Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
gorwl
Източник
www.oocities.org

Авторизиран превод на български

Втора редакция

История

  1. — Добавяне
  2. — Замяна на текста с версията от http://www.oocities.org/protopop_1999/tlb.html; форматиране от gorwl

За разнообразието и риска

Без едни да са родени да пълзят, други не могат да летят.

(Приписва се на М. Горки)

Ако всички индивиди от един вид си приличат като гайки в конвейер, цялата суета около избора ще загуби смисъл. За да има смисъл изборът, е необходимо да има разнообразие на индивидите. Разбира се, за стотици и хиляди поколения е напълно възможно да бъде формиран определен оптимум от качества, който би осигурил възможно най-голяма жизнеспособност за всеки индивид, а следователно и на вида като цяло, но…

Работата е в там, че условията за съществуване на вида съвсем не са постоянни и как ще се променят те утре, природата, въпреки цялата си т. нар. „мъдрост“, изобщо не би могла да предвиди. И точно заради това е необходимо наличието на индивиди с качества, които са неоптимални при определени условия, просто ненужни или дори вредни. Защото ако условията се променят, някои от тези качества могат да бъдат много полезни. Като допуска съществуването на такива индивиди, природата поема риск — в дадения момент тези организми са по-малко приспособени за оцеляване. Но този риск е необходим — който не рискува, той не печели. И друг начин за предсказване на бъдещето, освен сляпото търсене наслуки, природата, каквото и да й приписват, не познава.

А по какъв друг начин могат да бъдат сведени до минимум нежелателните последици от този риск? Как да се направи така, че последствията от тези хаотични експерименти, които в огромната си част са несполучливи, да не застрашават жизнеспособността на вида?

Елементарно! Нужно е самките по възможност да не се отклоняват от оптималния набор от жизнено необходими качества, а обект на експеримента да са самците. Защото неподходящите самци смело могат да бъдат отхвърлени без опасението, че това ще намали броя на малките в популацията. И обратно, няколко от най-изявените самци могат да станат бащи на всички малки в популацията.

Отдавна е известно, че съотношението между новородените самци и самки е в пряка зависимост от условията на съществуване на вида. При неблагоприятни условия броят на самците нараства, като по този начин се увеличава многообразието, ускорява се и се ожесточава отборът, а с това и степента на адаптация на вида към новите условия. Когато условията са благоприятни, нараства броят на самките и това създава условия за по-бърз ръст на числеността на вида. Вж. също [3-5].

Накратко:

• За да се повиши ефективността на половия отбор, самците като обект на избор трябва да имат голямо разнообразие от свойства и качества, пък било то и явно неоптимални при някои индивиди, за да се покрие колкото е възможно по-голям диапазон от възможните потребности на вида.

• Това разнообразие, поради невъзможността за осмислено предсказване на бъдещето в хода на стихийната еволюция, може да е само хаотически случайно.

• Твърде голямото разнообразие при самките е безсмислено. Твърде рисковано е, а пък и реализацията на предимствата, които може да даде това многообразие е много проблематична (поради малкия брой потомци, които може да роди една самка).