Джанел Тейлър
Смело сърце (19)

19

— Каква изненада, татко?

Полковник Хауърд Адамс избухна в смях.

— Докато бяхме в града, мисис Райт ме запозна с една много мила дама, която се съгласи да пере и глади дрехите ни. Тя е една от перачките на форта, вдовица на военен и откакто мъжът й бил убит при нападение на конвой с пари, живее съвсем сама. Аз съм офицер и трябва да й плащам за услугите, но мисля, че си струва, защото това улеснява домакинските ти задачи. Тя ми предложи да ти помага и когато имаш нещо за шиене, при почистването и покупките, които те затрудняват. Знам, че си управлявала сама хотела и си домакинствала, но и там си имала помощнички, нали? Безсмислено е да се напрягаш твърде много, когато имаме на разположение човек като Шарлът. Мисля, че тя ще ти хареса и ще ти бъде приятно да работиш с нея. Знаеш ли, тя ми напомня много за майка ти…

Лора беше изненадана, че баща й нарече жената с малкото й име, макар че обикновено беше твърде сдържан. Не и убягна и явно положителното му мнение за вдовицата. Той спомена, че вероятно мъжът й е бил убит от крадците, които нападали конвоите с войнишките заплати. Бен беше говорил за нападения, но не и за убийства. Ала онова, която събуди любопитството й, бяха странните искри в очите на баща й и почти момчешката му усмивка.

— На колко години е дамата? — попита тя. — Има ли деца или роднини някъде в страната?

— Бих казал, че е в началото на четиридесетте, но изглежда млада за възрастта си, кожата й е гладка като твоята. Имала е дете, но то е починало преди много години от треска. Семейството й заминало за Англия преди началото на войната и вероятно няма да се върне, така че си няма никого. Прескът не е мястото, където би искала да живее, но ми обясни, че по време на войната не може да се върне на изток и е съвсем права. Освен това предполагам, че й липсват необходимите за това средства.

— Каза, че прилича на мама?

— По характер. Външността й е съвсем различна. Шарлът има черна коса и кафяви очи и е доста едра. Изглежда умна, любезна е и много отзивчива. Интересна дама…

— Значи името й е Шарлът?

— Да, казва се Шарлът Уигинс и идва от Охайо като семейство Райт, макар и от друга област. Докато са били на Изток, не са се познавали.

Лора си каза, че за такава кратка среща баща й беше узнал твърде много за дамата.

— Днес ли ти разказа всичко това?

— Само част. Останалото знам от мисис Райт.

Сигурно си задал на Емелин безброй въпроси за познатата й. Значи Емелин е мисис Райт, но мисис Уигинс е вече Шарлът…

— Можеш да събереш дрехите за пране и утре ще ги отнеса на Шарлът в града заедно с моите. Тя каза, че мога да си ги взема в събота.

Лора беше изненадана, че баща й не й предложи да го придружи.

— Добре, татко утре ще ти дам роклята, с която пътувах. Много съм ти благодарна, че си намерил жена за дрехите, защото щеше да ми бъде трудно да пера в това студено време.

Хауърд се усмихна.

— Сметнах, че съм намерил подходящия човек, и се радвам, че си съгласна с мен. А сега ми разкажи как прекара деня.

— Измих съдовете, оправих леглата, уших завесите, изметох и избърсах прахта. Оказа се, че в такава малка къща няма много работа — и това е предимство — прибави бързо тя, за да не прозвучи като оплакване. — След това повиках мистър Дюран и излязохме на езда. Той дойде, за да се уговорим за сряда, но времето беше толкова хубаво, че не устоях и реших да поизляза на чист въздух. Надявам се, че това не те притеснява.

— Разбира се, че не, скъпа. Знам, че жените обичат да променят решенията си — отговори шеговито баща й.

— Дано Джим и Емелин не научат, че съм излизала, след като отклоних поканата им. Аз ги харесвам, преди всичко Еми, но нямах никакво желание да разглеждам Прескът.

— Разбирам те. Аз също бих предпочел да разгледаш града с Дюран вместо с мисис Райт. По улиците се движат съмнителни типове и ще имаш нужда от придружител мъж. Има обаче и други причини, поради които не бива да излизаш сама: чух, че от планините често слизат койоти, вълци, мечки и пуми, най-вече, когато нямат достатъчно храна. Освен това в града постоянно прииждат нови хора и някои от тях ми изглеждат направо опасни.

Лора беше възхитена от предложението му. Така щеше да има повече възможности да бъде насаме с Джейс.

— Ще запомня думите ти, татко. Впечатлението ти от мистър Дюран изглежда съвсем точно. Той се държа като истински джентълмен.

— Намирам, че е интересен, симпатичен млад мъж. Ти харесваш ли го?

— Първите ми впечатления са приятни, но за да го преценя по-добре, трябва да се опознаем. А сега иди да се преоблечеш за вечеря, татко. Яденето е на печката.

 

 

На следващия ден, първи март, Лора стоеше до прозореца на къщата си и се взираше напрегнато към форта. Знаеше, че баща й беше решил да излезе на езда с брат си, за да си поговорят на спокойствие, и беше решила да използва отсъствието му, за да претърси писалището на чичо си.

Когато видя Хауърд и Джейкъб Адамс да се отдалечават в галоп, тя грабна палтото си и изскочи навън. Намери стаята му празна и незаключена, но не посмя да заключи входната врата, защото някой можеше да дойде и да я заподозре в нещо нередно. Или чичо й можеше да се върне по-рано от предвиденото.

В писалището Лора намери списък на пътищата и датите, на които пристигаха товарите със злато и сребро, както и заплатите на войниците. Тя нямаше представа дали чичо й е направил списъка, за да назначи охрана на колите, или щеше да използва тази информация за криминални цели. Първата й мисъл би обяснила защо Джейк не смяташе за нужно да крие списъка. Тя го преписа набързо и скри хартията в чорапа си, за да не шумоли толкова, колкото в ризата или джоба на полата й.

Сега трябваше да намери Джим и да му покаже списъка. Но трябваше да бъде много предпазлива, за да не излага свръзката си на опасност. За момент си припомни отдавна отминалите дни в хотела, когато беше подслушвала гостите си, за да предава сведения на Бен и Грант, и си пожела Лили да беше до нея, за да охранява коридора…

Тя прибра бързо списъка, затвори чекмеджето и в този момент чу тежки стъпки по дървените греди пред вратата. Когато в стаята влезе капитан Рено, Лора беше готова с алибито си. Като я видя, мъжът се поколеба, погледна я пронизващо и попита почти грубо:

— Какво правите тук, мис Адамс?

— Дойдох да поднеса един малък подарък на чичо Джейк — отговори невинно тя и му показа покритата кошница. — Прясно опечени бисквити и мармалад от праскови. По-рано той обичаше точно тези бисквити и се надявам, че ще си спомни миналото. Той е толкова отдавна в тази пустош, че може би ще му е приятно да усети мириса на родината. Освен това оставих на писалището му покана да вечеря с мен и татко в неделя. Бях решила да му сваря кафе за бисквитите, но не намерих нито кана, нито кафе и захар. Вероятно чичо купува кафето си от офицерската трапезария или войниците му го носят. Мене ли търсехте, капитане? Трябвам ли ви за нещо?

— Не, мис. Нося съобщение за полковника.

Лора знаеше, че Джейк е лейтенант-полковник и е една степен под баща й, но войниците наричаха и двамата офицери „полковник Адамс“.

— Аз си тръгвам — каза тя, — но ако сте още тук, когато чичо се върне, кажете му, че съм му оставила поканата на писалището.

— Разбира се, мис Адамс. Желаете ли да ви придружа до дома ви?

— Не е нужно, капитан Рено, но въпреки това ви благодаря. Довиждане.

— Довиждане, мис Адамс.

Лора потръпна под сърдития поглед на мъжа, който я проследи до вратата. Дано само не беше заподозрял нещо. Тя умееше да играе съвършено ролята на невинната, очарователна южна красавица, когато искаше да прикрие истинската си цел. Дори ако не й вярваше, Рено нямаше и най-малко доказателство, че племенницата на офицер Адамс е извършила нещо нередно. Докато прекосяваше плаца, Лора забави крачка, за да погледне към американския флаг, и пое дълбоко въздух, за да се успокои. Въпреки рисковете на тайната си дейност тя беше длъжна да работи за доброто на родината си… и най-вече за края на войната, защото тогава можеше да се омъжи за Джейс и всички да заживеят спокойно.

 

 

— Е, татко, говори ли с чичо Джейк? — попита любопитно Лора, когато баща й се прибра.

— Изглежда ми много по-спокоен, но не знам дали мога да му вярвам.

— Тогава го наблюдавай по-внимателно. В неделя ще имаш тази възможност, защото го поканих на вечеря. Надявам се, че нямаш нищо против?

— Разбира се, че не, мила, и много ти благодаря. Ти си умно момиче.

— Прав си — съгласи се през смях Лора. — Баща ми ме е научил на много неща. О, за малко да забравя: утре смятам да отида в града и мистър Дюран ще ме придружи. Желаеш ли да ти купя нещо специално?

— Не, мила, надявам се да прекараш добре и да слушаш Дюран.

— Обещавам ти, татко.

 

 

Лора тъкмо се канеше да възседне коня си, когато дотича Емелин.

— Имате ли нещо против, ако ви придружа?

Въпреки разочарованието си младата жена се принуди да се усмихне.

— Разбира се, че не, Еми. Познаваш ли мистър Дюран, който татко определи за мой придружител и защитник?

— Не сме се запознали официално, но съм го виждала във форта.

Джейс я погледна втренчено. Емелин знаеше кой е той и защо е дошъл във форта, но беше излъгала Лора. Дали пък не се опасяваше, че той може да издаде тайните си на племенницата на Джейк Адамс? Предишния ден беше говорил за това с Джим и младият офицер го прие съвсем спокойно — това можеше само да означава, че майорът нямаше нищо общо с ненужната намеса на жена си.

— Радвам се да се запозная с вас, мисис Райт. Вашият съпруг е добър командир. Чудесно е, че служа при него. — Но изобщо не се радвам, че искате да дойдете с нас в града — защото, първо, не е много умно да се показвате пред хората с мен и второ, ще ми попречите да бъда с Лора.

— Много се радвам, сър. Надявам се, че приемате сериозно службата си при мис Лора, защото баща й е много привързан към нея.

Джейс забеляза, че Емелин нито се усмихна, нито му подаде ръка.

— Да, мадам, полковникът каза същото и на мен… Ако дамите са готови, можем да тръгнем на път.

Тримата препуснаха по широкия път и скоро стигнаха в Прескът, който беше разположен в равнината Гуус Флетс покрай река Гранит в сянката на планината Брадшоу. Към града водеха много пътища и благодарение на неуморната работа на войниците всички бяха в добро състояние.

Лора узна, че държавният секретар Маккормик е донесъл печатарска преса и е основал „Аризона Майнър“, всекидневен и седмичен вестник, на улица „Монтесума“ в непосредствена близост до пивоварната. В града имаше редица заведения и Лора откри скандално известната кръчма „Уиски Роу“, която също се намираше на улица „Монтесума“.

Лора хареса много пансиона, ръководен от една жена на име Каролайн Рамос и наричан от всички „форт Мизъри“ — защото в неделите служеше за църква, а през седмицата като съдебна зала.

По време на излета тя узна, че първоначално форт Уипъл бил разположен малко по на север, за да защитава златотърсачите, а не заселниците. По-късно, когато Прескът станал столица след отделянето на Аризона от Ню Мексико, фортът бил преместен. Лора слушаше с интерес, защото Емелин и Джейс говореха по тема, която я засягаше.

— Градовете като Прескът или стават по-големи с времето, или се превръщат в места, обитавани от призраци, когато златните и сребърните запаси се изчерпят. Прескът има щастието да притежава и други предимства, които привличат нови заселници: дървен материал, пасища за говедата, плодородна почва за фермерите, достатъчно вода и форт за защита. Тук са се установили много транспортни фирми, мис Адамс, но братята Милър имат най-голямата и най-проспериращата. Те използват мулета, които са по-силни и по-бързи от конете и воловете и не се нуждаят от много храна. Карат стока в Хардивил и Еренбърг през река Колорадо. Понякога ротата ми ги придружава като охрана. При всички тези планини наблизо ние имаме достатъчно дървен материал за къщи и дърва за горене. Понякога охраняваме части за мелници или коли със сено.

— Доколкото знам, основната ви задача е да охранявате колите със злато и сребро, нали, мистър Дюран?

Лора предположи, че Емелин зададе този въпрос, за да измъкне от Джейс желаните от съпруга й сведения. Повторно си зададе въпроса дали новата й приятелка беше дошла само за развлечение или за да я предпазва от грешки в присъствието на бившия конфедератски офицер. Тя беше почти сигурна, че Джим не знае нищо за постъпката на жена си и вероятно ще й се разсърди за необмислените й действия. Лора беше уверена, че майорът се стреми да държи жена си далече от подозрителните южняци и не би рискувал Емелин да събуди подозренията на един бивш бунтовник.

— Това е вярно, мадам — отговори Джейс. — Някои от златотърсачите намериха много метал през последните месеци и е естествено тези конвои да представляват голямо изкушение за крадците.

Джейс реши да се върнат във форта по друг път и смени темата.

— Наоколо има много интересни кътчета, мис Адамс, и аз с удоволствие ще ви ги покажа. Гранитните скали, планината Мингъс, водопади и какво ли още не. Посетихте ли вече Тузигут и замъка на Монтесума, мисис Райт?

— Не, но мъжът ми е бил там и ми ги описа.

— Какво толкова интересно има там? — попита Лора, за да отклони вниманието си от изкушаващата близост на Джейс.

— Тава са прастари индиански руини, мис Адамс, стоят там повече от хиляда години и са много впечатляващи. Тузигут е на около тридесет и пет мили оттук и представлява село от пещерни жилища. Монтесума Касъл се намира на около четиридесет мили и се състои от многоетажни сгради в стръмна скална стена. Когато времето се подобри, през пролетта или през лятото, можете да помолите баща си да ви даде охрана, за да разгледате тези места. Полковникът може да направи поход с една рота или да нареди на някоя от охраняващите групи да тръгне с младите дами. Аз също имам голямо желание да разгледам руините, преди да ги разрушат и преди да съм напуснал това място, когато войната свърши и ни върнат свободата. Разбира се, трябва да внимаваме за апачите и явапите, които лагеруват по тези места.

— Това е чудесна идея, мистър Дюран. Ще помоля татко да отидем. Нали ще бъде вълнуващо, Еми?

Емелин кимна зарадвано.

— Ако Джим няма нищо против, с удоволствие ще дойда с вас.

— Какво искаш да кажеш? — попита Лора, когато слязоха от конете.

— Той е мой мъж и трябва да ми позволи.

— Аха — промърмори шеговито Лора и връчи юздите на Джейс. — Тъй като не съм омъжена, нямах представа, че мъжът е командир на жена си.

Емелин избухна в смях.

— Не се шегувай с мен, Лора. Мисля, че имаш още много да учиш за мъжете и за брака. Какво ще кажете, ефрейтор?

Джейс я погледна усмихнато.

— Не знам, мадам. Аз също не съм женен и нямам опит в тази област.

— А бихте ли командвали жена си? — попита меко Лора.

— Мисля, че това би зависило изцяло от нейното желание, мис Адамс, и дали аз бих считал за безопасно да я командвам. Ако имам жена със силна воля, не бих желал да превърна дома си в бойно поле, като се опитвам да й нареждам какво да прави и какво не.

— Сигурна съм, че мъж като вас би намерил начини да й обясни, че иска само най-доброто за нея — засмя се весело Лора.

— Може би имате право, мис Адамс, но това звучи като трудно и безизходно начинание. Ако имате нужда от съвети и помощ в тази посока, мисис Райт е на ваше разположение, тъй като е щастливо омъжена.

— Точно така, ефрейтор Дюран. Съжалявам, Лора, но трябва да си тръгвам. Ще ме придружиш ли?

Лора усети, че непринуденият разговор между нея и Джейс е изнервил Емелин и тя иска да ги раздели.

— Добре, Емелин, щом желаеш — съгласи се спокойно тя. — Благодаря ви за чудесния излет, ефрейтор Дюран.

— За мен беше удоволствие, мис Адамс. Довиждане, мисис Райт.

— Довиждане, ефрейтор, и много ви благодаря за компанията.

Джейс, който също бе усетил напрежението на Емелин, отведе трите коня, за да ги разседлае, нахрани и напои. Сърцето му беше пълно с любов към Лора. Тя беше прекрасна жена, единствена по рода си, и той нямаше търпение да я направи своя жена пред бога и пред хората.

Лора и Емелин тръгнаха към къщата на семейство Райт и Емелин попита почти сърдито:

— Защо си бъбриш така весело с него? Кой знае какво си е помислил…

Лора избухна в смях.

— Ти май ми се сърдиш, че си позволих малко удоволствие?

— Не, Лора, само ти препоръчвам да бъдеш по-предпазлива в присъствието на похотливите и ожесточени бунтовници. Нали не искаш ефрейторът да схване учтивостта и приветливостта ти като романтична покана?

— Нима съм била твърде любезна? Или може би съм кокетничила?

— Да, макар и съвсем малко, ако ми позволиш да кажа…

— Щом е така, обещавам за в бъдеще да бъда по-внимателна, Еми.

— Това би било много по-умно.

— Благодаря ти за съвета, Еми, ти си добра приятелка.

— Наистина е така. Аз искам само най-доброто за всички ни.

— Знам това, Еми. Още веднъж много благодаря.

Джим вече ги очакваше вкъщи. Докато Емелин разказваше за отиването в града, Лора мълчеше и наблюдаваше внимателно майора и реакцията му, която беше мека, но решителна.

— Постъпила си глупаво и опасно, като си отишла с тях, Еми. Това повече не бива да се повтаря.

Младата жена сведе глава.

— Съжалявам, Джим, но сметнах, че не е редно Лора да излиза сама с него.

— Баща й го определи за неин придружител и никой няма да се усъмни във връзката им. Освен това Лора има богат опит и знае какво да прави. Тя е наясно, че е достатъчна само една нейна дума да събуди недоверието на пречистените бунтовници. Тъй като ефрейтор Дюран е в ротата на подозрителните, Лора има възможност да общува с него и да научи важни неща за плановете им. Когато и ти си там, това става по-трудно и дори невъзможно. Защо не приготвиш кафе, докато аз поговоря с Лора?

След като Емелин излезе, Лора разказа на Джим какво е намерила в дома на чичо си и го попита какво ще каже за списъка.

Джим потърка замислено брадичката си.

— Не е необичайно, че чичо ви има информация за колите, които карат заплатите, но списъкът на доставките със сребро и злато не му е необходим. Според мен това е подозрително, но не доказва почти нищо. Вие сте поели голям риск, Лора, и имате късмет, че капитан Рено ви е повярвал. Ако питате мен, той е хладнокръвен, жесток човек и трябва да се пазите от него.

— Той няма основания да се усъмни в думите ми, защото Джейк ми е роднина. Освен това задачата ми е да следя чичо си. Единственият проблем е как да го направя, когато той и хората му излизат от форта. Не мога да помоля ефрейтор Дюран да ги преследваме заедно, затова първо трябва да опозная околностите, за да мога да излизам сама. Единственият начин да изпълня задачата си е да излизам колкото може по-често на езда с придружителя си.

— Не е нужно да ги преследвате, мис Лора, аз ще правя това винаги когато ми е възможно.

— Но вие сте зает човек, Джим, и това ще забави значително събирането на доказателства. Нали трябва да разберем какво точно правят и къде крият плячката си!

— Оставете това на мен, Лора. Вашата работа е във форта. Опитайте се да измъкнете някакви доказателства от чичо си.

Когато се прибра в къщи, Лора се замисли над преживяното и установи, че между Емелин и мъжа й имаше някакво напрежение, което досега й бе убягнало. Странно, че той побърза да я изпрати в кухнята, когато заговориха за сериозни неща. Също толкова странна беше представата му за задачата на Лора. Нима майорът очакваше, че чичо й Джейк ще й предостави доброволно всички информации, от които се нуждаеше, само защото беше негова племенница? Престъпленията не се извършваха в самия форт, следователно никой не можеше да събере нужните сведения там. Престъпниците трябваше да бъдат заловени на местопрестъплението, трябваше да открият скривалищата им. Джим като че ли не искаше тя да преследва заподозрените и да види делата им…

Лора не вярваше, че Джим има нещо общо с кражбите, но усещаше, че той премълчава пред нея нещо важно, което беше известно на Емелин. Защо я бяха изпратили тук, след като по неизвестни причини ръцете й бяха вързани?

Може би ти просто си въобразяваш или предишната ти дейност те е направила прекалено недоверчива, Лора. Въпреки това е по-добре да държиш Джим и жена му под око…