Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Става дума за скулптурната украса на нашите по-големи селища. Чувствува се едно бързане, едно надпреварване кой с повече паметници и пластически творби да напълни площадките и градините си. И понеже този вид скулптура от мрамор, камък и бронз струва скъпо, а бюджетните възможности са ограничени, почнаха масово да се явяват копия. В много от градовете ни се поставят същите бронзови паметници на видни партийни водачи, които ги има от гипс из всички предприятия и учреждения в страната. Град Казанлък също не е останал назад в туй отношение. Освен паметници — копия от бюстове на партийни водачи — в градината на читалището ни има шадраван, скулптурната група на който е като тази пред централната столична гара. Паметникът на Кирил и Методий в двора на гимназията бе изработен по картината на полски или чешки художник. Казват, че е поръчано и копие от сърничките на покойния Зидаров, дългогодишен скулптор при Софийския градски съвет. Тези сърнички, както и другите скулптурни украси от столичните градини и паркове, се развъдиха масово из провинцията и по този начин се получи един скучен шаблон, едно повторение, което престава да буди интерес и с нищо не може да бъде оправдано.

Най-важното условие за този вид украса, в която се влагат толкова много народни средства, е да бъде оригинална, да бъде единствена и да бъде творба на голям майстор. Тя трябва да бъде едно от редките неща, които посетителят може да види и запомни в даден град. Тя следва да даде художествения му образ. Такива паметници са например на Рачо Ковача в Габрово от проф. Любомир Далчев, над Димчо Дебеляновия гроб в Копривщица от проф. Иван Лазаров, Хаджи Димитровият на Бузлуджа от проф. Любен Димитров, такъв ще бъде паметникът на Ботев във Враца, чийто макет можахме да видим, и др.

Стремежът да напълним площадите и градините в една-две години с копия е погрешен. По този същия начин преди време се оформиха и музейните експозиции в страната ни, та посетителите гости, като прекосят на бързо залите, си казват:

— Че това същото го видяхме и в други градове.

Погрешна е и практиката към градските народни съвети да се назначават млади, неизвестни и неопитни още скулптори, които с творбите си да оформят в туй отношение по-големите ни селища. От град Казанлък например са излезли половин дузина скулптори, някои от които са много даровити. С тях може да се уреди среща, да се заинтересуват, да помислят и се опитат да направят проекти на тема например от епопеята на Шипка, Септемврийското въстание, в което „Мъглиж“ бе пръв, да изобразят розобера в нашия край и пр. Тези проекти след одобрение да им бъдат възложени за изпълнение. Нека вместо за една-две години това да бъде осъществено за пет-десет и да построим един или два паметника само, но с високите си художествени качества те да бъдат гордост и истинска украса на града.

 

(Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), XIX, бр. 136 от 14.XI.1963 г.)

Край