Оуен Шиърс
Пелтек на сипей

Езикът ми е този склон.

Кожата на камъка се сменя

и губя власт над нея,

краката ми се щурат с игривото петно,

вода варовита се лее през чиреп.

 

Но щом съм неподвижен,

от тази недостъпност угнетен,

допирам буза в склона — като дете при мама —

тогава спира.

Камъкът пращи и млъква,

остава си на планината,

и всичко означава.

 

Докато пак помръдна,

когато се разгърне под ръката ми,

пързаля се под моите нозе,

като припомнени слова,

подобно гласни под езика ми.