Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (12)

Глава 12

Изоставените барачки зад сладкарницата на улица „Твърдо желе“ бяха послужили за убежище на „предателите“. Дарен, Ели, Ани и Юмрука преспиваха вътре, а сутрин крояха планове за спасение. Дарен обикновено се събуждаше пръв. Беше му неудобно и се будеше непрекъснато през цялата нощ. Да спиш в легло, направено от стари щайги, завит с прашни, миризливи чували, не беше от най-приятните изживявания. Детето се усмихваше, щом усетеше, че и другите са будни, и очакваше някое от момичетата да заговори първо, защото вече не знаеше какво да каже. Сякаш нищо не зависеше от него в тази объркана история.

— Трябва да намерим Алекс и да му спрем дрогата! Това е начинът — припряно започна Ели, която явно беше будна от доста време.

— Правилно! Тогава Уриил ще ни прати още ангели — съгласи се Юмрука. — Мисля, че съм достатъчно силен да завлека Тревата някъде. Трябва му не повече от ден почивка, за да се оправи.

— Но… какво ще му правиш? — заекна Дарен.

— Спокойно, малък, няма да го повредя! Мисля, че е най-добре да ме изчакате тук. — Той се усмихна така, че всички съмнения в главите на приятелите му се разсеяха. Те знаеха, че Юмрука наистина може да се справи с момче като Тревата без помощ.

Когато отвори вратата на „Спуканата бъчва“ и видя, че в бирарията няма никого освен Деника, Криси и Алекс, Тони остана доволен. Вик и Лили обикновено ставаха след всички останали.

Деника и Криси изглеждаха уморени и в недобро настроение. Те поздравиха Юмрука вяло — изобщо не си спомниха, че не са го виждали скоро. Той реши да се възползва от това и да действа. Дръпна Алекс за рамото и му каза съвсем тихо:

— Излез навън! Трябва да говоря с теб!

Алекс се ухили идиотски. Беше успял да се напуши и сега нищо не можеше да го стресне. Когато излязоха навън, Юмрука се огледа притеснено и задърпа някогашния си приятел по една тъмна пътечка.

— Не съм от гума! Не ми извивай ръцете така! — Алекс се опита да се съпротивлява, но Юмрука беше значително по-силен. Той буквално го изтласка пред себе си.

— Ма… к’во си мислиш че правиш?

— Не съм МА! — изръмжа Юмрука, макар че се чувстваше малко неловко. Не му беше приятно, че трябва да затвори Алекс в една от барачките и да го остави съвсем сам. Трябваше и да му върже устата, за да не вика.

Мрачните мисли на Юмрука бяха в синхрон с мрачната обстановка. Той въздъхна няколко пъти, когато зави по една още по-тясна пътечка. Тук тъмнината ставаше по-гъста. Сивата мъгла мъждукаше бледо, а от стъпките му отекваше ехо, от което в началото и двамата се стреснаха.

— Какво правиш? Къде отиваме? — пискаше Тревата, но Юмрука го буташе неумолимо към гърба на сладкарницата.

Бяха стигнали, но в последния момент Юмрука реши, че не иска да показва пленника си на момичетата и Дарен. Изпитваше угризения, че трябва да го върже и да го затвори сам, като престъпник. Барачките, в които спяха, бяха твърде зловещи, за да останеш в тях без компания.

Той стигна до най-отдалечената от тяхната „спалня“ барачка, отвори вратата с ритник и натика Алекс вътре против волята му. После смъкна колана си и докато Тревата разбере какво става, ръцете му бяха вързани.

— Ще постоиш тук — измърмори Тони. — За твое добро е.

— Ще ме оставиш вързан? — Алекс се задърпа яростно. — Не можеш да ме зарежеш тук, Тони! Не можеш да ме оставиш.

В това време Юмрука беше свалил тениската си и като я разкъса, натъпка един парцал в устата на Алекс, а с останалата част омота краката му.

— Съжалявам! — каза, без да го поглежда и, смазан от угризения, излезе навън.

На следващия ден Тони се събуди пръв и се опита да се измъкне незабелязано. И без това му беше ужасно неприятно да лъже приятелите си, че Алекс е на сигурно място. Ани и Ели бяха съгласни да изчакат, докато той реши, че Тревата е готов, но Дарен задаваше въпроси чак до вечерта. Изобщо бяха прекарали тежък ден и гадна нощ. Юмрука сънува кошмари, в които виждаше Тревата мъртъв. Единия път Алекс се беше задушил от парцала в устата. Втория път същият този парцал се бе превърнал в отровна змия.

— Къде отиваш? — Гласът на Дарен сложи край на всичките му надежди, че може да се измъкне незабелязано.

— При Алекс — отговори Юмрука. — Искам да ми се довериш и да ме чакаш тук.

Дарен поклати глава и не каза нищо.

Юмрука излезе и се втурна тичешком към барачката, в която беше оставил Алекс. Когато влезе вътре, дишането му замря за момент, после лежащият на земята се размърда и той се притече да го отвърже.

— Какво става? Къде съм? Каква е тази гадост наоколо? — Алекс беше готов да задава по сто въпроса в минута. Юмрука освободи ръцете му от колана си и със задоволство откри, че приятелят му е добре и съзнанието му е ясно.

— На същото място сме, но си с празни джобове — каза му той. — Май сме попаднали в пъкъла, приятелю. Изхвърлих тревата. Ще ти трябва бистър ум, за да излезем оттук!

Алекс се намръщи, разтърка очи и усети, че главата му ще се пръсне. Мръсната барака, осветена слабо от бледата мъгла, която се носеше на сантиметри от земята, изглеждаше плашещо. Всичко наоколо му приличаше на някакъв гаден кошмар.

— Какво ще правим сега? — попита, оглеждайки се глупаво. Не беше сигурен, че иска да повярва на очите си.