Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mind Controllers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
3 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
андре15 (20.08.2011)
Корекция и форматиране
eljana (20.08.2011)

Издание:

Армен Викториян. Контрол върху съзнанието

Английска, първо издание

Превод: Пенка Георгиева Стефанова

Консултант: Илия Налбантов

Редактор: Анжела Кьосева

Технически редактор: Емил Танов

Предпечатна подготовка: Иван Георгиев

Художествен дизайн на корицата: LJUPENdesign Ltd.

Формат 60/90/16

Печатни коли 13

ИК „Кръгозор“, 2004 г.

ISBN: 954-771-063-Х

История

  1. — Добавяне

Втора глава
Неетични експерименти

На 15 януари 1994 година по заповед на президента Бил Клинтън се създава Междуведомствена група по експериментите с радиация върху хора. Джон Дойч, по това време директор на ЦРУ, е сред постоянните консултанти на тази група, формирана с цел правителствените агенции да бъдат насочвани към разследване на неетични експерименти, извършвани по време на Студената война. Джон Дойч е и постоянен член на Консултативната комисия по експериментите с радиация върху хора. Когато през октомври 1995 година представя окончателния им доклад, председателката Рут Р. Фейдън благодари на Клинтън „за смелостта му да назначи Консултативната комисия“[1].

На 4 януари 1994 година Джеймс Узли, тогава директор на ЦРУ издава заповед до цялото Управление да се проведе разследване за „замесване на ЦРУ в изследвания на ефектите от радиацията“. След Изпълнителна заповед от 17 януари 1994 година ЦРУ сформира вътрешна Група за разследване на експериментите с радиация върху хора. В нея влизат представители от всички дирекции на ЦРУ канцеларията на ДЦРУ и отдели, занимаващи се с конгресни, правни, обществени и исторически въпроси. Узли назначава Дейвид Грайс[2], тогава директор на Центъра за проучване на разузнавателните сведения (ЦПРС) на ЦРУ за ръководител на разследването[3].

Откриват се документи, които ясно показват участието на Управлението в експерименти с радиация върху хора. Но въпреки писмените свидетелства и всеизвестния факт, че ЦРУ от няколко десетилетия е замесено в подобни експерименти, официално се заявява, че намерените доказателства не са безспорни. Във внимателно формулирания поверителен меморандум от 21 януари 1994 година Дейвид Грайс насочва разследването към въпроса дали ЦРУ „умишлено е излагало човешки същества на йонизираща радиация по време на изследвания, целящи определяне на ефекта от радиацията върху хора или откриване на оперативни приложения на радиоактивните вещества или на техните емисии“. Стеснявайки обсега на разследването, Грайс позволява на Управлението да заобиколи миналите си ангажименти с частни предприемачи и лаборатории, на които е било възлагано да провеждат такива разследвания — ограничаване на опасността от всякакви бъдещи обвинения и съдебни дела.[4]

Водени от стеснения от меморандума план на Грайс ЦРУ не търсят информация конкретно за експеримента от 1949 година, известен под името „Грийн Рън“. Не ровят и за други преднамерени изпускания на радиация. Външни разузнавателни сведения и доклади, които може да са повлияли на други учреждения да провеждат експерименти, са надлежно подминати.

Впоследствие, на 13 април 1994 година, ЦРУ дава изявление пред Консултативната комисия, че след електронен преглед на приблизително 34 милиона документа и ръчен на 480 300 страници и почти 50 разпита[5] „до този момент не са открити никакви документи, които да подсказват, че ЦРУ е провеждало експерименти или операции с използване на йонизираща радиация върху човешки субекти“[6].

ЦРУ твърди, че ако има такива експерименти, те са правени от негови контрагенти, а самото Управление няма никакво участие в тях. И най-важното, в изявлението се признава, че според документацията на ЦРУ за програмата МКУЛТРА, то може да е провеждало такива опити.

Програмата МКУЛТРА е група от проекти, „занимаващи се с изследвания и разработване на химически, биологични и радиационни материали, подходящи за прилагане при тайни операции за контролиране на човешкото поведение“[7] (курсивът е добавен). Един от документите на ЦРУ ясно заявява, че „допълнителните способи за контролиране на човешкото съзнание“ трябвало да включват „радиация, електрошок, различни области от психологията, социологията, антропологията, графологията, причиняващи тормоз вещества и паравоенни средства и материали“[8].

Следователно от тези доказателства става ясно, че ЦРУ далеч не е невинно по отношение на експериментите с радиация върху хора. Основавайки се на материали от безброй независими източници, учени и жертви, Консултативната комисия прави тридесет искания за информация и документи, за да проследи потенциалните нишки, водещи към ЦРУ.

В документацията от МКУЛТРА и от няколко други проекти недвусмислено се споменава за употребата на радиация като част от изследователската им работа. Освен това поне един служител на ЦРУ е присъствал на съвещанията в Министерството на отбраната в началото на 50-те години на XX в., на които са обсъждани експериментите с радиация върху хора във връзка с изпитанията на атомната бомба.

Програмата на ЦРУ за направляване на човешкото поведение е мотивирана главно от сведенията, че СССР Китай и Северна Корея използват техники за контрол върху съзнанието. Първата такава програма на ЦРУ, БЛУБЪРД, стартира през 1950 година, а през 1951 г., когато в нея са включени Канада и Великобритания, името й е променено на АРТИШОК.

Официално МКУЛТРА е започната през април 1953 година като таен механизъм за финансиране на широк спектър изследвания върху човешкото поведение. Технически погледнато, тя е прекратена през 1964 г., но някои от нейните проекти продължават да действат под шапката на МКСЪРЧ доста след 1970 г. МКУЛТРА е ръководена от Отдела на техническото обслужване (ОТО), който е известен и под името Подразделение на техническите служби (ПТС). Главната цел на тези програми е потенциалната им употреба в шпионажа и тайните операции.

През 1973 година на Ричард Хелмс, тогава директор на Централното разузнавателно управление, е подшушнато за предстоящите разследвания и той нарежда да се унищожи цялата документация на МКУЛТРА. През 1976 г., докато дава показания пред Комисията Чърч, Хелмс признава, че „в правителствените институции и други организации е имало отношения с външни лица“ и че „това би могло да е слабото им място, но след като програмата беше окончателно прекратена, си помислихме, че можем да се отървем и от документацията, така че никой, който ни е помагал в миналото, да не бъде подлаган на разпити; на конфуз, ако щете.“

По време на разследването си през 1976 година Комисията Чърч действително открива някои писмени свидетелства. Отбелязано е обаче, че практиката на МКУЛТРА по онова време е била „да не поддържа никаква документация относно планирането и одобряването на изследователски програми“[9].

Трябва да се подчертае, че главното в МКУЛТРА е използването на нищо неподозиращи субекти. ЦРУ финансира множество експерименти от този род. През 1953 година, след смъртта на д-р Франк Олсън, комуто е дадено ЛСД, в ЦРУ започва вътрешно разследване.[10] Независимо от предупрежденията, че подобни експерименти са изключително опасни, Управлението продължава тази практика поне още десет години.

Въпреки един друг доклад, изготвен от генералния инспектор на ЦРУ през 1963 година, в който се препоръчва прекратяване на изследванията върху нищо неподозиращи хора, заместник-директорът по планирането Ричард Хелмс продължава да защитава тази политика, обосновавайки се, че „ако позитивната оперативна ефективност в използването на наркотици намалее поради липса на възможности за реалистични изследвания, ние ще изостанем от Съветския съюз в тази област.“[11] Що се отнася до моралната страна на тайните експерименти върху хора, Хелмс отбелязва: „На този въпрос нямаме отговор.“[12]

В отговор на искане, подадено от Джон Маркс през 1977 година съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ), ЦРУ открива допълнителни досиета във финансовите архиви на Управлението на техническите служби, но не под името МКУЛТРА. Тази документация през 1977 година се превръща в обект на разследване от страна на сенатор Едуард Кенеди.

През 1963 г. в един доклад на генералния инспектор на ЦРУ за МКУЛТРА се заявява, че програмата „се занимава с изследвания и разработки на химически, биологични и радиологични материали, годни за употреба в тайни операции за контролиране на човешкото поведение“ и че „радиацията“ е едно от допълнителните „средства за направляване на човешкото поведение“[13]. ЦРУ не е в състояние да даде каквото и да било логично или убедително обяснение пред Консултативна комисия по експериментите с радиация върху хора.

Членовете на комисията откриват известен брой документи на ЦРУ, свързани със 140-те подпроекта на МКУЛТРА, в които се споменава за радиация. Например през 50-те години на XX в. във връзка с подпроект 35 ЦРУ осигурява тайно 375 000 долара за ново крило на университетската болница в Джорджтаун, което крило да се ползва за работа по химически и биологични програми. Д-р Чарлз Ф. Гешиктер, лекар от Джорджтаун, служи като параван на ЦРУ. С тези пари той финансира оборудването на радиоизотопната лаборатория.[14]

По подпроект 86 д-р Уолъс Чан получава от ЦРУ пари за изследване на полиграфите и други средства за установяване честността на агентите. В един меморандум за протокола, на който липсва дата, Чан предлага „изкуствени средства за установяване на положителна идентификация (известни като средства за тайно маркиране), включително йонизираща радиация, а именно радиоизотопи с предварително определен полуразпад, избирателно имплантирани и/или инжектирани; както и радиологично непроницаеми чужди тела, избирателно имплантирани и/или инжектирани в предварително определени части от човешкото тяло.“[15]

С финансовата подкрепа на ЦРУ д-р Джеймс Хамилтън, консултант на Управлението по подпроект 140 на МКУЛТРА (който по-късно се превръща в подпроект 3 на МКСЪРЧ), е трябвало да обзаведе и ръководи така наречената „сънна лаборатория“. Вместо това той използва парите, за да направи лаборатория в лечебницата на затвора във Вакавил, Калифорния, където провежда изследвания върху затворници. В своето писмо до фондация „Гешиктер“ от 30 март 1965 година Хамилтън описва работата си по финансирания проект така: „Сега правим нова серия от експерименти върху 100 субекти затворници. В експериментите поглъщането на радиоактивен йод от щитовидната жлеза и на Т-4 от червените кръвни телца, както и някои други разработени от нас мерки, се отчитат спрямо изследвани в миналото променливи.“[16] Днес Хамилтън твърди, че няма спомен някога да е правил изследвания върху хора.[17]

В документацията на БЛУБЪРД-АРТИШОК на няколко пъти се споменава за йонизираща радиация. В един меморандум на ЦРУ без дата има описание на изследванията на АРТИШОК, сред които се споменава за „радиация“, както и за „други области“, които са били „проучени“, а също за химикали, хипноза и психиатрия. Друга картотека от архивата на АРТИШОК под името „Лъчиста енергия“ разглежда възможността за създаване на „сънен лъч“, започвайки така: „Възможно е някои по-нови полета лъчиста енергия, някои атомни частици да бъдат насочени към сънните центрове в мозъка, които потискат будното състояние. По този начин може да се получи внезапно заспиване, ако апаратът работи в друго помещение и субектът не знае за него“[18].

Все пак д-р Уеб Хеймейкър, експерт от Института по патология на въоръжените сили, отхвърля предложението поради това, че „се съмнявал подобен подход, с ултразвукова или друга лъчиста енергия, някога да бъде възможен.“[19]

В друга картотека на АРТИШОК под наименование „Метод на белязаните атоми“ се заявява, че в Масачузетската многопрофилна болница са разработили техника „за проследяване на радиоактивен материал из човешкото тяло и особено в мозъка“. След това се казва: „В този ред на мисли някои от най-важните ни консултанти постоянно насърчаваха проучването на методи на белязаните атоми като средство да се даде тласък на изследванията АРТИШОК.“[20]

Подпроекти 17 и 46 на МКУЛТРА включват използване на радиоактивни изотопи върху лабораторни животни за изследване ефектите от ЛСД. Не е ясно дали в експериментите на ЦРУ с ЛСД подобни радиоактивни изотопи не са използвани и върху хора, макар да е известно, че това е ставало и има един смъртен случай.

Наличните доказателства показват, че не само ЦРУ са участвали в тайни експерименти върху хора. От 1950 до 1970 година Управлението работи в тясно сътрудничество със сухопътните войски на САЩ в изследването на ЛСД и други химикали върху човешки същества.[21]

Болшинството изследвания върху хора са правени във Форт Детрик и в Лаборатории за изследване на въоръжението Еджуд (ЛИВЕ), и двете в Мериленд. Главният контрагент на армията в това изследване е д-р Албърт Клигмън от Пенсилванския университет. Някои от изследванията на Клигмън за ЛИВЕ, включително с употреба на радиоактивни изотопи, са правени върху затворници от Холмсбъргския затвор в Пенсилвания.[22]

В средата на 60-те години на XX в. д-р Клигмън основава Бръшлянените изследователски лаборатории (БИЛ), чрез които ЛИВЕ провежда непозволени експерименти. Документацията на ЛИВЕ във връзка с опитите върху хора повдига някои сериозни етични въпроси. Те показват, че през 1971 година ЦРУ дава на ЛИВЕ 37 000 долара за изпитване на поверително гликолатно съединение, известно под името ЕА3167. Това химическо вещество с потенциалната способност да изважда психиката от строя е тествано върху хора, включително затворници от Холмсбъргския затвор. Една от основните цели на ЦРУ в тези изследвания е да синтезира белязаното с радиоактивни изотопи ЕА3167.

През януари 1975 година един меморандум от канцеларията на генералния инспектор на ЦРУ показва, че ЕА3167 е било използвано върху 20 човешки субекти и че след това са направени още наблюдения и изследвания. Ако се вярва на този документ, изпитателният протокол е „аналогичен“ на използвания от Бръшлянени изследователски лаборатории.[23] ЦРУ прекратява договора си с ЛИВЕ през 1973 година.[24]

В по-новите разследвания на Министерството на енергетиката служители на ЦРУ са отричали категорично в работата по договора между ЛИВЕ и Управлението да са използвани човешки субекти. В подкрепа на това твърдение ЦРУ се позовава на вътрешното си разследване от 1977 година, когато сенатор Кенеди провежда своите разпити на свидетели.[25]

Документите показват и че Министерството на отбраната (МО) има значително участие в планирането и провеждането на експерименти с радиация върху хора в рамките на своите програми за ядрени оръжия. Голяма част от тази работа МО извършват в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. чрез своя Съвет за изследвания и развитие, който включва няколко консултантски групи и комисии.

Например Комисията по медицински науки е помогнала за формулирането на политика, която през 1953 година е подтикнала министъра на отбраната Уилсън да издаде меморандум, който прилага на практика Нюрнбергския кодекс. Кодексът предвижда достатъчно медицински и етични насоки, които да пазят интересите на доброволците в експериментите. Все пак в продължение на десетилетия след това почти всяко министерство и правителствена агенция на Съединените щати, участвали в експерименти върху хора, са го пренебрегвали.

Според документацията на МО и Националния архив, ЦРУ е била представлявана на поне осем съвещания на Комисията по медицински науки.[26]

През 1952 година д-р Кларк Ийгър, началник на медицинското подразделение на Отдела за научно разузнаване на ЦРУ, присъства на съвещание, по време на което са обсъждани етични въпроси във връзка с използването на хора в експериментите с радиация. По-късно той е един от главните консултанти на програмата АРТИШОК по изследване на промиването на мозъци от външен източник.

От писмените документи става ясно, че ЦРУ е извършвало проучване за радиационна война (РВ) и е събирало сведения за работата на Съветския съюз в тази насока. Доказва се и сътрудничеството между ЦРУ и МО, както и опитите им в средата на 50-те години да разработят летящи на голяма височина балони като оръжие за разпръскване на радиация в Съветския съюз. И все пак още през 1953 година Управлението заключава, че няма голяма вероятност Съветския съюз да разработи ядрени оръжия.

В началото на 50-те години ЦРУ предлага на МО и Комисията по атомна енергия (КАЕ) да се разработи малкомащабно ядрено оръжие за употреба в неконвенционални бойни действия на партизански групи.[27] Управлението оглавява Обединената комисия за разузнаване по въпросите на атомната енергия — главната институция, отговорна за наблюдаване на съветските програми за ядрени оръжия.

Лаборатория „Лоурънс Ливърмор“ (ЛЛЛ) към Министерството на енергетиката има богат опит в експериментирането върху хора. Тяхното сътрудничество с Британския институт за изследване на атомната енергия и лабораторията „Харуел“ продължава от 1972 г. до 1990 г.[28]

От Меморандума за споразумение между ЦРУ и ЛЛЛ от 1965 година (разсекретен) става ясно, че ЛЛЛ е провеждала експерименти за ЦРУ в резултат от връзката й с КАЕ и Министерството на енергетиката.

В отговор на Консултативната комисия ЦРУ отрича след търсенето из поверителната си документация да е открило каквито и да било доказателства, че ЛЛЛ е провеждала експерименти върху хора за Управлението. Все пак наличната информация подсказва друго. Неколцина души, активно замесени в експериментите върху хора за МО и КАЕ, може да са вършили някои работи и за ЦРУ.

Харолд Ходж от Университета в Рочестър е получил от Управлението средства за изследване на ЛСД.[29] Ходж е ръководел и работата на проекта „Манхатън“ в Рочестър, а именно изследванията върху токсичността на урана.[30] В друг случай в резюмето на ЦРУ пред Консултативната комисия се заявява, че д-р Робли Еванс „отдавна е консултант на ОТО и ПТС по радиационна безопасност, откриването на радиация и използването на белязани атоми“[31]. Еванс е бил и преподавател в МТИ, участвал пряко в експериментите с радиация върху хора за Комисията по атомна енергия, МО и други институции.

На едно съвещание през 1955 година трима души дават показания през членове на Консултативната комисия, че действително са участвали като субекти в радиационни изследвания на ЦРУ по проекта МКУЛТРА. Въпреки че не са в състояние да представят никакви документи в подкрепа на твърденията си, свидетелите съобщават имената на добре известни личности, замесени в програмата МКУЛТРА.

Тъй като почти всички оперативни досиета и документи на МКУЛТРА са унищожени през 1973 година, ЦРУ е в състояние да пренебрегне директното искане на Консултативната комисия за по-сериозно вътрешно разследване — просто отхвърлят твърденията на свидетелите като недоказани и отричат да са участвали по какъвто и да било начин в тестове с радиация върху хора. Освен това Управлението не е готово да улесни откриването на архиви на неправителствени организации, които биха могли да докажат участието на държавата в такива експерименти.

Следователно от многобройните доказателства и показания се вижда, че Управлението е успяло да избегне скандала от поредното нарушаване на своя морален кодекс.

Бележки

[1] Писмо от октомври 1995 година до членовете на Междуведомствената работна група по експериментите с радиация върху хора от Рут Р. Фейдън, председател на Консултативната комисия по експериментите върху хора.

[2] Дейвид Грайс е ветеран както от операциите, така и от анализа, а също така и защитник на реформите в Управлението. Той е написал няколко статии за вътрешното издание на ЦРУ „Науката разузнаване“. Вижте например „Нови връзки между разузнаването и политиката“ в том 34, номер 2, Лято 1990, и „Разузнаването през 90-те години на XX в.“, том 35, номер 1, Пролет 1991.

[3] През юни 1994 година, когато се пенсионира Дейвид Грайс, Джон Перейра става и.д. директор на Центъра за проучване на разузнавателните сведения, а през септември 1994 година за директор е назначен Брайън Лател.

[4] Подобна тенденция в министерствата на САЩ съществува и днес. В отговор на скорошното искане съгласно ЗСИ за информация относно договорите за разработване на несмъртоносни оръжия между Министерството на енергетиката (МЕ) и Калифорнийския университет, МЕ ме уведоми, че не са длъжни да разкриват тази документация, понеже тя не е правителствена — макар че тук МЕ е страна по договорите. Правилникът за приложение на ЗСИ в тази област остава неясен и противоречив. В един подобен случай, когато документите идват от контрагент на американската армия, съдът постановява тяхното разкриване, тъй като са изготвени за министерство и следователно са правителствени, а не военни. Аз подадох жалба срещу решението на МЕ.

[5] ЦРУ представи на Комисията списък от 22 души, които са били разпитвани, но запази в тайна самоличността на останалите.

[6] „Разследване на Централното разузнавателно управление за документи, свързани с експериментите с радиация върху хора“, 13 април 1994.

[7] Същият източник.

[8] „Доклад на генералния инспектор на ЦРУ за МКУЛТРА“, 14 август 1963.

[9] Сенатска комисия за проучване на правителствените операции по отношение на разузнавателните мероприятия, „Окончателен доклад“, Книга 1 — Външно и военно разузнаване, 94-ти конгрес, II сесия, 26 април 1976, Специален доклад N94-755 (по-известен като Доклада на комисията Чърч). Вижте също Книга I, стр. 406.

[10] Няколко десетилетия ЦРУ пази в тайна от семейството подробностите около смъртта на д-р Франк Олсън, починал, след като му е даден ЛСД. След няколко съдебни дела Управлението решава проблема с извънсъдебно споразумение, като същевременно отрича да има каквато и да било вина за случилото се. По същия начин действа и във връзка с няколко от жертвите на експериментите „Психоатака“ на д-р Камърън по подпроект 68 на МКУЛТРА.

[11] Същият източник. Вижте също Доклад на Комисията Чърч, Книга I, стр. 402.

[12] Сенатска комисия за проучване на правителствените операции по отношение на разузнавателните мероприятия, „Окончателен доклад“, Книга 1 — Външно и военно разузнаване, 94-ти конгрес, II сесия, 26 април 1976, Специален доклад N94-755 (по-известен като Доклада на комисията Чърч). Вижте също Книга I, стр. 406.

[13] „Доклад за инспекцията на МКУЛТРА/ПТС“, 26 юли 1963.

[14] Фондът за медицински изследвания Гешиктер е служил като главен параван за тайно финансиране на безброй подпроекти на МКУЛТРА от страна на ЦРУ. Освен това ЦРУ се е опитало да привлече Комисията по атомна енергия във финансирането на проекта, като се позовава на участието им в радиационните изследвания на Гешиктер.

[15] Д-р Уолъс Л. Чан. „Меморандум за протокола: Установяване и потвърждаване «искреността» на агенти и/или щабен персонал с техники и методи, различни от разпита“, без дата.

[16] Д-р Джеймс А. Хамилтън за Фонда за медицински изследвания Гешиктер, 30 март 1965 („С настоящето бихме искали да помолим за субсидия…“).

[17] В телефонен разговор с автора, октомври 1996.

[18] Консултативна комисия по експериментите с радиация върху хора [ККЕРХ], досие номер С/А-071095-А на ЦРУ.

[19] Д-р Джеймс Х. Хъдълсън до началника на Техническия клон, Отдел по сигурността, „Консултация с д-р Уеб Хеймейкър“, 4 ноември 1953.

[20] В телефонен разговор с автора, октомври 1996.

[21] В доклад на Комисията Чърч, Книга I, стр. 395 се казва, че една от трите главни функции на Подразделението за специални операции (ПСО) към Биологическия център на СВ във Форт Детрик е да провежда „биологични изследвания за ЦРУ“. В началото на 1952 година ПСО се съгласява да „помогне на ЦРУ в разработването, изследването и поддържането на системи за получаване на биологични вещества“. Чрез това споразумение ЦРУ се сдобива със знанията, уменията и материално-техническата база на СВ за разработване на биологични оръжия, „подходящи за употреба от ЦРУ“ — Доклад на Комисията Чърч, Книга I, стр. 389. Много от първите изследвания на ЦРУ върху ЛСД са правени именно във Форт Детрик. В края на 60-те голяма част от работата по МКСЪРЧ на Подразделението на техническите служби (ПТС) е прехвърлена във Форт Детрик. Д-р Кристофър Грийн и майор Едуард Деймс играят важна роля в разработването на средства за биологична и химическа война на ЦРУ.

[22] Във „Филаделфия Инкуайърър“ от 18 септември 1977 се цитира една местна статия от 1963 година за експериментите на военните в Холмсбърг, „при които затворници били принуждавани да излагат ограничени участъци от кожата си на облъчване с малки количества радиоактивни изотопи“.

[23] Меморандум за заместник-директора по науката и технологиите, „ОФЪН/ЧИКУИТ Ревизирано“, 19 октомври 1978.

[24] Скот Брекинридж, Меморандум до генералния инспектор, „Проучване и разработка на приложението на наркотиците в разузнаването“, приложение към „Направляване на човешкото поведение“, стр. 2–3, 31 януари 1975.

[25] Вижте „Разследване на Централното разузнавателно управление за документи, свързани с експериментите с радиация върху хора“, 13 април 1994. и „Меморандум за протокола: Доклад от пътуване/Еджуд“, 12 февруари 1975.

[26] Имената на представителите на ЦРУ са дадени в списъка на присъстващите от записките на първото, третото, четвъртото, петото, десетото, тринадесетото, четиринадесетото и седемнадесетото заседания на Комисията по медицински науки.

[27] Меморандум на историческия отдел на ЦРУ, 1994, стр. 10–12.

[28] „Проверяване точността на градуиране ин виво на човешки субекти, третирани с ниобий 92, барий 133, паладий 103, хром 51 и стронций 85. Експерименти с радиация върху хора на Министерството на енергетиката и неговите предшественици“, МЕ на САЩ, заместник-министър на околната среда, безопасността и здравето, 1995, стр. 90.

[29] Джон Маркс. „Търсене на Манджурския кандидат“, Таймс Букс, Ню Йорк, 1979, стр. 118. „Групата на Ходж намери начин да постави радиоактивен маркер в ЛСД.“

[30] Вижте Дж. Нюъл Станърд. „Радиоактивност и здраве: История“, Отдел по научно-техническата информация към МЕ, 1988.

[31] Досие С/А-080994-А на ККЕРХ, „Записки от събеседвания на ЦРУ с хора във връзка с експериментите с радиация върху хора“, 1994. Въпреки че преди това ЦРУ е разкрило информацията за Робли Еванс, Брайън Лател, директор на Центъра за проучване на разузнавателните сведения на ЦРУ, на 4 август 1995 година изпраща до председателя на Консултативната комисия д-р Рут Фейдън писмо, в което заявява, че „поради своята политика Централното разузнавателно управление не може нито да потвърди, нито да отрече наличието си на договорни отношения с някое от следните лица [д-р Робли Д. Еванс или д-р Харолд С. Ходж]“.