Айлин Гоудж
Остани до мен (20)

Деветнадесета глава

— Искаш ли да я взема? — попита колебливо Стиви.

Франи продължаваше да рови в претъпканата чанта с бебешки неща, преметната на едното й рамо, гушнала Рут с другата. Вдигна поглед.

— Няма нужда — отвърна разсеяно. — Къде, по дяволите, сложих това чудо… сигурна съм, че го взех. Ето го. — Тя изпъна гръб и измъкна туба с някакво мазило. — За бебешкия кел е. Почти накрая е, но го взех за всеки случай.

— Нямах представа, че бебетата вървят с такъв багаж — призна Стиви, докато помагаше на Франи да свали нещата от количката. Беше помъкнала бебешка седалка за кола, преносима люлка и огромен куфар. Последния път, когато Франи дойде, носеше един — единствен сак. — Сигурно си поръчала товарно отделение само за вас.

Когато Франи й позвъни, за да й каже, че пристига, Стиви се притесни, че апартаментът й не е подходящ за бебе, но по всичко личеше, че Франи е помъкнала всичко необходимо, освен кухненска мивка.

— Какво знаеш ти — изви очи Франи. — Пробвай да се качиш в метрото с количка в пиковия час. Или пък да я нахраниш, когато си навън — вечно ще се намери някой дърт перверзник да се кефи. Можеш да ми вярваш, че нааканите памперси са последната ти грижа. — Въпреки казаното гласът й беше весел, дори след дългото пътуване.

Стиви нагласи столчето на задната седалка на файърбърда, докато Франи хранеше Рут на предната. Напеченият асфалт на паркинга излъчваше горещи вълни и докато Стиви закопчае и последния колан, бе цялата в пот. Франи настани сънената Рут на задната седалка и няколко минути по-късно потеглиха, включили климатика на пълна мощност. Стиви имаше чувството, че е участвала в маратон, а те още не бяха излезли на магистралата.

И въпреки това… мисълта един ден да роди свое дете не я стряскаше както преди. Или с възрастта омекваше, или близостта на Рут й влияеше. Не че имаше намерение да хукне да си купува дрехи за бременни. Най-малкото, нямаше да е с Райън. Усети тъпа болка при тази мисъл, защото знаеше, че следващия път, когато ги срещнеше с приятелката му, можеше да се наложи да ги поздрави не само за „Оскар“-а, ами и за нещо друго.

— Значи си решила твърдо, така ли? — попита Стиви, докато се вливаха в потока автомобили на магистралата. Когато Франи й съобщи, че ще се раздели с Кийт, тя отказа да повярва. Едва след като размисли, разбра, че причината е Джей. На кръщенето, когато равинът четеше благословиите, тя забеляза как двамата с Джей се споглеждат, сякаш бяха единствените присъстващи. Ако тогава бе обърнала повече внимание, щеше веднага да усети, че двамата са влюбени.

Франи въздъхна, присви очи на светлината и бръкна в огромната чанта, за да извади слънчеви очила. Въпреки че все още имаше килограми за сваляне, а на блузата се виждаше петно, оставено от Рут, тя никога не бе изглеждала по-свежа и сияйна.

— Сега просто не е най-подходящото време да се женя — заяви тя. — Току-що родих. Това е достатъчно основателна причина да не се местя чак в Ел Ей.

— Значи няма нищо общо с Джей, така ли? — Стиви я стрелна с поглед и забеляза как Франи се изчерви.

— Това пък откъде дойде? — озъби се Франи и се изчерви още повече.

— Не ми отговори.

Тя помълча, сякаш обмисляше отговора си.

— Ако ти кажа, обещаваш ли да не вдигаш много шум? — рече най-сетне тя.

— Добре, обещавам.

— Правихме секс.

— Какво? — Стиви бе толкова поразена, че едва се удържа да не отбие в аварийната лента.

— Само веднъж — уточни бързо Франи. Не че имаше някакво значение.

Стиви поклати глава, неспособна да повярва.

— Леле. Направо не мога да повярвам. Ти и Джей.

— Все пак имаме дете — напомни й Франи.

— Да дадеш сперма е едно. Това е вече друго.

— Не знам как да го обясня. Всичко се промени, откакто забременях. След това Вивиън замина… — Франи така и не довърши.

— Откога се чувстваш по този начин? — попита Стиви.

— От известно време, но не е имало нищо, докато той не разбра, че Вив му е изневерила.

— Значи между тях е свършено. — Стиви бе научила новината от Джей.

— Той така казва. Само че двамата са заедно отдавна. Освен това нали я знаеш Вив. Тя не обича да губи — намръщи се притеснената Франи и обърна глава настрани, към профучаващите отляво автомобили.

— Мислех, че ще се върне в Париж. — Джей беше отишъл в хотел.

— Ще повярвам, когато го видя с очите си.

— Да кажем, че си замине. Какво ще стане с вас с Джей?

— Честно да ти кажа, не съм сигурна. — Намръщи се още повече. — Помниш ли в „Когато Хари срещна Сали“, след като двамата най-сетне го направиха, не можеха да се погледнат в очите. Същото е и с нас. На следващия ден не знаехме как да се държим. Не бяхме наясно приятели ли сме, или любовници, или нещо по средата.

— Не е ли възможно хем да сте приятели, хем любовници? — попита Стиви, замислена за тях с Райън.

— Може, ако започне по този начин още от самото начало. Да не забравяме Рут. Нещата стават сложни.

— Защо?

— Мисля си, че нищо нямаше да се случи, ако не беше тя.

— Кой знае? — наклони глава Стиви. — Може вие, двамата, да сте били влюбени през всичкото време и да не сте знаели. А и какво представлява любовта? Нали тя кара двамата да искат да са заедно непрекъснато? — При Франи и Джей бе точно така.

— Може и да си права. — Франи не скри, че не е убедена.

— Кажи как е? За секса питам — полюбопитства след малко Стиви, когато стана ясно, че Франи не се кани да каже нищо повече.

— Добре — отвърна смутено тя. И това го казваше жената, която не можеше да спре да говори за Кийт.

— Какво? Просто добре ли? Искам подробности.

Франи изви устни в котешка усмивка.

— Само ще ти кажа, че знае номера, които не е прочел в „Настолна книга на фермера“.

Стиви не успя да изкопчи нищо повече от нея. След още един безуспешен опит да задоволи любопитството си, тя се прехвърли на друга тема.

— И как е младата булка? — попита тя за Емерсън.

— Засега меденият месец е само мечта — отвърна Франи. — Ти разбра ли за майка й?

— Да, тежък случай. — Когато Марджъри беше научила какво се е случило, състоянието й се влоши и я откараха в болница с двустранна пневмония. Сега Емерсън бе изправена пред дилемата дали да прости непростимото, или да обърне гръб на умиращата си майка.

— Все още е в интензивното. Известно време не били сигурни дали ще оживее.

— Горката Ем. — Стиви бе изцяло на страната на приятелката си. Не съчувстваше на Марджъри след гнусния номер, който бе направила. Въпреки това през изминалите месеци, прекарани с Грант, тя се бе научила колко е важно да си близък с родителите си, дори те да не са съвършени. — Питам се как ли ще се почувства, след като майка й си отиде. Знам, че в момента й е много тежко, но тя й е майка.

— Заради собственото си спокойствие трябва да се сдобри с нея — съгласи се Франи. Вече се бяха отклонили от магистралата на булевард „Санта Моника“. — Онова, което те измъчва, не си отива, когато погребеш някого. Напротив, ще стане още по-зле, защото е късно да се освободиш от него.

— Така ли беше с твоята майка? — Стиви знаеше, че Франи и майка й, макар да бяха близки, често се караха. Сигурно, защото двете си приличаха много. Естер бе истински живак, също като Франи.

— В някои отношения. Много я обичах, но не можех да й кажа нищо. Тя винаги знаеше най-добре всичко. Ако кажех, че не съм гладна, тя настояваше да ям. Ако кажех, че ми е горещо, тя нареждаше да се закопчая. Същото беше и с Боби. Едно време си мислех, че той затова полудя. — Франи се засмя сухо. — Надявам се да се справя по-успешно с Рут. — Тя погледна през рамо към бебето, заспало на задната седалка. По лицето й се изписа нежност.

Стиви вдигна очи към огледалото за обратно виждане.

— Като гледам, засега се справяш чудесно.

— Поговори с нея след трийсет години — изкиска се Франи.

 

 

Франи се обади на Кийт веднага щом пристигна у Стиви. Той остана силно учуден, като разбра, че ще остане у Стиви, но после тя обясни, че имала спешна работа — утре щяла да обядва с продуцент, който се интересувал от авторските права за книга на един от авторите й, а Стиви щяла да гледа бебето. Уточниха се да се видят у тях следобеда. Колкото по-бързо приключеше, толкова по-добре. Мисълта за предстоящата среща бе заседнала като аспирин, преглътнат на сухо.

На следващата сутрин, след като взе душ и се облече, тя подготви всичко, което щеше да е необходимо на Стиви за Рут — памперси, мокри кърпички, бебешки бутилки, мазила за главичката и няколко комплекта дрешки за преобличане. Стиви се суетеше около нея, докато я наблюдаваше как подрежда всичко.

— Ами ако се разплаче?

— Ако е гладна, дай й бутилката — нареди Франи. Снощи Стиви остана ужасена, когато Франи си сложи помпа, за да изтегли кърма. Стори й се варварска работа.

— Ами ако не е гладна? — Стиви не се бе притеснявала толкова от първото си предаване на живо.

— Нали знаеш как да сменяш памперси?

Стиви я погледна слисана.

— Не е ядрена физика. — Франи й показа и смени сухия памперс, който бе сложила на Рут. — Ако и след това продължи да мрънка, значи трябва да се оригне. — Показа на Стиви как става, но безпокойството на приятелката й не намаля.

— Ами ако сбъркам нещо? — попита тя.

— Нищо й няма. Бебетата са много здрави.

Докато пътуваше към Бевърли Хилс с файърбърда на Стиви, тя се замисли за Джей. Все се измъчваше от мисълта, че той ще реши нещо друго и ще се върне при Вивиън. Знаеше каква прелъстителка е тя. След онази работа с бившето й гадже Брайън, когато Франи охладня към нея, Вивиън си постави за цел отново да се намести в живота на Франи и да я спечели за приятелка. Отбиваше се редовно ту за съвет, ту й носеше симпатични малки подаръчета, дори й купи чудесен кашмирен пуловер за рождения ден, докато най-сетне Франи отстъпи. При Джей щеше да е дори по-лесно. Все пак той й бе съпруг. Каквото и да бе сторила, той бе най-обикновен човек и не бе възможно чувствата му към нея да са напълно угаснали.

Обядът с Ейвъри Фрийман от „Грийнлайт продакшън“ беше в „Поло лаундж“ в хотел „Бевърли Хилс“, където сделките за филми се сключваха над порция гъши дроб и „Реми Мартен“. Той й каза, че „Юнивърсъл“ били готови да се заемат с филма; сега всичко зависело от това да привлекат някое голямо име. Без известни актьори сделка нямаше да има, Франи знаеше, че е така. Обсъдиха условията и възможностите за правата. За Франи това бе първият обяд с възрастни хора след раждането и много й допадна. Беше приятно да седи в прекрасен ресторант, облечена в рокля и с високи токчета, след като обикаляше вкъщи по дънки и торбести пуловери, целите оплескани в слюнка и храна, и обсъждаше по цял ден бебешки вируси и обриви по бебешките дупета.

Приятното настроение се стопи в мига, в който се качи в колата. Щеше ли Кийт да се ядоса, когато му кажеше? — питаше се тя, докато пътуваше към тях.

Щеше ли да се опита да я спечели обратно, щеше ли да пробва да я размекне? Не че не го обичаше, просто обичаше Джей повече.

Така и не можеше да каже защо. Да, истина бе, че познаваше Джей от доста отдавна, но имаше и нещо друго. Приятелите им често се шегуваха, че двамата са били разделени при раждането и това не бе много далече от истината. Джей бе духовният й близнак. Разбираше я по-добре от собственото й семейство. Знаеше, че когато са на някое парти и тя бъбри безспир, се чувства несигурна. Когато бяха на някоя спирка на метрото, винаги стискаше ръката й, защото, макар тя да не го показваше, от смъртта на брат си изпитваше ужас, че ще падне под колелата на пристигащия влак. Когато бе най-тъжна и телефонът й звъннеше, в девет случая от десет звънеше Джей, за да я развесели. А сега се появи и нещо ново — сексът. Беше наистина невероятно. Не искаше да мисли за преживяното, защото нямаше да може да погледне Кийт в очите.

Щом влезе в апартамента му, Франи веднага си спомни защо си бе паднала по него. На плота в кухнята бе оставена да се изстудява бутилка шампанско, до нея имаше букет с дванайсет дългостеблени рози. Сърцето й се сви. Щеше да е значително по-трудно, отколкото си мислеше.

— Много приятно — заяви тя ведро, за да прикрие напрежението си. — Не е ли много рано за празнуване? Дори не знам дали ще подпишат.

— В такъв случай ще празнуваме идването ти — обяви той и я прегърна. В тесните дънки, които бе обул, с навитите ръкави на ризата, можеше спокойно да се появи на корицата на списание „Пийпъл“ като най-сексапилния ерген. Вероятно бе усетил, че има нещо нередно, защото я погледна угрижен. — Наред ли е всичко?

— Разбира се. Просто часовата разлика ме размаза — отвърна Франи. Как бе възможно да му причини това, а същевременно да го гледа с невинните очи на Никол Кидман? Може би щеше да е по-лесно, ако пийнеше малко шампанско, реши тя, докато той отваряше бутилката и наливаше. Не биваше да пие, докато кърмеше, но един — единствен път нямаше да навреди.

Седна до него на канапето и невидимият аспирин в гърлото й придоби гигантски размери. Отправи поглед към акварела над камината, който му бе подарила за Коледа, и й стана тъжно. Беше го купила с идеята и двамата да му се наслаждават в бъдеще. Като го гледаше сега, имаше чувството, че гледа картина в някой музей.

Изпи първата чаша шампанско почти на един дъх, докато обсъждаха срещата й и напредъка на книгата му. Тя не каза нищо, когато той наля втора чаша. Двамата неусетно изпиха цялата бутилка и тя усети, че й е леко и приятно. Когато най-сетне събра смелост да му признае защо е дошла, думите излязоха завалени:

— Кийт… има нещо, дет тря’а д’ти кажа.

— Чакай малко. По-бавно. — Той пое почти празната чаша от ръката й. — Кога за последен път си пила нещо по-силно от безалкохолна бира?

Франи се изкиска и усети, че е замаяна.

— Не пия. Жле за бебето — обясни тя.

— Не знам за бебето, но на теб много ти отива — усмихна се той. — Никога досега не съм те виждал пияна.

— Не шъм! — заяви тя и се отдръпна възмутено.

— Добре, леко замаяна — съгласи се той през смях. — Напомни ми да заключа алкохола, когато се оженим.

Господи. Това беше някакъв кошмар. Как можа да изпие толкова много? Тръсна глава с надеждата да я проясни и се опита да си събере мислите и да се справи с надебелелия си език.

— Не ишкаш д’са жиниш за мен. От мен шизлезе ужасна жена.

— Не е вярно. Не бих променил абсолютно нищо в теб — отвърна той леко учуден.

— Не штава. Не мо’а д’се омъжа за теб — опита се отново тя, произнасяйки с особено внимание всяка дума.

— Ще ти направя кафе — заяви Кийт и се изправи.

— Не! Чакай! — Тя се хвърли напред, за да го стисне за ръката, но загуби равновесие и се стовари на пода.

Той й помогна да се изправи.

— Сядай мирно. Връщам се веднага.

Тя понечи да тръгне след него, но стаята се завъртя и тя се отпусна на канапето с пъшкане. Как можа да прецака така нещата? Може би Господ й подсказваше да не брои зъбите на харизания кон. Как можеше да отблъсне този изключителен мъж? Че мъжете не се редяха пред вратата й.

Джей не се броеше. Той беше… той беше… не знаеше какъв й бе той. Нито беше гадже, нито просто приятел. Зарови главата си в ръце и отново изпъшка. Някъде в далечината чу звънене, но й трябваше малко време, за да разбере, че е мобилният телефон. Бръкна в чантата и половината неща се оказаха на пода, преди да го напипа.

— Помощ! Не знам какво да направя! — Обаждаше се Стиви, очевидно много уплашена. Чуваше се как Рут се дере. — Не иска бутилката. Иска теб.

— Тръгвам. Само да си намеря ключовете. — Франи отново бръкна в чантата да намери ключовете от колата на Стиви, когато се разхълца, а след това се закиска.

— Ти пияна ли си? — попита Стиви.

— Ражбира ше, че н’съм! — извика възмутено Франи и се изкиска. — Мо’е би малко.

— Тогава остави Кийт да кара.

Франи разбра със свито сърце, че речта, която бе подготвила, ще трябва да почака. Не можеш да скъсаш с шофьора, когато си пияна — заляна, а гладното ти бебе те чака да го нахраниш. Освен това каквото и да кажеше, той нямаше да го приеме сериозно. Щеше да реши, че е много симпатично и забавно.

Кийт се върна след минути с чаша горещо кафе.

— Кой беше? — попита той. Франи обясни какво става и той веднага й помогна да се изправи на крака, поведе я навън, прегърнал я през кръста.

— Невероятен човек си ти, Кийт Холоуей — заяви тя, когато се качиха в колата и поеха към магистралата. Погали го по коляното и му се усмихна нещастно. Той не бе виновен, че си бе избрал жена, която не знае какво иска.