Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Името Виден е съвсем случайно. Някога, когато селото е било оттатък реката, на крачола, що се образува там, гдето Акдере се влива в Тунджа, тогава селото се е наричало Курухимитлий. И сега ливадите край северния бряг на Тунджа се казват Химитлийските ливади, а на самото място ясно личат следи от хоросанлии основи и остатки от старо селище. „Сексен хамбар“ се казва местността непосредствено до старото селище и като средище на западната част на долината ни не е чудно беглишките хамбари и да са били край селото. Курухимитлий, значи, е било непосредствено до пътя Казанлък — Калофер, причина достатъчна в ония тревожни времена за мирните му жители да потърсят по-отстранено по-прикрито от царски войски, кърджалии и делибашии селище. А там, където е сега построено селото, е било грамадна дъбова гора, в средата с малко езеро. И сега селото през есента и зимата е едно от най-мочурливите и най-разкаляните. Тази гора с корията оттам нагоре са служили за пасбища на добитъка на курухимитлийци. Кога е прииждала Тунджа, мъчно е минавал добитъкът и нерядко мътните й води са влачили кози, овце, па даже и крави. За да се избягнат тези нащастия, някои селяни са построили в гората до езерото агъл за добитъка. До този агъл се построил втори, трети, до тях се премъдрили пастирски колиби, докато пустото гористо място около малкото езеро, където черни рогачи (карагиик) са слизали отгоре вода да пият, става селце Карагииклий, а след това за по-лесно изговаряне вероятно се обърнало в Карагитлий.

В турско време, немного преди Освобождението, то е имало стотина турски и петдесет-шестдесет български къщи. По всичко личи обаче, че първите поселници и основатели на селото са били чисти българи. Причини, за да се мисли така, са следните: турците [които] толкова много обичат водата и обикновено избират най-равното място от селището, тук са заемали горната махала, не към корията и Турийската река, а край самата Тунджа, на равното, са били българските къщи. Второ: във всички турски селища, където са се заселвали българи, последните не са имали право да си развъждат свини, а карагитлийци и свинар си главявали даже в турско време. Това показва, че турците късно са придошли. И трети един факт потвърждава нашата мисъл. Той е, че колкото старци разпитах, нито един не помни някой род да е преселен отдругаде, а всички са местни жители — кореняци.

Виденци са мургави хора и по тип не приличат на близките си съседи павелци, които са преселници от Турия, нито на симитлерци, коренът на които е някъде към Орозово и по-надоле, и шегобийците често пъти умишлено преиначават турското име на селото, за да се присмеят на чернината им. Те се родеят повече със саранци, което показва, че там някъде оттатък Тунджа трябва да се дири произходът им.

Както казах, сегашното си име селото е добило съвършено случайно. Струва ми се, през 1906 год., когато стана прекръщаването на селищата, на Карагитлий са дали име Рогачево. Селяните не харесали това име, защото и без това гражданите по нашия край, кога искат да се подиграят със селянин, наричат го рогач, та общинският съвет държи [с] постановление да се отмени това име. Окръжният управител им изпраща да си изберат едно от двете имена: Сливен или Виден, и те се спират на последното. Така Карагитлий, което можеше да носи прекрасното име Еденово напр. вместо Рогачево, се преобърна, без да знаем защо, в нищо незначещото и неподходящо име Виден.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, VII, бр. 169 от 1.VIII.1931 г.)

Край