Обикновено ми е приятно да чета Вонегът.
Разбира се, любимият ми роман е Синята брада. Но той е леко нетипичен за автора, по-късен и по-стегнат.
Бог да ви поживи, мистър Роузуотър четох преди около 25 години като младеж, но напълно бях забравил.
Заглавието ми се видя подкупващo и след четивната сатира Котешка люлка, реших да препрочета…
Оказва се, че самият автор цени високо тази си книга.
Може.
На мен ми вървя мъчително, претенциозно и безинтересно, а с приключването на последното изречение остави чувство за напълно изгубено време.
Наистина неприятно.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.