Чудомир
Църквата „Света Иван Предтеча“

Къренската църква „Св. Иван Предтеча“ е строена през 1842 г. Един от главните инициатори за строежа й е бил свещ. хаджи поп Дочо Попниколов, за когото твърде малко данни имаме. Знае се, че имал голямо влияние между енориашите си и благодарение на това голяма част от строителния материал бил доставен даром. Известен е още, че когато е говорил в църквата своите неделни слова и тълкувал свещените книги, карал богомолците да слушат седнали, нещо, което досега няколко църковни събора не се решават да узаконят. Умрял в 1863 г. на 65 години. Спомогнал е за постройката и прочутият на времето си чорбаджия Стоянчо Груйоолу, който е заставял и турци, и българи да помагат кой с каквото може. Писал даже и на богатия тогава търговец дядо Илия Видинлията и той изпратил няколко каменни стълба, които били поставени във вътрешността на храма. И една легенда има отбелязана в кондиката на „Св. Иван Предтеча“, откъдето черпим тия материали, записани от свещ. Вас. Каличков през 1906 г.

Близо до църквата е живял Вълкан войвода и жена му Кера. Той хайдутувал около 1820–1830 г. и, разбира се, е вършил и грабежи. Когато умрял, оставил голямо богатство на баба Кера, но тя, за да не се издаде, живяла като последна сиромахкиня. След смъртта й (около 1845 год.), като нямала наследници, съседите влезли в къщата, почнали да тършуват и намерили златни рубета в калемите (масурите), с които сновяла прежда. Научил за това Стоянчо Груйоолу, наредил да се претърси къщата и намерил толкова много злато, че позлатили темното (иконостаса) на църквата с него.

Освен свещ. хаджи поп Дончо знаят се имената и на следните още ктитори и спомоществователи: свещ. Минчо Стоянов, свещ. Иванчо Попниколов (умрял) 1877 г. на 67 год., свещ. Георги Димитров, свещ. хаджи Никола Попдочев (умрял) 1886 год. на 65 год., свещ. Хр. Ненов Пъстраков (умрял) 1887 год., свещ. хаджи Иванчо Хаджиминков (умрял) 1864 год., свещ. Ив. С. Чолаков (умрял) 1877 год., свещ. Васил Т. Велев (умрял) 1893 год., иконом хаджи Хр. Д. Караджов (умрял) 13.II.1911 год. на 76 год. възраст. Споменати са и архимандрит Йосиф Рилски, архимандрит Онуфри Хилендарски и йеромонах Хрисанда Рашев, но през кои години, не е отбелязано.

Първите икони на църквата вероятно са пострадали от турците през Освободителната война. От тях има запазени само няколко. На иконостаса вляво „Св. Иван Рилски“ носи подписа на известните тогавашни майстори зографи: Йонко и Витан от Трявна — 1846 г. Въпреки че не личи подписът им, от тях ще да е и иконата „Св. Георги“ в северния ъгъл на иконостаса. Тя носи годината 1849. Всички останали са писани от известния зограф Г. Данчов през 1884 г. От него се е учил на иконопис свещеник Васил Т. Велев, от когото имаме автопортрет в музея, подарен от сина му г. Ст. Попвасилев.

В лявата ниша на олтара имаме запазена символистично изразената „Тайна вечеря“, която носи следния подпис: „За вечен помен преложи Христу Димитров Тричкув и Райка. Ноемврий 20, 1867 г.“ Дали този Христо Димитров е член от самоковската зографска фирма Димитровци, или е друг някой, ще трябва да се направят проучвания, защото иконата е твърде опушена и почерняла, а очите на Исуса Христа и другите фигури са изчовъркани от турски ятаган.

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XIII, бр. 285 от 30.VI.1936 г.)