Барбара Бозуел
Последната от рода Брейди (5)

Пета глава

— Трябва да се срещнем с тях на „Панорамата“ — последния етаж на ресторанта при Ниагарския водопад — каза Джек, докато Колийн отваряше вратата на апартамента си. — Да знаеш, че майка ми и лелите ми са заклети романтички. Може би си мислят, че като гледаме водопада от 20-я етаж, докато обядваме и танцуваме, ще се вдъхновя и ще ти предложа женитба на място.

— Трябва ли да приемам? — попита Колийн с предизвикателна усмивка.

— Не и ако не искаш да се омъжиш за мен, няма да допусна трите да вземат удостоверение за брак.

Колийн се засмя.

— Толкова ли отчаяно се опитват да те оженят?

— Нямам братя и сестри и майка ми е луда за внучета, понеже и двете й сестри си имат и тя се чувства пренебрегната.

— Дали някога ще ги има? — попита Колийн. — Имам предвид внуци.

— Може би да — каза кратко Джек. — Обичам децата. Ако намеря толкова богата жена, че да си заслужава да се оженя, ще го направя и ще имам деца.

— Достатъчно богата, за да си заслужава да се ожениш? — повтори учудено Колийн.

— Не съм алчен, милион или два са достатъчни — усмихна се цинично той. — Разбира се, няма да има брачен договор.

— Твоето си е твое, нейното — общо.

— Бързо схващаш, малката. Жалко, че не си богата, за да ти излезе късметът с мен.

— Мисля, че съм имала късмет и съм се отървала — каза студено Колийн, но не го чувстваше наистина така.

За малкото дни, през които беше наблюдавала Джек, нямаше причини да му каже, че четиримата братя, за които се бяха омъжили сестрите й, са представители на богатата фамилия Рамзи, владееща развита и преуспяваща търговска империя, която бе създала 13 алеи на изкуството в 32 щата. Това бе най-малко тема на разговор, особено когато Джек явно показа, че не иска да чува за семейството й. Сега, когато разкри безскрупулните си планове за женитба, беше съвсем ясно, че не е необходимо да му казва, че покойната Августа Рамзи, която живееше в съседната къща до Брейди в Западна Вирджиния, се бе погрижила изцяло в завещанието си за сестрите сирачета. Наследството на Колийн се бе увеличило на близо 5 милиона долара благодарение на мъдрото им инвестиране от роднините на Рамзи.

Отпечатъкът от голямата бедност обаче през първите 16 години бе останал. Колийн не можеше да се отърве от чувството, че новото богатство ще изчезне толкова бързо, колкото се бе появило. Сестрите и зетьовете й не можеха да я убедят в обратното. Твърде много се бе подготвяла за кариерата си през годините в колежа, като никога не си позволи разкоша да разчита на наследството си…

Да се оженят преднамерено и хладнокръвно за банковата й сметка! — студени тръпки я полазиха при тази мисъл.

Колийн си обеща това да не й се случва. Може би преди беше прекалено наивна, за да разбере този риск, но сега Джек Блеклидж неволно я бе поставил пред опасността. Да, досега се бе отървала с късмет!

— Изглеждаш като активист, който се бори против убиването на животни пред салон за кожени облекла — пошегува са Джек. — Разбирам, че не одобряваш жестоките ми планове за женитба.

Възмущението й явно го забавляваше.

— Разбира се, че не одобрявам! Знаеш как се чувствува човек, използван заради парите — жена ти го е правила и се чудя как може да искаш да причиниш същата болка на някой друг.

Усмивката му изчезна.

— Би трябвало да играеш като моя любима, а не като духовния ми съветник. Затова, моля те, прескочи проповедта. И за твое сведение, бившата ми жена не се ожени за мен заради пари. — Джек се намръщи. — Омъжи се заради таланта ми на бейзболист и за да й се отвори път към света на бейзболната игра. Когато тези шансове си отидоха, тя също изчезна.

— Както и парите ти — добави Колийн кратко, макар че Джек изглеждаше готов да я удуши. Тя нямаше намерение да му позволи да се измъкне, без да разбере истината.

Тежка тишина изпълни стаята, напрежението между тях беше почти осезаемо. Колийн беше страшно благодарна, когато Никол, увита в дълга хавлия и с кърпа, вдигната на тюрбан около мократа й коса, нахлу във всекидневната.

— Колийн, търсил ли ме е някой, докато бях в банята?

— Обади се Камал — отговори Колийн, — каза, че ще те вземе след час.

— След час? — извика Никол. — Няма да смогна да се оправя! — И изхвърча от стаята.

— Това беше Никол — каза усмихната Колийн, — щях да ви запозная, но…

— Разбирам. Времето е съдбоносно, щом Камал ще дойде след час. А кой е Камал?

— Стажант по педиатрична хирургия, който неволно ще стане причина за американо-азербайджанска вражда.

— Какво?

Тя му обясни за привързаността на семейство Шакарян към родината им, за недоволството от връзките на Никол с турчина Кемал и от тази нова, задълбочаваща се връзка с Камал Вели.

— Семейства! — Джек отпусна ръце. — Не можеш да живееш без тях, но е определено по-лесно, ако са на хиляди километри разстояние от теб.

— И дори тогава присъствието им е осезаемо — добави Колийн. — Пример е тази наша вечеря.

Те се спогледаха.

— Ще ми трябва ли палто? — попита нарочно Колийн, за да промени посоката на разговора. Пари, сватби и семейства бяха твърде рисковани теми. — Беше доста топло днес следобед, но когато се скри слънцето…

— … стана чудесно, ободряващо. Остави палтото! — Огледа я. Беше облечена стилно, както една млада жена би се приготвила, за да срещне родителите на любимия си за първи път. Копринена кремава рокля със скромно деколте, ръкави до лакътя и къса широка пола.

Майка му и лелите му нямаше да я вземат за предизвикателно сексапилна, единствено неговото цинично въображение беше причина да си я представя такава. Не можеше да се спре да гледа изящните й крака в кремави чорапи и светлосини високи обувки. Устата му пресъхна…

Но Джек си спомни, че отиваше на среща с тази безнадеждно консервативна малка пуританка, за да излъже майка си и лелите си. А да наблюдава краката на госпожица Брейди беше упражнение по лекомислие.

Той раздразнено разкопча стегнатата си риза и разхлаби вратовръзката.

— Мразя да се перча така — каза той и нави ръкавите на костюма си, разкършвайки рамене.

— Напомняш ми малките ми племенници Конър и Кристофър в неделните им костюми. — Колийн се усмихна при мисълта за тях. — Те също ненавиждат да се издокарват така.

Но приликата му с малките момчета свършваше дотук. Нямаше нищо детско в Джек Блеклидж, помисли си тя и сърцето й заби по-силно. За първи път го виждаше в костюм и изглеждаше чудесно. Излъчваше силен магнетизъм, без значение какво носеше. Колийн усети, че нежелано вълнение премина по тялото й.

Напомни си, че от този търсач на богати жени трябва да й се повдига, а не да й се разтупква сърцето. Налагаше се да се справи тази вечер, защото беше обещала. Щеше да бъде забавна и учтива, но нямаше никога да направи грешка да излезе с него повторно. За нищо на света.

Джек разхлаби още вратовръзката си и Колийн се засмя мило:

— Сигурна съм, че вашите ще те харесат с костюм, особено ако знаят каква жертва правиш от своя страна.

Джек се намръщи още повече. Малка трапчинка се появяваше на лявата й буза, когато тя се усмихваше. Цялата беше хубава. Устата й беше чувствена, а погледът й в големите кафяви очи — нежен и предизвикателен. Очите го пленяваха с излъчването си — свежи и живи, блестящи от смях и потъмнели от яд. Почуди се как ли биха изглеждали те, обладани от любов.

Гореща вълна обля тялото му при тази мисъл. Припомни си, че цяло десетилетие е по-малка от него, че когато той се е женил за Дона, Колийн е била в гимназията.

Тъмните му очи се плъзнаха по женствените очертания на тялото й. Лошото беше, че тази вечер тя не му приличаше на гимназистка. Беше пораснало, неустоимо желано момиче. А и опасно, защото играеше по всички правила на всеобщата игра. Джек се улови, че изведнъж много се заинтересува от нея. Беше наложително да се установи нужната антипатия между тях.

— Имам само този костюм — нося го най-вече на погребения. Мисля, че съм извинен, задето го сложих и тази вечер — добави той.

— Виждаш нещо общо в това да излезеш с мен на вечеря и да отидеш на погребение? Добре, имай предвид, че правя всичко, за да ти услужа — каза нарочно Колийн. Тя среса за последен път косата си и сложи четката в дамска чантичка, заедно с червило и портмоне.

Джек огледа косата й, която падаше по раменете й. Жадуваше да я докосне.

— Да вървим — каза той грубо. — Предстои ни около половин час път, а вече закъсняваме.

Той вървеше на няколко крачки пред нея надолу по стълбите към главния вход на сградата, като остави предната врата да се затвори, преди тя да е доближила. Намръщена, Колийн го последва до паркинга. Той се качи в спортния „Понтиак Файърбърд“, запали го и натисна клаксона, докато Колийн бързаше към него по тротоара с високите си токчета.

Духаше вятър и температурите, изглежда, бяха спаднали с около 20 градуса от следобеда. Колийн трепереше. Определено трябваше да вземе палто, но той й беше попречил. Беше казал, че времето е приятно, но може би за полярна мечка.

Дори не си направи труда да се пресегне да й отвори вратата на автомобила. Кафявите й очи пламтяха, когато тя се настани на седалката до него. Още търсеше къде да закачи колана си, когато Джек натисна газта. Този човек наистина имаше обноски на неандерталец!

— Добре че е фалшива среща — каза тя. — Иначе щеше да свърши още сега.

— Играта не започва, преди да отидем при майка ми и лелите ми.

Джек знаеше, че прекалява, но поради ред причини не смееше да се държи иначе.

— Никол смята, че тази идея е тъпа — каза Колийн.

— Не съм съгласен. Чела ли си теорията на Уилям Джеймс? Той смята, че лъжливите чувства са повече от истинските.

Очите на Колийн се разшириха.

— Намекваш, че ако се правим на влюбени, ще свършим наистина като влюбени. — Тя се намръщи. — Може би ще трябва да премислим целия този план. Не искам да се влюбвам в хладнокръвен търсач на богаташки.

— Нямам никакво намерение да се влюбвам в сантиментална малка девственица, която няма състояние. Напук на Уилям Джеймс, ние двамата сме защитени от взаимното си очарование, Колийн.

Джек намали, за да спре пред светофара и я стрелна със студен, високомерен поглед.

— Не си и мисли за връщане, ти се съгласи да играеш ролята на малка сладка годеница и ще го направиш, при това убедително.

— Това звучи повече като заповед, отколкото като молба за услуга! Не трябва да го правя, нали, Джек? Ти си ми шеф само докато сме на работа, и то единствено, когато работим върху някоя статия, нещо, което не си ми позволил досега.

— Вече имам десет готови колони, така че нямам нужда от асистент да ми ги пише.

— И се обзалагам, че никога няма да имаш. Нямаш никакво намерение да ми позволиш да напиша поне една колона вместо теб, затова винаги ще имаш подръка най-малко десетина.

— Може би си права. Ако не ти харесва, помоли Казоровски да те премести към женските страници.

— Те не се казват вече женски страници. Не се казват така през последните 60 години — каза Колийн.

— О, да. Преименуваха ги на „Как да живеем?“ или „Живот“ и се очаква да се четат от всички. Но не става. Все още предизвикват интереса само на жените.

— Грешиш, но нямам намерение да споря с теб.

Той ме превъзхожда по сърденето, призна си тихо Колийн. Най-добрият й ход беше да го дразни. Тя нарочно се загледа през прозореца. После кръстоса крака.

Джек мярна копринения бял комбинезон и чу лекия шум от търкането на единия чорап в другия. Сърцето му заби силно. Още веднъж бе повален от еротични фантазии с Колийн Брейди като негова любовница.

Желаеше я, нямаше смисъл да отрича. Но не можеше да я има, защото тя определено не беше от момичетата без задръжки, които приемаха кратките интимни изживявания като нещо естествено. Сладките малки девственици плетяха по-здрава паяжина от паяка. Техните изисквания за любов, вярност, женитба и семейство обвързваха мъжа като със стоманени конци.

Джек си припомни колко обичаше свободата и независимостта си, спомни си желанието да се ожени за богата жена. Една афера с Колийн ще съкруши и двете му цели. И макар че всичко това му беше ясно, той седеше тук и я желаеше. Поканата за вечеря беше голяма грешка, едва сега го осъзнаваше.

— Знаеш ли, може би приятелката ти Никол има право. Как мога да… — Той млъкна и си помисли: „Как мога да се правя на джентълмен цяла вечер, след като всъщност ми се иска да разкъсам тази копринена рокля…“.

Той не посмя да довърши тази опасна мисъл. За щастие светна зеленото и трябваше отново да се съсредоточи върху пътя.

— Искаше да кажеш как можеш да се правиш на влюбен в мен, след като дори не ме харесваш — довърши Колийн. — Мисля, че ние ще опровергаем като нищо лъжливата теория на Уилям Джеймс.

Джек нямаше намерение да признае, че бе хванат в мисли, изпълнени със страст към нея. Никой не дава на врага си оръжие.

— Това е толкова абсурдна ситуация — измънка той. — Защо трябва да се преструвам, че съм ангажиран с теб, след като ти дори не си моят тип и никога няма да бъдеш.

Той усети, че прекали и млъкна. Какво щастие, че Колийн не схвана желанието му. Разбра, че не го е направила, защото не съзнаваше привлекателността си.

Колийн Брейди се оглеждаше в огледалото всеки ден, но дори нямаше представа колко е привлекателна. Беше невинна, все още неузряла да разбере колко много може да я желае един мъж! Нещо, което беше добре за него. Джек въздъхна облекчено.

Колийн го чу и реши, че е въздишка на раздразнение от това, че е попаднал в такава абсурдна ситуация.

— Спомни си, че тази глупава идея не беше моя — каза тя, като че ли да се защити. — И ако не искаш да го правиш, толкова по-добре за мен. Можеш да ме закараш вкъщи. Оказа се, че все пак имам малко работа тази вечер.

— И каква е тя? Тъпа среща с друг, който не говори английски и прекарва вечерта, заспал на масата?

Колийн се намръщи. Съжаляваше, че изобщо е споменала за злощастната си среща.

— Не мислиш ли, че мога да излизам с някой, който ме познава и харесва?

О, беше възможно, напълно възможно! И само мисълта за това го ядоса. Реши да си го изкара на нея.

— Опровергай ме, ако греша, но двете срещи, които си имала, откак си в Буфало, са срещата с онзи от Афганистан и тази измислена — с мен. Потиснатите малки девственици не са стока на пазара за срещи, Колийн.

Колийн вирна величествено главичката си. Забележката му я опари, но тя нямаше да му го покаже.

— Миналата вечер излизах с момче от Пакистан — каза тя високомерно.

— Пакистан. Приемам поправката.

Замълчаха. И това продължи като че ли цяла вечност, макар че часовникът на таблото показваше, че са минали по-малко от десет минути.

— И така, какво друго можеше да правиш тази вечер? — попита най-сетне Джек. Гласът му отекна в тишината.

— Да работя… — отговори изведнъж Колийн. Тишината й бе дотегнала, сама искаше да я наруши, но не беше сигурна как. — Гледах „Клането на животни“ днес следобед и трябва да довърша прегледа си за утрешното издание.

— Клане? — Джек, без да ще, се усмихна. — Шегуваш се.

— Бих искала да се шегувам. Бяха 111 минути кръв, мръсотии и жестокост. Без идеи и образи, просто сцена след сцена вманиачена машина за месо гълташе нещастни жертви. Не е необходимо да си добър филмов критик, за да видиш кога един филм е брутален.

— Вманиачена машина за месо? Това несъмнено ще се превърне в шлагер на филмите на ужасите. Надявам се, че ще си готова да представиш и продължението.

Колийн свъси вежди, а Джек се разсмя.

— Ето го и моста Рейнбоу — обяви той, като намали, — границата между Щатите и Канада.

Колийн се огледа, кафявите й очи блестяха от любопитство.

— Никога не съм излизала от Щатите, дори и до Мексико, когато живеех в Тексас. И нямам търпение да видя Ниагарския водопад.

— Израсъл съм в Буфало. — Джек приемаше Ниагарския водопад като нещо обикновено, но у него се пробуждаше онази местна гордост, щом го показваше на туристите. — Доста е впечатляващо, когато го виждаш за първи път. Ще можеш да видиш и американския, и канадския водопад от ресторанта.

Граничният патрул им махна да минават и те продължиха по високия мост от Ниагарския водопад в Щатите към Ниагарския водопад в Канада. Канадският водопад, във формата на подкова, можеше да се види, когато Джек спря колата на паркинга пред ресторанта.

— Невероятно е! — възкликна Колийн. — Ще ми се да отидем по-близо.

Джек я прегърна през кръста и я въведе в асансьора.

— Ще виждаш по-добре от високото.

В асансьора бяха сами. Погледът на Колийн бе сведен към ръката на Джек, обгърнала кръста й. Мъж с неговата фигура и сила можеше да я накара да направи всичко, което поиска от нея. За момент чувството за тази женска безпомощност като че я заинтригува.

Колийн веднага се стегна. Тя бе жена на 90-те години, а не глупачка, която търси кратко увлечение по мъж с манталитета на пещерняк. А този пещерняк имаше и влечение към златни годеници. „Тогава защо го намирам за толкова привлекателен?“, помисли си неспокойно Колийн. Имаше повече недостатъци от всеки друг, с когото бе излизала — беше арогантен и груб и въпреки всичко, винаги когато й подхвърляше някоя приказка, тя забравяше враждебността и непринудено му отговаряше.

Джек още я държеше през кръста, когато вратата на асансьора се затвори и те поеха между етажите.

— Боли ме! — каза Колийн студено. Не беше вярно, но напрежението, което при нея беше достатъчно влудяващо, я накара да излъже.

— Така ли? — Гласът му бе висок и дълбок. Той отпусна малко ръката си и започна да движи палеца си бавно към дланта й.

Колийн усети тръпка по цялото си тяло.

— Недей! — каза тя, останала без дъх.

— Ръката ти трепери, Колийн. — Джек обгърна пръстите й. — Защо ли?

Тя отдръпна дланта си.

— Може би защото страдам от клаустрофобия и се намирам в асансьор.

— Отлично, Колийн! — засмя се оценяващо Джек. — Бързо мислиш. Обичам словесни престрелки.

Той я погледна. Руменина обливаше нежната й кожа. Беше твърде опитен, за да не прочете скрития смисъл на жестовете й. Влудяваща тръпка премина и през него.

— Ще си влезем ли в ролите още сега? — Тъмните му очи светеха. — Какво би направила влюбена до полуда двойка, озовала се сама в асансьора?

— Ще си говорят — каза бързо Колийн, — защото тя ще е малко нервна от предстоящата среща, а той ще се опита да я успокои.

— Грешиш, Колийн! Нищо чудно, че все още си девствена. Една жена, изпълнена с малко страст, ще разбере кога да спре да говори и кога да…

— Започне да се целува? — Тя измъкна ръката си от неговата. — Може би не съм изпълнена със страст, но имам достатъчно разум. И няма да започна да се прегръщам с теб в асансьора, като знам какво представляваш.

— И какво знаеш за мен?

— Знам, че си използвач с ненаситността и чувствеността на машината от „Клането на животните“.

Джек се засмя.

— Малката глупачка отвръща на удара. Знам, че трябва да се защитя, но ценя оригиналността ти. Сравнен съм с плъх и заек, но това за пръв път…

— Исках да охладя високомерието ти, а не да те разсмея — прекъсна го намръщена Колийн.

— А аз се забавлявах, вместо да падна сразен… Горката Колийн!

Вратите на асансьора се отвориха и откриха ярко осветен коридор.

— Това е. — Джек хвана лакътя й и я поведе към двойно остъклени врати. Държа ги отворени, докато тя мина пред него, после я последва.

— Майка ти сигурно ни гледа — отбеляза сухо Колийн. — Иначе щеше да се втурнеш пред мен и да оставиш вратата да се затвори пред лицето ми.

— Майка ми е на масата вляво до прозореца и наблюдава всяко наше движение — каза Джек, като се усмихваше през стиснати зъби. — Мама е в червено, леля Джуди — в синьо, а леля Дороти — в жълто.

— Колко хитро. Дошли са в различни цветове.

Замръзналата усмивка на Джек се превърна в истинска:

— Дръж се, Колийн, трябва да бъдеш чаровна, а не умна.

— Искаш да се усмихвам престорено, да въздишам и да се хващам за всяка твоя дума.

— Да, това ще е добре.

— Тогава това ще е една дълга вечер.

— Колийн, не забравяй, че сме сериозно обвързани. Това означава, че се познаваме повече от няколко дни. Ако те попитат, ще трябва да кажеш, че живееш от известно време в Буфало.

— Колко време? — Те приближаваха масата.

Майката и лелите на Джек станаха и побързаха да ги посрещнат.

— Не знам — 6 месеца, година? — изсъска Джек, преди леля Джуди — тази в синьо — да ги прегърне двамата наведнъж.

Той ги представи една на друга и те останаха да поговорят в средата на ресторанта. Никой не им обърна внимание. Посетителите бяха най-вече туристи, които обикаляха и правеха снимки на водопада от различни ъгли. Голяма група деца седяха на дълга маса в дъното на помещението и се забавляваха шумно.

Точно както бе предположил, роднините му се влюбиха в Колийн веднага. И Колийн се държеше чаровно с тях, усмихваше се сладко и непринудено и казваше точно нещата, които трябва.

— Тя е много мила, Джек! — възкликна възторжено леля Дороти. — Просто чаровна!

Майка му направо сияеше.

— Толкова различна от…

— Е, Хелън, нека оставим миналото настрани. — Джуди прекъсна сестра си. Гласът й бе снижен до шепот, който все пак всички чуха: — Не знаем какво знае Колийн за не знам си кой.

— О, аз знам всичко за Дона, тази малка бейзболна привърженичка — каза Колийн с умна усмивка. Тя видя Джек да въздиша и усмивката й разцъфна. — Джек ми е разказвал за нея, за сватбата и за развода им.

Хелън Блеклидж се наведе по-близо, а тонът й бе станал конспиративен.

— Ние всички толкова се бояхме за него след…

— Мамо — прекъсна я рязко Джек и погледна Колийн с мълчаливо отчаяние. Очите й бляскаха, като че потискаше смеха си. Той стисна зъби. — Защо не седнем сега? — Беше повече заповед, отколкото предложение.

Хелън хвана Колийн за ръка.

— Седни тук, скъпа. Между мен и Джек. — Те всички заеха местата си на масата до прозореца. — Местна ли си? Как се срещнахте с Джек? — Майка му изстрелваше въпросите си, без да си поеме дъх, преди Колийн да успее да отговори. Леля Дороти се намеси:

— От колко време излизате заедно?

— Шест месеца — отсече Колийн едновременно с Джек, който каза:

— Около година.

Те се спогледаха сконфузено.

— Шест месеца, година? Колко? — попита леля Джуди.

Творческата фантазия на Джек окончателно бе изчерпана. Взе чашата с вода и започна жадно да пие. Колийн повдигна рамене и продължи:

— Ами зависи. Джек ми каза, че се влюбил в мен от пръв поглед, когато се срещнахме във вестника преди година — точно когато пристигнах в Буфало. Затова твърди, че сме заедно от година. — Кадифените й очи светеха. — Но той странеше от мен цели шест месеца, защото нямаше кураж да ме покани да излезем заедно. Аз започнах да броя от първото ни излизане, което беше преди половин година.

Джек почти се задави с водата.

— Колийн! — В гласа му имаше някакво предупреждение.

— Ядосва се, когато разказвам за това, защото съм първата жена, от която се е срамувал — продължи тя весело.

— Можех да го предвидя — извика леля Дороти. — Винаги съм знаела, че когато нашият Джек се влюби, ще бъде коренно различен от това надуто младо елегантно конте, на какъвто се прави.

— Не, той не е надуто младо елегантно конте, когато е с мен — каза Колийн. — Той е чувствен, сладък и нежен. — Тя търсеше още прилагателни да опише този мъж-мечта за жените, който тип, разбира се, щеше да бъде кошмарен за истинския Джек.

— Чувствен, сладък и нежен? — повтори изумено Джек.

Звучеше ужасно. Колийн се усмихна. Той се намръщи.

— Никога не забравя рожден ден или годишнина — продължи тя. — Винаги ми носи бонбони, цветя и специални малки подаръчета. И плаче на тъжни филми! — завърши триумфално Колийн.

— Как плача? — прекъсна я Джек ужасен. Но майка му и лелите го гледаха и той положи убийствени усилия да се усмихне. — Такава е моята малка Колийн — истинска шегаджийка! Както знаете, не съм плакал от ученическите си години.

— Толкова е чувствителен, че се дразни от това — призна Колийн.

— Много се радваме, че пред теб изразява чувствата си, Колийн — каза мило майка му. — Бащата на Джек беше чудесен човек, но казваше, че мъжете не плачат и убеди Джек в това още като беше на четири години. Джек не плака дори и на неговото погребение.

— Татко не искаше да плача — намеси се той.

— Ние определено изразяваме чувствата си — убеждаваше я Колийн, — и то през цялото време.

Тя пренебрегна ритника на Джек под масата.

Майка му и лелите бяха очаровани. Те се надпреварваха да й разказват как винаги са знаели, че порядъчната жена ще бъде способна да промени безразличието на техния скъп Джек. И след като Колийн го е направила, беше ясно, че тя е идеалната партия за тяхното момче.

В ъгъла имаше пиано и малък дансинг. Музикантите засвириха между аперитива и основното ядене.

— Това е една от любимите ми песни — каза Хелън Блеклидж. — „Жената в червено“. Толкова е романтично и вълнуващо!

— Сантиментално, банално и абсурдно — измърмори през зъби Джек.

Колийн се обади:

— Наистина, чудесна музика.

— Колийн, Джек, танцувайте! — заповяда леля Дороти. — Свещите, музиката, водопадът като фон създават идеална атмосфера.

— Коляното на Колийн нещо я наболява — каза меко Джек, — така че без нас.

— О, срамота! — Лицето на леля Джуди посърна. — Ние обожаваме да гледаме как танцуват млади хора.

Колийн се изправи.

— Спомни си топлите компреси и аспирина, които ми предписа докторът, Джек. Ето че помогнаха. Коляното ми е като ново, можем да танцуваме.

— Остави това — измънка Джек.

— Но ти си толкова добър танцьор! — протестира майка му. — Спомняш ли си уроците, които в отделенията взимаше при госпожица Уилкрофт? Мисля, че не сме те виждали да танцуваш оттогава — добави тя, изпълнена с надежда.

— Хайде, Джек, само един танц — помоли Колийн, като дърпаше ръкава на сакото му. Имаше някакъв дяволски блясък в очите й. — Разбира се, можеш да използваш спомени от старите стъпки.

— О, боже! — Джек хвърли салфетката си на масата и стана. — Един танц и после не искам да чуя и дума за това.

Отидоха до дансинга, докато трите сестри сияеха от удоволствие.

— Страшно се забавляваш, като ме изкарваш мухльо, нали, Колийн? — Джек се мръщеше, докато я вземаше в обятията си. — Така си доволна от себе си.

— Обичам да правя хората щастливи. Погледни колко са щастливи, Джек. — Колийн се засмя и махна на ентусиазираните жени. И трите й отвърнаха. — Взимал си уроци по танци? — Тя повдигна глава и се засмя. — Танцуваш доста добре, госпожица Уилкрофт трябва да се гордее с теб.

Танцуваха чудесно — дясната й ръка беше в неговата, а лявата — отпусната на рамото му. Джек беше обгърнал кръста й, но телата им не се докосваха, всъщност имаше място за още един между тях.

— Госпожица Уилкрофт беше една дебелана, а тъпите й уроци бяха същински ад за момче, което живееше заради бейзбола. После отказах за години да играя, върнах се към танца отново, когато разбрах предимствата му за вкарване на една жена в леглото.

Джек усети, че я притесни и се засмя злорадо. Тя го измъчваше безпощадно пред роднините му, затова беше време за отмъщение.

— Разбира се, това, което правим сега, само бегло се приближава към сцените, които съм правил на дансинга. Да ти покажа ли разликата?

— Сцени на дансинга? — Сърцето на Колийн подскочи. — Не! Спомни си, че сме в обикновено заведение.

— Нали искаше да ги направиш щастливи? — припомни й подигравателно Джек. — Тези три зяпнали романтички ще изпаднат в истински екстаз.

С плавно движение той я придърпа към себе си. Един танц пред погледите на майка му и лелите не представляваше никаква опасност, убеждаваше се Джек.

— Сложи си ръцете на врата ми! — нареди той, докато обгръщаше с ръце кръста й.

Наистина няма къде другаде да си сложа ръцете, осъзна Колийн. Разстоянието между телата им беше толкова малко, че тя едва ли би могла да напъха ръцете си между тях. А и не можеше да ги отпусне до тялото си, защото после трябваше да дава обяснения на трите наблюдателки от масата. Колебаейки се, тя сложи притеснено ръце на раменете му, без да посмее да го прегърне.

Бяха толкова близо, че при всяка стъпка телата им се докосваха едно в друго. Колийн си пое жадно въздух. Чувстваше твърдото му мускулесто тяло с цялото си същество, усещаше и дъха му в косата си.

— Отпусни се! — прошепна той в ухото й. — Прекалено си стегната. Като че ли танцувам с дръжка на метла. Е, не съвсем… — добави с насмешка. — Но определено трябва да се отпуснеш.

— Винаги се стягам, като танцувам — промълви Колийн.

Тя усети силно желание да затвори очи, да се отпусне в здравата мъжка прегръдка. Леко залитна, Джек неволно я притисна още повече и тя усети, че главата й се замайва.

— Не съм добра танцьорка. Боя се, че ще осакатя партньора си, като се разхождам постоянно по краката му…

Не беше тромава, нито пък бе имала проблеми с блусовете досега. Но думите й предизвикаха бедата, защото острото й токче почти проби крака му. Джек ловко се отмести.

— Виждаш ли какво имам предвид? — попита Колийн, като се засмя нервно.

Последното нещо, което очакваше, беше той да сложи ръката си на врата й и да започне да я гали с пръстите си.

— Справяш се чудесно — промърмори меко той. С ръката, която беше на гърба й, той започна да гали чувствителната вдлъбнатина на гръбнака. Това беше част от тялото й, за която Колийн и не подозираше до този момент, че поражда такава топлина.

Всъщност всяка част от тялото й отговаряше на чувствените му ласки. Усети, че трепери. Обзе я силно желание да се притисне в него. Вълнението и задръжките й се смесиха и тя се отпусна. Движеха се леко в такт с вълшебната музика, тялото й се люлееше с неговото във взаимен ритъм. Тя сведе клепките си и ги затвори, поемайки си дълбоко въздух.

И вместо да се отдръпне от мускулестото тяло на Джек, тя се притисна още повече. Никога не се беше чувствала толкова желана, никога не бе проумявала собствената си женственост.

— Джек! — прошепна тя, изгубена в света на чувствата, когато усети устните му върху шията си. Той я целуваше и я галеше по врата и дъхът й замираше. Несъзнателно тя наклони главата си на една страна, за да открие още повече шията си.

Джек си пое въздух, но когато вдишваше, привличащата миризма на парфюма й го блъсна в главата като висококачествено уиски. И го обви в мъгла. Тя почувствува, че той я притисна нежно към себе си. Джек искаше да усети копринената й кожа…

Блусът свърши и оркестърът засвири някаква версия на определено неромантична песен. Децата от дългата маса пригласяха на високите тонове. Стреснати и замаяни, Колийн и Джек се отделиха един от друг и се погледнаха. Никой не проговори. И двамата бяха зачервени, дишаха тежко.

— Джек! Хей, Джек! — Високият тънък глас като че ли идваше от друго измерение.

Джек и Колийн спонтанно се обърнаха по посока на гласа. Висок попрегърбен мъж със светла коса идваше към тях.

— О, не! — извика Джек.

— Кой е това? — попита Колийн. Беше й учудващо трудно да говори. Главата й беше така замаяна, че с усилие намираше подходящите думи, устните й трепереха.

— Хей, Блеки, това ти ли си? — Русият гигант потупа сърдечно Джек по гърба. — И аз си помислих, че си ти, но трудно можех да повярвам на очите си. Какво правиш тук? — Той се изсмя, после погледът му се прехвърли върху Колийн. Широката му усмивка изчезна в учудено, недоверчиво изражение. — По дяволите, но това не е обичайният ти избор на гадже, ъ… на дама, исках да кажа. Приятел, какво става с теб?

Колийн гледаше ту ужасеното изражение на Джек, ту русия мъж. Негата, обгърнала я, докато беше в прегръдките му, се изпари като дим. „Обичаен избор на гадже“ — изразът отекна в ушите й. И й напомни, че се е върнала в истинския свят, света, в който момичето на Джек Блеклидж трябва да бъде представено на майка му и лелите, света, в който той смяташе парите за първа и най-важна причина за брак.

Ужасяващият жив спомен за това как тя танцуваше с него се изправи пред очите й. От всички онези неща, които той я накара да почувствува, Колийн се изчерви от главата до петите.

— Хей, какво ви става на вас двамата? Да не си онемял? — попита мускулестият блондин.

— Или нещо друго — отвърна Колийн. Бе възвърнала чувството си за хумор. Временната лудост, която я бе обзела по време на нежния танц, беше безмилостно отминала. — Аз съм Колийн — каза тя на мъжа и подаде ръка. — Работя с Джек в „Таймс Газет“, а вие ни хванахте на местопрестъплението. Опитвахме се да се преструваме на влюбени за удоволствие на майката и на лелите на Джек. Бяхме ли убедителни?

— Род Гарет. — Русият мъж поднесе ръката й към устните си и целуна върховете на пръстите й. Жестът изглеждаше страшно смешен за тромавата му външност. — Да, бяхте убедителни, беше мила гледка. Реших, че щом момче като Джек се притиска с красиво момиче на семейно място, това може да означава само, че предстои женитба.

Джек наблюдаваше всичко това със замъглени очи. Гарет трябваше вече да пусне ръката й, забеляза кисело той. А тя беше, както винаги, вдъхновена. Изразителните й кафяви очи блестяха, докато се шегуваше с Род Гарет.

Подразни го фактът, че Колийн се беше отърсила толкова бързо, докато той все още бе под влияние на преживяното. Беше му необходимо доста време да се осъзнае. Ядоса се, че тя се усмихва, смее се и флиртува. Да, тя определено флиртуваше, докато той стоеше объркан, опитвайки се да събере остроумието си.

— Това не е типично и за теб, Гарет — намеси се Джек с ръмжене. — С кого си тук?

Род Гарет се ухили:

— Чуваш ли крясъците на децата в песента „Човекът дух“, които се дерат с цяло гърло?

— Трябва да сме глухари, за да не чуваме — намръщи се Джек.

— Е, аз съм с тях. Племенникът ми има рожден ден, той е дете на сестра ми Рита. Момчето ме идеализира. Винаги се хвали с чичо си Род, който играе за „Буфало Билс“ — каза Род Гарет. — Знаеш какви са децата, не можех да разочаровам малкия приятел.

— Много мило от ваша страна — каза меко Колийн. — А като какъв играете в „Билс“?

— Защитник — каза Род Гарет и продължи да й говори за отбора и ролята си в него. Колийн слушаше внимателно.

Гарет не спомена, че почти бе отрязан от отбора този сезон, забеляза мрачно Джек. Но това може би нямаше да е от значение за Колийн. Все пак Род Гарет бе професионален атлет, макар и залязващ, а Джек знаеше всичко за очарованието, с което привличат жените професионалните атлети. Нали някога го беше изпитал. За известно време Джек само стоеше и ги слушаше, чувствайки се пренебрегнат и обиден.

— Ти си един гениален, хитър сценарист, Гарет — най-после се включи в разговора Джек. — Първо подмяташ за грижовния чичо, за да смекчиш сърцето й, и после случайно споменаваш, че си спортист, за да я впечатлиш.

Колийн и Род изненадано го погледнаха. Джек усети, че вратът му се изчервява. Горчивината в тона му беше изненадала и него самия. Той се насили да се усмихне, принуден да прикрива грешката си.

— Ела и поздрави майка ми и лелите ми, Род. Ще се радват да те видят.

Той го потупа по рамото и го заведе до масата, където сестрите наистина бяха поласкани от срещата със стария приятел на Джек.

— Бяхме заедно в гимназията, макар че Блек Джек е няколко години по-голям от мен — каза Род на Колийн, докато другите си спомняха доброто старо време. — Няколко години се изкачвахме нагоре в спорта, бяхме със сигурни договори и… — Той спря.

Колийн бързо местеше очи от единия мъж към другия, докато настана неприятна тишина. Професионалната кариера на Джек Блеклидж беше прекъсната от нараняване, докато тази на Род Гарет все още се развиваше. Тя знаеше колко тежко се бе отразила върху живота на Джек някогашната катастрофа. Промените са били толкова големи, колкото и тези в собствения й живот, след като семейство Брейди се бе обвързало с клана Рамзи. Но това, което и двамата с Джек успешно бяха направили, бе, че бяха си построили изцяло нов живот. Тя мислено заключи, че те двамата имаха повече общи неща, отколкото изглеждаше.

Колийн крадешком погледна Джек и откри, че той я наблюдава. Топла вълна се разля в нея, като си спомни чувството, когато тялото й се притискаше в неговото, ласкавите му ръце, топлите му устни върху врата й…

Джек пръв отмести очи, пречупвайки невидимата верига, свързваща погледите им. Колийн почувства странно облекчение, когато премести вниманието си върху Род и дамите.

— Джек направи голяма кариера във вестника — каза Род въодушевен, — докато аз все още съм на игрището. Спомням си за статията ти от онзи ден, Блеки, където обвиняваше играчите на НФЛ, че са алчни като притежателите. Какъв е този злословен и предателски тон, момче?

Двамата мъже спореха добронамерено за правото на футболистите да стачкуват, като бе изтъквана главната причина. Род Гарет остана на тяхната маса за остатъка от вечерта, като на няколко пъти посети партито на племенника си.

— Не е ли чудесно, че Колийн и Род се разбират толкова добре! — отбеляза Хелън Блеклидж, докато тя, сестрите й и Джек гледаха как Род дърпаше протестиращата Колийн към дансинга за трети път. — Надявам се двамата да се погрижите за него. Има ли шанс да го видим с хубаво момиче като Колийн? Това ще ощастливи майка му.

Джек не отговори, мрачно мълчеше. От държането на Род изглеждаше, че няма нищо против да се захване със самата Колийн. Той действително се въртеше около нея, откакто се срещнаха. Затова и остана на масата. Гарет не се беше присъединил към тях да изкара остатъка от вечерта с бивши съседи, не беше там и за да си побъбри с добрия стар Джек, нито пък, за да избяга от досадната компания на племенника си. Род Гарет се беше присъединил към партито на Блеклидж само заради Колийн.

Настроението на Джек се развали в течение на вечерта. Всеки път, когато погледнеше към Колийн и Род, неочаквана ревност като че се прокрадваше у него. И това го дразнеше. Макар че се убеждаваше, че няма нито право, нито причина за подобно чувство, това не го успокои.

Надзорът на Род върху партито на племенника му свърши. Той танцува с всяка от вдовиците и няколко пъти с Колийн. Джек остана на масата, говореше с майка си и лелите си за магазина в Орландо, за четирите си женени братовчедки — дъщерите на Джуди и Дороти, които живееха във Флорида със семействата си.

Никога преди не беше играл ролята на отговорен син и племенник толкова усърдно. Всяка тема беше добре дошла, за да отвлича вниманието му от Колийн и Род, които се смееха и танцуваха като двойка лекомислени тийнейджъри.

Беше след 11, когато Джек, Колийн и Род изпратиха трите сестри до колата им, взета под наем, и им помахаха на изпроводяк.

— Хей, Джек, шоуто приключи. Не е необходимо да продължаваш играта. Защо не закарам Колийн вкъщи? — предложи Род прибързано, което предизвика у Джек желание да го цапардоса.

— Аз я доведох тук и аз ще си я закарам вкъщи — каза Джек.

Той хвана ръката на Колийн със собственически жест, който, добре знаеше, че е съвсем неподходящ. Но не я пусна.

— Тук е ферарито ми — каза Род, а очите му блестяха триумфално. Той явно изигра картата, която смяташе за коз, и зачака Колийн да одобри предложението му.

Колийн не реагира. Рамзи бяха дистрибутори на спортни коли и тя бе прекарала последните седем години между най-екзотичните и скъпи спортни коли в света. Повече беше заинтересована от твърдостта на Джек да я предпази да се качи с Род. Накрая тя избра да се прибере с Джек.

— Защо не искаше да се кача при Род? — попита тя, когато приближаваха обратно моста.

Род Гарет беше останал сам в червеното си ферари.

— Наречи го донкихотовска прищявка — отговори Джек. Той сияеше. Чувстваше се прекрасно всеки път, когато си помислеше, че Колийн избра неговата „Файърбърд“ пред Род и ферарито му, но не се нае да анализира защо. — Момче като Род Гарет не е подходящо за невинно момиче като теб.

— Струва ми се, че съм в по-голяма опасност, докато съм с теб — каза Колийн. — Не беше Род този, който ме нападаше на дансинга. — Тя беше малко учудена от собствената си непредпазливост, но имаше нужда да поговори за това какво се беше случило между тях тази вечер. Значеше ли това нещо за него?

— Ти ми отговаряше през цялото време, скъпа — отвърна на удара Джек.

Колийн се изчерви. А може би не искаше да говори за това все пак?

— Харесват ми майка ти и лелите ти — каза тя, като опипваше за безопасна почва. — Те са чудесни жени.

— Да, наистина.

— И те обожават.

Той се усмихна.

— Луди са и по теб, Колийн, искам да… хм, да ти благодаря за тази вечер. Ти ги направи щастливи и аз ценя това.

Колийн кимна едва забележимо: „Само ако беше истина!“, мина през главата й неочакваната, пълна с копнеж мисъл. Но не беше! Те просто играеха ролите си тази вечер — тя не посмя да пренебрегне този факт и да се впусне във фантазии.

— Покани ли те Род да излезете?

Гласът му се прецеди през мислите й: беше толкова незаинтересован, а въпросът му — толкова случаен, че тя отговори:

— Да. На някакво парти след седмица.

— Обеща ли му, че ще отидеш?

— Казах му да ми се обади, за да му кажа дали ще ходим.

— Умно, Колийн. Знаеш точно как да захапеш въдицата. Наясно си, че момче като Род сам избира момичетата, така че като се правиш на недостъпна, със сигурност ще…

— Не съм чертала такива грандиозни стратегии — прекъсна го меко Колийн. — Не играя на тези игри. Казах, че ще се разберем, защото не съм сигурна дали искам да отида на партито с него.

— Защо не, явно го харесваш. Прекарах по-голяма част от времето си тази вечер да те гледам как го наблюдаваш и да слушам как го очароваш с детския си смях. Обзалагам се, че нямаш търпение да кажеш на съквартирантката си, че имаш среща с Род Гарет. Той е един от най-подходящите ергени в Буфало, както знаеш.

— Не знаех, нито ми пука. Аз не го наблюдавах, нито се смях по детски. Виждала съм как жени се правят на глупачки с години.

— Това е общ синдром, жените се нахвърлят на славата. Има и рок групи, и бейзболни звезди, и…

— Не съм се нахвърлила на Род Гарет! — прекъсна го остро Колийн. Тя кипеше едновременно от гняв и неясен страх. Дали Род Гарет не е разбрал погрешно поведението й, както Джек. Сметна, че е смешно, задето Джек бе приел приятелското й настроение към Род за привличане. Истина беше, че се бе пригодила към Джек за цялата вечер и отношението й към всички други беше подчинено на това.

— Не съм запалена по спорта, нито безкрайно въодушевена от футболисти или от бивши бейзболисти — добави троснато тя.

— Но, разбира се, ще отидеш на партито с Род. Все още не е родена жената, която ще провали срещата си с бивш футболист, който има ферари.

— Не е вярно. Тя е до теб.

— Ще го повярвам само след като му откажеш — каза Джек с насмешка.

— Което и ще направя, щом се обади — каза Колийн. — Ти си търсачът на пари, не аз.

Чувствайки се безкрайно доволен от себе си, Джек й се усмихна. Той направи няколко неуспешни опита да я заговори през останалата част от пътя, но се предаде, след като тя му отговаряше едносрично.

Като си спомни как напуснаха апартамента преди срещата — всеки за себе си — Колийн очакваше Джек да спре пред блока и нетърпеливо да форсира двигателя, докато тя слезе, и да изчезне в нощта. Учуди се, когато той я заведе до вратата и отключи вместо нея.

— Е? — Колийн стоеше на прага и гледаше гумената изтривалка. Обзе я внезапно вълнение. Всичките й сетива бяха нащрек — знаеше, че Джек е твърде близо. — Наистина беше… интересна вечер.

— Нали?

Тя отстъпи назад в апартамента, който беше съвсем тъмен. Сърцето й лудо заби, когато той я последва и блъсна вратата след себе си.

— Боя се, че и Ник, и аз сме забравили лампата да свети — каза тя, а гласът й беше изтънял от напрежението. — Или тя се е върнала и си е легнала. Има ключ на онази стена. Ох…

Тя не го видя да се приближава, но почувствува силата на ръцете му, които я придърпаха към него. И после той я целуна по устните. Ако някой друг мъж я бе грабнал в тъмното, щеше да се паникьоса и да се помъчи да го отблъсне. Но когато устните му докоснаха нейните, тя не се възпротиви. Главата й се замая. Като че ли часовете между този момент и бурното вълнение на дансинга не съществуваха. Тя беше негова. Беше гладна за него.

Повдигна глава, за да може да приеме цялата му гореща целувка. Прегърна го и се притисна в него. Джек я обгърна по-силно и тя потрепери от удоволствие. Пое си дълбоко дъх, когато усети ласките му по цялото си тяло. Обливаше я приятна топлина…

Той я целуваше така, както никой досега не я беше целувал.

По-късно същата нощ, сама в стаята си, Колийн щеше да се чуди колко ли далеч щяха да достигнат в опиянението си, ако липсваше внезапната стряскаща светлина, придружена от уплашен вик.

— О! — Възклицанието бе последвано от досадно хилене.

На Колийн и Джек им трябваха няколко секунди, за да разберат, че вече не са сами, че някой бе светнал лампата и се бе изкикотил нервно. Никол!

Джек отпусна ръце и се отдръпна от Колийн като от нещо радиоактивно. Колийн се опря на стената. Краката й бяха толкова слаби и треперещи, че тя се притесни да не падне.

— Съжалявам — каза Никол, — нямах представа.

После се изкашля и продължи със смешно учтив тон:

— Камал, вече познаваш Колийн, бих искала да те запозная с нейния… хм, шеф.

Джек изруга наум. Тялото му трепереше, дишаше тежко и дълбоко. Погледът му се спря върху Колийн, която стоеше, опряна на стената, със зачервено лице. Големите й кафяви очи блестяха.

— Радвам се да се срещнем, мистър Блеклидж! — Млад мъж с тъмна гъста коса и черни мустаци протегна ръка за поздрав. — Камал Вели — представи се той. — Извинявайте за внезапното нахлуване. Никол ме покани да се кача за кафе, ще ни правите ли компания?

Джек се възхити на младия човек. Дали обучението по медицина подготвя хората да се оправят във всяка ситуация? Той подаде ръка на Камал и опита да се усмихне.

— Може би не беше толкова ненавреме — промърмори Джек.

Вероятно появата на Никол и Камал беше привидение, помисли си той. Начинът, по който се случваше, необяснимата болезнена любов, която изпита…

Той не си спомняше кога за последен път се беше предавал толкова бързо и изцяло. А те само се целуваха! Ако не ги бяха прекъснали, щяха да свършат в леглото, сигурен беше. И това нямаше да бъде край, а начало. Начало на истинската версия на пиесата, която бяха играли тази вечер пред семейството му. Сериозен ангажимент, женитба, деца с шумни рождени дни…

Чувстваше, че пропада свободно в някаква черна дупка. Връзката с Колийн щеше да означава чувства и емоционално обвързване, нещо, за което той нямаше намерение да рискува. Но Колийн щеше да има нужда от този вид общуване. Тя ще си го търси, това беше нейно право. Но той беше човек, живеещ на повърхността, безразличен и неуловим. Това беше неговото его.

Джек погледна Колийн, която бе свела поглед след неочакваното пристигане на Никол и Камал. Потискаше го подсъзнателното му желание да я прегърне и успокои. Ако го направеше, вечерта щеше да свърши, като те двамата пият кафе и разговарят с Никол и Камал. Ужасният момент щеше да бъде забравен и отминат.

— Хей, късно е, трябва да ставам в шест. — Джек отиде до вратата. — Не мога да остана за кафе, но се радвам, че се видяхме, Кам. Радвам се, че те виждам отново, Никол. Колийн, ще се видим на работата, малката! Довиждане!

Изчезна, преди някой да успее да проговори.

— „Ще се видим на работата, малката!“ — повтори озадачено Камал.

— Това е жаргон — обясни Колийн.

— Да. — Камал беше явно объркан. — Но не звучи като нещо, което един мъж трябва да каже на жената, с която…

— Ужасно съм уморена. Мисля да си лягам — каза Колийн. Нямаше да издържи да слуша как Камал се опитва да анализира Джек.

— Колийн? — Никол я последва до стаята й. — Добре ли си? Аз… наистина съжалявам.

— Недей. — Колийн постави ръка на рамото на приятелката си и я потупа сестрински. — Радвам се, че дойдохте точно в този момент.

Устните на Никол се извиха в подозрителна усмивка:

— Много тактично от твоя страна, Колийн! Но въобще не ти вярвам. — Тъмните й очи светеха. — Колийн, не е ли невероятно? Кой можеше да си го помисли, в Буфало сме от по-малко от седмица, а двете открихме в кого да се влюбим.

— Не съм влюбена в Джек Блеклидж! — извика ядосано Колийн.

— Познавам те повече от пет години. Отиде толкова далече с мъж, а това е едва първата ви среща. Повярвай ми, сигурно трябва да е любов.