Ще последвам предходния коментар :). За пръв път видях тази книга в ръцете на моята прабаба Желязка, когато бях на десетина години. Четеше я без очила, а вече на преклонна възраст. Стана ми интересно какво чете и си спомням, че я попитах дали й харесва тази толкова дебела книга. За съжаление не помня какво ми е отговорила. Това е един от по-ярките спомени с тази ми баба. След години /не помня кога прочетох за първи път книгата/, когато се поразрових из домашната библиотека, попаднах на заглавието. Веднага започнах да чета. И от тук започна моята лудост. Това е най-хубавата книга, която съм чела някога. Толкова добре написана. Толкова добре разказана. Любима. След това гледах и филма. Същото усещане. Пресъздаден е точно както съм си представяла картините, докато четях книгата. Разбира се в един по-съкратен вариант. Не съм броила колко пъти съм я чела, но знам, че ще продължа да я препрочитам и занапред.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.