Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Отдалече още се виждат да стърчат остатъци от някогашната „кула“. Високи две стени от грамадна четириетажна постройка на древен феодал, пропукани от времето, грозят да се съборят и да заринат в земята легендата на едно минало.

Кулата прилича на самотните каменни албански къщи по острите чукари в долината на Шкумба, като ги превишава по изящество и размери. Същият тип е била и тази в Куленската махала. Със своите вътрешни стълби, кладенец всред избата, пещ, харемлици, чардаци и зловещи мазгали тя е била една малка крепост, готова в случай на нужда да издържи дълга обсада. Зидана е с обикновени камъни и грамадни дъбови греди из широките зидове. Високо под стряхата тънък фриз я опасва околовръст и ни говори за една по-късна епоха. До Освобождението тя е била съвършено здрава, но след завръщането си българите, които са се нуждаели тогава от строителен материал, за да струпат къщурки върху пепелищата на старите такива, покатерват се по кулата и почват да я събарят от покрива. Разкриват я така и я оставят на природните стихии, които ето вече петдесет и толкова години ръфат тялото й и са вече на път да я довършат. Мустафа дели капуджибаши[1], син на хаджи Юсеин от Козлуджа, се помни като неин господар.

Имало ли е преди него друг и кой я е строил, не се знае. Царски повереник е бил той и зиме в Казанлък, а лете там, горе на чардака на кулата, е пиел люта ракия и гледал как три села му „миджия“ пространните чифлишки ниви женат. А цялото поле, от кулата до Тунджа и от Ашиклий, та дорде ти очи стигнат на изток, е било негово. Но с добро не се помни Дели капуджибашият. Времена на зулуми и безчинства е било тогава и малкото българи ръженци, живели тогава, лоши спомени на правнуци са оставили от него. Чак кога дошел Караферлият[2] и поел от него чифлика, те си поотдъхнали. Как е минала и власт, и имот от единия в другия, не се знае; разправя, само, че Мехмед Караферли е бил съдебен чиновник в Търново, дошел по служба в Казанлък, харесва си мома от рода на Кьор Юсуф-аа, оженва се и остава да живее тук. От този брак му се раждат три деца — две момичета и едно момче, но момчето умира, а момичетата Адавие и Хидаети наследяват чифлика с кулата.

Та сегашните владетели на чифлика са потомци на Караферлията, по женска линия, или са го купили от такива, защото имотът е вече разкъсан. Това се знае за кулата, а селото е било турско с неизбежните двадесетина къщи от българи-аргати, които са живеели на горния край на високото, където е сега църквата им. Долу в равното, при водата, разбира се, са били турските дворища. Сегашните му поселници са повечето мъглижани, дошли след бега. Селото е нараснало до 250 български и 70–80 турски къщи с кооперация, със собствена розоварна, с участъкова амбулатория, телеграфо-пощенска станция и пр. Главното перо на бюджета им е общинската мелница, с 5 камъка, на р. Тунджа, от енергията на която тъкмят да осветлят селото. Правят сондаж и за водоснабдяването му, ръководени от представител на бюрото по водите в Стара Загора. Изобщо ръженци бавно, но сигурно напредват, гледайки да догонят съседите си, а ако може, и някъде да ги изпреварят. Името на селото е дошло много естествено. В Ръжина ръж се само ражда. От ръжено брашно квас не става, затова турците пък са го наричали Амурсъз — Безквасово. Всеки случай и в турско време са били познати и двете му имена: и Ръжина, и Амурсъз.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, VII, бр. 166 от 15.VI.1931 г.)

Бележки

[1] Гробът му е в джамията. Умрял преди 130 г.

[2] Умрял преди 83 г.

Край