Чудомир
До Буко Давидов

Драги Буко,

Сърдечно ти благодаря за „Отстранената земя“, да знаеш колко сладко се чете българска книга тука. Ти си първият хабер от България и не знам защо, не ми се обадиха приятелите, на които писах преди, ето вече месец. Особено очаквах Георги Пеев да ми съобщи какво стори с къщата. Този въпрос е много важен за мене и ще те моля и ти да му напомниш, да я дава, ако не я дал досега, защото… защото ти знаеш.

Смятам, че съм се вече ориентирал в Париж. Научих музеи, галерии, библиотеки и въобще всичко, що ме интересува, и почвам работа. Едва ли бих могъл да ти изразя с думи какво има тук за гледане. То е приказка, брате! То е един вид: „Отде дойде това чудо за моята сиромашка глава!“

Потънал съм в Лувр и ходя, сякаш Хризантем Морси ме е гледал половин час в очите. То е щастие, което не съм мислил никога, че го заслужавам. Желая и на враговете да видят художествените богатства на Париж…

* * *

Както знаеш, с езика съм зле. Благодарение на Васил Вълчев „шефкист“ по политическа принадлежност можах да науча кое-що. Той напр., щом седне в заведението, дига пръст и вика: „Гарсон ан вен блан!“ Щом му го донесат, гаврътне го и пак на гватемалски акцент: „Ан вен блан!… анкор ан вен блан“, и т.н. до късни полунощи. Последната му поръчка е вече по съкратения метод и може да се изрази приблизително в следните знаци: „Аавблъв!…“

* * *

И изобщо много български думи напр. morceau е чисто казалаждерска дума и произлиза от мърсък — парче кюмюр, la porte е турийската дума — порта и т.н.

* * *

Кьо французите викат на гъз, оттам е и кюлоти — гъзник. В Казанлък по вечеринки, журнета, сватби и панихиди се кюлоти сѐ чува. — Развалени хора са туй българите, брей!

Както виждаш, имам основа за изучаване на езика и по добра метода се водя. Тук има около 2000 българи, голяма част от които са казанлъчани-маслари. Те са добри хора, като им махнеш лошото, всички са енциклопедисти, но за тях ще ти пиша по-нататък. Всеки ден е интересен, нов. Тук е лято. Няма галоши, няма нужда от балтони, само франкове, франкове да имаш. Може и долари. Винцето е хубаво и евтино, хлябът отличен и също евтин — друго не ни интересува. Досега живея в източния край на града, всеки ден пътувам с метро и трамвай — добри, работни, запазени хора, загрижени за насъщния. Приличат много на нас. Завчера срещнах Захари Стайнов и още малко да го хвана за рамото… Порфирий — същински Порфирий! Разправят за разврат. Досега никой не ме е погледнал с двусмислен поглед. Развратът е в центъра и към полунощ, а аз още не съм закъснял повече от 10 часа. Снощи само ходихме в „Казино де Пари“ и видяхме знаменитата Мистингет. Нищо особено. Чудни декори само и тела, мъжки и женски. На 1.XII. съм вече в града в Монпарнас и тогава ще ходим на театър и опера. Ще те моля да ми пратиш някога вестници и някоя интересна книжка. Пишете ми. По това, че толкова дрънкам, вярвам, се разбира, че има нужда да се приказва с някого от България.

Много здраве на Петра, Мутката, Стефана, Антона и пр.

Драги Буко,

Аз съм „пътник без багаж“. Чакам да ми заверят паспорта за оня свят. Голяма опашка. Ханчев и Талев са доста пред мене. Иначе е тихо и спокойно, няма блъсканица, няма караница.

По-спокойно е, отколкото у дома даже. Иди, моля те, в къщи, поискай и ми изпрати получените в мое отсъствие наши вестници „Искра“ и „Септември“, както и по-важните писма.

Желая ти здраве, здраве и здраве.