Чудомир
Принос към историята на град Казанлък

След завръщането си от „бегът“ през 1878 год. на тавана на старата кръщелница при църквата „Успение св. Богородица“ Б. Коминдерев намерил безразборно разхвърляни листове от тефтер за кръщение при църквата и други с бележки от протойерей Йосиф Хилчев. Свещеник Йосиф Хилчев е родом от Мъглиж. От младини напуснал бащината си воденица, дошел в Казанлък и постъпил клисар в Калпакчийската църква, където впоследствие станал свещеник. Сладкопоен и юнак, той е бил близко до революционните кипежи на времето си. Сам, както казват, е лял куршуми, но не могъл да се тъкми с поп Стефана, та напуснал Казанлък и заминал за Кюстенджа. След Освобождението обаче се завърнал пак и умрял тук. Той е баща на Алекс. Попйосифов. Бележките му са за незначителни събития, но характеризират тук-там психиката на казанлъчани и дават представа за тревожното онова време между 1850–1870 год. При страшната липса на каквито и да е писмени документи за историята на нашия край малкото бележки от поп Йосифа не са без значение. Те са написани със славянски букви, но по липса на такива в печатницата даваме ги така:

„1855 г. ноемврий. Какво стана върху святиняму папа Николая аргузлук заради иоанчувата рабута що го е венчал с Мариола на Кир Дочува щерка.

1858, августа 15. Какво дойдоха у моята къща харсъзи троица души на срещу успение сахата на четери презноща и бихме се с единът доде ме ураниха главата п. ставр. и Бог да им заплаща.

1858 декемвр. 13. д. Какво влезнаха у къщата на Йоанча Богоят злодейци и… заклаха го окаяний человек.

1859. сене януария 14. Какво дойде митрополит търновский Григорие: конака му у Коля Искриолу; плащаме… по гро. 155; на поп изпровождаме го на Маглиш на 26: нуария.

1862. ле. маие 26. Узначавам какво почина господин Стоян Груюолу да прахи брак за своего сина Груя и позва сички народ от градове от селата турци и христиани наогощение и много дар му са пренеси голямо количество.

1864. март 30. Окончанието живота на Груйчо, а баща му Стоенчу на Априлия 16.

1866 на септем. 8 де. поп Йосиф: за блежувам да се помни как валя много голям дъжд, сахата вечерта по два та, занеси от меркемета на долу сичка махла турска 2: чифутчета са удавиха куне, гуведа многу. Сохрани Господи.

1871. октомврий Рождението на поп Стефановото дете Райна кръстено на 14: на свята Параскева и този ден беше се с берекет дъжд и гроздобер.

Днес 9-ий септемврий 188… под предсидателството на Максима… Епархийский протосингел и градското духовенство се разпопи поп Христу Бонжука: като му са устрига косата и брадата и колкото дрехи имаше свещенически ги зеха.

1860 януариа 25: число. Какво струва папа Григорие намислил да сторе… на брата си па: Василие турил утрова у чашата що е служал да я испие и да са утрови от окаяний и след тува сториха го оргус сиреч отлучен и наглава си калимяфка да не носи като един прос мирский человек да ходи.

Въ 2: го забележувам каква става храната скупа жито стига до грош 35 шиника а папур, ръж во 25 гр. шиника ичимик до 20 брашно ока 100 пари.

1870 ноемврий 5. де. Бележа когато доде владиката Доротей в Казанлък и как ходихме с поп Стефана да го посрещнахме до Кара дере и какво беше смешно като слизахми у чичуви Костадинови, окаяний къренци и новенци посрещаха владика утидоха си без владика, те като мислеха да го прекарат прес йокушът и прес турската махала не му беше прилично, има една пословица мишката което мисли котката го разваля. И много запопи тогава и го изпратихме на 12 тогава до Сахране и му зехме благословията.

1872. Днес се решава Българский въпрос, днес са пука лукавий грък. Днес се освободява нашият българский народ от гръцкото иго, свободен е и нашият български па… Антим за да управлява своето стадо по Христовите заповеди и ний покорни негови чеда да му имаме молитвата и благословията за ми: Г.

Това го е написал св. протопоп Йосиф Хилчев 1871–72 г.

Тука записувам какво на 1878 м. майя са помина свещеник иконом поп Стефан Т. Бозов за когото плака цял град мало и голямо за него.“

На останалите корици на тефтера на църквата, в който са вписани кръщенията, са забелязани следните неща:

„1858 марта 28. Какво украдуха през ноща църквата Стму Йоану и нашата репида замахъ 2: потиря дискус, звезда, лажичка и юдежди покриски, кандилата сички евангелието сребрено курити и отрезали кандилница сребърна и пангаря струшили пари що имало зимали.

Тея злодеици даби дал Господ слепи да ходят по света.

иконом папа Димитрий

папа Стоян

папа Илия

папа Ставри

1849 майа 7 ден. Така записувам от Антон Денюв клисар.

Забележвам от Хр. п. Андонов клисар… че какво стана чудна работа през 1876 год. Ето що и през нея година царуваха три царя Отомански первият беше султан А. Азис, който царува 16 года, вторият беше султа. А. Мурад, който царува три месеца. Султан А. Хамид V (?) третий цар нея година, който Бог да му подари вечен живот и дълголетно здравие на Н. В. С. А. Хамид II хан. Амин.

И през нея година башибозуците много стра… плениха, убиваха каквото завърнаха правеха пази боже от гладни вълци и фенерски гърци, а най-много Ново село и от Батошево, горките хорица криеха се по балканити и близаха брашно на място хляб и ястие.“

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, IX, бр. 202 от 15.XII.1932 г.)