Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Статия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Чудомир. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Съчинения в три тома — том 3

Подбор: Петър Пондев, Серафим Северняк

Редактор: Татяна Пекунова

Художествено оформление: Елена Маринчева

Технически редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Куртева

Издателство „Български писател“, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, 1981


Казанлъшката художествена галерия е отдел от Общия народен музей „Искра“. Тя се помещава в специален салон с горно осветление.

В бавното си, но системно развитие тя се е обогатила с 273 художествени творби (живопис и скулптура), като повечето са от най-изтъкнатите представители на този род изкуства. Освен това в нейния фонд се съхраняват голямо количество стари литографии, офорти и гравюри, както и скици на видни съвременни художници. Събират се и биографични данни за казанлъшките майстори на четката и резеца. Готова е вече и монография за най-стария от тях — Захари Желев.

В изложбената зала са подредени около стотина творби, като се е започнало от най-старите наши живописци — зографите. Изложени са две икони от поп Павел от Шипка, една от Петко Илиев Ганин, една от Станчо Лисицев и един автопортрет на Васил Т. Бояджиев. След това следват творби от първите художници, дошли след Освобождението у нас от братските славянски страни: проф. Иван Мърквичка от Чехия, проф. Борис Шатц от Полша, немеца Обербауер и пр. Подир тях са представени първите казанлъчани, завършили в Италия: проф. Петко Клисуров, проф. Б. Михайлов. Захари Желев и Христо Кутев — учил в Полша. Представени са и старозагорските художници: проф. Антон Митов, Георги Митов и проф. Никола Кожухаров. С няколко табла (от Г. Атанасов, Ат. Михов, проф. Стефан Иванов, Д. Радойков) са представени и първите випуски на бившето наше Рисувално училище, сегашната Художествена академия. Следват живите майстори на живописта: проф. Илия Петров, Вл. Димитров-Майстора, Здравко Александров, Б. Денев, Ив. Христов, Щъркелов, както и казанлъчаните: проф. Дечко Узунов, Дечко и Радомир Мандови, Иван Вълчанов, Борис Ангелушев, Ст. Стаматов, Н. Балкански, К. Трингов, К. Колев, М. Чорбаджийска и пр. От скулпторите са изложени творби на проф. Жеко Спиридонов, проф. Андрей Николов, проф. Иван Лазаров, проф. Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Васка Емануилова, Д. Лучианов, Ив. Мандов, М. Миланов, Вл. Гиновски и др.

Новото време, епохата на социализма, е представено с „Димитровград“, 1952 год. — картина с маслени бои от Вл. Мански, „Вършитба в ТКЗС“ от Кою Денчев, „Разтоварване на руски машини на бургаското пристанище“ от Павел Вълков и портрети на Георги Димитров от проф. Дечко Узунов, на В. Коларов от Сергей Ивойлов, на певеца на работническата класа Д. Полянов от Цв. Щилянова, статуетка на Дядо Благоев от Кр. Попов, бюст на първата наша ударничка Маруся Тодорова от Доганов и др.

Галерията притежава две оригинални скици от бележития руски художник от групата на „Передвижниките“ Владимир Маяковски, един зимен пейзаж от румънския художник Ангелуца Октавиян, един портрет от италианеца Емилио Контини, акварела езеро от полската художничка Ванда Погановска и др.

Така подредена, казанлъшката художествена галерия се е стремяла да покаже освен постиженията на художниците от този край и историческия развой на нашата живопис и скулптура изобщо, а също така и пътищата, по които са вървели, за да достигнат до социалистическия реализъм.

Поради това, че са застъпени и най-добрите майстори в тия области, казанлъшката художествена галерия минава за една от най-богатите и най-ценните от провинцията.

 

(Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), XI, бр. 653 от 16.XI.1955 г.)

Край