Чудомир
До Орлин Василев

Драги Орлине, аз се прибрах в именията си пак, разглобен на съставните си части поради нежните грижи, които прояви в София над мене Монката. Много съжалявам, че не можахме да се видим и поговорим. По въпроса за приемането ми в П[исателския] С[ъюз] ми говори и Карапетров, даже и среща ми назначи, за да му дам някои данни, но аз не отидох, защото ми е много неловко и много неудобно. Не искам никой да помисли, че се натискам и желая това. Правете каквото искате по този въпрос, но без мене. Повече ми е мъчно, че не можах да чуя по-подробно мнението ти за работите ми, а особено слабите им страни. Исках да кажа още и това, че всичките критици досега, които все ме хвалиха, едва ли не изкарваха работите ми писани само за да урегулират пищеварителната система на моите читатели. Ни един от тях не можа да види, че автора е имал по-висша задача.

Аз ще чакам все пак да ми се обадиш и освен хубавите работи, все тъй искрено да ми посочиш всичко, каквото ти не харесва и което, може би, аз не виждам. Това за мене е най-важното.

Много поздрави на приятели.

Напразно, драги Орлине, си се трудил за мене. Трябваше да ми спестиш един излишен блам. Аз не вярвам настоятелството да ме предложи в общото събрание. Първо ще се противопостави елегантния му и празен председател, а след това, вероятно и всички обитатели на стария и скучен Олимп. Щом пък и Коста Петканов се присъедини, можеш да си представиш картината.

— Лес, братко, Аркашка! Лес!

И все пак аз работя. Мъжки работя. Благодаря ти за напомнянето, но как много ми пречи тая ненаситна ламя „Зора“, как страшно ми пречи да си събера ума в главата!

Колкото за „старите приятели“ — те са вред, където падат трохи, и аз никога не съм могъл да се освободя от тях. Това са единствените ми връзки с този род софийски специалитети.

Бъди здрав и бодър и… ако някак е възможно, изтегли заявлението, а?

Сърдечно твой

„Социология на рекламата“^[1] е великолепна работа. Никакво Чудо не съм аз — ти си Чудото. Поздравляваме те аз, Буко и всички приятели от Казанлъкът.

Драги Орлине,

Ако нямаш специално разрешение от М. Н. Просвета, най-надеждната публика — учащите се — няма да те посети и риска е доста голям. Ще направим всичко възможно за агитация и пропаганда, но тях няма да ги пуснат, докато не се представи на директора този документ. Така, че ако го имаш и ако се решаваш, обади и телеграфически ден-два преди това и ще имаш салона. Аз, всеки случай ще ти запазя датата 26-и или някоя преди нея и ще чакам хабер от тебе. Малко се съмнявам дали не ще бъда по това време в София във връзка с печата на книгата си, но то няма значение. Моите достове ще работят вместо мене.

Хайде до чуване.

Орлине, нашите артисти искат да играят твоята „Тревога“. Търсихме я в София у Николай Лилиев, пращахме човек в Ст. Загора, но не можахме да получим екземпляр. Прати ни ти, ако имаш там хем да те прославим в нашия град, хем да ни дойдеш на гости да се видим и поприказваме.

Обади ни се по-скоро.

Орлине, писмото ти с дата 27 февруари получих едва днес на 8 март, празника на жените. Кой те караше да пишеш отгоре „Бързо“, а? Намерих ти един овехтял сборник, за който трябва да платиш 400 лв., но може и в замяна с някои твои книги, които ще изпратиш направо на библиотеката.

Както винаги негоден за нищо музеен инвентар.

Драги Орлине,

Получих писмата изпратени от редакцията на „Лит. фронт“, с които ме препоръчват на председателите на Т. К. 3. С. в с. Осетеново и Дъбово.

Понеже ти сам ми загатна и знам, че си много услужлив, много ще те моля, да ми драснеш ония неща, които трябва да бъдат застъпени в един репортаж. Ще ти бъда много благодарен.

Сърдечно много здраве

Драги Орлине, с ходатайства изобщо не обичам да се занимавам, но в случая не можах да откажа.

Н. Н. е софийска жителка, има малко дете, но е принудена да работи вече две години като специалистка в Държавния архив — Перник. При БАН имало ваканция и отдела го завеждала Елена Савова. Ако обичаш, обади й се да я има пред вид.

Баща [й] и майка й са най-добрите самодейци в драматичния състав при читалището и работят вече 30 години, затова не можах да откажа. Ако пък се открие място при тебе в библиотеката, също можеш да помогнеш и, вярвам, ще бъдеш доволен от работата й.

Аз съм жив още и склерозирам нормално. Много здраве на булката, на сина и на тебе, разбира се.