Пол Хенри
На X и Y

Бог обича инвалидната количка,

На Социалния работник мазната усмивка,

Обича парапета, изкуствения крайник,

Алармата, шпионката на вратата,

Дребните спестявания, древния плод,

Затворен в Титановата колесница,

В къщичката на X и Y,

Кавгите и несериозната бяла шапка.

 

Бог обича дечицата им с личица изпити,

Сгушени във вехта люлка,

Обича листото, което сгърчено се отронва,

обича килнатата настрана перука,

виното и хляба, молитвата,

гордостта на Зъботехника, твърдата коричка,

гипсовата отливка с форма на мида,

крайбрежния град Педикюрист.

 

Бог обича приспособеното казанче,

Столчето за сядане във ваната,

Лекът за стомашните киселини, кутията смокини,

Неотворена още от 1964,

Сънотворните лекарства, полицата с лули,

Глътчицата шери, лъжата.

Бог обича тръпката, хартията,

Лупата за четене и небето сутрин.

 

Бог обича медицинската сестра на дневна смяна,

Старите песни, невъздържаните приказки,

Монолозите и техните слушатели,

Дъждът, след който охлювите изпълзяват.

Бог обича формата им на слухово апаратче —

СЛУХОВОТО АПАРАТЧЕ! — гледката към залива,

Техните черупки и лепкавата слуз,

Дирите им във времето — сребристите им дни.

 

Бог обича венчалните одежди, които носеха,

Увиснали в безчувствената плесен,

                                В очакване

Вратата някой да отвори

И после —

Камбанен звън от светлина.