Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (17)

Ограбване на банката

Капитан Били Байрн влезе в Куивака от южната страна. Поради това той трябваше да направи голям завой, но при дадените обстоятелства той смяташе, че това е разумно и необходимо. В джоба му лежеше пропуск на един от генералите на Вила — пропуск, взет от трупа на един от войниците, убит от Били. С този пропуск той можеше да оправдае присъствието си в Куивака.

Били установи, че гарнизонът на града е малък и недисциплиниран. Из улиците скитаха войници, но правилно организирана охрана имаше само пред банката. Никой не спря Били. Не стана нужда дори да покаже своя пропуск.

Няма да е трудна моята работа — помисли си Били.

Преди всичко Били се погрижи за своя кон и го заведе в обществените конюшни, а след това отиде към банката, където влезе, без да бъде спрян от никого. Вътре той размени голяма банкнота, дадена му от Пезита, за да има предлог да разгледа вътрешността на банката.

Били нарочно дълго време чете получените дребни пари, оглеждайки се внимателно. Като преброи парите, Били, без да бърза, си сви цигара и запуши.

Той видя, че банката е разделена на две отделения. Цялото вътрешно устройство бе примитивно и Били се чудеше как банката още не е ограбена. Вероятно това можеше да се обясни с присъствието на стражата.

Доволен от онова, което научи, Били излезе и отиде в ресторанта, намиращ се срещу банката. Неколцина граждани и войници стояха до малки маси и пиеха вино. Други играеха карти, а през отворената врата Били видя друга малка компания, която наблюдаваше бой между петли.

Нито едно от тези развлечения не интересуваше Били. Той влезе в ресторанта, за да може, без да събужда подозрение, да огледа добре фасадата на банката. Той поиска бутилка бира и седна до прозореца.

Сградата на банката бе двуетажна. Входът за втория етаж бе в левия край на първия етаж до самия коридор, по който се разхождаше часовой.

Били се заинтересува какво има на втория етаж. Мръсните завеси пробудиха в него надежда и неочаквано го тласнаха към един смел план. На втория етаж висеше някаква табела, но неговите познания по езика не бяха достатъчни, за да може да я прочете, макар да подозираше нейното значение.

За да се увери в правилността на своята догадка, той отиде до бара и поръча още една бутилка бира. Пиейки, той заговори с кръчмаря на развален испански език, и научи от него, че на втория етаж на сградата, където се помещава банката, може да се наеме мебелирана стая за нощуване.

Много доволен от своето разузнаване, Били излезе от ресторанта и тръгна надолу по улицата, докато стигна до най-големия магазин в града. Тук той направи необходимите си покупки — две големи торби, свредел и малка пила. Като сложи инструментите в една от торбите, той се упъти към сградата на банката. На втория етаж той нае стая, която гледаше към двора. Разположението на стаята много подхождаше на намеренията на Били Байрн и той с чувство на голямо удовлетворение излезе на улицата и отиде в ресторанта.

Той бе изпратен от Пезита просто да разузнае за военните сили в града, за да може по-късно Пезита да направи набег със своя отряд и да ограби парите от банката.

Но Били Байрн, основавайки се на своя опит отпреди години, разработи много по-прост план, за да овладее капиталите на банката.

След като се навечеря, Били си тръгна към стаята. Беше вече тъмно. Банката бе затворена и тъмна. Само часовоят се разхождаше.

Като влезе в стаята си, Били извади инструментите, скрити под леглото и се зае с работа. Около един час той пробива внимателно дупка в пода, докато се образува отвор, широк около един метър.

Докато Били бе зает с тази работа, трима конници влязоха в Куивака. Това бяха Тони, Бенито и новият книговодител на Ел Оробо Ранчо. Мексиканците, след като се навечеряха, веднага започнаха да играят карти, а Бридж се упъти към центъра на града да търси мебелирана стая.

Понеже в града имаше само един хотел, не бе никак чудно, че Бридж попадна в същата къща, където нощуваше и Били.

Стаята на Бридж също гледаше към двора. Но Бридж не се интересуваше от своите съседи. Отдавна не беше яздил тъй много, както през последните няколко дни и затова тялото му настоятелно искаше да почине.

Поради това Бридж заспа почти веднага и сънят му бе толкова дълбок, че можеше да го събуди едва ли не само силно земетресение.

През времето, когато Бридж легна да спи, Били Байрн излезе от своята стая и отиде на улицата. Часовоят не му обърна внимание и Били безпрепятствено стигна до конюшнята, където бе неговия кон. Когато го оседла, при него за голямо негово удоволствие дойде стопанинът на конюшнята.

На развален английски език той изрази учудването си, че кабалерото заминава в такъв късен час. На Били му се стори, че в маниера и тона на мексиканеца има не само просто любопитство, а и подозрение.

Не трябваше да се остави мексиканеца в такова положение и затова Били, като се наведе близо към него, му прошепна с двусмислена усмивка „синьорита“ и й посочи с пръст на юг.

— Ще се върна утре сутринта, добави той.

Мексиканецът се промени изведнъж. Той се засмя, кимна с глава и мушна шеговито Били в ребрата. Той гледа докато Били възседна коня и излезе от конюшнята по посока на юг. В същото направление се намираше и банката.

Като стигна до задната фасада на банката, Били слезе от коня и го остави на двора с отпуснати поводи. Като измъкна ласото изпод седлото и го скри под куртката си, Били излезе на улицата, безгрижно мина край часовоя и се качи в стаята си.

Тук той отмести малко леглото, върза въжето за него и се спусна през дупката. Всичко бе извършено без никакъв шум.

Като стигна долу, той смъкна ласото при себе си и го уви около шията си.

Били работеше внимателно и системно. Той се залови за огнеупорната каса. При неговите примитивни инструменти работата съвсем не беше лека.

Беше вече минало полунощ, когато усилията на Били се увенчаха с успех. Успя да пробие касата и да я отвори.

За няколко минути цялото съдържание на касата премина в двете торби на Били. Когато Били стана и прехвърли тежкия си товар през рамото, той дочу отвън тревожен вик и някакъв говор. Веднага след това до него достигна тропот от крака по стълбата за мебелираните стаи, но в този момент той бързо отвори задната врата и излезе на двора.