Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

О хора, що след нас сте се родили,

не ни упреквайте със думи зли —

ако към нас добро сте проявили,

над вас самите бог ще се смили.

Висим шестима, виждате, нали:

плътта на всекиго била е драга,

но ето я — вони и се разлага

и всяка кост във пепел се руши.

Да се присмеете, не се полага,

молете се за нашите души!

 

Говорим ви като на братя мили,

не ни презирайте, че сме били

осъдени. Души с различни сили

се раждат. Има и цветя с бодли.

Простете ни, дано ни съжали

Марииният син; да не избяга

благословията му и пред прага

на ада нека тя ни утеши.

Не е виновен мъртвият бродяга,

молете се за нашите души!

 

Отдавна дъждове са ни измили;

гори ни зной, когато не вали,

а врани бяха клюнове забили

във нашите очи като стрели.

Да седнем няма как — като че ли

безспирно ни полюшва и налага

фъртуната със ледена тояга;

останахме без вежди и уши,

ала не ни охулвайте веднага,

молете се за нашите души!

 

Христе, пази ни със мощта си блага,

че Адът, който паст към нас протяга,

да ни погуби може, щом реши…

Насмешка никой в думи да не влага,

молете се за нашите души!

Бележки

[0] Епитафия на Вийон във формата на балада. — Предполага се, че е написана непосредствено след като авторът бил осъден на обесване.

Край
Читателите на „Епитафия на Вийон във форма на балада“ са прочели и: