Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981

История

  1. — Добавяне

Турците го наричат Шекерли. Тъй се е казвало преди Освобождението, тъй го е отбелязал и Ами Буе в пътните си описания през 1838 г. В турско време селото било по-малко, отколкото сега, а още по-рано е било само един чифлик. На южния край на селото са открити основи на теке. Близо до тези основи има и кладенец, който се казва теке-бунар. Преданието говори, че служител при това теке някога бил някой си Шекер баба, от когото и селото е получило името си Шекерли. Как се е изменило от Шекерли в Секеречево, познавачите на фонетическите преобращения ще има да ни разправят. Друго предание има, че името на селото е произлязло от секира. Понеже на мястото, където е сега селото, някога е била гъста брястова гора и много секири са играли, докато разчистят мястото за него. Това предположение изглежда по-малко вероятно. Че Секеречево не е старо селище, а е било само чифлик или теке някога, личи и по това, че и сега то няма ни гора, ни пасбища в Стара планина и общинската му мера е много малка. Старци помнят в турско време бащите им да са ходили за дърва в Средна гора, чак в Симитлерско землище. И сега там има местност, която се казва Секерешката рътлина. Липсата на земя селото я чувствува твърде остро, понеже общинските приходи са малки, та голям данък върху пашата плащат селяните. С този данък и приходите от корията могат да скърпят бюджета на общината си. Въпреки това секеречани са започнали водопровод. За забелязване е, че по-голямата част от нашите села сериозно са се заели с водоснабдяването си. Съзнавайки голямата нужда от чиста и течеща вода, те дирят източници и почват работа. Само най-изгубените и удавени в партизанство села не се замислят върху тоя от жизнено значение за селата въпрос.

На север от селото, на около един километър, секеречани са построили вече три шахти и сега временно са спрели, за да започнат при първа възможност наново. Освен това имат си кредитна кооперация „Бъдеще“ с потребителен магазин, читалище „Звезда“ с 80 членове и най-новото сдружение — въздържателно дружество „Ясен ден“ със 70 членове.

Секеречево е едно будно село. Жителите му в по-голямата си част са шипчани, заселени след завръщането си от бега.

Южно от селото, под текето близо до корията, има остатки от гробища, които турците наричат „Джиневис мезарлък“, което показва, че близо наоколо се тулят следите на старо римско селище.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, VIII, бр. 177 от 31.XI.1931 г.)

Край