Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (9)

Мисис Шортер

Нещо изведнъж разбуди Били. В съзнанието му още звучеше ехото от някакъв шум. Той седна и се огледа.

„Какво може да е това?“ — помисли си той. Бридж се събуди едновременно с него и лениво се вдигна на лакът. Той се усмихна на Байрн.

— Добро утро! — каза той.

Били се изправи на крака и в същото време дочу женски вик. Викът идваше от чифлика, от същия чифлик, откъдето сутринта бе купил продукти.

Не очаквайки повтарянето на вика, Били се спусна към малкия чифлик. Бридж скочи и го последва, макар че не можеше да го стигне.

Динк търсеше в кухнята брадвичка, или сатър, но като не намери нито едното, нито другото, взе един голям кухненски нож. Скитникът попипа с пръст острието и се върна при другаря си.

Нещастната им жертва лежаща на пода бе в пълно съзнание. Изпъкналите й очи изразяваха страх.

Тя ясно чуваше всяка дума от разговора на своите палачи и знаеше, че те ще изпълнят своя план. Никой не можеше да им попречи. Мъжът й щеше да се върне едва вечерта. Полицаите от Канзас ще дойдат вероятно твърде късно.

Ето, Динк идва от кухнята с дългия нож, подава го на Кром, който опитва с пръст острието. Той се навежда, хваща я за брадата и натиска главата й назад, за да оголи гърлото.

Кром издига ножа над оголената й шия. Трепет полазва по тялото на нещастницата, но тъкмо в този миг вратата на стаята се отвори и в стаята се втурна един мъж. Това бе Били Байрн.

Той залови Кром за шията и го отхвърли от жертвата. Динк се спусна за пушката и се прицели в Били, но той успя да залови дулото и да го наведе към пода в същия миг, когато скитникът натисна спусъка. След това той изтръгна пушката от ръцете на Динк, замахна и го удари с приклада по главата.

Динк падна, а Кром, залитайки изтича към вратата, но там се натъкна на Бридж, който, макар че бе уморен от тичането, веднага съобрази, че скитникът иска да избяга, пипна го за брадата и както при първата среща, започна да му нанася удари, докато Кром не падна на пода.

— Пази ги! — извика Били, предавайки пушката на Бридж, а сам започна да отвързва жената.

Чифликчийката дишаше тежко и трепереше. Преживяното събитие я бе сломило. След малко тя се обърна към Били:

— Ти си славен момък — каза тя с усилие. — Господи! Дойдохте тъкмо на време… Те ми откраднаха всичките пари.

Тогава Бридж застана на колене и започна да обискира двамата негодници.

— Хиляда и сто? — запита той, предавайки парите на Били.

— Да, хиляда и сто — каза едва чифликчийката, гледайки Били с очи, пълни със страх.

Тя вече не мислеше за парите. Нека ги вземе, само да не я убива!

В същото време Били се обърна към нея и й подаде купа банкноти.

— Вземи ги — каза той. — Защо държиш вкъщи такава голяма сума пари?

Жената пое парите с треперещи ръце. Тя просто не вярваше на очите си.

— Но аз знаех това — каза тя изведнъж.

— Какво знаеше? — попита Били.

— Знаех, че сте добро момче. Те говореха, че сте убиец.

Били сви вежди и по лицето му се изписа мъка.

— Кога успяха да ти кажат това? — запита той.

— Аз чух как телефонираха в Канзас Сити на полицията — отговори тя, а след това скочи. — Полицаите идват! — извика ужасена тя. — Дори и да си убиец, все ми е едно! Не искам да те заловят. Аз не искам да те заловят. Аз не вярвам да си убиец. Ти си добро момче! Ако моето момче е живо трябва да е на твоите години. Може би ти си го срещал? Казва се Еди Шортер. Много години не съм чула нищо за него. Не — продължи тя. — Не им вярвам. Ти имаш много честно лице. Бягай от тук, преди да е дошла полицията. Аз ще ги насоча на лъжливи следи.

— Ами тези негодници? — каза Били. — Не може да ги оставим тук.

— Вържете им ръцете и ми дайте пушката — каза тя. — Тогава не могат да ми напакостят.

Тя отново бе овладяла нервите си. Били и Бридж вързаха здраво негодниците и ги занесоха в зимника.

— А сега — каза стопанката, — бягайте! Имате ли пари?

И не дочаквайки отговор, тя преброи двадесет и пет долара и ги подаде на Били.

— Благодаря, няма нужда — каза той.

— Ти си длъжен да ги вземеш — настоя тя. — Аз ще мисля, че ги давам на моето момче Еди. Моля ти се, вземи ги!

На очите й се показаха сълзи.

— Добре — отвърна Били, — аз ще взема тези пари и ще ги предам на твоя Еди, ако се срещна с него.

— А сега бързай, моля те — каза чифликчийката. — Не искам да те заловят, дори да си убиец.

— Не съм убиец! — каза Били. — Но полицията ме обвинява в убийство и ме търси.

Като изказа на стопанката последното си приветствие, Били излезе с Бридж на двора, но веднага видя по пътя прах от бързо летящия автомобил.

— Късно е! — каза той на Бридж. — Ето ги!

Чифликчийката също излезе и погледна.

— Ах! — извика тя. — Навярно са полицаите! Какво да правим?

— Аз ще избягам през задния двор — заяви Били.

— Това няма да ви помогне — каза мисис Шортер. — Те ще телефонират по всички околни чифлици и ще ви заловят. Почакайте, измислих нещо. Елате с мен!

Тя бързо изтича през малката кухня и ги заведе в едно помещение, което приличаше на килер. Тук имаше стълба за горния етаж. Тя покани младите хора да я последват и се качи бързо по стълбата.

В задната стая в стената имаше широко празно място.

— Дръпнете шкафа — каза тя, — и стойте мирно тук.

Били намести шкафа пред празното място и след минута шкафа бе наместен до самата стена. Мисис Шортер слезе долу.

Почти веднага след това до тях достигна звука на автомобилна свирка, а след малко в къщата се чуха мъжки гласове. Така се минаха около два часа, след това те отново чуха шума от мотора на автомобила, който постепенно се отдалечаваше.

Наскоро отдолу чуха гласа на мисис Шортер.

— Можете да слезете. Те заминаха.

Когато слязоха долу, тя ги заведе в кухнята.

— Приготвих да хапнете — обясни тя. — Когато се нахраните, може да се скриете навън, докато се стъмни, а после моя старец ще ви отведе в Додсен. Това е гора. Оттам ще можете лесно да заминете за някой град с влака. Казах на полицаите, че сте тръгнали към Оле, в съвсем друга посока. Те заминаха натам с двамата скитници. Но, Боже мой, съвсем не ми беше лесно! Не мога да лъжа и през целия си живот не съм разказвала толкова много истории, както днес. Казах им, че сте били двама и че високия е бил рус, а ниския сипаничав. Тогава те казаха, че съвсем не сте онези лица, които те търсят. И Боже мой, как проклинаха двамата скитници, които ги извикали напразно тук — и тя нервно се засмя.

Мистър Шортер се върна на мръкване. Когато стопанката му разказа за случилото се, той заяви, че сам ще отведе „двете момчета“ до Мексико, ако няма друг изход.

— Додсен е също доста далеч от тук — уверяваше го Били.

Късно през нощта благодарният чифликчия ги закара на гарата.

След един час те летяха на юг по тихоокеанската железопътна линия.

Бридж с наслада се отпусна върху червеното кадифено кресло на вагона за пушачи и сладко се протегна.

— Наистина е хубаво, нали? — каза Били.