Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ballade du concours de Blois, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Край извора от жажда ще загина;

до огъня треперя вкочанен;

в родината си сякаш съм в чужбина;

като във пещ пламтя и съм студен;

съвсем съм гол и царски пременен;

усмихнат плача, чакам без отрада;

посрещам мъката като награда;

могъщ и слаб в един и същи час,

от радостта не чувствувам наслада,

добре приет и нежелан съм аз.

 

Не вниквам в очевидната картина,

а спорното е сигурно за мен;

в незнаен път с доверие ще мина;

в случайността съм твърдо убеден;

печеля, но от загуби сломен,

в зори усещам нощната прохлада;

лежа, а пък пръстта под мен пропада;

без пукнат грош съм по-богат от вас,

наследник съм, но дял не ми се пада,

добре приет и нежелан съм аз.

 

Безгрижен съм, ала като мнозина

от тежка участ съм опечален;

гневът ми е възторг наполовина;

от откровеността съм оскърбен;

ще тръгна с онзи, който някой ден

посочи лебед бял за врана млада;

щади ме този, който ме напада;

лъжата с истината смесва глас

и спомням си забравена досада —

добре приет и нежелан съм аз.

 

Сбрах, господи, от знания грамада,

а сред невежество духът ми страда;

пристрастен, искам равенство за нас

Залог ли търся? Чакам ли пощада?

Добре приет и нежелан съм аз.

Бележки

[0] Балада за конкурса в Блоа. — Написана през 1458 година. Тогава Вийон прекарал известно време в Блоа, в двора на Шарл д’Орлеан, който уредил поетичен конкурс за балада, започваща със стиха „Край извора от жажда ще загина“.

Край
Читателите на „Балада за конкурса в Блоа“ са прочели и: