Андреа Парнел
Съни (13)

Глава 12

Луната едва проникваше през дрипавото перде на прозореца, но един лъч стигна до лицето на Съни Харлоу и го огря в съня й. Златистата й коса проблясваше на сребърната светлина, а гърдите й ритмично се повдигаха и спадаха в тон с дишането. До леглото бе простряна плетена черга и върху нея лежеше кучето, обърнало към Прайс страховитата си муцуна.

Той с удоволствие би се сменил с кучето. Откакто Съни си легна, успя да дремне като котките само на няколко пъти, и то съвсем за малко — беше му много неудобно да спи завързан за масивния стол. Можеше да протегне неокования си крак, но другият, както и двете му ръце, бяха заключени с вериги за стола. Като че ли отново беше вързан за седлото и усещаше мускулите си съвсем сковани. Много му се искаше да се протегне, но това бе невъзможно. На пода щеше да се чувства много по-добре, поне би могъл да се изтегне и да облекчи изтръпналите си крайници.

Поразмисли се дали да я събуди и да й каже, но в крайна сметка реши, че не си струва да рискува отново живота си — вече знаеше, че кучето реагира на внезапни и резки движения. Ако направи някое не добре премерено и рязко движение, Ринг ще се събуди и не се знае какво може да стане, затова Прайс реши да опита здравината на стола. Така или иначе ще трябва да прекара нощта седнал, би могъл поне да направи опит да се освободи. На години столът сигурно беше по-голям от него и все пак беше стол, а не стар бор, впил дълбоко корените си в земята. Дървото може да се счупи поне на местата, където бяха веригите.

Краката на стола се раздвояваха нагоре и тя бе заключила веригата именно за разклонението на единия. Прайс заби пети в крака на стола и го разклати — дървото леко поддаде. След десетина-петнадесет минути сглобката се разхлаби и надеждата сякаш го окрили. За миг Прайс изпита силно изкушение да довърши стола с ритник, но се въздържа — не можеше да рискува. Продължи да клати крака бавно, както в самото начало, и след десетина минути усилията му най-после бяха възнаградени — кракът излезе от сглобката и падна на земята.

Той си пое дълбоко въздух и се отпусна на протритата седалка. Наистина, около единия му глезен имаше халка от веригата, но все пак другият му крак бе свободен. Можеше да вземе веригата в ръка и да избяга, и макар и с вързани ръце, да намери кон и да се махне оттук. Наполовина свободен, прецени какви са шансовете му да удари кучето и да излезе през вратата, и реши, че такива няма. Прозорецът обаче се очертаваше като една съвсем реална възможност. Прайс бе само на половин метър от него — можеше да скочи и вече да е зад ъгъла на къщата, когато Съни и кучето се събудят. Ако има късмет, разбира се.

Но не му бе съдено да разбере дали ще има късмет в таз въображаема ситуация. Халките на веригите около китките на ръцете му бяха заключени около едната облегалка за ръце, направена от масивно дъбово дърво, което с времето бе станало още по-яко. Прекара цял час и напразни опити да я разхлаби и в крайна сметка трябваше да признае, че за тази работа е нужна брадва. Нощта бе напреднала много, а Прайс бе ужасно уморен и разочарован от поредния си напразен опит да избяга; сега се чувстваше много по-зле, отколкото в началото. Ръката го болеше, изтръпнала от опитите да се освободи, а на всичко отгоре и трикракият стол непрекъснато се накланяше на една страна.

Кучето хъркаше и леко изскимтяваше в съня си. Свита в единия край на леглото и с гръб към него, Съни също спеше дълбоко. Коланът с револвера бе закачен на няколко сантиметра от ръката й. Тогава го хванаха дяволите и той реши да се възнагради поне малко за напразните усилия.

Тази мисъл стана толкова натрапчива, че не можеше да мисли за нищо друго. Леглото изглеждаше толкова примамливо! Щом не можеше да излезе от тази стая, поне би могъл да си почине в нея като човек. И какво толкова можеше да му направи тя — да го застреля? Лорд ще го направи и без това, нека най-напред си свърши с него работата, за която го търси. Ринг — Прайс не можеше да си обясни защо нарича този звяр по име — непременно ще изръмжи предупредително, преди той да стигне до леглото.

Той се надигна бавно и вдървено, стиснал веригата, за да не вдига шум; започна да придвижва тежкия стол сантиметър по сантиметър, докато най-после от леглото го делеше само една крачка. Точно в този миг Ринг отвори очи.

Прайс затаи дъх и остана неподвижен — минутите пълзяха една след друга, а той придържаше тежкия стол и беше сигурен, че само след миг краката му ще се счупят. Очевидно кучето не намери нищо необичайно в странната му поза и след малко затвори очи. Скоро тихата стая отново се огласи от шумното му хъркане.

Непоколебим в постигането на целта, Прайс отново продължи, този път още по-бавно и по-тихо. Най-после тежкият стол бе достатъчно близо, за да може мъжът да легне на свободната част от леглото. Той се наведе много бавно и полека се изпъна върху закърпения чаршаф, като положи главата си върху една свободна възглавница. Съни изстена тихо, но продължи да диша все така равномерно. Прайс въздъхна с облекчение, сигурен, че най-после ще може да си почине добре.

Не му беше твърде удобно да спи с протегнати към стола ръце, които все още бяха приковани към облегалката, но въпреки това му бе много по-удобно от преди. Струваше си и рискът, и усилията, не бе за пренебрегване и удоволствието да я види как ще побеснее, когато разбере, че е спал до нея.

Никой в неговото положение — ако беше с всичкия си, разбира се, не би си позволил да се усмихва така в тъмното, ала Прайс просто не можа да се сдържи, като си представи страхотния й гняв. Сега вече нямаше да може да го обвини, че е искал да я изнасили, най-много да реши, че е искал да я удуши с тежката верига на ръцете си.

Прайс се усмихна още по-широко и белите му зъби просветнаха в сумрака на стаята. Надяваше се Съни да не се събуди скоро, защото той имаше нужда да поспи добре. Предстоеше му тежък ден, през който непременно щеше да се опита да избяга. С тази мисъл в главата, Прайс се унесе и заспа дълбоко.

Нощта бе топла, но сънищата на Съни бяха ледени — смразяващи спомени за едно време, когато бе все още нежна девойка, а после — влюбена съпруга и пламенна жена. Бяха все тревожни, болезнени спомени, които не искаха да си отидат. Не можеше да се отърве от тях и от чувството за вина, че е все още жива след смъртта на Пол; мъката и вината я завличаха все по-дълбоко и по-дълбоко в кошмара на неспокойния й сън.

Както винаги, в съзнанието й оживя онази последна нощ с Пол. И тя отново започна да си задава безброй мъчителни въпроси, на които просто нямаше отговор. Ако го беше чула да става… ако бе успяла да го прегърне… ако той беше в хижата, когато дойдоха братята Беклър… ако пушката…

Леглото се разклати съвсем леко, също като онази нощ. Съни понечи да извика Пол, но единственото, което се откъсна от устните й в мрака на хотелската стая, бе леко стенание.

Потънала в кошмара на съня, тя не разбираше какво става в действителност около нея, но все пак почувства нечие тяло в леглото.

— Пол — прошепна тя насън и се раздвижи неспокойно; усети до себе си нечия ръка.

Прайс се събуди, стреснат от гласа й и от мекия допир на ръката й, която опипом търсеше нещо върху дюшека. Пол? Правилно ли беше чул?

Съни отново се раздвижи, сякаш в отговор на неизречения му въпрос.

— Пол — извика тихо тя и от гласа й повея печал като от зимен вятър.

Беше ли будна, или може би сънуваше нещо? Сигурно сънува някой си Пол, помисли Прайс и остана неподвижен като камък. Не беше спал достатъчно и не искаше да я буди. Можеше да стои неподвижен колкото си иска, но от това топлината, която го обля отвътре, съвсем не намаля. Привлечена от топлото му тяло, Съни се сгуши до гърба му и той усети върху рамото си топлия й дъх.

Ръката й се плъзна по кръста му и след малко усети как нежните й пръсти докосват гърдите му през отворената риза.

— Да… — неясно прошепна тя.

Да — какво „да“, почуди се Прайс; чудеше се също и какъв ще е този мъж, който може да се възбуди от жена с нечие друго мъжко име на устните си. Кръвта му бе пламнала от простичкото докосване на ръката й, а меката извивка на гърдите й прокара огнена пътека, която раздра слабините му. Какъв ще е този мъж, който може да се чувства така?

Луд — отговорът на този въпрос сякаш прокънтя в главата му. „Само луд може да желае така една жена, която би го убила толкова бързо и леко, сякаш си поема дъх, и която ще го предаде на най-злия му враг.“

Е, значи е луд тогава, щом я желае толкова силно. Искаше му се да потъне в нея и да забрави всички онези кошмарни обстоятелства, които ги бяха събрали като врагове. Прайс искаше да я опознае, да разбере истината за нея — ако има такава, разбира се.

Дълго не можа да заспи, докато най-после възбудата му започна да преминава и той все пак успя да си спомни какво му е причинила Съни Харлоу и какво още може да очаква от нея.

Ритникът, който го изхвърли на твърдия под, като че ли счупи гръбначния му стълб. Ако все пак само така му се струваше, нямаше начин окованите му за стола ръце да са оцелели след страхотното изкълчване при падането. Когато Прайс усети щракването на предпазител до слепоочието си и чу дълбокото гърлено ръмжене на кучето, веднага престана да се чуди кое е по-страшно — счупените ръце или гръбначният стълб.

Тя бе коленичила върху дюшека и очите й мятаха гневни мълнии.

— Проклет кучи син! — изсъска тя и притисна още по-силно ледената цев на колта до лицето му. — Трябваше да пробия дупка в дебелата ти глава!

— По дяволите, Съни! Та аз просто си спях! — Движеха се само устните му, не смееше дори да мигне, докато най-после забеляза как пръстите върху колта леко се отпуснаха.

Тя видя, че все още е прикован към стола и махна пръста си от спусъка.

— В моето легло? Защо?

— Проклетият стол се счупи.

Тя продължаваше да го гледа гневно, но както и предишната сутрин, когато му каза, че ще го застреля, Прайс усети как напрежението й започва да спада. Той се зае бавно да оправя веригите около ръцете си, омотани при падането. Можеше да се отпусне само малко върху проклетия стол. Мъжът се олюля и се отпусна върху изтърбушената седалка, без да откъсва поглед от кучето и от насочения в него револвер.

— Не се съмнявам, че и ти си му помогнал да се счупи. — Тя протегна крака пред себе си и стана от леглото, за да погледне стола отблизо.

Прайс хвърли поглед към счупения крак и се убеди, че не може да го обвини за стола. Той повдигна рамене и каза:

— Можеш сама да се убедиш. Просто се разглоби.

— Виж какво има там. — Тя се взря в счупения крак в другия край на стаята, после отново спря върху него поглед, натежал от обвинение.

Беше съвсем очевидно, че е местил стола до леглото, и затова той не започна да й обяснява веднага защо кракът е чак там. Трябваше по-скоро да й каже защо изобщо е решил да пропълзи до нея в леглото.

— По дяволите, та аз просто не можех повече да седя, какво друго ми оставаше!

Тя рязко повдигна вежди и в продължени на няколко секунди в стаята се възцари ледено мълчание; после махна с ръка на Ринг да си легне на чергата — огромното животно не бе преставало да ръмжи, откакто Прайс се приземи до леглото. По навъсеното й лице обаче не личеше да е много доволна от обяснението на Прайс.

— И ти реши да прекараш нощта при мене в леглото, така ли? — попита тя, решила непременно да си изясни всичко.

— Все някъде трябваше да я прекарам, нали — изборът беше между тебе и кучето — сряза я той. — Разликата е, че миришеш малко по-добре от него.

— Внимавай, Рамси — предупреди го тя.

— Аз ли да внимавам? Да те вземат дяволите! — той усещаше, че започва да губи самообладание, но изкушението да я накара отново да побеснее беше огромно. — А ти внимаваше ли, когато реши да ме използваш за възглавница почти през цялата нощ!

Очите й просто го разкъсваха на парчета.

— Сънувал си — аз не бих те докоснала дори и с пушката на Оли.

— Не би ме докоснала, вятър! — задъха се той. — Цялата се бе обвила около мене и държеше ръката си на голите ми гърди; все пак ще бъда достатъчно галантен да не ти кажа къде другаде я държа почти през цялото време. Мога да спомена още и това — добави той, като видя, че е побеляла като мъртвец и се пита дали Прайс казва истината, — че насън говориш много по-хубаво, отколкото когато си будна.

— Аз не говоря насън.

— Говориш, и още как, мадам — каза той подигравателно. — Това поне е съвсем сигурно.

Тя трепереше от бяс и в продължение на цяла минута в стаята не се чуваше нищо друго, освен затрудненото й дишане. Когато най-после си възвърна способността да говори, гласът й режеше като трион.

— Стани от стола, за да затегна и другата халка. Можеш да излезеш за малко, Оли ще те доведе; щом толкова ти харесва да лежиш на леглото, ще те прикова за него.

Така се бе усъвършенствала в затягането на халките, че го направи само за миг. Когато отново се изправи пред него, той не можа да се сдържи и започна бавно и похотливо да я опипва цялата с поглед.

— И ти ще си легнеш… при мене, така ли?

Съни скръцна със зъби и едва успя да се овладее — беше под достойнството й да ритне по кокалчето вързан човек.

— Имам си по-приятни занимания от това да се въргалям с някой миризлив скункс, който така гледа да ме издебне.

— Вярно, може да понамирисвам малко — отговори той, — но ти изобщо не си ми дала възможност да се изкъпя. И освен това в никакъв случай не може да се каже, че гледам да те издебна.

Тя изсумтя презрително.

— Не може да се каже, защото те прекъснах, преди да си довършил онова, което вече бе започнал.

— О, я пак го кажи! — весело се разсмя той и в първия миг тя не можа да разбере защо; после видя дяволития блясък в очите му и се досети.

Съни бавно поклати глава.

— Знаеш ли, Рамси, започвам да се питам дали Лорд ми е платил достатъчно, за да те предам жив. — Тя се завъртя рязко и отвори вратата, за да извика Оли.

Стаята й се видя тиха и приятна след излизането на Прайс и кучето. Съни седна на ръба на леглото и се обърна да погледне изпомачканите чаршафи. Беше й казал истината — или поне част от нея. По мекия дюшек все още личаха следите от две тела, легнали едно до друго близо до външния край на леглото. След като той бе окован и не би могъл да помръдне от мястото си, бе съвсем ясно, че тя се е сгушила в него.

Това никак не й хареса. Не разбираше защо не се е събудила още когато го е докоснала, защо не се е стреснала от чуждото тяло, а се е сгушила до него и е останала така чак до сутринта. Съни ядосано потърка лицето си с ръка, като си спомни, че се бе събудила с някакво усещане за щастие и доволство, че до нея спи някой.

Все повече се ядосваше на себе си и започна да преглъща мъчително. Наистина бе прегръщала Прайс Рамси, макар че съвсем не бе сигурно да го е опипвала с ръка, както твърдеше той. Господ да го убие за тези думи. Беше му повярвала още преди да е сигурна, че го е прегръщала насън, и сега трябваше да живее с мисълта, че този мъж я е чувствал близо до себе си и е допуснал това да продължи през цялата нощ.

Разстроена и нещастна, Съни отпусна глава върху ръцете си и започна леко да разтрива слепоочията си. Последните пет години след смъртта на Пол бе спала сама. Не бе допускала мъж до себе си, дори и за малко. Знаеше, че Клейтън Гътри с удоволствие би спал с нея, стига да иска тя; беше внимателен и нежен и в никакъв случай — надменен, както твърдеше Бланш. Съни не изпита никакво желание, просто защото отдавна бе приключила с този вид удоволствия.

Напълно вярваше в това, докато не срещна Прайс Рамси. Бе влязла в ролята си на прелъстителка, която трябва да съблазни някой мъж и после да го предаде, където трябва. Можеше ли да се говори за някакви степени в прелъстяването? Или беше достатъчно да лежи гола под някой мъж и да приема с наслада всяка негова ласка, която я отвежда все по-близо до върха на екстаза?

Беше я накарал да се почувства жива, жадна и изпълнена с пулсираща страст, а тя се страхуваше от това чувство. Толкова я беше страх, че не искаше да го признае дори пред самата себе си. Беше успяла да го спре точно в мига преди телата им да се слеят в едно и оттам вече връщане назад не можеше да има. А сега бе принудена да бъде до него дни наред, да го гледа и непрекъснато да си спомня колко отчаяно се нуждае от огъня на нежните му милувки, от нетърпеливите му устни и ръце.

Проклет да е! Бог знае откъде се взе този Прайс Рамси, за нея той си беше престъпник и това е. Та тя дори не го харесваше — беше лукав и нечестен, оплакваше се на всяка крачка. Не можеше да си обясни защо въпреки всичко го желае и защо след толкова много години, ако в нея бе останала някаква нежност, трябваше да я посвети точно на Прайс Рамси.

 

 

След два часа, в девет и четвърт според градския часовник Съни Харлоу изведе Прайс от хотела на Оли. Лицето й бе навъсено, а погледът — мрачен. Беше се разпоредила да превозят Нюгет до гарата, а жребеца остави на грижите на Оли, докато разбере какво трябва да прави с него. Преди да се качат на влака, Съни отиде да провери как е натоварена кобилата. Животното се плашеше лесно и в такива случаи се изправяше на задните си крака, затова Съни се страхуваше някой по-груб коняр да не го уплаши и да не би кобилата да се нарани.

Тя преведе Прайс през една странична уличка, защото не искаше да го излага на показ пред целия град. Почти до конюшнята, където Оли държеше конете, тя изведнъж видя някакъв мъж и при вида му сърцето й сякаш спря, а кръвта й се вледени — Уес Беклър. Беше сигурна, че е той, още преди да са стигнали до следващата пресечка. Позна го по походката и снежнобялата коса, които се бяха запечатали завинаги в съзнанието й. Тя смушка Прайс да побърза и го остави в един вход, а на Ринг подвикна да не се откъсва от нея. Извади револвера и опря дулото му в гърлото на Прайс.

— Само да гъкнеш — прошепна тя.

Прайс въобще нямаше такова намерение, особено пък с това опряно до себе си желязо. Той кимна с глава, за да й покаже, че е разбрал, и усети колко е напрегната тя и че цялата трепереше. В зелените й очи просветна страшна болка и омраза. Вече бе виждал този израз в очите й. Какво го бе предизвикало отново? Прайс се опита да проследи посоката на погледа й и видя някакъв мъж, който влизаше в касата за билети. Косата му беше чисто бяла, а лицето му бе такова, че не би искал да го видиш никога вече.

Когато онзи влезе и затвори вратата зад себе си, Съни го бутна да върви в обратна посока.

— Връщаме се при Оли — каза тя. — Налага се да променим плана.

— Защо? Кой беше онзи?

Тя нетърпеливо го побутна с револвера в гърба.

— Не ти трябва да знаеш.

Прайс спря и отказа да върви, докато не му отговори.

— Не ми трябва ли? Как пък не! Когато ме бутат с револвер в гърба заради някого, искам поне да знам кой е той.

Съни разбра, че не е време за спорове, и отговори:

— Беклър, Уес Беклър — каза тя и предупредително опря дулото отново в гърба му, но той остана неподвижен. Тя пак го блъсна, този път по-силно, и Прайс неохотно тръгна към хотела.

— И какъв ти е на тебе този Уес Беклър?

— Просто някой, когото не искам да срещам, защото си имам друга работа — каза тя, докато се изкачваха по стълбите. — Оли! — извика Съни и спря внезапно — за малко да се сблъска със стареца, който изникна сякаш изпод земята.

— Вървях след вас — каза Оли. Съни поклати ядосано глава.

— Няма значение по какви причини, но се налага да изчакам — каза тя. — Преди пет минути видях Уес Беклър на улицата, влезе в билетната каса. Ще ми направиш ли една услуга, Оли? Моля те, иди да вземеш конете и бързо ги докарай тук. Не ми се пътува в един влак с Беклър. Рамси ми създава достатъчно грижи.

Оли се намръщи и сбръчканото му лице съвсем заприлича на хармоника.

— Значи, тази невестулка пак те изненада. Дявол да го вземе, вървях след вас, за да ти кажа, че току-що едно момче донесе телеграма от Бланш, в която пише, че са го пуснали от затвора. Бланш се надява да останеш тук, докато опасността премине. — В гласа на стареца се усещаше тревога. — Той те търси, Съни. Иска да си уреди сметките с тебе.

Тя усети как гърлото й пресъхва и сякаш нещо я дращи отвътре.

— Ще трябва да почака — каза тя. — Нека първо си свърша работата, не мога да се занимавам сега с него — това само ще ме забави. Но ти си отваряй очите, Оли — гласът й омекна. — Сигурно знае, че си в Бейлис Кросинг, иначе не би дошъл тук.

— Не се тревожи за мене, момичето ми — побърза да я успокои старецът. — Знам как да се оправям с такива като Уес Беклър.

— Пази се — каза тя и го целуна по сбръчканата буза. — Ако и той е като братята си, най-напред ще те убие и чак тогава ще седне да разговаря с тебе.

Половин час по-късно Съни и Прайс бяха вече на конете и излизаха от градчето. Ринг подтичваше след тях.

— Разкажи ми за този Беклър — каза Прайс. — Ще ни преследва ли, как мислиш?

— Ако разбере, че съм тук, сигурно ще тръгне да ме търси.

— И защо? — Той заби пети в хълбоците на коня, за да го изравни с кобилата. — Имам право да знам, Съни.

Прайс с нищо не й бе виновен за Беклър, но въпреки това молбата й го ядоса.

— Нямаш право на нищо — каза тя с равен глас, — освен да яздиш и да ядеш веднъж на ден.

Той все още не се бе отказал от опитите си да избяга, преди да стигнат при Лорд. Беклър променяше сериозно плановете му — ако изникне внезапно отнякъде и започне да стреля по Съни, ще го завари окован и съвсем безпомощен. Прайс реши да не се отказва от опитите си да разбере какво става и какви са причините за това.

— Ти мразиш този човек — каза той с надежда, че това ще я предизвика към разговор.

— Почти не го познавам.

Той продължаваше да упорства, решен да научи истината.

— Та аз по очите ти разбрах, че го мразиш.

— Мразех братята му. — От тона й пролича, че се предава. — И двамата му братя сега са мъртви. Ако изобщо сега някой трябва да мрази някого, по-скоро той би трябвало да ме мрази, не аз него.

— Защо? Защо е тръгнал да те търси веднага щом е излязъл от затвора?

— Защото аз застрелях единия му брат и станах причина да обесят другия.

— Беклър сигурно иска да те убие.

— Сигурно.

Тя помълча малко, но продължи да язди редом с Прайс. По очите й той разбра, че си припомня нещо ужасно, което явно бе свързано с Беклър.

— Съни — наруши той мълчанието. — Кой е Пол?

Тя дръпна рязко юздите и животното се закова на място. Жребецът също бе принуден да спре, тъй като поводите му бяха вързани за седлото върху гърба на кобилата. Тя заби в него зелените си очи, внезапно станали ледени като планинска река. Лицето й бе мрачно и затворено, а устните — здраво стиснати.

— Какво знаеш за Пол?

Прайс разбра, че този път е стигнал много по-близо до нея, отколкото преди, когато го заплашваше с револвера. Беше стъпил в забранена територия и това вече нямаше да му се размине току-така. Когато успя да надникне за първи път зад преградата в очите й, Прайс видя там гняв, болка, отвращение, страст — ако изобщо у нея можеше да се говори за страст. Сега проникна още по-дълбоко и единственото, което можа да види, бе мъка — огромна, всепоглъщаща мъка, с която Съни бе живяла много дълго и която я бе превърнала в коравосърдечна, неуязвима, отблъскваща жена.

— Не знам нищо за него — каза той и в гласа му внезапно прозвуча нежност. — Знам само това, че викаше името му насън.

— Пол беше моят съпруг — каза тихо тя.

— Много ли го обичаше?

Тя се извърна рязко на седлото и Прайс си помисли, че ще го удари.

— Какво те засяга всичко това, Прайс Рамси? — викна тя. — По дяволите! Да не искаш да прочетеш личния ми дневник?

Жребецът изпръхтя и подскочи, изненадан не по-малко от Прайс от внезапния й бяс. Ако не се бе хванал здраво за седлото, можеше и да падне от рязкото движение. Прайс свирепо я изгледа — да не би да иска да го обеси за юздите на коня? Съни му хвърли един мрачен поглед, който говореше по-ясно от всякакви думи, че изобщо не я интересува къде и как ще бъде обесен. Очите й бяха потъмнели и съвсем непроницаеми — само от време на време проблясваха като заледено езеро.

Това повдигна войнствения му дух.

— Да, много ми се иска да прочета дневника ти. Искам да разбера какво, по дяволите, е накарало жена като тебе да се промени така.

— Това пък какво ще рече?

— Ще рече, че в момента ти не си нито жена, нито пък достатъчно мъж. Не те познавам и си мисля, че и ти не познаваш самата себе си.

— Затова пък знам какъв си ти.

— Много се съмнявам в това.

— Ти си един нахален, досаден, изпаднал и разгонен уличен котарак.

Той пришпори жребеца, който бе започнал да изостава.

— Не, Съни. Аз съм просто един човек, на когото са попречили да си свърши работата.

Тя го погледна остро.

— О, по дяволите, пак ли започваш с това?

— Не започвам пак „с това“. Говоря съвсем сериозно. Правиш огромна грешка, като ме водиш при Лорд.

— Ще можеш да му го кажеш лично, когато те заведа при него.

— Сигурно за тебе няма никакво значение, че той ще ме убие веднага.

Тя въздъхна отегчено.

— Не мога да кажа, че ще му се сърдя за това.

— Ти си зла и студена като змия.

Съни рязко извърна глава към него.

— Лорд няма да те убие.

— Не и в твое присъствие. Веднага щом успее да получи от мен това, за което ме търси, ще го направи, и още как!

— Май си откачил, мистър. Пречиш на някой да си върши работата и на всичко отгоре очакваш да ти съчувствам за наказанието, което напълно заслужаваш.

— Да ми съчувстваш ли! По дяволите, искам да помислиш! Искам да проумееш най-после какъв човек е Тадиъс Лорд и хората като него. Или може би съдиш за хората по външния им вид?

— Външен вид — и това ако не е ирония! Самият ти спекулираш с външния си вид, като използваш красивото си лице, за да продаваш съмнителни лекарства и да измъкваш тайните на влюбчиви жени. От пръв поглед си личи, че си само един мошеник, донжуан и разбойник. Може би и още нещо от този род, така ли?

Прайс не виждаше как може да я разубеди, но поне можеше да се опита да й обясни защо е такъв.

— Виж какво, Съни, много добре знам какво си мислиш за мене. Но всичко, което правя, е в името на една благородна цел. Опитвам се да спася Кларет Вали и фермите там. Ако Лорд успее да осъществи намеренията си, ще съсипе земята и веднага ще разкопае цялата област. В резултат хората няма да имат капка вода за себе си и за добитъка, навсякъде ще текат само реки от кал. Хубавата орна земя ще бъде окончателно съсипана.

Съни бе живяла достатъчно в райони, където бяха използвали метода на хидроминирането за търсене на злато, и много добре разбираше какво става с плодородните земи наоколо. Тя си спомни промазаните брезенти, с които бе покрита машинарията за мините, и как Лорд й бе говорил за сонди, за работни места и за помощ на хората от Кларет Вали. Бе ходила в служебните помещения на минното предприятие и видя трескавата подготовка за началото на сондажните работи. Знаеше всичко и за съсипаните от Прайс машини, както и за методите, които използваше той.

— Тадиъс Лорд е уважаван бизнесмен — каза тя. — Това, което прави в Уолис, ще помогне на всички в долината.

— Ти си много по-глупава, отколкото си мислех.

— Щях да бъда още по-глупава, ако вярвах на лъжите ти.

— По дяволите! Трябваше да те преценя по-добре, преди изобщо да започна да разговарям с тебе! Сигурно би продала собственото си дете, ако ти предложат добри пари.

— Престани — каза тя.

Гласът й прозвуча много странно. Прайс се обърна да я погледне и видя, че лицето й бе станало пепелявосиво, ръцете й стискаха отчаяно юздата, а в очите й се четеше страшна болка. Той си помисли, че й е лошо и може би всеки момент ще припадне.

— Съни…

Тя размаха юмрук, за да го накара да млъкне.

— Само ако кажеш още нещо, ще напъхам чула в устата ти.

Проявата на съчувствие изобщо не беше най-подходящият подход към нея. И какво толкова бе казал? Не й пукаше за Лорд, а не му повярва и за това, което бе казал за хората от долината. Обидите, които сипеше върху нея, й действаха като вода върху гърба на патица. С какво бе успял да я засегне, та болката в очите й бе толкова страшна? Детето! Бе споменал нещо за дете — точно така, нейното дете. Сигурно имаше дете, или може би го бе загубила.

Едно поне беше сигурно — нямаше повече да я разпитва. Поне не днес, не сега. Тя не би го погледнала дори. Когато спряха да обядват и да починат, Съни бутна чинията към него, без да продума, после се отдалечи и го остави на грижите на Ринг.

Безкрайният следобед протече без всякакви произшествия, докато най-после мръкна и той отново откри, че скалата, до която бе прикован, се намира в много удобна близост до едно дърво, на което можеше да подпре изтръпналия си гръб. Съни се приготви да спи под една скала на няколко метра от него. Кучето се сви около един камък до нея, но все пак достатъчно близо и до Прайс, за да го стигне с един скок.

Чакълестият терен не бе така удобен за спане като леглото в хотела на Оли, но Прайс все пак успя да заспи много време преди да изгрее луната. Изведнъж нещо го удари по главата; той изръмжа сърдито в просъница и смъкна шапката над лицето си. Втори удар изби шапката и чак тогава Прайс успя да се събуди и да се огледа разтревожено. Първото, което успя да забележи, бе едно малко кръгло камъче върху гърдите си, което по всяка вероятност го бе и събудило. Той остана неподвижен, само се огледа внимателно; след малко, огрян от лунната светлина, на скалата отсреща успя да види Били, който енергично размахваше ръце.

„Къде е жената?“

Прайс внимателно повдигна окованата си ръка и посочи през рамо, като ясно съзнаваше, че Били няма да може да я види, защото Съни спеше точно под скалата, на която бе стъпил той. Облекчението, което изпита, бе огромно — когато видя приятеля си толкова близо до себе си, Прайс се почувства така, сякаш от гърдите му падна огромна скала. Оказа се, че радостта му бе твърде прибързана и неуместна — бе забравил за Ринг.

За щастие Били бе успял да го забележи навреме и се обади:

— А кучето къде е?

Прайс се понадигна и предпазливо посочи към огромния камък до себе си. Били кимна с глава и даде знак, че се готви да слиза. Прайс усети как паниката лека-полека го напуска.

След няколко минути ще бъде свободен! Прайс затвори очи в мига, когато го обзе преждевременно ликуване. Беше успял да забрави всичките подигравки на Били и Делос по отношение на жените. Господи, той беше така признателен на приятелите си, че се опитваха да го спасят от нея!

На Били сигурно ще му се наложи да застреля кучето; жалко за кучето, Ринг бе толкова предан и верен приятел!

Съжаленията му бяха съвсем безпочвени. Беше излязъл силен вятър, който близна скалите и донесе със себе си усещането за опасност. Кучето скочи и изръмжа. Съни Харлоу застана нащрек и стисна револвера само няколко секунди по-късно.

— Хайде, Ринг! — викна тя.

Кучето скочи върху скалата и започна да се катери нагоре. Прайс забеляза блясъка върху пръстена, надянат на задния му крак. Проклятията на Били се сляха с ръмженето на Ринг и Прайс усети как сърцето му спира.

— Били! — изкрещя той и скочи, като напразно се опита да изтръгне халките на веригите от краката си.

Съни бе съвсем близо до него, преметнала през рамото си дебело въже; след малко се заизкачва след Ринг по скалата. Прайс усети как мускулите му се напрягат и ударите на сърцето му отекват с гръмотевичен тътен в главата. Чу как някъде високо над него се откъснаха камъни и се затъркаляха надолу с оглушителен шум. Прайс започна да проклина с все сила и се надяваше да види как кучето или Съни се търкалят надолу заедно с някой камък. След малко успя някак си да се овладее и единственото, което можа да направи, бе да седне и да се моли Били да остане невредим от зъбите на онзи звяр. И от револвера на Съни.

След малко тя се върна, но вече без въжето.

— Къде е той? — попита Прайс. Гърлото му се бе стегнало и гласът му прозвуча дрезгаво. — Какво си направила с Били?

— Омотах го като пуйка за Коледа — каза тя и се усмихна. — Не се тревожи, нищо му няма. Ринг само го събори и после го спря, когато той се търкулна надолу по скалата. Успях да го вържа, преди да успее да се нарани.

— Лъжеш.

— Казвам ти самата истина, Рамси. С твоя приятел не съм имала никакъв повод да се карам. Не съм го вързала много здраво и ще успее да се освободи до сутринта. Е, дотогава ние с тебе ще сме на много мили оттук. Тръгваме веднага щом Ринг се върне.

— Какво прави това дяволско куче горе? Ако Били е ранен… — Прайс изпсува през зъби и изведнъж замря, разбрал колко безполезна е всяка съпротива. Да я вземат дяволите, проклета да е, да иде в ада дано! Никак не му се вярваше, че е оставила на Били някаква възможност да се освободи от въжетата, за да тръгне подире им утре сутринта.

Съни знаеше за какво си мисли и му направи услугата да го остави на мира, за да облекчи пламналия си мозък.

— Когато се освободи, ще трябва да си потърси коня. В момента Ринг има грижата да го прогони колкото се може по-далеч — каза небрежно тя. — Аз пък взех, че пуснах седлото и юздите в пропастта.

— Кучка! — Прайс отново започна да ругае и просто не можеше да се спре. На Били ще му трябва цял ден, докато открие коня си и намери друго седло.

— Някой път — каза тя и на устните й се появи крива усмивка, — когато си в по-добро настроение, ще можеш да ми обясниш защо един мъж нарича жената „кучка“, когато тя се окаже по-умна от него.