Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
gorwl
Източник
www.oocities.org

Авторизиран превод на български

Втора редакция

История

  1. — Добавяне
  2. — Замяна на текста с версията от http://www.oocities.org/protopop_1999/tlb.html; форматиране от gorwl

Отново за избора

Кой избира? В животинския свят това винаги е самката. Ако избираше самецът, това би било в противоречие с фундаменталния принцип на разделението на половете, т.е. с принципа за незаменимост на самката. Онези видове, при които на пръв поглед избира самецът, могат да бъдат категоризирани като мимолетни „вихри“ на еволюцията, а дори и там по-скоро избира самката, просто този избор е забулен. Самката, например, не е в състояние да направи своя избор сама — тя може да провокира самците към самостоятелно изясняване на отношенията помежду им и след това да предпочете победителя (а е възможно да прояви каприз и да не предпочете никой…). Главният признак на този отбор е това, че на „входа“ в ситуацията са налице няколко самци, а на „изхода“ — един. Самата техника на този отбор е разнообразна при различните видове. Очевидно е, че такъв именно огледален отбор се извършва и при хората. За жената е неприлично и дори невъзможно да направи своя избор направо, без предварително изясняване на взаимоотношенията между самите мъже, най-малкото задочно или дори мнимо (да си спомним пак за средновековните рицари). Ето защо за нея е много трудно да не предпочете мъжа, който демонстрира поведение на победител.

По-горе вече си изяснихме, че изграждайки своите отношения с мъжете, жената инстинктивно преследва две цели. Първата — на нея й се иска да получи от мъжете повече материални блага (при това вече не само инстинктивно, но и съзнателно), и втората — на нея й се иска да има един мъж, от когото сърцето й да примира, дори при мисълта за него. В първобитни времена съвместяването на тези две цели в отношенията с един и същи самец е било до определена степен възможно, но само за ограничен брой самки. За голяма част от останалите постигането на тези две цели е било възможно по пътя на промискуитета. Невъзможността да бъде издържана напълно от един високорангов самец, самката компенсира чрез привличането на голям брой нискорангови самци, при което за удовлетворяването на своите сексуални потребности тя, както и преди, предпочита, по възможност, високорангов самец.

В хода на икономическото развитие на човечеството обаче възникват предпоставки (вж. по-горе) за фиксирането на брачните отношения във формата на моно- или полигамен брак. При което чрез закон или по силата на традицията свободната смяна на партньора след сключването на този съюз е забранена. С това, разбира се, не се забраняват половите връзки извън рамките на този съюз. Тъй като това става в един исторически по-късен период, това обстоятелство почти не е отразено в инстинктите. Чувствата продължават да се формират по същия начин, както и в първобитните времена.

Ако при такива условия на бъдещите съпрузи се е предоставяла малко по-голяма свобода при избора, то бъдещата жена изпада в значително по-сложно, и в много отношения противоречиво положение. От една страна тя има нужда от СЪПРУГ, т.е. от помощник в къщната работа, който да се отнася с нея като към ЧОВЕК, а от друга страна — доколкото сексуалният акт е разрешен само със законния мъж, на нея й се иска той да бъде такъв, с когото ще й е приятно да го прави, такъв, който я привлича. А това в повечето случаи е високорангов самец.

И в същото време (ако все пак такава свобода й бъде предоставена) е прието да се мисли, че е за предпочитане и че е по-целесъобразно този избор да се прави именно по любов, което практически означава да се съобрази с инстинктивните сексуални предпочитания и поради това не предизвиква никакви недоразумения от страна на бракосъчетаващите се. С подобен акт обаче се поставят под съмнение ценностите на семейния живот като начин за съвместно възпитаване на децата и други видове взаимна подкрепа. По-точно казано, препоръчвало се е да се надяваш на това да ти провърви. И всичко това при условие че става дума за пожизнен брак (нуждата от който е обусловена от икономически условия). Разводите, макар и принципно позволени, са били порицавани под една или друга форма. Препоръчвало се е да се търси именно „любовта до гроб“. Резултатите от тези процеси са ни, уви, много добре известни. Обърканият по отношение на това какво иска, разсъдък се заплита и в края на краищата прави най-случайния и възможно най-неприемливия избор.

А доколкото днес личната свобода, а също така и свободата при избора на партньор, са издигнати в култ, то пред инстинктивните пориви вече няма практически никакви препятствия. Разбираемо е, че при това жените настойчиво се стремят да избират високорангови мъже, като предполагат в повечето случаи съвсем наивно, че лесно могат да ги пленят монополно. А доколкото в по-голямата част на света като основна форма на брачни отношения е утвърден моногамният брак, а високоранговите съвсем не са достатъчно, за да удовлетворят всички, това създава илюзията, че като че ли избират мъжете. Това, че далеч не всички мъже могат да избират, се забелязва от малцина — просто защото нискоранговите срамежливо премълчават затрудненията си. Да, имайки голям успех сред жените, високоранговите наистина имат достатъчно голям избор и без да се обременяват с мисли за по-нататъшно развитие на отношенията, реализират този си избор („ВЗЕХ СИ“ жена — това е за тях). А на доминантния мъж бракът съвсем не му е нужен. Той и без брак може да получи всичко, което поиска от жените. Той без особени затруднения ще си намери жена (и дори не една), която ще го нахрани, ще го опере и ще го обслужи сексуално. При което тя сама ще отгледа заченатите от него деца, докато безнадеждно мечтае той да й стане съпруг.

При жените е много по-лошо. Инстинктивните сексуални предпочитания ги заставят да предпочитат високорангови мъже. Реалностите в съвременния живот обаче налагат създаването на семейство. По мои изчисления високорангови са около 10-20% от всички мъже. Получава се така, че желаейки мъже-доминанти, жените създават конкуренция от 5–10 жени за мъж. Тези мъже, с които те биха предпочели да създадат моногамно семейство, не са достатъчно за всички и именно това е причината за оплакванията от недостиг на мъже. Тук ще приведа още един пример за наблюдателна селекция: женските погледи са приковани към поручиците, те внимателно пазят в спомените си само техните образи (макар и невинаги приятни) и говорейки за мъжете „изобщо“, жените подсъзнателно имат предвид точно тях. Съществува също така и обективна селекция, за която ще стане дума по-късно. В първобитните общества тези 10-20% от всички самци биха оплодили всички самки; и всички самки биха били удовлетворени сексуално. Но на вас ви се иска той да е само ваш, нали? Само че той има друго мнение по този въпрос…

Най-лошо от всички им е на нискоранговите мъже. Те си патят от всички. „Омегите“ така и така ги бият всички, а с жените: „само дертове, бе, братче“. Макар че по отношение на семейния живот те са за предпочитане пред „алфите“. Най-малкото са по-предани. Бедата им, така, както и причината за тяхната самота, е, че те не предизвикват никакъв интерес у жените. И се оказва, че измежду мъжете, които жените харесват, порядъчните са твърде малко.

Нискоранговият мъж се нуждае от брак най-вече заради секса и за да има деца. Извън брака обикновено го „шамаросват“, пък и в брака гледат да го прекарат (ако му провърви и се случи така, че да се ожени; впрочем, дали му е провървяло, ако подобен мъж не може да се класира при хубави жени?). Както вече казах, на нискоранговия понякога му позволяват да прави секс и то най-вече в замяна на изпълнението на други задължения, с голяма част от които той се справя доста по-добре от високоранговия. По причина на своя егоцентризъм, но също така и поради наблюдателната селекция, жените са склонни да преувеличават неспособността на мъжете да се грижат за себе си, както и тежестта на женската си участ. Така че „да ми пере и ми сготви“ не е главният мотив на нискоранговите мъже да се оженят. В [11] всичко това е нагледно илюстрирано.

Накратко:

• Препоръката да се „ожениш по любов“ по същество е достатъчно противоречива и води до объркване, заблуждения и разочарования.

• Старите ергени биват два вида: високорангови, които просто нямат нужда от брак; и нискорангови, които по принцип не са против това да се оженят, но пък, колкото и да са добри, не са нужни на никого…