашено тя, но властният натиск на устните му я правеше безводна и безсилна. Цялото й желание за съпротива мигом се стопи, сякаш никога не го е имало. Вместо да го отблъсне, тя обви ръце около шията му и се притисна към здравото му тяло.

„Какво става с мен?“ — запита се учудено. Разумът й казваше „не“, но тялото й отказваше да се подчинява. С цялата пламенност, на която беше способна, тя отговори на целувката му.

Най-сетне Боб откъсна устни от нейните:

— Джени, о-о, Джени! — промълви задавено. — Ти ме подлудяваш! От мига, в който те видях в Денвър, мисля само за теб! Но когато тази сутрин те видях гола, в цялата ти красота и изящество, веднъж, завинаги разбрах, че трябва да бъдеш моя…

— Моля те, Боб! — прекъсна го тя и се опита да се освободи от ръцете му. — Знаеш, че не бива! Говорих с Вивиан и…

— Забрави за Вивиан! — изръмжа той. — Тя вече не ми е жена и това е всичко, което трябва да знаеш по въпроса!

— Но тя ми каза…

— Забрави какво ти е казала! — погали я нежно по косата Боб. Гласът му беше станал дрезгав от възбуда. — Джени, искам да се любя с теб. Тук. Сега. Затова дойдох. Казвам ти го без всякакви увърталия. Никога досега през живота си не съм желал толкова необуздано някоя жена. Никога не съм изпитвал толкова бурни чувства. Ти си неустоимо красива, и привлекателна! Не изпитващ ли и ти същото, каквото и аз? Струва ми се, че е така. Но ако ми кажеш „не“, ще си тръгна. Не знам как ще го направя, но ще те оставя на мира. Кажеш ли обаче „да“…

Той затаи дъх и зачака отговора й.

— Не знам дали е правилно…

— По дяволите, има ли значение кое е правилно?! Кой определя кое е правилно и кое — грешно? За бога, ако искаш да направиш нещо, тогава просто го направи!

Джени затвори очи, прислонила глава до развълнуваната му град. Чуваше биенето на сърцето му.

— Кажи „да“, Джени! Кажи „да“! — шепнеше Боб с изгаряща страст.

Тя знаеше, че има само един отговор. Не бе в състояние да устои на мъжественото му излъчване нито миг повече. Единственото, което все още я караше да се колебае, бе мисълта за Вивиан. Беше й обещала да не го предизвиква! Но какво беше казал той току-що за бившата си съпруга? Вече не си спомняше, пък едва ли бе и най-важното сега. Пое си дълбоко дъх и тихо промълви:

— Да, Боб.

Сърцето й биеше до пръсване.

Тежка въздишка на облекчение се откърти от гърдите му, той улови ръката й и я поведе навътре към стаята.

— Остави ме да те съблека — прошепна тихо, когато стигнаха до леглото.

Свали ципа на роклята й, разкопча ластичния колан и смъкна тънките презрамки от раменете й. Лекият плат се свлече на пода в нозете им. Джени събу обувките си и остана само по бели бикини пред него. Не изпита обаче никакъв свян от това, че Боб жадно поглъща с очи голото й тръпнещо тяло. Чу насечения ритъм на ускоряващото му се дишане, когато той отново я прегърна и впи устни в нейните, докато ръцете му много нежно замилваха гърба и хълбоците й.

— Колко хубави гърди имаш — простена Боб, прекъсвайки целувката, и се наведе над зърната им. Езикът му започна да описва влудяващи кръгове около тях, приближавайки се много бавно към връхчетата им, които мигом се втвърдиха.

Джени издаде дълбок задавен стон и посегна към ръба на тениската му.

— Сега съм аз на ред — прошепна тя и я задърпа, мъчейки се да я извади от колана на джинсите му. Той й помогна, разкопчавайки ги, и ги остави да паднат на пода.

Странно — помисли си Джени, като отхвърляше настрани бялата тениска, никога не съм имала желание да разсъбличам Джери. А сега просто изгарям от жажда по-скоро да докосна силното тяло на Боб! Сладостна тръпка я прониза, когато ръцете му напипаха ръбчето на бикините и ги свлякоха надолу по бедрата й. Устните му проследиха дланите й оставиха гореща влажна следа по гърдите, корема и пулсиращия венерин хълм, за да се спрат по-дълго върху копринената мекота между бедрата й. Тя отблъсна главата му и отстъпи назад към леглото. Гледаше го като замаяна как сваля остатъка от дрехите си и пристъпва бавно към нея, втвърден и натежал от желание. Взе я отново в ръцете си и обсипа с безброй целувки лицето, очите, шията и горната част на раменете й.

— Най-сетне! — пророни едва чуто той. — Да знаеш само колко често през последните дни съм мечтал за този миг!

Вдигна я на ръце, като че ли тя беше перце, и много внимателно я положи върху белоснежния чаршаф, след това се отпусна до нея. Джени се сгуши в гърдите му и се почувства неизразимо щастлива. Тя също неведнъж си бе представяла как лежи в обятията му.

— Кажи ми как ти харесва да го правиш — подкани я Боб с вибриращ от нетърпение глас. — Искам да ти доставя възможно най-голямо удоволствие.

Джери никога не би казал това! Джери ли? Внезапно тя се сети колко студена и безразлична оставаше всеки път след страстната любовна увертюра. Дали и сега щеше да бъде същото? Трябваше да предупреди Боб, за да не очаква много от нея!

— Знаеш ли, длъжна съм, да ти кажа нещо…

— И какво е то? — лицето му се приближи до нейното.

— Аз… мисля, че съм фригидна.

Ръката му се плъзна по стегнатия й корем.

— Така ли? И откъде ти хрумна това?

— Ами… защото с Джери никога не съм стигала до… Тоест, в началото винаги много се възбуждам, а после, когато… с една дума, всичко отминаваше.

— Искаш да ми кажеш, че с Джери никога не си изпитвала истинско удоволствие, така ли? — Боб й се усмихна леко, очертавайки с показалеца си контурите на сочните й устни.

— Точно така. Казвам ти го, за да не очакваш кой знае какво от мен…

— О, скъпа моя, трябва да знаеш, че аз съм много взискателен и няма да се задоволя да свърша току-така, без ти да получиш онова, което заслужаваш! — засмя се той и отметна глава. — Фригидни жени няма, има мъже, които не умеят да ги любят!

Устните и езикът му подновиха влудяващия си танц по гърдите й, а пръстите му сякаш бяха навсякъде по тялото й, и скоро Джени усети възбудата да плъзва като втечнен огън по всички нейни артерии и вени. Долавяше по конвулсиите на, мускулите му и по неимоверната му ерекция, че той едва сдържа страстта си.

— Хайде! — зашепна горещо. — Готова съм. Виждам, че и ти също.

— Не бързай — отвърна й той. — Имаме достатъчно време.

Не преставаше да целува и всмуква с устни зърната на гърдите й, пръстите му се промъкнаха във влажната потайност между бедрата й и внимателно я разтвориха. Джени се разтърси от тръпката на невероятно удоволствие, каквото не бе изпитвала досега. Импулсивно разтвори крака и властно го привлече между тях. Затърси с ръка набъбналия член, хвана го и силно го стисна, опитвайки се да го насочи там, където цялото й същество жадуваше за него.

— Моля те, хайде! Не издържам повече! Моля те!

Най-сетне той легна върху нея с лек тласък проникна в пулсиращата й мекота. За миг тя застина, сепната от неговата големина и твърдост, но Боб не бързаше да навлезе докрай, даваше й достатъчно време да свикне с размерите му. Постепенно първоначалната й уплаха се разсея и Джени предпазливо се размърда, окуражавайки го да продължи. Той се подчини на желанието й и започна бавно да се движи в нея, завоювайки малко по малко нови територии. Не след дълго единственото, което усещаше тя, беше едно неизразимо блаженство, нарастващо с всеки нов негов тласък. Някак от само себе си Джени разбра какво трябва да прави, за да достави и на него същото удоволствие, с каквото я даряваше той. Обви крака около хълбоците му и се заизвива сластно под тялото му, посрещайки със съвършен синхрон все по-ускоряващите му се движения, отдръпваше се малко, после пак се притискаше плътно до него, принуждаваше го да завладее изцяло храма на любовта въпреки упоритата му съпротива, докато най-сетне той не издържа и се предаде. В мига, когато с мощен порив членът му потъна докрай в нея, тя нададе учуден вик на неимоверен възторг и се понесе на вълните на непознат екстаз, разтърсил я до най-последната фибра на докараното й до лудост същество. Никога не си бе представяла, че в секса може да преживее нещо толкова прекрасно.

Неговата кулминация настъпи броени секунди след нейната — очевидно му бе струвало нечовешки усилия да я изчака.

Останаха да лежат един върху друг, слети в едно, като че ли никога не искаха да се разделят — изтощени, с изцедени сили, но щастливи.

Мина доста време, преди Джени да вдигне глава и да го погледне с все още невярващи очи.

— Това… това беше…

— Ако и сега кажеш „много хубаво“, ще те изхвърля през прозореца в океана! — заплаши я той. — Не беше просто „много хубаво“, беше фантастично!

— Не, и това е слабо! Търся много по-силна дума! О, Боб, не съм и подозирала, че може да бъде толкова… просто супер!

Засмяха се и двамата. На нея й се искаше да може да прегърне целия свят.

— Извинявай, скъпа, че се налага да ти противореча, но ако ти на това му казваш „фригидност“, то какво ли си представяш под понятието „страст“?

Тя се нахвърли лакомо върху устните му и дълго не ги освободи. Лежаха още дълго, целуваха се и се милваха, заслушани в рева на прибоя.

По някое време Боб се надигна.

— Колкото и да не ми се иска, вече трябва да тръгвам. Крайно време е да освободя детегледачката.

Той влезе в банята, а Джени изведнъж се озова от седмото небе отново в реалната действителност. Не съжаляваше за случилото се — в никакъв случай! — но знаеше, че проблемите оставаха нерешени. Все още ги имаше и Вивиан, и малкият Джейсън, и бизнесът на Боб… Изобщо имаше ли място за нея в живота му?

Той се върна и започна да се облича, а тя с възхищение наблюдаваше силното му стегнато тяло. Беше красив, очарователен и духовит — и я беше научил да се люби истински. Усмихна му се с любов.

— Съжалявам, че трябва да те оставя сега — произнесе виновно Боб.

Усмивката й помръкна, очите и потъмняха.

— Джени, моля те, не ме гледай така! Имай малко търпение, мила! Предстоят, ми още някои неща за уреждане с Вивиан. Никак няма да е лесно.

Дали нямаше предвид обещанието си отново да се ожени за Вивиан, когато тя спре да пие?

— Но какво?

— Не сега, любима! — прекъсна я той. — Става ли?

Джени кимна.

— Трябва да вървя — наведе се над нея и леко я целуна по бузата. — До утре. Нали ще идем отново да плуваме заедно?

— Да, Боб. До утре.