Клуб „Светлини сред сенките“
Шахтата (10)

Глава 10

Алекс Тревата веднага се нави да помогне на момичетата.

— Щом ще тормозим лоената буца, аз съм насреща! — възторжено се биеше в гърдите той. — Вижте колко е дебела, щом я зърна, ми пада гела… ъ-ъ…

Тревата започна да рапира с характерните за този стил движения и Вик веднага се вбеси, защото се дразнеше от всичко весело.

— Стига се кълчи, идиот такъв! Искам наистина да побъркаме Джимеле, не да ми се лигавите тука, с вашите детинщини.

— Не съм казал, че искам друго — ухили се Алекс. — Само да допълня, че тя наистина е толкова дебела, че ако я плесна по сланините, мога да карам сърф по тях. А зимно време даже ски.

— Трева, слез на земята, ако обичаш! — ревна Лили. — Тук обсъждаме нещо сериозно!

— Точно така — намеси се Деника. — Защо не пратим на Джимеле една дърта дядка, за аммм… забавленийца де…

— Една! — кресна Вик. — Една дядка! Ти си по-проста, отколкото може да си представи човек!

— Хайде да не се обиждаме сега — критично вметна Криси, докато Деника се цупеше.

— Да вървим да свършим работата! — нареди Лили.

Те се отправиха към двореца отвъд „Спуканата бъчва“, който представляваше зловеща грамада от назъбени камъни, като продължаваха да се карат, а Алекс Тревата от време на време пускаше по някой умиротворителен майтап. Успяха да се промъкнат като мишки покрай гигантската охрана и най-сетне се добраха до спалнята на Джимеле. Алекс пръв се провря през леко открехнатата врата, откъм която се чуваше умопомрачително хъркане.

— Леглото й е колкото „Титаник“ — пошепна, а някой го перна по врата да мълчи. По земята се търкаляха дрехи с големината на палатки.

— Тя е ужасна мърла — възмути се Деника. Вик я изгледа убийствено.

— Джимеелеееее! — Алекс махна на момичетата да се скрият зад едно гигантско кресло и въпреки гневните им погледи, продължи да се провиква: — Ставааай, буцоооо!

— Кой си ти, да те вземат всички демони и царят им? — ревна мощният глас на кралицата на гигантите, която беше отворила очи колкото чинии и се оглеждаше доста стреснато. — Кой, по всички дяволи, се е наврял в спалнята ми и смее да ме безпокои?

— Ще те вземем, щом го искаш! — Вик се изсмя като истински демон и макар че гласът й звучеше доста слабо в гигантската стая, Джимеле потрепери. Тя усещаше истинската омраза и можеше да познае злото, защото живееше в него.

— Ще си имате проблеми с Царя на мухите — каза неуверено и седна в леглото си. Беше рошава, раздърпана и космата. При това миришеше лошо.

— Коя муха ще оцелее при това обгазяване? — тихичко се изкиска Алекс Тревата и намръщено стисна носа си, за да покаже колко противно мирише Джимеле.

— Млъквай, тъпанар! — изсъска Лили в ухото му.

Вик й правеше знаци да приближи. Беше заровила глава в едно огромно чекмедже, което висеше отворено. Вътре имаше гигантско червило и нещо, което приличаше на конфети и фойерверки.

— Покажете се, ако ви стиска! — малко по-смело ги прикани Джимеле, но не си направи труда да стане от леглото.

В този момент Вик дръпна един едър фитил, нещо изсвистя и гащите, които се търкаляха на земята, полетяха из стаята, пращейки застрашително.

На компанията зад креслото й трябваха няколко секунди да осъзнае, че странният „призрак“ е всъщност гигантски фойерверк, отмъкнал бельото на Джимеле, но кралицата на гигантите се разпищя зловещо и покри главата си с една възглавница.

— Сега е моментът! — тихо нареди Вик и пъхна в ръцете на всеки по два фойерверка с големината на стекове телешки салам.

Докато Деника се въртеше неразбиращо, из стаята се разлетяха чорапи и гащи, които съскаха, пращяха и разпръскваха из въздуха неприятни миризми. Изплашена до смърт, кралица Джимеле отправяше неясни молитви към пакостливите демони. Тя се изсули под леглото си и реши, че ще е най-добре, ако остане там, докато злите сили си отидат. Вик и Лили понесоха червилото из стаята и катерейки се върху мебелите, почнаха да пишат по стените всякакви обиди, свързани с тегло и воня. Алекс Тревата се смееше лудо, докато разпалваше камината с марихуана. Деника и Криси, макар да се цупеха и мръщеха, успяха да отворят всички шкафове и да разхвърлят каквото намериха в тях по земята. Част от нещата се чупеха с трясък. В гигантската стая настъпи пълен хаос.

— Моля ви, мили мои, сладки, пакостливи демончета — квичеше изпод леглото Джимеле, без да отваря очи. Тя беше само по бельо и не смееше да се покаже в този вид, за да не си навлече още повече тормоз и подигравки. — Моля ви, идете си и ме оставете на мира!

— Няма, защото си лоена буца — изписка Алекс Тревата.

— Той ще кара сърф по сланините ти. Може сърфът да е някоя твоя лъжица! — обади се Криси.

— Или паница — допълни Деника.

— Тъпо парче си! — изруга Вик, но Джимеле помисли, че говори за нея и тъй като вярваше, че това са много лоши демони и няма шанс да намери подкрепа, изрева:

— Тъпа съм и съм грозна… Оставете ме! Такава съм!

— О, ти си и дебела! — напомни Лили.

— По-добре да пукнеш, но недей го прави, преди да си идем, защото ще ни залееш с лой! — Вик беше полудяла от удоволствие.

Кралица Джимеле ревеше грозно и тресеше леглото, под което се бе скрила. Тя беше груба и зла. Понякога можеше да бъде много жестока, но никога не беше оставала сама с толкова много и толкова зли демони.

— Милост! — квичеше тя. — Имайте милост! Нищо няма да искам от вас и вашия цар! Никога няма да моля за нищо!

— Това да се чува! — разкикоти се Вик. Тя огледа стаята, която вече приличаше на сметище и каза тихо на приятелите си: — Сега се изнасяме! И внимавайте да не ни види някой!

Те се промъкнаха през вратата и тръгнаха обратно. Всички се стараеха да изпълняват нарежданията на Вик, но не осъзнаваха, че тя всъщност служи на някой друг, също без да го осъзнава.