Жаклин Рединг
Дворцови интриги (20)

Глава деветнадесета

Мара постави чаената си чаша върху чинийката с преднамерено рязко движение, за да наруши тишината в стаята. Движението й, въпреки че бе очевидно целенасочено, постигна желания ефект, тъй като вниманието на Ролф веднага бе привлечено и той я погледна над вестника, който държеше.

— Искате ли нещо, лейди Кулхейвън, или просто пръстите ви внезапно станаха неспособни да задържат чашата?

Мара се намръщи.

— Знаеш какво искам, Ролф. Каза ли вече на Касия?

Ролф остави вестника настрана. Предчувстваше, че му предстои дълъг разговор.

— Не, още не съм й казал.

— Ролф…

— Преди да се нахвърлиш върху мен, което, сигурен съм, имаш намерение да направиш, позволи ми да ти обясня, скъпа лейди. Просто имам нужда от още малко време.

— Още малко време? Колко дълго според теб би могъл да отлагаш да съобщиш на Касия, че сега тя е твоя съпруга? Вече помоли приятелката й Корделия да съобщи за женитбата ви в двореца, а тя няма да губи време да го разгласи на всеки, който е готов да я чуе. Въпрос на време е всички в Уайтхол да го научат.

— Вярно е, но трябваше да разглася женитбата си с Касия. Как иначе бих могъл да информирам този, който е убил баща й?

Мара сбърчи вежди.

— Все още не разбирам цялата тази работа. Как по-точно женитбата ти с нея би могла да й спести нови опасности?

— Според желанието на Сийгрейв Касия е негова наследница, освен ако, разбира се, не умре. Ако междувременно тя не се е омъжила, братовчед й Джефри става неин наследник. При тези обстоятелства титлата маркиз Сийгрейв ще премине към съпруга й, в случая — към мен.

— Но не ми ли беше споменал за някакво условие, свързано с деца? Ако братовчед й Джефри е истинският виновник, то тогава, докато не ти роди син, Касия с все още в опасност. Без наследник от мъжки пол титлата ще премине към Джефри.

— Титлата — да, но не и осемдесетте хиляди паунда. Той няма да вземе нито пени от тях. Сийгрейв е бил категоричен, че дори Касия да не се омъжи, Джефри никога няма да наследи парите. Той няма да получи нищо, освен отредените му петдесет лири. Познавам достатъчно добре Джефри и зная, че титлата и това, което върви с нея — а именно фамилното имение в Кеймбриджшър, което той не би могъл да поддържа със своите петдесет лири, — не представляват никакъв интерес за него. Той иска осемдесетте хиляди или по-точно, нуждае се от тях, за да плати на преследващите го кредитори и да си осигури желания начин на живот.

— Консултирах се с мистър Финчли, адвоката на Сийгрейв, а сега и на Касия, и научих, че според условието на бащата на Касия парите никога няма да преминат в ръцете на Джефри, а ще бъдат унаследявани по законния ред. Осемдесетте хиляди лири ще останат на съпруга и на първородното й дете. — За момент Мара се изпъчи самодоволно. — Всичко е доста сложно, не мислиш ли? От това, което подразбрах за Джефри от разговора ви с Адриан останах с впечатлението, че Джефри не е достатъчно умен, за да се оправи.

— И точно това е причината, поради която мистър Финчли пое нещата в качеството си на адвокат, за да обясни всички подробности на Джефри на срещата им, която е насрочена за утре следобед. До вечерта у Джефри няма да е останало ни най-малко съмнение кой ще управлява състоянието на Сийгрейв. И вместо към Касия, той ще трябва да насочи престъпните си намерения към мен.

Мара кимна.

— Все още не си ми казал какво смяташ да правиш с Касия. Да не би да имаш намерение да я държиш заключена тук с надеждата, че нашите слуги биха могли да премълчат истината, след като бяха свидетели на това как доведе свещеника посред нощ, за да извърши необичайната церемония? Дори самата аз ви бях свидетел, въпреки че когато Касия научи истината, както изглежда — не от теб, аз ще заявя, че вие с Адриан сте ме принудили.

Ролф се намръщи и се облегна на стола. Допря пръстите на ръцете си пред себе си.

— Зная, Мара. Права си. Не бих могъл да отлагам повече. Но наистина имам нужда от още малко време, за да докажа на Касия, че не съм такъв негодник, за какъвто тя без съмнение ще ме помисли, когато й разкрия истината. Идеята да се омъжи никога не й е била особено приятна. Всъщност тя се е порила срещу това през целия си живот. Смята, че то би й отнело свободата, която за нея е най-ценното нещо. Трябва ми време, за да й докажа, че женитбата й с мен не е затвор, в който тя ще бъде заключена. Трябва ми време, за да я убедя, че не всички мъже са негодници като собствения й баща. Точно затова я доведох тук от самото начало. Наред с необходимостта от вашите познания по отношение на билките, е, който успяхте да се справите с отровата, аз исках да й покажа близките отношения между вас с Адриан и щастието, което сте намерили заедно. Щом вие двамата, като се имат предвид необичайните обстоятелства, при които се събрахте, сте успели да си изградите съвместен живот, то Касия сигурно би разбрала, че ние бихме могли да сторим същото.

— Необходимо ли е да ти напомня, че аз казах истината на Адриан?

— Разбира се, но колко дълго се преструваше, преоблечена и играеща ролята на Арабела, годеницата на Адриан, с онези смешни очила, с малката глуповата шапчица и боядисана в черно коса?

Мара се намръщи. Ако трябваше да бъде откровена, не би могла да отрече казаното от Ролф.

— Всичко, което искам, е още малко време — каза Ролф. Той се наведе и хвана ръката на Мара. — Ще кажа на Касия едва когато почувствам, че съм направил всичко възможно, за да й докажа, че женитбата й е мен не е нещо толкова лошо, колкото си мисли тя.

Мара се загледа в него.

— Това, което искаш, с да дадеш на това момиче време да се влюби в теб.

При тези думи Ролф вдигна поглед.

— Ако това е необходимо, нека стане така.

Мара се изправи, прекоси стаята, приближи се до масата и си наля още чай.

— Боя се, че се излагаш на опасност да преживееш същото разочарование, както с Дафни, Ролф. Независимо от това колко упорито се опитваше, така и не успя да я накараш да те обикне достатъчно, за да погледне по-далеч от титлата ти. Би ми било много неприятно да те видя отново така наранен. Единственото ми удоволствие, докато наблюдавах какво направи от теб онази жена, беше, че ти бе издигнат до граф само няколко дни след като тя прие предложението на Уесткот, и от факта, че както се говори из двореца, тази женитба се е оказала доста несполучлива. Дафни никога не те е обичала, Ролф. Какво ще стане, ако същото се повтори и с Касия? Ако независимо от всичките ти усилия и добри намерения, тя се окаже неспособна да те обикне?

Ролф не бе мислил за това. Спомените му го върнаха назад към целувката на Касия в деня, в който Джефри се бе върнал в дома на Сийгрейв, за да я заплашва. Въпреки че тя се бе опитала да го отрече, той знаеше, че бе откликнала. Беше сигурен, че тя бе изпитала нещо и точно на него той залагаше сега.

— Предполагам, че това е риск, който трябва да поема, Мара. Ще започна, като я отведа днес на езда. Зная, че бих могъл да накарам Касия да ме обикне, но се нуждая от малко повече време и от твоята помощ. — Той се извърна на стола си, за да я погледне. — Ще ми помогнеш ли?

Мара го погледна и поклати глава:

— Не зная защо, но винаги се чувствам неспособна да ти откажа каквото и да било.

— Защото съм неустоим и чаровен и ако вече не беше омъжена за Адриан, щеше да ме умоляваш да те направя своя съпруга. — Ролф се засмя. — Как Касия би могла да ми откаже?

— Да, как наистина! — отвърна Мара и отпи от чая си.

В този момент вратата на утринния салон се отвори и Касия се втурна вътре. Тя се отправи направо към Ролф.

— Не дойдохте в стаята ми, след като се върнахте от двореца снощи. — Едва сега забеляза, че Ролф не е сам. — О, извинете ме. Не исках да прекъсвам разговора ви.

— Не е необходимо да се извинявате — каза Мара и остави чашата си настрана. — Точно излизах. Обещах на Робърт и сестра му да ги заведа да видят дивите животни в Тауър и съм убедена, че вече е нетърпение очакват да тръгнем. Почти бях сигурна, че той връхлита в стаята така, когато вие влязохте. Откакто Адриан му разказа за лъвовете, които ще види там, той не говори нищо друго по цял ден, освен: „Бобърт види лъвове! Бобърт види лъвове!“ Нали знаете, че той така произнася името си — „Бобърт“, и ако искам да го чуя да казва нещо друго, трябва непременно да ги заведа там. Не бихте ли искали да дойдете с нас. Касия?

Касия се усмихна, изгаряща от нетърпение Мара да излезе, за да може да разпита Ролф какво се бе случило в двореца снощи.

— Не, благодаря.

Мара повдигна рамене.

— Е, в такъв случай аз тръгвам. А вие двамата прекарайте деня приятно. — Тя хвърли поглед към Ролф. — Независимо какво сте решили да правите.

Когато Мара излезе, Касия се обърна и видя, че Ролф бе облечен за езда. Носеше тъмносин жакет и бежови бричове, а излъсканите му до блясък черни ботуши бяха протегнати до краката на ореховата маса.

— Ще ходите ли някъде, милорд?

— Добро утро, милейди.

— Извинете ме. — Касия се отпусна на едно кресло срещу него. — Добро утро, лорд Рейвънскрофт.

Лакеят на Кулхейвънови поднесе на Касия чаша билков чай, от който се вдигаше пара, и веднага след това беше отпратен от Ролф, който трябваше само да кимне по посока към вратата.

— Говорихте ли с краля? — запита Касия веднага щом останаха сами. — Разказахте ли му за подозренията ни по отношение на кралицата и това, че според нас животът й е в опасност? Той каза ли ви какво смята да прави?

Ролф се засмя на нейния ентусиазъм. Беше толкова хубаво да види, че тя отново се чувства добре.

— Да, и отново — да. Разговарях с краля и споделих съмненията си с него. Той бе много благодарен за информацията и безкрайно обезпокоен за кралицата. Увери ме, че ще поеме нещата в ръцете си.

— Това ли с всичко? Ами ако някой се опита отново да отрови кралицата? Вероятно той не би могъл да бъде около нея през цялото време. Може би трябва да отида в Уайтхол и да видя дали нямат нужда от моята помощ.

Ролф забеляза, че вълнението връща здравия цвят върху страните й. Това беше добър знак.

— Не — каза Ролф, осъзнавайки, че ако Касия отиде в двореца, наред е опасностите, на които би могла да бъде изложена, беше много вероятно да попадне на някой, който вече беше чул новината за сватбата им. Корделия бе ненадмината в умението си да разпространява новините бързо по своите тайни канали. Можеше да си представи как би реагирала Касия, когато бъде поздравена за женитба, за която дори не знаеше. Във всеки случай не му се искаше да мисли за това, което щеше да последва. — Няма да отидете в двореца, още не. Това не е безопасно. Аз имам пълно доверие в способността на краля да поеме всичко в ръцете си. Ние дори не сме сигурни дали кралицата е била отровена, но в случай че е, тази сутрин изпратих малко от онази отвара, която Мара даваше на вас. Така че всичко е наред, а аз се надявах, че ще успея да ви убедя да пояздите с мен в парка тази сутрин.

Очите на Касия веднага блеснаха. Мисълта да отиде в Уайтхол моментално бе забравена.

— Вие искате да дойда с вас на езда?

— Да. Освен ако не се чувствате достатъчно добре за това все още.

— Не… Исках да кажа, да. Чувствам се достатъчно добре. Повече от добре. Започнах да се изморявам, затворена тук по цял ден. Ездата на чист въздух ще ми се отрази добре, струва ми се. Имам чувството, че не съм сядала на седло от цяла вечност. Ако сте така любезен да ми дадете малко време, за да се преоблека в нещо по-подходящо, ще бъда щастлива да се присъединя към вас.

Ролф наблюдаваше как Касия се обръща и излиза, доволен, че всичко се бе развило така добре. Тя му се бе доверила и бе приела уверенията му относно кралицата. Беше се съгласила да отиде на езда с него. Ако нещата продължаваха да вървят по този начин, би могъл да й разкрие истината след няколко дни.

Касия се върна след четвърт час, облечена напълно подходящо в костюм за езда от мъхесто зелено кадифе, завършен със снопче бели пера, които украсяваха шапката й. Кройката на костюма беше подчертано мъжка — клошираният жакет бе закопчан над бяла риза и завършваше с копринено шалче. Въпреки това, помисли си Ролф, докато я наблюдаваше да се спуска по стълбите, той никога не бе виждал нещо по-женствено. Когато тя си слагаше ръкавиците, Ролф мислено отбеляза, че дори да беше облечена в конопен чувал, Касия пак би представлявала достойна за възхищение гледка.

— Казвали ли сте на Мара, че навярно ще яздя с вас днес? — попита тя, докато той й помагаше да сложи наметалото си. Двамата се отправиха към изхода.

— Не, не съм. Защо?

— Ами докато вървях към стаята си, си помислих, че едва ли измежду дрехите, които ми изпрати Уинифред, ще има нещо като костюм за езда. Но когато влязох в спалнята си, намерих това, простряно на леглото. — Тя протегна ръка и посочи към дрехите си.

Ролф мислено благодари на предвидливата съпруга на приятеля си.

— В такъв случай мисля, че нищо повече не би могло да попречи на разходката ни.

Конете бяха оседлани и ги очакваха пред къщата и дъхът им образуваше лека пара в студения въздух. Утрото беше влажно след ранния дъжд, но слънцето вече изпращаше ярката си светлина иззад облаците, обещавайки приятен ден.

След като помогна на Касия да се настани върху, както ги убеди лакеят на Кулхейвънови, кротката кобила с чувствителни устни, Ролф яхна своя петнистосив жребец, който бе нарекъл на името на приятеля си Данте, след като конят бе разкрил склонността си да тича след кобилите.

— Тръгваме ли? — обърна се той към Касия.

— Да, милорд.

Те препуснаха надолу по тесния калдъръмен път по посока на Хайд Парк.

Въпреки слънцето, студът хапеше, което — след дългия престой в стаята — подейства на Касия много ободрително. Тя затвори очи и вдъхна дълбоко ледения въздух, остави го да изпълни дробовете й, наслаждавайки се на удоволствието да види света, отново разтворен пред очите й.

След като поязди малко, усещайки равномерното движение на коня под себе си, тя изпита трепета от това да бъде пак свободна. Цъкна нежно е език на кобилата, наречена Клоувър заради, както ги бе осведомил лакеят, страстта си към детелината, и пусна коня в лек галоп.

В парка не видяха никого, освен малка група ездачи, които им обърнаха внимание само колкото да вдигнат любезно шапки и да промълвят „добър ден“. Ролф насочи конете далеч от останалите, към северната част на парка, където теренът беше по-неравен и дърветата — по-гъсти. Мястото беше рядко посещавано от разхождащите се в парка.

— Кротко, момичето ми — каза Касия, когато Клоувър ненадейно се изправи на задните си крака. Тя притисна коленете си към гърба на коня.

— Наред ли е всичко? — попита Ролф, като се приближи отстрани, за да укроти подскачащата кобила. — Казаха ми, че е много кротък нрав. Може би трябва да се върнем да вземем друга.

— Не — отвърна Касия, поклащайки се леко върху седлото. — Струва ми се, че нещо я е изплашило. Сега всичко е наред.

Продължиха известно време да яздят един до друг покрай поляните, покрити доскоро със сочна зелена трева, които сега бяха изсъхнали и очакваха зимата да ги завие с бялото си покривало. Малко по-късно спряха конете до едно езерце, почти скрито от гъстите клони на дърветата. Водата нежно се диплеше от бриза, а по повърхността й елегантно се плъзгаше двойка черни лебеди.

Ролф скочи на земята и помогна на Касия да слезе от коня.

— Може ли да поговорим малко? — каза той, след като й предложи ръката си.

Тя кимна и двамата спряха до самия край на водата, заслушани в скритите по дърветата птици, забавлявайки се с няколкото червеникави катерички, които скачаха из клоните на близкия дъб, изпълнени е наслада от спокойната тишина на парка. Касия свали шапката и остави косата си, вързана свободно с панделка, да се спусне по гърба й, а няколкото къдрици, разрошени от ездата, се развяха от лекия вятър.

Ролф погледна към нея. Докато я наблюдаваше, застанала до него, не можеше да не си помисли колко близка беше възможността да я загуби. Потрепери вътрешно, както ставаше всеки път, когато си припомняше онази нощ, когато я бе видял да лежи в безсъзнание в ръцете му. Никога вече нямаше да допусне смъртта толкова близо до нея.

— Днес изглеждате много добре, милейди.

Касия се усмихна.

— Благодаря ви. И наистина се чувствам добре. Днес е такъв чудесен ден. — Тя се спря и се обърна към него със сериозно изражение: — Знаете ли, не смятам, че съм ви благодарила както подобава за това, че спасихте живота ми онази нощ.

— Аз също мисля, че не съм ви благодарил за това, че я преживяхте.

— Не трябва да омаловажавате благодарността ми, като се опитвате да ме дразните.

Лицето на Ролф също стана сериозно.

— Не искам това. Ако не бяхте достатъчно силна, за да се преборите с отровата, светът щеше да изглежда жалко място за живеене без вас.

Касия не знаеше какво би могла да отвърне. Никой преди това не й бе казвал, че тя има някакво значение, или поне не с думи, които биха я накарали да повярва. Но някак си, когато Ролф ги изрече, тя долови неговата искреност и усети истинска привързаност. Това за нея бе съвсем непознато чувство, но то й харесваше.

Лорд Рейвънскрофт направи крачка към нея и тя бе уверена, че ще я целуне. И когато той се наведе и допря устните си към нейните, тя го приветстваше.

Касия се облегна на Ролф и вкопчи ръце в разкопчаното му палто. Почувства, че целувката му става по-дълбока и езикът му се плъзна в устата й. Плахо го посрещна със своя. Споделената интимност я изпълваше с почуда, с любопитство и с жажда за още. Тази новооткрита смелост беше зашеметяващо чувство и тя положи ръце върху гърдите му и леко ги плъзна под жакета. Топлината на кожата му под тънката батиста беше великолепна. Можеше да усети тежките удари на сърцето му и твърдите мускули на гърдите му под ръцете си. Почувства се изцяло освободена, когато Ролф я притисна по-плътно към себе си, а устните му жадно се впиваха в нейните.

Чувството беше омайващо — сякаш някакъв странен вятър се надигаше в тях, въртеше се в кръг наоколо и ги притискаше по-плътно един към друг. Времето сякаш бе спряло. Касия бе обзета от въодушевление, докато стоеше до него на края на езерото, огряна от слънчевата светлина, а птиците пееха, скрити сред дърветата. Внезапно изпита желание за още. Искаше да усеща Ролф до себе си, искаше телата им да се докосват. Искаше това странно очакване в нея да става още по-силно. Искаше да бъде негова.

Когато усети ръката на Ролф върху гърдите си, през цялото й тяло премина трепет, който изпълни душата й и я накара да изгуби всичкия си здрав разум. Отметна глава и позволи на устните му да се придвижат по-надолу към врата й, към шията и ушите й. Не бе усетила, че той бе разкопчал яката и малките копчета на блузата й, докато не почувства полъха на студения въздух върху голата си кожа. Това само още повече усили вълнението, което наближаваше своя връх, когато ръката на Ролф обви плътно гърдите й.

Касия инстинктивно изви гръб под настойчивото докосване на Ролф, изпълнена е желание да го усеща по-близо. Задъха се, когато палецът му погали нежно зърното й, дразнейки нежната кожа, докато се втвърди.

— О, Ролф…

Думите се изплъзнаха от устните й, но тя не можа да проговори заради нежната чувственост, която бе заляла тялото й. Мили боже, мислеше си тя, треперейки, какво прави той с мен? Защо изпитвам това усилващо се желание, тази отчаяна нужда от нещо повече? Притисна хълбока си към неговия, но това не я освободи от напрежението, което сякаш се усилваше в нея. Стонът, който се отрони от устните на Ролф, доказа, че той изпитва същото.

— Желая ви, Касия. Желая ви повече, отколкото съм желал нещо преди.

Сърцето на Касия препускаше лудо, бучеше в ушите й. Светът около тях престана да съществува, докато шум от ботуши върху нападалите листа не разруши магическото очарование, което ги бе обзело.

— О, небеса! Хиляди извинения. Не знаех, че има някой в този далечен северен край на парка. Обикновено хората предпочитат за срещите си по-посещавани места, защото теренът тук е доста неравен. Просто дойдох да се полюбувам на дивата природа. — Пауза. И след това: — Попитах ви, добри човече, всичко наред ли е?