Оуен Шиърс
Жребче на живия плет

Първо видяхме само кобилата,

и нейния корем, издут и празен,

счупения восък на нейните гърди,

стоеше там, провесила глава край плета,

в очакване да стане нещо.

 

А после и плацентата, захвърлена до нея:

подобно рибено желе,

кървави отпуснати пипала, чиста кожа,

която хлъзга се по лапад и коприва.

Отхапаната пъпна връв

като червено и стоманено въже.

 

И жребчето накрая,

пометнато в живия плет,

оттам търкулнато по склона,

с крака недъгави и меки,

с копита кашкави, ненужни.

 

Овесено на трънката,

то още мръщи своите бърни.

Застинал търпелив зародиш,

който чака сред полето

да се върне в някоя утроба.