Уилбър Смит
Мусон (5)

5.

Алфред Уилсън се оказа пълна изненада. При такова име, Хал бе очаквал да види някой английски моряк канара с подчертан йоркширски диалект. По негово настояване, Чайлдс го бе освободил и изпратил при Хал в странноприемницата. Сега стоеше по средата на салона и мачкаше шапката си с издължени мургави пръсти.

— Англичанин ли си? — попита го Хал.

Уилсън докосна почтително кичура гъста тъмна коса над челото и отговори:

— Баща ми е роден в Бристол, капитане.

— Но майка ти — не?

— Тя беше индийка, могул. Мюсюлманка, сър.

Уилсън бе по-мургав дори от собствения му син Уилям и също така красив.

— Говориш ли езика й, Уилсън?

— Да, сър. Мога и да пиша. Майка ми беше от благородно потекло, ако ме извините, сър.

— Тогава би трябвало да пишеш и на английски? — Хал го хареса и ако историята за спасяването от Янгири бе вярна, значи момчето е наистина умно и находчиво.

— Да, сър.

Хал беше изненадан — много рядко се срещаше грамотен моряк. Той го огледа замислен.

— Говориш ли и други езици?

— Само арабски — с извинение в гласа отвърна Уилсън.

— Много добре. — Хал се усмихна и заговори на арабски. Беше го научила първата му жена, Джудит, и този език неведнъж му бе помагал по време на плаванията край арабски и африкански брегове. — Къде си го учил? — Поради липса на практика, Хал бе позабравил гърления африкански изговор.

— Много години съм плавал с арабски екипаж — отвърна Уилсън на хубав арабски език.

— Каква служба изпълняваше на „Минотавър“?

— Мичман, сър.

Хал беше приятно изненадан. Трябва наистина да е умен, за да му поверяват дежурства на тази възраст. Ще го взема, реши той.

— Искам да ми разкажеш подробно за пленяването на „Минотавър“. Но най-вече, искам да чуя всичко, което знаеш за Янгири.

— Моля за извинение, капитане, но това ще отнеме доста време.

— Целият ден е наш, Уилсън. — Хал посочи софата пред себе си и предложи: — Седни там! — Когато видя колебанието на моряка, добави: — Сам казваш, че ще бъде дълго. Седни там, човече, и започвай!

Отидоха повече от четири часа, като, по нареждане на Хал, възпитателят Уолш записваше. Уилсън разказваше монотонно и без емоции, докато стигна до момента, в който пиратите избиват неговите другари. Тук гласът му се задави и когато Хал го погледна, установи с изненада, че очите му са пълни със сълзи. Изпрати да донесат бира, за да промие гърлото си и се успокои, но Уилсън остави халбата недокосната.

— Не пия, сър.

Хал отново се зарадва — пиянството беше бич за повечето моряци.

— Никога?

— Никога, сър. Майка ми, нали разбирате, сър…

— Но ти си християнин.

— Да, сър, но не мога да наруша нейните наставления.

— Разбирам. — Господи, такъв човек ми трябва, мислеше си Хал. Тоя е цяло съкровище. Изведнъж му хрумна нещо: по време на плаването, той би могъл да учи момчетата на арабски. Ще им бъде от полза.

До края на разказа Хал успя да добие ясна картина за случилото се на „Минотавър“, както и представа за човека, срещу когото предстоеше да се опълчи.

— Искам отново да премислиш всичко това, Уилсън и ако се сетиш за нещо ново, макар и най-дребно, ще дойдеш при мен, да ми го кажеш.

— Да, капитане. — Уилсън се изправи, за да си тръгне. — А къде да Ви търся, сър?

Хал се поколеба.

— Надявам се, че можеш да си държиш езика зад зъбите? — попита той и когато младежът кимна, продължи: — Известно ми е, че те държат изолиран, за да не се раздрънкаш за тая история с „Минотавър“. Ако ми дадеш дума, че няма да я разправяш на всеки, който не го мързи да те слуша, можеш да се присъединиш към екипажа ми. Търся добри мичмани. Ще се запишеш ли при мен, момче?

Уилсън се усмихна стеснително.

— Чувал съм за Вас, капитане — каза той. — Знаете ли, чичо ми е плавал с вашия баща на „Лейди Едуина“ и по-късно с Вас — на „Голдън бау“. Много ми е разправял за Вас.

— Кой е бил чичо ти?

— Нед Тайлър, капитане, и още си ми е чичо.

— Нед Тайлър! — възкликна Хал. Не беше чувал това име от пет години. — Къде е той?

— В стопанството си край Бристол. Купи го с плячката от плаванията с Вас, капитане. — Нед Тайлър беше сред най-добрите моряци на Хал и той отново се удиви колко малък е светът на морското братство.

— Е, какво ще кажеш, Уилсън? Ще се запишеш ли на „Серафим“?

— Много бих искал да плавам с Вас, капитане.

Хал изпита истинска радост от това съгласие.

— Кажи на боцмана ми, Дениъл Фишър, да ти намери къде да спиш, докато се качим на кораба. Можеш също да си опиташ перото и да изпратиш писмо на чичо си Нед. Пиши му да престане с доенето и риенето на тор и да нахлузи моряшките ботуши! Имам нужда от него.