Читателски коментари (за „Отнесени от вихъра “ от Маргарет Мичъл)

Наскоро прочетох пак книгата както и биографията на писателката. Една позната ми сподели нейното виждане за книгата и смята, че малко хора наистина разбират какво се случва всъщност.Според нея авторката (която е учила психиатрия) не е написала продължение на книгата, защото накрая Скарлет е в капан и не и остава нищо друго освен да полудее подобно на баща си, на който тя така или иначе много прилича. Финалът е наистина трагичен, тъй като главната героиня пада от много високо и накрая на никой не му пука за нея. Малко хора си дават сметка, че капитан Бътлър е наистина голям негодник и най-вероятно е съсипал доста жени през живота си като им е изкарвал кирливите ризи за пред обществото. Накрая след като жена му е престанала да му е интересна най-безцеремонно и заявява, че не му пука какво ще стане с нея, а той доста се е позабавлявал като негодник и смята да уреди живота си като сложи маската на добродетелта. А репутацията на Скарлет е напълно съсипана под влияние на негодника Рет. Когато решава да се омъжи за него тя загърбва всичките си приятели и възприема максимата „да не ти пука какво мислят хората“. Идеята му е да са двама негодници, на които не им пука, но след като се ражда Бони и Скарлет решава, че не иска повече деца, той предава жена си и решава да възвърне репутацията си като използва Бони и децата на Скарлет. Естествено за пред хората той става добрия мъж, а тя лошата съпруга и майка. Оттам нататъка след скандала с Ашли поведението на Рет е много съмнително, защото отсъства от града цели 3 месеца а жена му е бременна и тръгва слух, че бебето не е от него. След завръщането му тя пада по стълбите и губи бебето, а това е съмнително. Излиза все едно мъжът и я е бутнал като е разбрал, че е бременна. Затова и доктор Мийд се държи толкова грубо със Скарлет накрая когато Мели умира. На него му е странно, че Рет нито веднъж не идва да види жена си когато абортира, а и Скарлет е била доста смутена когато е разбрала, че е бременна. Общо взето след кошмарния им брак, при който героинята губи единственото дете, което обича и едва оцелява при трагичния аборт на Скарлет и предстои да обере всички негативи, да дава безкрайни обяснения пред обществото и на децата си, да се грижи за Ашли и да агонизира от факта, че не може нищо да направи, за да върне мъжа си и че той никога няма да се върне при нея, защото веднъж взел твърдо решение е непреклонен. Докато той ще продължава да си живее безгрижно някъде ни лук ял, ни лук мирисал. Ако ви е направило впечатление през цялата книга той виси по баровете докато Скарлет е много млада и наивна, а и се налага да води жестока борба за оцеляване. Той има ужасно негативно влияние върху нея, събужда най-лошото в нея и макар идеята му е да се грижи за нея на практика неговата любов я съсипва. Тя твърде късно го разбира, тъй като той така и не проявява смелост да разкрие чувствата си навреме. И така жената, която е смятала, че може да командва всеки мъж с ужас ще установи, че все пак това е един мъжки свят и ще трябва да плати жестока цена за грешките на младостта. Принципно това е идеята — тя влачи цял живот тежък товар, който се казва Ашли, но накрая той става толкова тежък, че едва ли ще може да се справи без своята приятелка Мелани и без мъжа си.