Зиновий Юриев
Пълно преобразяване (6)

Глава 6

— Искате да ви разкажа какъв човек беше моят мъж? — недоверчиво ме попита мисис Гереро — Но ние вече няколко години не живеем заедно. Разберете ме — мисис Гереро вдигна към мен умолителен поглед, — трудно ми е да говоря за него. Аз го… обичам — тя се разплака и закри лицето си с ръце. — Той е жесток негодник. Той може да мине покрай мен, когато плача, може да не ми се обади, когато знае, че го чакам. Но той можеше да бъде и необикновено нежен с мен и тогава забравях всичко на света и ми се струваше, че все пак занапред ще бъде хубаво… Знаете ли, че ми изневеряваше? И аз търпях. Разбирате ли какво означаваше това за мен, да живееш със съзнанието, че ти изневеряват. Струваше ми се, че всичко ще мине, че това не е сериозно… Но когато научих за онова момиче…

Наострих уши. Нима и тя е знаела за Джин Уишняк?

— За кое момиче?

— За онази Одри Ламънт… Да бъде проклет денят, когато случайно намерих негово писмо до нея…

— А тази жена, Ламънт, струва ми се? Разделил ли се е с нея?

— Известно време, чувах, бил с нея, след това и тя му омръзнала. Изоставил я и тя дори се опитала да се самоубие или нещо от този род…

Да, трябваше да се върна в кантората си да потъна в привичния свят на привичните неща. И да помисля какво да правя по-нататък. И струва ли си въобще нещо да се прави?

Помолих Гизела да ми намери телефона на Одри Ламънт. След половин час пред мен вече бяха адресът и телефонът й.

Обадих се. Отговори ми мъжки глас.

— Мис Ламънт не е в къщи. Какво да й предам? На телефона е баща й.

— Много ми е приятно, мистър Ламънт. Казвам се Язон Рондол. Адвокат съм на някой си Ланс Гереро, чието име вероятно сте чували. Мистър Ламънт, разбирам, че моята молба може да ви се стори някак си странна, но много ми се иска да поговоря с вашата дъщеря за мистър Гереро. Ако, разбира се, тя може…

— Какво значи „може“? — стори ми се, че в гласа на Ламънт се появи подозрителност. — Защо да не може? Пък и аз с удоволствие бих се помъчил да ви помогна, макар че, разбира се… горкият Гереро… Кой би могъл да си помисли, че така ще свърши… — Ламънт дълбоко въздъхна.

— Кога бихте могли да ми отделите половин час?

— Когато ви е удобно. Дори веднага. Заповядайте. Булевард „Сънрайз“ четиринадесет, апартамент номер седем. Заповядайте. Дъщеря ми всяка минута може да си дойде.