Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mind Controllers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
андре15 (20.08.2011)
Корекция и форматиране
eljana (20.08.2011)

Издание:

Армен Викториян. Контрол върху съзнанието

Английска, първо издание

Превод: Пенка Георгиева Стефанова

Консултант: Илия Налбантов

Редактор: Анжела Кьосева

Технически редактор: Емил Танов

Предпечатна подготовка: Иван Георгиев

Художествен дизайн на корицата: LJUPENdesign Ltd.

Формат 60/90/16

Печатни коли 13

ИК „Кръгозор“, 2004 г.

ISBN: 954-771-063-Х

История

  1. — Добавяне

Шеста глава
Изследвания върху хора във Великобритания

Нюрнбергските процеси разкриха какви експерименти с контрол върху съзнанието е правила нацистка Германия върху затворници от еврейските концентрационни лагери, както и върху военнопленници. В резултат от процесите са осъдени 23 германски лекари и е издадено разпореждане никога да не се използват хора по такъв начин.

Както вече видяхме, нито поведението на обвиняемите в Московските процеси (признали престъпления, които очевидно никога не са извършвали), нито разказите на военнопленниците в Корейската война бяха възприети като предупреждение. Точно обратното — подобни примери само привличат интереса на западните разузнавателни управления и ги вдъхновяват да откриват и разработват методи за контролиране и променяне на човешкото съзнание.

През 1953 година д-р Франк Олсън, учен, работещ за ЦРУ, е намерен мъртъв на тротоара пред един нюйоркски хотел. От Управлението правят всичко възможно да покрият бързо обстоятелствата около смъртта му; въпроси остават без отговори и целият случай остава забулен в тайнственост до 1975 година, когато най-сетне се разбира, че Олсън е един от мнозината нищо неподозиращи хора, на които е даден ЛСД. Той е бил част от експериментите с наркотици и се твърди, че ЛСД е един от главните фактори, допринесли за самоубийството му.

В една статия в „Сънди Мейл“ през 1998 година Кевин Даулинг разкрива, че и тази версия вероятно е лъжа, за да се замаскира убийство.[1] Д-р Ерик Олсън, син на жертвата, ми обясни в телефонен разговор, че споделя мнението на Даулинг. През 1994 година тялото на баща му е ексхумирано след съдебно разпореждане и екип, оглавяван от Джеймс Старс, професор по право и съдебна медицина в Националния център по право към Университета „Джордж Вашингтон“, изследва трупа. Първата аутопсия, извършена — както се твърди — от ЦРУ, констатира, че по трупа има порезни рани и ожулвания, причинени от минаването през стъклото на прозореца, откъдето уж е скочил. Втората аутопсия не установява подобни порезни рани или ожулвания, но открива хематом (синина), невписана в доклада от първата аутопсия, от лявата страна на черепа, най-вероятно причинена от силен удар, може би от чук, преди падането от прозореца.

Въз основа на наличните доказателства проф. Старс заключава, че най-вероятната причина за смъртта на Олсън е убийство, а не самоубийство.[2] Неговият доклад подсказва, че Франк Олсън е убит, понеже е представлявал риск за сигурността на силно щекотливите свръхсекретни програми на ЦРУ за контрол върху съзнанието.

Биохимикът Олсън е работил в Подразделението за специални операции на СВ във Форт Детрик, Мериленд, от 1943 година. В ерата на Студената война, подобно на много от своите колеги, той е предоставил услугите си на ЦРУ в техните програми за контрол върху съзнанието под ръководството на д-р Сидни Готлиб „Енергичния“.

Програмите на СВ за използване на ЛСД[3] и цяла гама от други вещества и изследване на тяхното въздействие, насърчава ЦРУ да започне най-голямата серия от програми и проекти за контрол върху съзнанието.

Както вече видяхме, през този период Управлението е потърсило подкрепа и сътрудничество от други западни страни. На 20 април 1950 година директорът на ЦРУ Роскоу Хилънкотър дава зелена светлина на проекта БЛУБЪРД. Една година по-късно, през април 1951 г., Управлението започва сътрудничество със СВ, ВМС и ВВС, за да избегне дублиране на работата.[4] Два месеца по-късно се е състояла срещата в хотел „Риц Карлтън“ в Монреал, Канада, където ЦРУ поканва Великобритания и Канада да обединят усилията си.

Както вече споменахме, имало е обсъждания как да се улеснят „признанията“, „ментицида“ и „психологическото заставяне“.[5] Самият състав на участниците в тази среща говори много за естеството на дневния ред. Хеб и Соланд, естествено, са присъствали, но капитан трети ранг Уилямс може да е бил там като представител на британския военноморски флот[6], а д-р Хаскинс, д-р Даней и д-р Тайхърст вероятно са представяли ЦРУ.[7]

Макар да не е присъствал на срещата, Франк Олсън вече е играел ключова роля в програмата за контрол върху съзнанието. Официално МКУЛТРА стартира на 13 април 1953 година по предложение на Ричард Хелмс и с одобрението на Алън Дълес (ДЦРУ) като „свръхсекретна програма“[8]. Все пак оперативното крило на МКУЛТРА, известно като МКДЕЛТА, стартира през 1952 г. Неговата мисия е да открие как могат да се използват различни съставки от химически и биологични оръжия, за да се променя човешкото съзнание.

Отделът за тайни операции на ЦРУ отговаря за МКДЕЛТА, която често използва неамериканци при експериментите си в чужбина. През 1952 година ЦРУ стартира още една програма чрез своето Подразделение за специални операции (ПСО) към Центъра на СВ за биологични изследвания във Форт Детрик, Мериленд. Задачата й е да разработва биологични оръжия специално за Управлението. Програмата е наречена МКНАОМИ.[9] Чрез нея ПСО разработва за ЦРУ широка гама от смъртоносни вещества.[10] Установено е, че Франк Олсън е работил по тези проекти и между май 1950 г. и август 1953 г. посещава Портън Даун в Англия, както и някои центрове във Франция, Германия и Норвегия.[11]

Все по-съкрушен от ефекта, който показват някои експерименти върху хора, Олсън започва да показва признаци на колебание. Като и.д. началник на Подразделението за специални операции в продължение на няколко месеца през 1952–53 година той има достъп до цялата информация по разработването на арсенал от токсични вещества в ЦРУ.[12] След едно пътуване до Париж и Норвегия Олсън казал на началника си, подп. Колонел Рюит, че се чувства много нещастен и би предпочел да го освободят от служба или уволнят, отколкото да продължи тази работа. В резултат от това във Форт Детрик е издаден меморандум, с който се започва разследване за „възможни нарушения на правилата за сигурност след командировка до Париж и Норвегия.“[13] Решено е, че Олсън знае твърде много.

Без знанието на Рюит Олсън вече е изразил своята тревога и разочарование пред д-р Уилям Саргънт, психиатър от Харли Стрийт, който е назначен от британското правителство да сътрудничи на американските агенции в програмите им за контрол върху съзнанието.[14] Не е известно дали Саргънт е докладвал за проблема на РУ, но във вторник, 23 ноември 1953 година, Олсън казва на Рюит, че е „напълно объркан“. Сериозно разтревожен от опасността подчиненият му да се разприказва, Рюит решава, че Олсън се нуждае от „психиатрични грижи“.[15]

След спешно съвещание с Готлиб и Робърт Лашбрук, заместника на Готлиб, е решено „пациентът“ им да се изпрати при д-р Харолд Абрамсън от Ню Йорк, експерт алерголог и имунолог, който няма официално образование по психиатрия. Избран е поради това, че има документ за работа със свръхсекретни материали. След известно обсъждане Олсън приема това решение и Рюит го оставя с Лашбрук. В този момент Олсън вече е напълно сигурен, че ЦРУ се готвят да го „очистят“.[16]

На 28 ноември 1953 година трупът на Олсън е открит на тротоара пред хотел „Стартлър“ в Ню Йорк, след като очевидно се е хвърлил от своя прозорец на тринадесетия етаж. Известно е, че девет дни преди това Готлиб е добавил ЛСД в питието му, но сега се спори много дали това е станало фактор за самоубийството.

След смъртта на Олсън съгласно констатациите на ЦРУ Абрамсън пише: „Олсън е бил в състояние на психоза с мания за преследване“[17]. ЦРУ се погрижва вдовицата на Олсън Алис да получи пенсия в пълен размер, но през 1975 година Комисията Рокфелер осъжда укриването на данни от страна на Управлението и поднася на г-жа Олсън своите извинения и 750 хиляди долара.

Алис и нейният син Ерик Олсън са поканени в Белия дом, където президентът Форд официално им се извинява за действията на ЦРУ. През всичките тези години Рюит поддържа тесен контакт с Алис Олсън и става близък семеен приятел и довереник. Дали загрижеността му за г-жа Олсън е породена от разкаяние, си остава неизвестно. Днес ЦРУ е разсекретило стотици досиета по програмата АРТИШОК и някои съвпадат с периода, когато д-р Олсън е ходел на чести командировки в Европа. В един меморандум от 12 февруари 1952 година, първоначално с гриф строго секретно, става дума за разговора между автора на меморандума и друг човек. ЦРУ е заличило и двете имена. Следните пасажи, макар и на развален английски, са доста интересни:

3. [Заличено] проследява автора на дълъг документ, който явно е бил обикновено предложение за разширяване на АРТИШОК в страната и чужбина и включва изложение от приблизително [заличено]. Този план повече или по-малко предвижда оборудването на лаборатория в Съединените щати (някъде наблизо) и голяма работна площ в чужбина.

4. Предложението на [заличено] очевидно има долу-горе следния вид:

— ОНР ще наеме или вече е получил обещание за медици, учени и др., които ще сътрудничат в прилагането на най-последните техники от всякакви видове върху чуждестранни субекти.

— Тези техники ще бъдат преподавани на и осъществявани от различни институции на САЩ, като [заличено].

— Тези хора ще бъдат нещо като свръхексперти с дълбоки познания по психиатрия, психология и медицина; те ще работят със субектите в реални условия.

— Субектите ще бъдат главно индивиди [заличено] или индивиди, от които Управлението иска да се отърве. [Заличено] субекти, че е имало [заличено] или всякакви видове, където могат да се намерят достатъчно количество субекти.

— Ще бъдат прилагани последните „идеи“ като електрошок, лизергинова киселина, наркотици, електроенцефалограф, хипноза и т.н., и т.н.

— Разбира се, старата идея „Блубърд“ за екип от разпитващи се отхвърля, тъй като тези експерти ще могат да дават наркотиците, да провеждат разпитите и да вършат сами всичката работа, очевидно на индивидуална основа.[18]

Колко жертви на тези програми на ЦРУ са били подлагани на въпросните „техники“, остава тайна.

През юни 1964 година Сид Готлиб преименува МКУЛТРА на МКСЪРЧ.[19] Мисията на тази програма е да ръководи седем подпроекта, най-вече занимаващи се с разработването на химични и биологични вещества, които дезориентират, компрометират, нараняват или дори убиват мишените.

Много нищо неподозиращи субекти са станали жертви на тези програми. Използвайки различни болници и заведения на Националния институт по психично здраве, д-р Харис Изабел ръководи Център за изследване на пристрастеностите в Лексингтън, Кентъки, използвайки ЛСД и множество недоказани наркотици. Особено ужасяваща е склонността на д-р Изабел да набелязва негри и хомосексуалисти за експериментите си.

Много други групи използват нищо неподозиращи мишени в продължителни контролни изследвания на поведението, като използват различни химически вещества. Такива са: групата, оглавявана от д-р Боб Хайд в Бостънската психиатрична болница, Карл Пфайфър в Медицинския факултет на Илинойския университет, Харолд Абрамсън в болница „Маунт Синай“ и Колумбийския университет в Ню Йорк, Луис Джойлън Уест от Университета в Оклахома, без да забравяме Харолд Ходж и неговата група.[20]

По онова време подобни неща са се извършвали и във Великобритания, макар подробностите да са оскъдни. Има една кратка препратка в книгата на Питър Райт „Ловец на шпиони“. Той отбелязва, че „в цялата област на химически изследвания през 50-те години кипи доста оживена дейност“ и споменава за една съвместна програма на МИ5 и МИ6 „за проучване как може да се използва ЛСД при разпити, а в Портън се провеждат пространни изследвания.“[21] (Портън Даун е мястото, където се намира Центърът за изследване на биологичните и химически оръжия на Великобритания.)

Райт не дава дати, но от контекста се разбира, че очевидно говори за 50-те години — периодът, в който Олсън е посещавал Портън Даун. В една статия, която написах за „Лобстър“ през декември 1993 година, аз разкрих, че д-р Грейм Пиърсън, директор на Института за изследване на химическото и биологично въоръжение (ИИХБВ), ми писа, че между 1961 г. и 1972 г. седемдесет и двама служещи доброволци са участвали в изследвания с ЛСД във Великобритания. Също така привлякох вниманието върху съобщения в „Сънди Телеграф“, че „дузини военнослужещи казват, че са били примамени да участват в болезнени химични експерименти в правителствения център за изследвания в Портън Даун, като са ги излъгали, че помагат в тестването на лекарство за обикновената настинка.“[22]

През 1966 година двама именити учени, Долорес Макмеън, старши офицер по научноизследователската дейност, и К. Гордън Смит, директор на Портън Даун, са използвали безнадеждно болни от левкемия пациенти от болницата „Сейнт Томас“ в Лондон. Очевидно пациентите са се съгласили да им бъде инжектиран смъртоносния вирус Лангут и Киазанур Форест. Казано им е, че той може да противодейства на високите нива бели кръвни телца в кръвта им. Четирима от пациентите са починали, а двама са развили енцефалит.

През 1968 година Ерик Хадън, тогава директор на Портън Даун, признава в едно интервю пред Би Би Си, че CS-газът е бил тестван върху „възрастни, астматици, младежи“.[23] В своето писмо от октомври 1993 година до мен д-р Пиърсън заявява, че в този период са се провели над 200 изследвания върху хора. През 50-те и 60-те тази бройка със сигурност ще да е била далеч по-висока.

Оцелелите от някои от тези ранни изследвания все още са живи. Младши капрал Мик Рочи, сега към петдесетте, е бил помолен да вдиша нервнопаралитичен газ през маска. Сега той страда от гръдни проблеми, високо кръвно налягане и нещо, което неговият лекар описва като „мистериозно преждевременно стареене“. Той е участвал в група от 10 души, подложени на тези изследвания.

Друг човек, сега на 60 години, бивш авиомеханик от флота, страда от слепота и болки в очите. През 1951 година е участвал в изследвания, в които са изложили очите му на нервнопаралитичен газ, освен това той страда от треперене и неконтролируема мускулна болка, наподобяваща болест на Паркинсон. По време на експериментите е бил юноша и твърди, че никой не го е предупредил за дългосрочните ефекти.[24]

На 31 юли 1995 година писах на д-р Г. Д. Коули, директор на ИИХБВ, като приложих списък от 38 страници с химически и биологични бойни вещества и го помолих да изброи веществата, с които ИИХБВ е провеждал каквито и да било изследвания или разработки. На 11 август 1995 година д-р Коули ми отговори с известна неохота, но все пак беше отбелязал съответните точки от списъка. Те възлизаха на 390 групи вещества, сред които: токсин от земноводни, антракс, античовешки вирус на имунната недостатъчност, бактериални токсини, биологични бомби, микробомби, ботулинов токсин, холера, газгангрена, токсин от кобра, конгоанско-кримска хеморагична треска, цитотоксин, дефолианти, ОДНК-вирус, lassa fever[25], greenmonkey virus, methantrophic бактерия, monkey pox, невротоксини, чума, вирус на шарка, вирус на бяс, резистентен пренасян от кърлежи вирус, вещества за борба с безредиците, вирус на дребна шарка, токсин на тетанус, токсинови оръжия, туберкулоза, тиф, жълта треска и т.н., и т.н.

Сред този колоритен списък от вещества остава още една категория, които са посочени само с имена и номера и за които нищо не се знае, например: BPL, ВНА, blue27/b bomb, freon pe65702a, JEDS, SAEB, tc-83, td-1 agent, nl-1 agent и много други.

В друго писмо от 21 юни 1995 година в отговор на моето запитване за използването на химикобиологични вещества в населени области, например в Лондонското метро[26], Коули ми писа: „Както споменахме в писмото си от 31 май, изследванията след 1955 година включваха използване на непатогенни симуланти. Във Вашето писмо се говори за тестове в Лондонското метро. Там в периода 1963–64 година бяха провеждани изпитания без генерични наименования, в които се използваха симуланти.“

Все още не е ясно кои тестове са провеждани преди 1955 година и какви химически или биологични вещества са използвани. Все пак в писмото си от 31 май 1995 година д-р Коули хвърля известна светлина върху тестовете отпреди 1955 г.: „Между 1948 и 1955 година бяха проведени няколко изследвания, включващи използването на патогени по Шотландското крайбрежие и Карибите.“[27]

Тъжната истина е, че подобно на американците, Великобритания е следвала политика на използване на зле информирани и нищо неподозиращи цивилни граждани, военнослужещи или чужденци като опитни мишки. Със сигурност гореописаното е само върхът на айсберга.

Бележки

[1] Кевин Даулинг. „Досието Олсън: тайна, която би могла да унищожи ЦРУ“, „Сънди Мейл“ (раздел „Ден и нощ“) 23 август 1998, и няколко разговора с г-н Даулинг.

[2] Телефонен разговор с д-р Ерик Олсън, 20 октомври 1998; плюс няколко разменени електронни писма. В своите мемоари бившият член на САС Питър Стиф разглежда видовете политически убийства и описва „един стар трик, популярен сред различните служби за национална сигурност из целия свят“: „Почуквам на вратата му. Когато отваря, го удрям с нещо тежко, довличам го до прозореца и го изхвърлям навън с главата надолу.“ Вижте „Лобстър“ 32, стр. 11.

[3] Вижте Трета глава.

[4] Документи, предоставени на автора през 1991 година от ЦРУ за създаването на АРТИШОК и неговото съдържание.

[5] Документи, чиято единствена идентификационна маркировка е един печат, в който пише, че идват от колекцията на отдел „Ръкописи“, Библиотека на Конгреса.

[6] Вероятно Ерик Чарлз Уилямс, директор на Оперативни изследвания във ВМС през 1951.

[7] Единственият документиран резултат от срещата е възлагането на поръчка Х-38 на Доналд О. Хеб от Университета Макгил да проведе изследване върху лишаването от сетивни възприятия. На 25 януари 1954 година Ормънд Соланд, председател на Канадския Комитет за изследване на въоръжението, очевидно в отговор на вниманието от страна на канадската преса пише на неназован „министър“ от канадското правителство писмо, в което обяснява, че Комитетът за изследване на въоръжението е възложил на Хеб изследване в Университета Макгил през септември 1951 година и че това е станало „в резултат от обсъжданията между сър Хенри Тизард, представители на ЦРУ на САЩ, д-р Хеб и мен през юни 1951 година“. Подобно на документа, посочен в бележка 5, и този идва от библиотеката на Конгреса и не носи никакви други идентификационни знаци. Коментарът на Соланд, че срещата е била с „представители на ЦРУ на САЩ“ предполага, че тримата неназовани лекари от списъка са „представители на ЦРУ на САЩ“.

[8] Меморандум от заместник-директора на Отдела по планиране Хелмс до ДЦРУ Дълес от 3 април 1953 година, Таблица А, стр. 1–2.

[9] Кратък доклад за проведеното от ЦРУ разследване на МКНАОМИ, Докладна книга I, стр. 360–63. Вижте също изследвания на Подкомисията Кенеди за биологичните изследвания върху хора от МО, 1977.

[10] Франсис Гари Пауърс, пилотът на U-2, пленен от Съветския съюз, е носел един такъв токсин, запечатан в сребърен долар, и не го е използвал.

[11] Документи, предоставени на сина на Олсън и печати от паспорта на баща му. Информация от телефонен разговор се сина. Намек за онова, което е ставало в Норвегия с американски пари, има в „САЩ и Норвегия използват психично болни за изследвания в нацистки стил“, „Таймс“, 29 април 1998, където се твърди, че „американските власти са финансирали 4 000 експеримента върху хора в периода 1944–1994 година“ в Норвегия.

[12] Джон Маркс. „Търсене на Манджурския кандидат“, (Алън лейн, Лондон, 1979), стр. 77.

[13] Вижте Даулинг, бележка 1, потвърдена от сина на Олсън. Може би не е съвпадение, че случаят със Станли Гликмън — американецът, на когото без знанието му е даден ЛСД в Париж — е станал през 1952 година и вероятно е извършен от Готлиб.

[14] Вижте Даулинг, бележка 1 по-горе, Саргънт е автор на „Битка за съзнанието: механизми на втълпяване, промиване на мозъци и контрол върху мисълта“, (Хайнеман и Пан, Лондон, 1957 и 59).

[15] Подкомисия Кенеди, вижте бележка 12.

[16] Същият източник.

[17] Подкомисия Кенеди, бележка 10, стр. 394–403.

[18] В един документ от 3 ноември 1960 година ЦРУ си поставя за цел да постигне следните ефекти от използването на хипноза: привеждане на неподозиращ субект в състояние на дълбок транс; бързо привеждане в дълбок транс, т.е. за секунди; предизвикване на неограничена във времето амнезия за транса; постигане на неограничен във времето контрол върху бъдещото поведение чрез постхипнотични внушения, включително поведение в разрез с обичайните навици на субекта.

[19] Учредяването на МКСЪРЧ е описано в документ 449 на ЦРУ от дата 8 април 1964 година и документ S-1-4, без заглавия. Вижте също документ 450 от 9 юни 1964, в който Ричард Хелмс препоръчва МКУЛТРА да бъде преименувана на МКСЪРЧ като нов устав за „Секретни изследователски програми“.

[20] От Националния институт по психично здраве (НИПЗ) на автора бяха предоставени значителен брой документи за работата на Изабел и много други споменати в тази глава. Вижте също документ на ЦРУ от 24 юли 1953 година, меморандум; Офицер за свръзка и по сигурността/ОТО, субект номер 71; отчет на Химическия отдел на НИП394; документ 37 на ЦРУ от дата 14 юли 1954 и още няколко, предоставени от ЦРУ. Те са част от 700-те страници документи, които предоставих тази година на Дел Уолтърс от американската телевизионна компания Ей Би Си, за да направи документален филм по темата. Предаването беше излъчено на 4 и 8 ноември 1998 година.

[21] „Ловец на шпиони“, стр. 160.

[22] Три години по-късно „Дейли Телеграф“ съобщава на 1 февруари 1996 година, че през 60-те са провеждани изследвания на ЛСД върху войници; вижте също „Сънди Телеграф“ от 2 ноември 1997.

[23] Информация от програмно предложение на „Обзървърфилмс“ със заглавие „В национален интерес“ от 4 януари 1997 година. Компанията се обърна към мен за помощ по един документален филм за изследванията с ЛСД във Великобритания. В замяна те ми споделиха информацията, с която разполагаха.

[24] Същият източник.

[25] Запазени са в оригинал термини, за които не беше намерен аналог на български език. — Б.ред.

[26] „Денят, в който бактериологичната война се появи на Бродуей“, „Индипендънт“, вторник, 28 март 1995.

[27] В своето писмо от 31 май 1995 година д-р Коули заявява, че „изпитанията, включващи използване на биологични вещества, бяха провеждани главно от Института по микробиологични изследвания и неговите предшественици. ИМИ бе затворен през 1979 година.“ След това добавя: „Изследванията, предприемани от 1955 година насам, включват използване на непатогенни симуланти като Bacillus globigii и Escherichia coli, за които бе преценено, че не представляват риск за здравето. Целта на изследванията бе преценяване на потенциалния риск от биологично нападение и изпитване на детекторните системи.“