Барбара Тейлър Брадфорд
Дом под дъгата (8)

Осма глава

Звънът на телефона бързо извади Маги изпод душа. Тя грабна голяма хавлиена кърпа, обви я около себе си и се втурна към спалнята.

Вдигна слушалката и задъхано произнесе:

— Ало?

— Аз съм.

— Здрасти, Джейк! — както винаги, бе радостна да чуе гласа му. — Остава уговорката за десет часа, нали?

— Естествено. Обаждам ти се, защото бих желал да те видя малко по-рано. Става ли?

— Разбира се. Да не би да се е случило нещо?

Той се поколеба за миг, а после да изрече предпазливо:

— Не, всъщност не, Маги. Просто бих желал да поговорим за нещо, това е всичко.

— За какво? Много странно ми звучи. Кажи ми сега, Джейк.

— Предпочитам да поговорим, когато се видим, Маги, очи в очи. Повярвай ми.

Имаше нещо в гласа му, което я обезпокои, но след като вече добре го познаваше, знаеше, че дори да го насили, той няма да пристъпи думата си.

— Добре. Кога искаш да се видим?

— В девет и половина. Удобно ли ти е?

— Чудесно. Искаш ли да дойдеш тук?

— Не. Ще се срещнем на обекта — отвърна бързо.

— Добре.

— Дотогава.

— Довиждане, Джейк.

Маги затвори слушалката и умислена, задържа ръката си от нея. Гласът му звучеше толкова особено… Беше и почти рязък с нея. Съвсем необичайно за него. Освен това тя долови у него и някаква нервност, и единственото, което си помисли бе, че той се готви да скъса с нея. Какво друго би могло да бъде?

Отпусна се тежко върху леглото и потрепери, макар навън да бе прекрасна майска сутрин, топла и слънчева. Сърцето й замря. Да, точно така. Той се готвеше да сложи край на отношенията им. Тя въздъхна, облегна се на възглавниците, затвори очи и се замисли за Джейк Кантрел. Точно преди една седмица на този ден се любиха за пръв път на това легло.

Беше луда, възбуждаща, страстна любов. Той бе ненаситен, сякаш искаше да вземе всичко от нея, след като я отведе отново в леглото след импровизираната вечеря от бъркани яйца. Също като него, тя бе обзета от неистово желание.

На Маги й се струваше, че оттогава не са спирали да се любят, макар и да не бе съвсем вярно. Заедно успяха да свършат огромна работа във фермата, или „на обекта“, както той се изразяваше.

Сега като се размисли, се сети, че държането му през последните дни й се бе сторило странно — беше по-затворен и се държеше по-стеснително с нея. Изведнъж й хрумна, че се държеше по същия начин, както и първата вечер, когато се срещнаха със Саманта, за да обсъждат пиесата „Салемските вещици“.

Маги отвори очи и решително стана от леглото. Отиде в банята и довърши там тоалета си, после пак се върна в спалнята, за да се облече за работния ден, който й предстоеше.

Тъй като беше топло и слънчево, избра панталон и сако от лек тъмносин габардин и извади бяла памучна тениска. Щом се облече, бързо слезе в кабинета си и сложи всички книжа в куфарчето си.

Няколко минути по-късно, малко преди девет часа, излезе от къщи, тъй като знаеше, че пътят с кола до фермата близо до Булс Бридж Корнър в южен Кент е половин час.

Когато пристигна, пикапът на Джейк вече бе паркиран пред стария червен хамбар. След като изключи джипа си, Маги слезе от него, взе куфарчето си и решително затръшна вратата.

Докато влизаше в къщата, насочвайки се към кухнята, тя се стегна, тъй като нямаше представа какво щеше да й каже той.

Щом я видя, Джейк се изправи, усмихна й се леко, почти извинително, но не пристъпи към нея, както обикновено правеше.

На Маги й се стори, че изглежда измъчен, нервен, светлозелените му очи обикновено пълни с живот, гледаха мрачно и уморено.

— Здрасти.

Той кимна в отговор.

— Благодаря ти, че дойде по-рано. Исках да имаме възможност да поговорим преди другите да пристигнат. Ела и седни до масата, Маги. Донесъл съм термос с чай. Да ти сипя ли?

Тя сви рамене, после бързо обходи помещението.

— Защо не? — седна до масата, изчака го докато й сипе чая, благодари му и каза: — Защо не искаше да говорим по телефона, Джейк? За какво е всичко това? — Маги долови напрежението и тревогата в собствения си глас и се ядоса на себе си.

Джейк прочисти гърлото си няколко пъти и обясни:

— Маги, от миналата седмица се чувствам ужасно. Откакто се любихме миналата сряда — пак преглътна. — Аз… аз… Виж какво, не се отнесох честно към теб.

Тя го погледна напрегнато.

— Какво искаш да кажеш, Джейк?

Той поклати глава — явно изпитваше неудобство, когато започна бързо да говори:

— Не бях напълно открит с теб. Не че те излъгах, не съм, но има нещо, което би трябвало да ти разкрия. Тежи ми на съвестта и не мога да издържам повече. Затова поисках да се видим тази сутрин и да ти обясня…

— За какво става дума, Джейк? — попита малко объркана Маги. — Какво се опитваш да ми кажеш?

— Миналата сряда ти спомена, че не разбирам тревогата ти, защото не съм бил женен и не съм имал деца. Аз съм женен, Маги, трябваше да ти го съобщя още тогава. Обаче не го направих и по този начин всъщност те излъгах. Това ме яде отвътре.

Маги се облегна на стола, вперила сините си очи в него.

— Значи си женен и мамиш жена си? Това ли се опитваш да ми подскажеш?

Лицето му пламна и той енергично възкликна:

— Не! Не съм! Разделени сме повече от година. Живея сам и почти не се виждам с Ейми. Надявам се скоро да бъда свободен. Но просто трябваше да ти го кажа по-рано. Извинявай — довърши тихо.

По тона му позна колко е нещастен, забеляза разкаянието върху хубавото му лице и го хвана за ръката.

— Всичко е наред, Джейк, наистина.

— Не ми ли се сърдиш?

Маги поклати глава и му се усмихна.

— Разбира се, че не. Това не е нещо, което ще ме ядоса толкова лесно. Трябва да е нещо важно, за да ме разгневи… например отношението на децата ми към мен.

— Ти не ми обясни докрай — започна Джейк. — Не съм сигурен, че разбирам какво става точно.

След като пое дълбоко въздух, Маги каза:

— Двамата с теб никога не сме говорили надълго, Джейк. Бяхме приятели, които работят с драматична трупа, после започнахме да работим заедно професионално, по-късно изведнъж и най-неочаквано станахме любовници. Почти нищо не знаем един за друг. Искаш ли да ти разкажа за себе си?

— Да, държа да знам всичко за теб, Маги.

Тя се засмя.

— Не съм сигурна, че ще ти кажа абсолютно всичко. Смятам да оставя нещо и за себе си, не мислиш ли, че е правилно?

Той се засмя заедно с нея и кимна.

— Преди две години съпругът ми — Майк Сорел ме остави заради по-млада жена. Той е много проспериращ адвокат в Чикаго и ме заряза заради двайсет и седем годишна адвокатка, с която работи заедно върху едно дело. Трябвало да очаквам, че ще се случи нещо подобно, тъй като от дълго време отношенията ни не бяха наред. Но онова, от което наистина ме заболя, беше, че децата се отметнаха от мен. Въобще не мога да разбера защо взеха страната на Майк, когато той е виновният — Маги изгледа Джейк продължително и замислено, после добави тихо: — Може би, защото има много пари…

— Малки негодници! — процеди през зъби Джейк, после се изчерви и измърмори: — Извинявай, не би трябвало да правя подобни забележки.

— Не се притеснявай, Джейк, разбирам те, защото и аз често съм си го мислила. Както и да е, исках да отпразнувам с тях двайсет и първия им рожден ден. Всъщност преди известно време писах на Хана. След като тя не ми отговори, й се обадих по телефона. Ти пристигна точно когато двете привършвахме разговора. В края на краищата тя и брат й Питър ще прекарат рождения си ден заедно с баща си. Щял да ги заведе за уикенда в някакъв красив хотел в Сонома.

— И ти не си поканена.

— Не.

— Съжалявам, Маги, много ми е мъчно, че те обиждат по такъв начин. Ако можех, бих помогнал с нещо.

— Благодаря ти, Джейк — каза тя и стисна ръката му. — Сега съм по-добре, преживях го. Е, почти — Маги въздъхна и изрече тихо: — В известен смисъл май вече съм ги отписала… След станалото не проявиха кой знае какъв интерес към мен — насили се да се засмее и добави: — Сигурно не съм била добра майка.

— Тъй както добре те познавам, се обзалагам, че си била страхотна майка! — възкликна Джейк. — В тази възраст децата понякога са много… вероломни. Може би това е най-точната дума. Знам го, защото сестра ми Пати изживява нещо подобно. Омъжи се преди няколко години. Съпругът й беше разведен и напоследък децата му се държат много зле, не само към него, но и към Пати. А тя няма нищо общо с развода на родителите им. Бил се запознал със сестра ми четири години след като се разделил с жена си. Докато се оженят с Пати, децата му се отнасяли относително добре към него и нея. После всичко се влошило и започнали да се държат много враждебно — Джейк поклати глава. — Един Бог знае защо.

— Каза, че сте разделени с жена ти, Джейк. Имате ли деца?

— Не, нямаме, за съжаление. Аз исках деца, а Ейми — не.

— Разбирам — смънка Маги, гледайки го със замислени очи. — Трябва да сте се оженили много млади.

— На деветнайсет години. И двамата бяхме само по на деветнайсет години… А ходим от дванайсетгодишна възраст, нещо като ученическа любов.

— Аз също се омъжих млада, тъкмо след като завърших колежа Бенингтън. Тогава бях на двайсет и две години. Близнаците ги родих на следващата година.

— И през всичките тези години си живяла в Чикаго?

— Да, Чикаго е родният град на Майк. Аз съм от Ню Йорк, израснала съм в Манхатън. Ти откъде си, Джейк? От Кент ли?

— Не, от Хартфорд, там съм роден. След като се оженихме с Ейми живяхме там известно време, после се преместихме в Ню Милфорд. След като миналата година се разделихме, докато си намеря къщата на път 341, живях в едно студио на Банк Стрийт.

— Ейми къде живее сега?

— Все още е в Ню Милфорд — Джейк отпи голяма глътка леден чай и продължи: — От Ню Йорк ли познаваш Саманта? Откъдето си израснала, искам да кажа.

— Не, запознахме се в Бенингтън. Веднага се сприятелихме. Маги се усмихна, спомнила си с обич за Саманта. — Не знам какво щях да правя без нея. Особено през последните години. Сигурно нямаше да оцелея, ако не беше тя.

— Щеше да успееш — отбеляза убедено Джейк. — Ти си човек, който би се справил във всички ситуации. Това е едно от нещата, на които ти се възхищавам, Маги. За силата на характера, за издръжливостта ти. Никога не съм срещал жена като теб.

— Благодаря ти. Аз пък никога не съм срещала мъж като теб, Джейк.

Двамата се загледаха един в друг.

— Значи имам някакво значение за теб, така ли? — попита тихо Джейк.

— Да.

— И между нас всичко е наред?

Тя кимна усмихната.

Той също се засмя и облекчението се отрази в погледа му.

— Трудно щеше да ми е, ако се беше разсърдила.

Неочаквано Маги се разсмя с глас, тъй като и на нея й олекна.

— И аз се чувствам така.

— Довечера ще мога ли да те видя?

— С най-голямо удоволствие.

— Искаш ли ти да дойдеш при мен? Мога да ти направя спагети и салата. Иска ми се заедно да прегледаме окончателното осветление на „Салемските вещици“.

— Чудесна идея! Аз пък ще ти покажа рисунките на сценографията и ще завършим всичко двамата. Не остава много време, тъй като скоро заминаваме със Саманта.

— Така ли? Кога? — попита той веднага.

Изглеждаше изненадан.

— След около месец и половина? През юли.

— Къде отивате?

— В Шотландия. На връщане ще спрем за няколко дни в Лондон. Отдавна сме го намислили. Донякъде заминаваме по работа.

— Ще ми липсваш — отрони Джейк.

Но едва когато тя наистина замина, разбра наистина колко му липсва.