Нина Манолова
Новогодишната елха на Врабчо

Врабчо чукна за трети път по стъклото. Но сега не искаше трошици. Нещо друго караше кръглите му очички да святкат като искрици. Въртейки главичка ту на една, ту на друга страна, той надничаше в стаята и дълго се вглеждаше в наредената вече елха на Ралица и Мирчо. Най му харесваха червените бляскави топки. Колко приличаха на ябълките, които зрееха през лятото в градината! Тях се опитваше да преброи сега и при всяка топка кимаше напред с цялото си телце, а човчицата му удряше в стъклото: една, две, три!

Защо ги броеше ли? Врабчо виждаше за пръв път новогодишна елха и много му се прииска и той да си има, но не знаеше как да си направи! Затова с часове седеше на перваза на прозореца и само човчицата му отброяваше по стъклото красивите топки, гъбки и звездички.

Снежният човек сред двора от вчера разбра какво кара малкото врабче да наднича по цял ден в стаята. И нали беше по-стар — толкова зими вече зачервените ръчички на Ралица и братчето й го издигаха от белите преспи като войник пред прозореца — беше и по-умен, и реши да помогне на врабчето. Пошушна нещо на зимния вятър, той свирна от възторг и хукна да намери Скрежко, та двамата да осъществят плана на снежния човек.

Цяла нощ приятелите се трудиха. От топлите си легла децата дочуваха само някакви звуци през комина, но не знаеха, че това са вятърът и Скрежко, които си пееха, за да им спори работата.

Когато утрото кацна сред двора, снежният човек се огледа.

Добре бяха поработили двамата палавници!

Най-тънки бели дантели покриваха дърветата, по клоните им като че бе пръсната цяла торба пуканки, а по стрехите блестяха огромни ледени висулки — като чудни новогодишни свещи, само дето бяха обърнати надолу!

Но най-много се бяха старали да накитят малкото ябълково дръвче. Та нали то щеше да бъде новогодишната изненада за Врабчо! От върха му се спускаха сребърни гирлянди, на горните клонки — излъскани и полирани от Скрежко, блестяха три забравени от децата ябълки, а ето че и Слънчо запали по дръвчето стотици разноцветни свещички!

Това беше истинска новогодишна елха! Доволен, снежният човек извика на врабчето:

— Ехей, Врабчо, я слез за малко от прозореца и ела насам!

Врабчо долетя при него, но пред очите му още пъстрееше елхата на децата. Снежният човек помръдна мустак от въглен и хитро подхвърли:

— Да не си загубил нещо в стаята на децата, че все там надничаш?

И без да дочака отговор от омърлушеното врабче, продължи:

— Сега хубаво се огледай наоколо! Я откога те чака в градината твоето новогодишно дърво!

В този момент ябълката леко разлюля клонки, зазвъняха хиляди скрити звънчета, а Слънчо погали излъсканите ябълки и те грейнаха също като топките от елхата в стаята.

Без да иска Врабчо започна да ги брои: „Една, две, три! И тези са три!“ — и загледан в дръвчето едва прошепна: — Ами то е дори по-хубаво!

— По-хубаво е, разбира се! — обади се снежният човек. — А сега вземи моя нос! Да, да, позволявам ти да вземеш моркова за твоята елха. Това е и моя новогодишен подарък за теб — знам, че ги обичаш! Не се шегувам, вземи го — Ралица и Мирчо ще ми сложат друг!

Зарадван, Врабчо изчурулика куп благодарности на своя приятел докато измъкваше моркова, после дълго му търси място сред клонките, а накрая се завъртя във весел танц, заслушан в новогодишните песнички на дръвчето.

Но самото връхче на ябълката беше празно! Какво украшение да постави там? Искаше му се да бъде най-хубавото!

Изведнъж се досети нещо и излетя от градината. Спусна се към другия край на улицата и надникна през отворения прозорец в ателието на художника.

Видя го да стои унесен пред започнатата картина с четка в ръка. Врабчо погледна към кутиите с боите и мигом се стрелна право към бронзовата. Натопи перцата си в нея, после леко се отърси.

Вместо сивия Врабчо от прозореца излетя чудно златно птиче…

Когато на сутринта Мирчо погледна към градината, просто занемя от учудване. Дръпна мълчаливо сестра си: Виж!

Двете деца не можеха да откъснат поглед от многоцветното пеещо новогодишно дърво. А на самия връх те съзряха най-хубавото, невиждано досега украшение — истинско, живо златно птиче!