Чудомир
Вътрешната украса на храма „Свети Иван Предтеча“

Въздържахме се да изкажем впечатленията си от живописта на църквата „Св. Ив. Предтеча“, докато мине комисията и я приеме, за да се не помисли, че искаме да въздействуваме някому.

Църковната живопис според нас е една от най-трудните. За тия грамадни пространства и тия безбройни и сложни сюжети е нужно преди всичко време, много време и много средства, за да бъдат изпълнени идеално.

Големите майстори в миналото са разполагали с такова време, работили са с години върху един само образ и са били дълбоко вярващи. В нашия век на механизация, на сметка и бързина подобна работа е изключена. Щастие беше все пак за къренци, а и за града, че украсата на храма се възложи на най-добрите представители на живописта у нас. Имената на проф. Стефан Иванов, Н. Маринов и Дечко Узунов бяха достатъчна гаранция, за да вярваме, че ще ни дадат една работа от високо качество.

В едно кратко време с трудолюбието и упорството на пчела проф. Ст. Иванов успя да ни даде редица стенни икони, от които напр. „Св. Седмочисленици“, „Разпятието“, „Св. Параскева“ и „Св. Неделя“, „Св. София с дъщерите си“, „Йоаким и Ана“ и пр. са перли в черковната ни живопис. Проф. Д. Узунов остави в родния си град също така едно чудесно табло „Проповед в планината“, което едва ли би могло да се повтори.

Великолепни са също в олтара „Св. Николай Чудотворец“, „Моление о чаше“, „Константин и Елена“ на южната стена, изпълнена в духа на боянската икона, и „Христос Вседержител“ в центъра на тавана. Проф. Н. Маринов, който работи малко по-особено, във византийски стил, не допада толкова на някои, но „Благовест на Захария в храма“, „Св. Атанаси, св. Антоний“ (и двете на южната стена), „Св. Василий Велики и св. Иван Златоуст“ и оная фина „Богородица“ (в олтара) са работи изпипани от веща ръка, с вкус и проникновение и са също така едни от редките постижения в нашата иконопис.

Би могло да се иска нещо повече в орнаментиката, която особено в долните полета на арките и в дебелините на прозорците не е подчинена и свързана добре с общата маса, но ние сме имали възможност да гледаме стенописта в църкви във Видин, Пловдив, Ст. Загора, София и пр., и пр. и със спокойна съвест можем да кажем, че вътрешната украса на църквата „Св. Иван Предтеча“ в града ни е изпълнена задоволително. За толкова време, с толкова средства по-добре едва ли би могъл някой друг иконописец да я направи.

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XIV, бр. 306 от 31.V.1937 г.)