Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Според Онуфрий Хилендарец[1] първото училище в Енина било основано през 1814 година от брат му Богдан. Посещавали го 40 ученици. Освен другите предмети преподавало се и славянска граматика. Между учениците имало и 4-ма от Стара Загора. Те се казвали Николчо Попзафиров, Н. Сълбаджиолу, Вълчо Хаджистамов и Косьо Стоянов. От Казанлък също имало 4-ма ученици.

По този въпрос Д. Илков в книгата си „Материали за историята на Стара Загора“ на стр. 150–159, като пише за килийното обучение в началото на XIX век, между другото каза:

„Ако някой от старозагорските младежи искал да получи образование за учител или да се подготви напълно за духовен сан, такъв отивал да продължи учението си в казанлъшките села Енина и Шипка.“

На стр. 41 от същата книга пише пък, че чумата, която върлува през 1814 и 1837 г., изморила много турци в Стара Загора, а българите избягали по селата и в планината. „И днес — пише Д. Илков — посочват още на Заарската чешма в с. Енина, която била изградена от старозагорските чумни бежанци.“

Създадените по този начин връзки между Енина и Стара Загора, както ще видим по-нататък, са продължили и след това, като старозагорчани идвали да летуват през горещите месеци на годината, и тази дружба се е отразила благотворно върху селото. В своите ръкописни бележки даскал Петко Манолов ни запознава и с основаването на читалището в селото.

„Наскоро при отварянето на училището — пише той — се породила искра за саморазвитие и още в началото при учителя Иван Стоянов от Стара Загора тая искра огряла старозагорчани, които дохождали да се учат в него, и оттогаз напосле старозагорчани са обикнали селото ни и нашите селяни — старозагорчани, защото са търсили случаи кой как да помогне било на училището, било на черквата. Около 1848–1850 г. училищната библиотека се снабдила с разни книги най-първо от родолюбивия старозагорчанин Захари Княжевски, руски възпитаник, който подарил най-първо руски книги, няколкогодишни списания — «Лесной журнал», «Политическа икономия», «Училищна библиотека» — и други около 150 екземпляра. В училищната библиотека се получаваха и всички списания и вестници, които излизали по туй време в Цариград или Румъния, и тия книги се държаха на разположение на всички любители-четения и бяха наредени по полиците на училищната стая. Най-после се получаваха «Цариградски вестник», «Право», «Македония» и списания «Български книжици», «Читалище» и др.

По повод на цариградското читалище, читалищата в Стара Загора и другаде, пак по инициатива на старозагорчани, се реши да се отвори читалище в селото ни. Речено и свършено. В 1870 г. учителите от Стара Загора Пенчо Друмев, Наньо Тодоракев и др., дошли през лятото на разходка, заедно със селските учители Георги Маджаров и Петко Манолов съставиха комисия за събиране помощи, комисия за изработване устав и записване на членове и след избиране на настоятелство читалището е на реда (?.) Приготвиха книжата, масите и библиотеката и се тури начало нареждането на всички книги, списания и вестници в библиотеката. Събрания всяка неделя и читалня всякога. И в скоро време се събраха волни помощи и членски внос около 2000 гроша и се дадоха под запис на разни частни лица. Записаха се 30–40 души членове, откогато читалището според устава си функционира. Първо настоятелство: председател — Сава Нонов, касиер — Христо Борчев, деловодител — Георги Ст. Маджаров, библиотекар — Петко Манолов и съветници — Теньо Т. Дзънов и Петко П. Мечев.“

Читалището продължавало до бега, тогава касиер бил Ст. Попиванов, който скрил архивата в някаква кутия между гредите на къщата си. За щастие, тя не пострадала от пожарищата и след завръщането на селяните от Северна България била намерена. В първите години читалището е било в застой. Към 1881 г. направили опит да го подновят, но младежите били взети войници, та едва през 1883 г. започнали отново. Станало нужда да се преработи и уставът, та през 1885 г. то е било преименувано в дружество „Зора“.

За първите основатели на читалището в с. Енина на друго място даскал Петко дава по-подробен списък. Освен Пенчо Друмев и Наньо Тодоракев той изброява още и следните старозагорчани: Наньо Планински, Пенчо Хаджиславов, Слави Тошев, Анастасия Тошева и Тачо Георгакев, и енинците: Г. Маджаров, П. Манолов, Сава Нонов, Христо Борчев и Теньо Дзънов.

Така дружбата и взаимната помощ между селото и града извършили едно светло, едно благородно дело, сложили основите на един културно-просветен институт, който сега се сочи за пример на селата из Розовата долина.

 

(Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), XIX, бр. 12 от 29.I.1963 г.)

Бележки

[1] Онуфрий Попович Хилендарски. Роден в Енина, учил в Казанлък, а по-късно станал монах в Хилендарския манастир. Бил свещенослужител в Казанлък, Стара Загора и Цариград. Автор на духовни стихове и преводач на някои богословски произведения. По-подробно за Онуфрий Хилендарец пише В. И. Златарски: „Архимандрит Онуфрий Попович Хилендарец“ в: Юбилеен сборник „Казанлък в миналото и днес“, т. I, С., 1912, стр. 43–50.

Край