Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Заключителна балада

Завършва, както сте разбрали,

Вийон сега завета свой.

Камбанен звън като погали

слуха, елате в пъстър рой:

умря на любовта герой,

носете дрехи с ярък цвят —

да има радостен престой,

отивайки на оня свят.

 

Че той е мъченик, едва ли

ще спори някой — много бой

е изтърпял, ала похвали

получил е нищожен брой.

Така е, вярвай, друже мой,

с любовни мъки е богат

Вийон и не натрупа лой,

отивайки на оня свят.

 

Облечен беше във парцали

на път към вечния покой

и вятърът не го пожали,

обсипа го с игли безброй,

прониза го със своя вой,

да види колко е сърцат;

но кой е бил спокоен, кой,

отивайки на оня свят?

 

О, княже, в студ или във зной

един бе нравът му познат;

червено винце сръбна той,

отивайки на оня свят.

Край
Читателите на „Из „Завещание““ са прочели и: