Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (19)

Глава осемнадесета

Този път ни изпитваха заедно. Стояхме рамо до рамо пред неръждаемата маса в каменната столова. Толкова бяхме щастливи! Обезличена, д-р Кординър раздаде тестовете като робот, а родителите ни стояха настрана и наблюдаваха. Беше ни подготвила нови тестове, така че всичко започваше отначало и на чисто.

Преди да започнем, Илайза обеща на родителите ни, че ще отговорим правилно на всички въпроси.

Така и сторихме.

В какво се състояха въпросите? Вчера се родих в развалините на едно училище на 46 улица и имах късмет да открия комплект тестове, готови за работа.

Цитирам дословно:

„Един човек купил сто части от една стока, по пет долара всяка. Ако първия месец цената на една част се повиши с пет цента, а втория месец се намали с осем цента и отново се покачи с три цента на третия месец, каква ще бъде общата стойност на вложения капитал в края на третия месец?“

Или:

„Колко цифри има на ляво от десетичната точка в квадратния корен от 692038.427537?“

Или:

„Какъв е цветът на жълто лале, гледано през синьо стъкло?“

ИЛИ:

„Защо Малката мечка се завърта веднъж около Полярната звезда?“

„Астрономията се отнася към геологията както човекът, който се катери по покривите, за да ги поправя, към… кое?“

И тъй нататък. Але-хоп!

Справихме се с всички въпроси и изпълнихме името, дадено от Илайза.

Единствената неприятност бе, че докато съвсем невинно проверявахме по няколко пъти отговорите си, се бяхме преплели под масата — краката на единия обхващаха шията на другия като огърлица и всеки сумтеше и пръхтеше в чатала на другия.

И когато отново седнахме на столовете, д-р Кординър бе припаднала, а родителите ни бяха изстинали.

В 10 часа на другата сутрин една кола ме откарваше към училището за деца със сериозни умствени увреждания в Кейп Код.