Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981

История

  1. — Добавяне

Според една турска тапия за дворното място на площада, на което са построени сега къщите на г.г. Хр. Протопопов и Ст. Карагитлиев, се знае, че дядото на знаменосеца на Караджата, Ив. Пеев, се е казвал Пейо Терзи. Той е дошъл от Шипка в Казанлък, но произходът му е бил някъде от Северна България. Дядо Пейо Терзи имал двама синове: поп Петър и Иван. Поп Петър имал син, поп Иван, чиито синове са покойният Тодор Попов и Хр. Протопопов. Иванови синове са пък революционерът Иван Иванов Пеев, Петър и покойният известен книжар в града ни, Кръстьо Ив. Пеев. Баща им Иван е бил също терзия и синовете са му помагали в работата с изключение на Ивана, който бил много буен и не искал с игла да си изкарва хляба. Расъл на свобода и дружал с най-буйните на времето младежи, каквито били тогава Петър Генев, Хр. Рашеоолу, Мързеолу и др., на брой 7–8 души, лудориите на които често създавали грижи на турската власт тогава. Към 1864 год., както това писахме във в. „Зора“ преди няколко време, в долните стаи на Новенското училище бил намерен убит турчин. Властта насочва издирванията си към тази група младежи, чийто главатар е бил Иван Пеев. Той избягва във Влашко, присъединява се към хъшовете, постъпва в четата на Х. Димитра и Караджата, раняват го още в първите сражения, но оцелява до Сливенския балкан чак, където с една група четници бива хванат, осъден на заточение и умира в крепостта Сен Жан д’Акр.

Сведения за рода на Иван Ив. Пеев събрахме от г. Хр. Протопопов.

 

(Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, XIV, бр. 317 от 15.XI.1937 г.)

Край