Уилбър Смит
Мусон (85)

85.

Разтовариха брезента в пристанището на Компанията, а Том изпрати бележка на лорд Чайлдс. След това отплаваха нагоре по течението, за да акостират при островчето Змиоркова баница. Том остана с хората си достатъчно дълго, за да тръгне работата по преустройството на двете закрити палуби, за поемане на по-голям екипаж, както и за отделяне на мънички каюти за него и тримата офицери. В тези помещения щеше да има място колкото за една койка и моряшко сандъче, чийто капак можеше да се използва при нужда вместо писалище или планшет за морските карти. Напречните греди на корпуса бяха на такава височина от пода, че при минаване под тях, човек трябваше да се сгъва почти на две.

Том направи скици за преустройката на носовата част, така че да побере двадесет души екипаж. Променил бе първоначалната си преценка относно броя на хората, необходими за водене на кораба и отбрана в случай на нужда. Освен това, трябваше да разполага и с достатъчно място за стоки, които да му стигнат за търговия по време на тригодишно плаване, така че да се завърне с печалба.

Както личеше, в моряшкия кубрик^[1] щеше да е доста тясно, дори при хубаво време, когато повечето хора ще спят на открито. Но при лошо, когато всичко живо се скрие долу, помещението ще се окаже прекалено тясно, дори за коравите морски вълци, подбрани от Аболи и Алф.

След като плановете бяха уточнени и дърводелците се хванаха за работа, Том и Аболи наеха гребна лодка и се спуснаха по течението. Когато се отбиха на „Леденхол стрийт“ секретарят им каза, че лорд Чайлдс е в Камарата на лордовете, където ще бъде през целия ден. Той обаче получил бележката на Том и очаквал посещението му. Секретарят подаде на Том оставеното за него съобщение.

Скъпи ми Томас,

Не очаквах така скоро да получа известие за успеха ти. Товарът от плячката е вече продаден на Адмиралтейството. Получихме чудесна печалба. Трябва да обсъдим този въпрос. Моля те, ела в Камарата и ми прати съобщение по някого от прислугата!

Твой слуга,

Н. Ч.

Двамата с Аболи се отправиха покрай брега на реката към огромната правителствена сграда — Уестминстърския палат. Прислужникът пое подаденото писмо през вратата за посетители на Камарата на лордовете и не след дълго там слезе с пуфтене лорд Чайлдс. Объркан и смутен, той хвана Том за лакътя и без никакви предисловия избърбори:

— Брат ти Уилям е в Камарата. Разделихме се преди по-малко от десет минути. Трябваше да ми кажеш, как стоят нещата помежду ви. — Викна да му изпратят каретата. — Мисля, че трябва да те предупредя: Уилям е твърдо решен да търси възмездие за нараняванията, които си му причинил.

— Били сам си е виновен — започна Том сърдито, но Чайлдс го натика в дошлата пред входа карета и нареди:

— Бомбай хаус! Колкото можеш по-бързо! — Тръшна се на задната седалка до Том и каза: — Боцманът ти може да се качи отзад. — Том протегна глава през прозорчето и викна на Аболи да се качи на стъпенката.

Каретата рязко потегли и Чайлдс надигна перука, за да попие потта от темето си.

— Брат ти притежава солиден пакет акции на Компанията. Не е човек, с когото могат да се играят игрички. Не трябва да ни вижда заедно. В името на благоприличието, аз му казах, че нямам нищо общо с тебе.

— Нищо не може да ми направи! — каза Том с малко по-голяма увереност, отколкото изпитваше. Трябваше здраво да се държи за рамката на прозореца в люлеещата се карета и да крещи с цяло гърло, за да надвика тропота на копитата и гръмовния шум от търкалящите се по калдъръма железни шини на колелата.

— Мисля, че подценяваш омразата на брат си, Кортни — забеляза Чайлдс и отново нахлузи перуката на бръснатата си глава. — Няма значение кой прав, кой крив. След като човек с моето положение… бих могъл да кажа, с известно влияние… не иска да си разваля отношенията с него, какво остава за теб, лишен от наследство по-млад брат? — Чайлдс помълча малко и добави замислено: — Никога не съм срещал такава злоба, такава необуздана жлъч у когото и да било.

През останалата част от пътя до „Бомбай хаус“ мълчаха. Когато минаха през портата, Чайлдс извика на кочияша:

— Откарай ни в конюшните, не пред парадния вход!

Слезли от каретата в двора на конюшните, лорд Чайлдс вкара Том в главната сграда през малка вратичка.

— Знам, че брат ти е разпратил шпиони да те търсят. Най-добре е да не научава за днешната ни среща.

Том бързаше подир Чайлдс през безкраен лабиринт от коридори и стълбища, докато накрая се намери в малък кабинет с окичени с гоблени стени и голямо, потънало в позлата и украшения писалище по средата. Чайлдс му даде знак да седне в креслото до него и зарови в купчината документи на писалището.

— Това е ордера от продажбата на товара от „Лястовицата“ на Адмиралтейството. — Подаде го на Том. — Както ще видиш, отчислил съм обичайните посреднически такси.

— Двадесет процента! — възкликна смаян Том.

— Така е прието — сухо отбеляза Чайлдс. — Ако си дадеш труд отново да прочетеш нашето споразумение, сам ще се убедиш. Предвидено е в петнадесета точка.

Том махна с ръка.

— А за самия кораб? И от неговата ли стойност ще вземете двадесет на сто.

Започнаха да се пазарят и Том бързо разбра, защо лорд Чайлдс се е издигнал така високо в света на търговията. Обзе го потискащото усещане, че се е изправил срещу фехтувач, който го превъзхожда с няколко класи. В един момент Чайлдс помоли за извинение и остави Том насаме толкова дълго, че той започна да се върти притеснено в креслото си, а после стана и закръстосва помещението.

Междувременно в съседната стая Чайлдс бързо пишеше върху пергамент дълго послание. Докато го ръсеше с пясък и навиваше на руло, каза на секретаря:

— Изпрати Барнс при мене!

Когато кочияшът се изправи срещу му, той каза:

— Барнс, това е писмо за лорд Кортни в Камарата. Трябва да му го предадеш лично. Въпросът е на живот и смърт.

— Слушам, милорд!

— Когато се върнеш, ще откараш моя гост и слугата му до кея при Тауър. Само че, не направо. Най-напред… — Чайлдс му даде точни инструкции и като свърши, попита: — Разбра ли ме, Барнс?

— Напълно, милорд.

Чайлдс се втурна обратно в кабинета, където чакаше Том и помоли за извинение:

— Прости ми, но имаше някои дела, които не можеха да чакат. — Той радушно потупа госта си по рамото. — А сега, да се върнем към деловата част.

До към средата на следобеда Том установи, че разполага с документ за собственост на „Лястовицата“, но няма да получи нищо от стойността на товара му. Освен това, Никълъс Чайлдс поиска и двадесет и пет процента от всяка бъдеща плячка, завладяна по силата на мандата, който той бе осигурил. Том си даваше сметка, че не е нещо повече от пиле в лапите на старата лисица Чайлдс, но продължи да се съпротивлява упорито.

Единственото му предимство беше, че лордът не бе виждал „Лястовицата“, а описанието което получи, не отговаряше много точно на действителността, така че алчността му остана приспана. Освен това Чайлдс нямаше какво да прави с такъв малък съд и Том усети желанието му да се отърве от него. Упорито отстояваше позициите си и в крайна сметка Чайлдс се отказа от прекомерните претенции и прие да предостави правото на собственост върху кораба, свободно от всякакви юридически тежести. В замяна получаваше правата върху целия товар.

Чайлдс изглеждаше много доволен от това споразумение, както и следваше да бъде, според нерадостната преценка на Том. Чудеше се, как ще обясни на хората, участвали в операцията по завладяване на „Лястовицата“ в Кале, че няма да получат никакъв монетен израз на благодарност за усилията си.

— Би било много разумно от твоя страна, Кортни, ако напуснеш Англия час по-скоро и стоиш възможно по-далеч от нея, докато брат ти забрави за теб — каза Чайлдс с великодушна усмивка. — Предлагам ти, да помислиш за кожата си, защото ситуацията е много опасна.

В този момент на вратата се почука и след нареждане от страна на Чайлдс, в кабинета се появи секретарят му.

— Всичко е изпълнено, милорд. Барнс се върна и е готов да изпрати гостите Ви.

— Отлично! — кимна Чайлдс. — Наистина отлично! — Изправи се веднага и отправи усмивка към Том. — Мисля, че с това съвместната ни дейност приключва, Кортни. Доколкото разбирам, искал си да вземеш лодка от Тауър?

Той придружи любезно Том до парадния вход, където чакаше Барнс с каретата. Докато стискаха ръце за сбогом, Чайлдс попита небрежно:

— Накъде ще поемеш с новия си кораб? И кога ще отплаваш?

Том усети някаква клопка и се измъкна с думите:

— Току-що станах собственик. — Засмя се и продължи: — Още не съм мислил по този въпрос. — Чайлдс го гледаше внимателно в очите, дебнещ за най-малък признак на неискреност и Том се видя принуден да продължи: — Мисля, че пристанищата по южното средиземноморско крайбрежие на Франция ще бъдат най-подходящ район за по-нататъшната ми дейност. Или може би френската територия Луизиана в Мексиканския залив. Можем да пресечем Атлантика.

Чайлдс изсумтя неубеден до край.

— Най-искрено се надявам, Кортни, че не ти се върти из главата мисълта да минеш Добра Надежда, за да търсиш изчезналия си брат в Океана на Индиите?

— Господи, сър! — изсмя се отново Том. — Не съм толкова луд, че да тръгна към Добра Надежда в тоя леген.

— Всички територии отвъд Добра Надежда са отдадени на достопочтената Компания по силата на кралски указ. Всеки натрапник ще понесе най-суровото наказание, предвидено от закона. — От стоманения блясък на очите му ставаше напълно ясно, че не би се ограничил в рамките на закона, ако ще преследва такова тежко престъпление. Според една моряшка пословица, „няма закон отвъд чертата“, което означава, че законите на цивилизацията невинаги намират приложение в отдалечените точки на океана.

Чайлдс го стисна здраво за рамото, за да подчертае сериозността на думите си:

— Всъщност, трябва да проумееш простата истина, че ако излезеш толкова глупав и се появиш из моите райони, ще трябва да се страхуваш от мен много повече, отколкото от брат си.

— Уверявам Ви, милорд, за мен Вие сте голям приятел и по никакъв начин няма да допусна това да се промени — заяви Том убедено.

— Е, тогава значи сме се разбрали — каза Чайлдс, заменил строгото си изражение с усмивка, толкова искрена като тази на Том и се разделиха.

Всъщност, това няма никакво значение, помисли си самодоволно Чайлдс. Оттук маршрутът му води право в ръцете на неговия брат. И добави на глас:

— Върви с Бога! — Продължи полугласно: — Или с дявола. — После помаха с пухкава ръчица.

Том скочи леко в каретата и даде знак на Аболи да седне до него. Чайлдс се дръпна назад и кимна към кочияша, който му отговори с многозначителна усмивка и допиране на камшика до периферията на шапката. Тръсна юздите и екипажът пое.