Гейл Дъглас
Корабът на мечтите (2)

Втора глава

Майк погледна набързо рекламните материали в стаята си и разбра, че е късно да резервира маса, тъй като беше пристигнал в последния момент и не беше включен в никакъв списък за правене на резервации поне до времето на отплаване, някъде към четири. Решен да не рискува, той се запъти към ресторанта, където веднага откри управителя.

Човекът се представи като Дерек и върху лицето му се изписа израз на истинско съжаление.

— Много се извинявам, господине, но няма да можем да удовлетворим молбата ви за самостоятелна маса. Може би маса за двама?

Маса за двама ще е катастрофално — помисли си Майк. Сътрапезникът можеше да се окаже досадна и дори неприятна компания. И все пак…

— Съществува ли някаква госпожица Грант в списъка за тази трапезария? — попита той, учуден, че още не е свикнал с изненадите, които сам си поднасяше. Сякаш истинският Майк Харис стоеше отстрани и наблюдаваше как един самозванец го замества в живота.

Дерек изглеждаше унил.

— За съжаление, господине, преди не повече от десет минути бях помолен да осигуря маса за двама за госпожица Грант и господин Ралф Ръш.

Майк свъси вежди. Не му бе минало през ум, че Кейтлин може да има среща с някого.

— Госпожица Грант ли направи поръчката? — отново се учуди от въпроса си той.

— Всъщност господин Ръш се обади — отвърна Дерек, след което се поколеба, преди да продължи: — Мисля, че госпожицата не знае за това. Срещу името й не бе посочен предпочитан партньор по маса, така че аз реших, че тя няма да има нищо против, ако изпълним молбата на господина — челото му се набръчка, докато преглеждаше бележките си. — Тук има една друга дама, която е сама, госпожица… госпожица Бъни Кантръл.

Бъни, Майк мислено повтори името. А защо не цяла група? Не, не го интересуваха жени, които се казват Бъни. Не го интересуваха никакви жени. Попитал бе за Кейтлин само поради някакъв глупав, временен подтик и беше благодарен на Ралф Ръш, че го бе победил в състезанието, въпреки че се измъчваше, когато биваше побеждаван.

— А да имате случайно по-голяма маса с едно свободно място?

Поглаждайки брадата си, Дерек разучи схемата на местата.

— Всъщност да, има две маси с по осем места, като на всяка има по три двойки.

Майк погледна в схемата и посочи едно от местата, които Дерек бе показал.

— На тази маса ще е добре — той реши, че нещата се оправяха. Щом няма възможност да е сам, то нека се слее с навалицата.

Но както наблюдаваше Дерек да вписва името му, не можеше да си отговори защо бе избрал масата, която беше съседна на тази, запазена за Ралф Ръш и Кейтлин Грант.

 

 

Когато влезе в ресторанта малко след седем и половина, Майк директно потърси с поглед масата на Кейтлин.

Там седеше мъжът с карираното сако от вълнолома, който се бе хилил. Той беше сам. Очевидно Кейтлин не го познаваше, а още по-очевидно бе, че Ралф Ръш си е набелязал нея за партньор на вечерята, след като се бе забавлявал от конфузното й положение пред гишето.

Сядайки на едно от местата на своята маса, Майк мислено се помоли неговите сътрапезници да позакъснеят. За малко поне той можеше да има цялата маса за себе си.

Не успя да се въздържи да не хвърли един поглед към Ралф Ръш. Той изглеждаше неспокоен — или по-скоро нетърпелив, — като непрекъснато поглеждаше към входа, а след това часовника; после отражението си в сребърния поднос пред него, приглаждайки отстрани червеникавата си коса в старомодна прическа стил „Помпадур“.

Часът стана осем, осем и половина, Ралф започваше четвъртото си мартини и все още не беше си поръчал вечеря, а Майк започваше да се пита къде ли е Кейтлин. Вероятно се е изгубила, помисли той с нежност, която така го смути, както никоя от реакциите, които бе проявил към тази жена още от мига, когато за пръв път я бе зърнал на вълнолома.

За негово леко разочарование, трите двойки пристигнаха и започнаха да се представят. Майк също каза името си, изправи се, за да се ръкува с всички и да разменят обичайните любезности, след това седна отново с тайната надежда, че няма да бъде включван повече в разговора. Не го биваше по празните приказки.

След като се наслуша на хвалби относно страхотни професии и изключителни съседи и чу за някои убийствени стоки на пазара, той се приготви за неизбежния въпрос. Не беше необходимо да чака дълго.

— А вие с какво се занимавате, Майк?

Отдавна знаеше какъв неловък момент щеше да предизвика един невпечатляващ отговор, но въпреки факта, че спокойно можеше да претендира за една респектираща кариера, настроението му не се промени. Той искаше да остане в сянка колкото може по-дълго. Съвсем скоро компанията щеше да знае кой е той и ако нещата се движеха по правилата, щеше да бъде бомбардиран от въпроси и леко завоалирани молби за съвети.

— Странно, е, че питате — отговори той. Не можеше да се въздържи да не поважничи малко. Опита се да си припомни наивната припряност в гласа на своя баща, която бе чувал толкова пъти през тежките години, когато Стю Харис беше обзет от идеи, а нямаше средства. — Ами занимавам се с едно нещо… страшно изгодна възможност за инвеститори… нещо, което се опитвам да завъртя успешно за известно време… — като обясняваше по този начин, без да казва нищо съществено, той забеляза няколкото чифта очи да гледат разсеяно някъде над него и разбра, че малобройната му публика е отвлякла вниманието си другаде.

Майк се изненада, че вместо удовлетворение, усети леко огорчение от успешната си игра. Неочаквано, точно като баща си, на него отчайващо му се прииска да убеди притежателите на много пари, че една приложима идея е точно толкова ценна, колкото и самите пари.

Сещайки се, че това време беше минало и че той имаше удоволствието да види как плодовете на собствените му успехи помагат на баща му да осъществи една своя мечта и да бъде най-сетне доволен, Майк реши да се занимае с нещо приятно. С някой приятен човек. Кейтлин Грант.

Той сви вежди. Къде, по дяволите, беше тя? И защо, продължаваше да се озърта за нея?

Най-сетне тя се появи. Влезе леко като бриз, беше малко забързана и изключително красива, тюркоазна рокля обвиваше скромните, но съблазнителни форми, дължината й беше няколко сантиметра над коленете, съвършените й крака бяха все още голи и гладки, със златист загар.

Разтревожен от примитивната чувственост, която Кейтлин събуди у него, Майк се опита да събере мислите си. Ала когато тя се приближи и той улови полъха на парфюма й, толкова свеж и ненатрапчив, като лятна дъхава трева, еротичното му въображение се развихри.

При вида на Майк Кейтлин напълно забрави, че трябва да следва Дерек, който щеше да я отведе до масата й, и всяка разумна мисъл се изпари от главата й.

Той стана, за да я поздрави — жест толкова автоматичен, че остана изненадан, като разбра, че се е изправил на крака. Кейтлин започваше да проумява, че Майк Харис всъщност е един безнадеждно старомоден джентълмен, който в сивите си памучни панталони, копринено памучен блейзер и бяла спортна риза изглеждаше дори още по-привлекателен. Тя леко му се усмихна.

— Здравейте, Майк! — гласът й прозвуча по-меко и по-дрезгаво, отколкото възнамеряваше.

Той положи усилие, за да се получи учтивият, но безпристрастен тон, който бе решил да възприеме спрямо Кейтлин.

— Ето ви най-после тук — и добави с полуусмивка: — Тъкмо мислех да пратя издирваща група.

Кейтлин се загледа в него и разбра, че независимо от всички лекции, които си бе изнесла да бъде разумна, тя се беше надявала той да се окаже неин партньор по маса. Ала той беше седнал с други три двойки.

— Изглеждате изненадан, че се оправих да дойда дотук? — каза тя, като леко повдигна брадичката си, решила да се държи хладно.

След което я прониза една мисъл. Майк е имал намерение да изпрати издирваща група? Нима я е очаквал, нима е гледал кога ще пристигне?

Виждайки, че изражението й се смекчи и устните й се разтегнаха в неочаквана усмивка, Майк разбра какво бяха разкрили думите му. Почувства се като глупак.

— Признайте, Кейтлин — опитваше се да се съвземе, като я подразни малко, — наехте си водач, нали?

Очите й примигаха.

— Добре, признавам. Напуснах стаята си преди около половин час. След като направих три погрешни обиколки, помолих хората от екипажа да ме упътят. Един от тях се съжали и ме доведе точно до ресторанта.

И вероятно се надява после да те заведе в техния бар, допълни Майк наум и се изплаши от появилото се у него чувство за собственост. Той се засмя тихо и тръсна глава, показвайки отчайващо съчувствие към склонността на Кейтлин да се изгубва.

— Не опитахте ли да се ориентирате по схемите и указанията, окачени до асансьора на всяка палуба?

— В интерес на истината — започна Кейтлин, — тъкмо щях да предприема ново лутане, без да се възползвам от указанията, когато мисълта за вас и насоките ви относно географията на кораба ме накараха да се засрамя и да бъда по-разумна, което е удивително. Ами ето го — Кралският грил ресторант се намира на спасителната палуба. Колко просто!

Майк явно бе поласкан от нейното признание.

— И тъй, какво се случи? — попита той с усмивка.

Кейтлин се впусна в увъртени обяснения за това как в крайна сметка се е озовала в трапезарията, лутайки се напред-назад, преди да разбере, че е сгрешила.

— Това, което наистина ме обърка, бе, че там долу, има друга зала наречена Кралска, точно като тази тук — Кралска трапезария. Питам ви, честно ли е това? Докато се усетя за този малък трик, бях вече напълно объркана.

Майк слушаше разказа й в захлас. Той не можеше да проумее как някой бе способен да се обърква толкова често, но и в момента това не бе толкова важно. Нищо не беше така важно сега, както прекрасният глас на Кейтлин, нейните изразителни очи и нарастващото желание вътре в него.

— Ето че аз самият хубавичко се забърках — промърмори той.

Кейтлин се сети, че все още държеше Дерек изправен до нея, докато тя дрънкаше глупости на Майк. Изпаднала бе отново под негово влияние.

— По-добре да отида на моята маса — каза тя тихо. Обърна се и се стъписа, като видя, че Дерек бе издърпал стола непосредствено зад нея и чакаше.

След това видя човека, който щеше да й партнира за вечеря. Освен че носеше най-ужасния блейзер, който някога бе виждала, той се бе захилил повече от глуповато.

Майк седна на мястото си, а в същото време червендалестият мъж от масата на Кейтлин шумно се изправи, продължавайки да се хили безпричинно, за да й протегне ръка за поздрав.

Приемайки хладната му и влажна ръка, тя долови прекалено силния мирис на евтин одеколон, примесен с дъх на алкохол.

Сърцето й се сви.

— Ралф Ръш, на вашите услуги — каза мъжът, като се наведе над масата, сякаш искаше да говори поверително. — Името ми е Ръш, така както се казва и играта, но вие не се безпокойте, хубавице. Аз няма да бъда твърде нападателен, при все че тази вечер тук разгласих, а и се уверих, че точно вас съм определил за партньор на моята маса — Ралф удостои Кейтлин с едно подчертано намигане, блажен в своето незнание, че слива думите си, като говори. — Тъй че, хей, ако много се увлека или прибързам, хубавице, вие просто ме шамаросайте и аз обещавам, че ще задействам спирачките — той се изкиска самодоволно.

Кейтлин едва забележимо се усмихна, оттегляйки ръката си, и седна на стола, като погледна Дерек с израз, който казваше: „Как можахте да ми спретнете това?“, а в отговор получи едно леко, извинително потрепване. След като Дерек се отдалечи, Кейтлин погледна озадачено мъжа срещу себе си.

— Казахте, че сте помолили да седнете с мен на една маса? Но как? Познавам ли ви отнякъде, господин Ръш?

— Първо, нека ви поръчам един коктейл. Какъв да бъде? Аз пия водка с мартини. Като шейк, разбира се, не размесени — с резервирана полуусмивка, с която той явно мислеше, че прилича на Шон Конъри, Ралф щракна с пръсти, за да привлече вниманието на минаващия сервитьор.

Като се опита да не прояви раболепие, Кейтлин вежливо помоли за чаша минерална вода с надеждата, че сервитьорът ще я извини за грубостта на партньора й.

— Минерална вода? — възкликна Ралф, след като младежът си отиде. — Евтино гадже! — той отново се разкикоти. — Шегувам се само. А сега слушайте каква е работата. Наричайте ме Ралфи. Не ме познавате, при все че ме видяхте, когато погледнахте през рамо там, пред контролното гише, на вълнолома — този път намигването му бе почти цинично. — Изглеждахте толкова хубавичка, като се изтърсихте на вашето „достойнство“. Тогава си казах, че трябва да се срещна с вас. И ето ни тук, хубавице. Вие и аз. Мисля, че ще сме една симпатична двойка за цели пет дни.

— Ето ни… — повтори Кейтлин като ехо с едва доловим глас. Тя бе разпознала този кикот най-накрая. Майк Харис й бе помогнал, когато бе изпуснала дамската си чанта. Ралф Ръш се бе изсмял. И Ралф се оказа неин сътрапезник. А не Майк. Тя преглътна. — Вие и аз — продължаваха монотонно да се редят думите й, — за пет… цели… дни.

Чувайки всяка дума, Майк трябваше да потисне усмивката си. Опита се да не бъде толкова доволен. В края на краищата какво значение имаше за него дали Кейтлин е ужасена от своя партньор?

„Никакво“, каза си той. „Абсолютно никакво значение нямаше.“

— Е, какво ще кажете, Кейт? — попита Ралф след десерта. — Да се отправим ли към дансинга на театралния бар? Ще се покълчим малко пред оркестъра, ще се разтоварим и ще им покажем как се прави. След това можем да посетим казиното. Чувствам се истински късметлия тази вечер.

Кейтлин отново успя да се усмихне любезно, въпреки че кипеше от гняв и безсилие. Бе чула как Ралф сърба супата си и бе видяла как рови в храната си, докато декламираше историята на своя живот. А сега той искаше тя да подлудее с него на дансинга? И след това да наблюдава превъплъщаването му в Джеймс Бонд на масата за блекджек?

Тя въздъхна. Не искаше да бъде твърде груба с човека. Ралф не беше лош. Но и тя не можеше да го издържа повече тази вечер. Ако не искаше да се мъкне след нея по време на цялото пътуване, тя трябваше да пропуска храната или да си поръчва да й я носят в стаята. Реши, че ще се спира с него извън Кралската трапезария, доколкото можеше.

— Съжалявам, но имам леко главоболие — каза тя съвсем откровено.

— О, хайде, Кейт. Главоболие? Какво пък е това? Хайде, промени решението си. Ще бъдеш доволна, че си го направила.

— Благодаря все пак — Кейтлин наистина я болеше силно глава и тя разбра това, като инстинктивно прокара ръка по мускулите на врата си и ги усети напрегнати. — Просто ще се разходя малко по палубата и след това ще се върна.

Очите на Ралф светнаха и тя започна да бие отбой.

— Имам предвид, че аз… аз…

За огромна изненада на Кейтлин, неочаквано до масата застана Майк и се обърна към нея.

— Кейтлин, пихте ли червено вино с вечерята?

Тя го погледна и отговори:

— Не — чудейки се дали морският въздух бе причината всички да се полудели. — Но какво… защо…?

— Тогава нещо друго трябва да ви е повлияло — прекъсна я Майк и се обърна към Ралф. — Съжалявам, че се намесвам по този начин, но ако не съумеем да пресечем мигрената на Кейтлин веднага, докато е още в началото, тя няма да може да се съвземе цяла седмица.

Ралф изгледа Майк, подозрително намръщен.

— Кой сте вие, приятелче?

Майк погледна с престорена изненада към Кейтлин, след това отново, се обърна към Ралф.

— Не ви ли е казала? Аз съм нейният лекар. Специализирам контрол на главоболията и така както тази жена изглежда в момента, щастливо съвпадение е, че се намирам на борда, за да се погрижа за нея — той протегна ръка към Кейтлин. — Хайде, млада госпожице. След като изпиете два аспирина и ви прегледам, на сутринта няма и да си спомняте за тази досада.

Замаяна, Кейтлин хвана ръката на Майк и се изправи на крака, готова да го последва навсякъде.

— Благодаря ви — каза тя, след като бяха вече извън ресторанта, минавайки през съседния салон. — Но как разбрахте, че имам нужда от спасител?

— Ами подслушвах — призна Майк, отваряйки вратата. — Черта на характера, ала какво да правя?

— В такъв случай благодарна съм заради тази особена черта. Но все още съм любопитна: защо ми се притекохте на помощ?

Майк се опита да обясни неочакваната си намеса.

— Не изглеждахте много ентусиазирана в компанията на Ралф, още по-малко за остатъка от вечерта с него. Освен това направихте тактическа грешка, като споменахте, че искате да се разходите по палубата. Ралф много се зарадва на тази възможност… — Майк смигна и добави: — „Хубавице“.

Той хвана Кейтлин под ръка и я придружи до една друга врата, която водеше навън.

— Може би звучи самонадеяно, но си помислих, че една-две обиколки по палубата с мен ще са по-приятни за вас, отколкото с моя съперник.

— Вашият какво? — в учудването си Кейтлин се извърна почти цялата към Майк, докато минаваше през отворената за нея врата. Тя се препъна в херметическата преграда, намираща се в основата на вратата, и залитна напред, но Майк я задържа.

— Моят съперник — повтори той, като мушна ръката на Кейтлин под своята и я поведе по палубата да се разхождат. — Исках да запазя маса за нас двамата, но Ралф вече го бе направил.

Той вдиша дълбоко свежия морски въздух, примесен със сладкия аромат на Кейтлин, след което се усмихна, чудейки се дали в парфюма й нямаше като съставка някакъв наркотик, който така отпускаше езика и ума му.

— Да не би да ви е хладно? — попита той. — Дори през август нощният въздух може да бъде студен, ако не носите връхна дреха. Ето, вземете моето сако — той понечи да го съблече, но Кейтлин постави ръката си на неговото рамо, за да го възпре.

— Добре съм — възрази тя. — Моля ви, наистина се чувствам добре. Поне ми е достатъчно топло. Но питам се дали аз забавям темпото, или светът прекалено се е разбързал? Какво става с прословутия спокоен корабен живот? Бихме ли могли да се върнем малко назад? Струва ми се, че съм изпуснала някои важни подробности.

— Например? — попита Майк, внезапно решавайки да заведе Кейтлин при релинга; разходката не му харесваше, защото той желаеше да гледа очите й и същевременно да се ориентира в обстановката.

Кейтлин неусетно следваше Майк, но когато стигнаха до едно усамотено място, където можеха да наблюдават как лунната светлина гали тъмните вълни на океана и ги къпе в бяло злато и усетиха милувката на нежния ветрец, тя трябваше да положи усилие, за да фокусира вниманието си върху разговора.

— Например — много се надяваше гласът й да не звучи напрегнато — как се появихте с вашата измислена история точно в момента, когато направих погрешния тактически ход? — тя притисна с пръстите на едната ръка слепоочието си и продължи: — Освен това как, ако възнамерявате, разбира се, ще продължите да се правите на лекар през останалата част от пътуването?

На Майк му се удаде възможността да се скрие зад професионализма си. Той се освободи от ръката на Кейтлин.

— Така, сега се облегнете на перилата, докато аз отговарям на въпросите ви и направя нещо да облекча главоболието ви.

— Можете да прекратите играта, Майк — протестира Кейтлин. — Ралф вече не е тук — но тя направи грешката да срещне неговия поглед. Неотменното му въздействие я накара да приеме предложението му със сърцето си. Отпусна се назад, опряла лакти върху перилата на кораба, затвори очи и повдигна леко глава, подлагайки лицето си на благодатната хладина на бриза. Хрумна й, че трябва да е била без ум, за да помисли привлекателния Майк Харис за свой спасител.

— Първо, аз не се появих с моята история, след като вие споменахте за разходка по палубата — започна Майк спокойно, като се опитваше да не се разсейва от начина, по който Кейтлин се отдаваше на чувствените наслади на нощта. — Сетих се за това по време на вечерята, когато започна да ви боли глава, точно тогава сервитьорът отнесе порцията ви печена патица — той спря за момент.

— Между другото какво й беше на патицата? Изглеждаше страхотно, а вие едва я докоснахте.

Кейтлин отвори очи и наклони главата си настрани, окончателно убедена, че не може повече да се справя с бързо сменящите се настроения и превключвания на Майк.

— Нищо й нямаше. Беше чудесна, но прекалено много пикантна — послъга тя. Не искаше да признае, че ужасните маниери на Ралф на масата бяха убили апетита й. — Как узнахте с такава точност кога започна главоболието ми?

— Аз не излъгах за това, че съм лекар — отвърна Майк. — Нито за това, че специализирам контролиране на главоболието, въпреки че специалността ми е малко по-широка.

Кейтлин го погледна с огромна изненада.

— Не се шегувате, нали?

— Не, не се шегувам. Чували ли сте за КПСЗ?

— Звучи като място, където ходят роботи, за да зареждат своите компютри — отбеляза Кейтлин.

— Не сте далеч от истината — каза Майк с тих смях. — Много роботи идват при нас, когато телата им се нуждаят от зареждане. И това, което обикновено разбират, е, че трябва да бъдат изцяло препрограмирани. КПСЗ означава Клиника за предпазване от стресови заболявания. Аз и моят колега основахме такава клиника в Манхатън и очевидно запълнихме една нужда, тъй като наехме много други млади колеги и разширихме дейността до цяло медицинско заведение с научни разработки. А сега, в случай че сте доволна от акредитивите ми за самоличност, госпожице Грант, нека да видим дали поведението ми на корабен лекар е в съответствие с предизвикателството на едно досадно главоболие.

Преди Кейтлин да може да възрази, пръстите на Майк бяха вече на челото й и извършваха леки успокоителни движения, които в комбинация с въздействието от неговата близост караха краката й да омекват и тя бе щастлива, че може да се подпира на бордовия релинг.

Истинска хипноза, помисли тя смътно, усещайки, че очите й се затварят по тяхна собствена воля. Не беше ли тя човекът, който твърдо бе решил да избягва Майк Харис? Не беше ли си обещала да спазва необходимата дистанция, за да не се докосва до него и да не бъде докосвана?

Най-неочаквано всички тези планове и обещания бяха забравени.

Оказваше се, че Майк Харис е водещият.