Кора Пърл
Стая за любов (5)

Графът и висконтът. Нови уроци по любов

През есента на 1864 година изместих съперничката си Ан Шасинь, известна като Лиан. По онова време тя беше стигнала върха на показване на прелестите си (беше се предлагала като задкулисна любовница, занимаваща се с танци, но не пред публика). Господин Губеж клюкарски ми шепнеше как Лиан поканила в апартамента си група влиятелни почитатели, как седнала във вана с мляко (магарешко според господин Губеж, но мисля, че по-подходящо щеше да е било кравешко). Повдигайки се от ваната, така че да се видят всичките й прелести, Лиан извиква две прислужнички да я съпроводят с неприлични и похотливи жестове и излязла от стаята. Мъжете заедно е господин Губеж занемели в трескаво безпокойство. Той ми описа с прекален патос прелестите на Лиан и начина, по който ги излагала. И не престана да разказва историята в цял Париж.

Седмица по-късно поканих на вечеря шестима господа. Единият от тях беше непоносимият, но незаменим господин Губеж! Имах нужда от бъбривостта му. Останалите бяха херцог Треаж, принц Ц., полковник Марк Обри, господин Пол от националната банка, господин Перипор (брат на собственика на ресторант Трик) и актьорът Жорж Капило, приятел на Хенри Мелак — либретиста на Офенбах, на когото исках да направя впечатление. Казах им, че поводът за това събиране е да демонстрирам кулинарния талант на Сале, готвил на орлеанския принц. Специално заради Губеж подчертах, че десертът ще бъде много специален.

Приех господата с най-изискан стил. Дадох отлична вечеря. Разговорите бяха приятни и насърчавани от различните вина. Когато дойде време за последното ястие, извиних се и казах, че отивам в кухнята да дам указания. Вътре свалих вечерната рокля (приемайки мъже, не носех много бельо, а още по-малко в този случай), качих се на стол и се настаних в огромно сребърно блюдо, което Сале беше взел на заем от орлеанския принц. Обърнах се настрани и си подпрях главата с ръка. Сале се приближи, придружен от Ив — лакей, когото току-що бях наела и който носеше блюдата, пълни с марципани, кремове и пасти с различен цвят. С майсторство и умение Сале започна да украсява голото ми тяло с карамелизирани розички и езичета от крем, приготвени със специална смес, за да не се разтопят от топлината на тялото ми.

Доволен, Сале пръскаше крем върху бедрата ми и слагаше на гърдите ми изкусно направени пъпки. Наблюдавах как Ив проявява особен интерес към сладкарската дейност. Ставите на пръстите му бяха по-бели от друг път, макар че е държал десет пъти по-тежки блюда, а панталонът му издаваше по-скоро страстно, отколкото респектиращо отношение към господарката.

Украсяването приключи с поставяне на гроздово зърно в пъпа. По цялото блюдо Сале насипа огромно количество разбити белтъци и допълни ефекта с пръскана кристална захар. Накрая ме покриха с капака на блюдото и чух Сале да извиква още двама от прислужниците. Усетих как ме повдигат и понасят към столовата. Чух как, отваряйки вратата, разговорите утихнаха, докато напълно заглъхнат при слагане на блюдото върху масата^[1].

Отвориха капака и аз зърнах невярващите очи на гостите. Господин Пол, както и очаквах, първи излезе от вцепенението, протегна ръка, взе гроздето и бавно го лапна. Не оставайки по-назад, господин Перипор се надвеси над подноса и с език се зае с бялото цветенце, което Сале беше сложил на дясното ми зърно. И така всички (без господин Губеж, който както винаги само наблюдаваше отстрани) се приближиха, стъпиха на столовете или застанаха на колене върху масата и започнаха да прокарват езици и ръце по тялото ми, за да вкусят от сладостите. Принцът толкова се разпали, че ме облада на самата маса и развали украсата по тялото ми. Останалите бяха толкова възбудени, че само от уважение към произхода си не стигнаха до насилие.

Принцът свърши толкова бързо, че не трябваше да чакат много. Масата, цапаницата с белтъците, чашите вино и приборите не бяха най-удобното и подходящо място за правене на любов. Поисках да ми дадат възможност да се настаня на някой от близките дивани, където продължи това, което принцът беше започнал. Господин Капило по собствена инициатива се задоволи с една яка мастурбация (нещо обичайно за хората от неговата професия, както за съжаление многократно се бях уверила). Господин Пол се зае с устата ми, а полковник Обри се повери на прегръдката ми. Накрая господин Перипор в състояние на изключителна възбуденост се опита да измести херцога, който получи удоволствието със свои словоизлияния, които ме накараха да мисля, че е младеж, изхабен от посещения на не много изискани места.

Интересен е начинът, по който господата (убедена съм в тази констатация), приятели или не, отлично се разбират, когато едновременно правят любов с една жена. Сигурно е природна даденост жената да може да задоволи шест, седем или повече мъже наведнъж. Твърдя, че и най-мъжественият мъж е невъзможно да задоволи повече от три жени за по-малко от двадесет минути. Очевидно гледката на задници на едните стимулира другите и често, както и в случая, бързо се задоволяват всичките желания. Приятелите ми се сбогуваха очаровани, като ме убедиха, че клюкарстването на господин Губеж ще засенчи всички анекдоти за порнографското къпане на Лиан. Така и стана. На другия ден сутринта къпането с мляко беше свършена история. Малко след това Лиан стана монахиня под името сестра Меделин де ла Пенитанс.

Триумфът не ме умори, а още повече ме екзалтира. Освен това бързото угасване на желанията на принца и херцога ме ядосаха. Оттеглих се в спалнята, за да се изкъпя. Наредих на Ив да ми донесе топла вода и когато я донесе, го помолих да ми помогне.

Винаги съм спазвала френската поговорка: „Никога с прислугата“, но бях възбудена от разположението на младежа и реших да го пробвам. Подаде ми ръка да ми помогне да вляза във ваната. Казах му да си махне ливреята, защото струваше скъпо и можеше да се напръска (така му го обясних).

За моя изненада не само бързо се освободи от нея, но свали и долните си дрехи. (Забелязала съм, че хората от низшите съсловия свалят по-малко от дрехите си в любовния акт.) Изкъпа ме цялата. Ръцете му бяха чисти и приятни, а мъжествеността му докосваше нежните ми части.

Като видях, че е прекрасен и обещаващ младеж, позволих му да ме вдигне от ваната и да ме сложи на килима до леглото. Там ме изсуши със собственото си тяло, показвайки ми, че и лакеят може да е на ниво, подобно всеки мъж от обществото. Въпреки възторга ми от опипванията, близванията и притисканията му, аз се стегнах да не се показвам заинтригувана от секса. За разлика от по-голямата част сред мъжете от различни прослойки, той не се ограничи да атакува входа, за да изпразни бойното оръжие. Помислих си, че ако беше жена, щеше да бъде добра проститутка. Нежно, почти женствено, но не по-малко мъжествено доставяше удоволствие на себе си и на мене. Това продължи дълго и когато стигнахме до финала, си рекох — този човек не е слуга. И наистина бях права в предположението си.

Не бива да споменавам името му, защото е от изтъкнат род, свързан с църквата. Ив (това не е истинското му име) беше висконт, бил влюбен в мен от три години и както после ми разкри, още като ученик ми написал любовно писмо. Моят отговор бил студен и нелюбезен. Сега той си отмъщаваше, след като в продължение на две седмици ми е прислужвал, търсейки възможност да ми се обясни. Освободих го от ливреята и го направих личен слуга в спалнята. Единственото му задължение беше да ми доставя наслада.

Няколко седмици Ив ми беше любовник, докато един ден му казах, че отивам до една приятелка в Клиши и няма да бъда вкъщи до вечерта. За съжаление или може би за щастие приятелката ми отсъствуваше и се върнах на улица „Шайо“ много преди предвиденото. Влязох и се отправих направо към спалнята, без да си свалям палтото. Каква беше изненадата ми, когато видях в леглото си две голи тела. Ив се беше опънал по гръб, а върху него хубава девойка… Като чуха вика ми, задавен от крайно изумление и гняв (благородството го изисква), а и не бях свикнала любовниците ми да приемат други в собственото ми легло, Ив наклони глава назад и изненаданият му поглед се кръстоса с моя. Но очите ми се заковаха в нещо друго. Когато Ив си отмести главата и се откри коремът на партньора му, видях не венерин хълм на момиче, а мъжествеността на младеж. Той отскочи и седна на леглото с недоволното лице на скитник.

Приближих се и силно го ударих, извика от болка и излетя към дрехите си, които лежаха на земята. Ив хладнокръвно си лежеше на леглото. Хвърли една монета на момчето, то я хвана във въздуха и изчезна от стаята. Ив ми обясни, че докато е бил във Военната академия, е привикнал към вкуса на момчешката плът, въпреки че за неговата чувственост аз съм неудържим стимулант. Но докато ме е нямало, му дошло желание да опита и като видял през прозореца скитника, го извикал. Обясни ми, че не често е в състояние да прави любов само с жени повече от една, две седмици без прекъсване…

Очевидно скитничето не за първи път се поставяше в такава услуга. Бързо приел сделката, като стигнал до стаята по водосточния улей.

* * *

Беше през 1864 година, ако добре си спомням. Един следобед, сама вкъщи, чух настойчиво удряне на камбанката на вратата. Прислужничката ми каза, че младеж с прилична външност настоява да ме види. Пуснах го да влезе. Представи се момче на около деветнадесет години, с кадифено палто и нервен поглед. Не беше в състояние да обясни какво иска, но след като го поканих да седне и му предложих чаша вино, събра смелост. Извади торбичка с петдесет луидора и ги сложи на масата. Нямах настроение за нищо, но го отведох в близката стая, съблякох се и угасих разпалеността му за доста кратко време.

Сложил глава на рамото ми, го попитах как му е хрумнало да дойде при мене. Разказа ми, че е част от една група от петдесет студенти, които се възхищават на идеите и действията ми. Наблюдавали са ме като излизам от къщи, а в операта ме гледали с бинокъл. Тъй като са бедни, очевидно никой не посмял да поиска услугите ми, но събрали помежду си по един луидор и разиграли лотария. Победител станало момчето в леглото ми.

Това почитание ме развълнува толкова, че не само отговорих на подновеното разгорещяване на студента, а и взех един луидор от торбичката и му го върнах, казвайки, че компанията му ми е била приятна, че оценявам дарованието му и съм доволна да ме обладае, без да плаща.

По това време имах удоволствието да задоволя желанията на граф Наполеон Дарю, елегантен и енергичен господин, както и на сина му висконт Пол, момче на деветнадесет години. Естествено не бях с двамата едновременно, а една вечер с единия, после с другия. С интерес установих разликата между тях и не заради възрастта (висконтът беше по-малко пламенен, а баща му беше запазил чевръстината и буйността на млад мъж), а заради темперамента. Графът знаеше уловки и беше толкова изобретателен, че дори когато не бях разположена за любовна игра, успяваше по възхитителен начин да ми достави наслада. А синът, висконтът, беше флегматичен и искаше само бързо удоволствие винаги в една и съща поза.

Подаръците, с които ме обсипваше висконът, бяха много великодушни (предполагам, че баща му го е ръководил, защото сам той не би се сетил). Никога не съм била жена, която се задоволява само с една поза, и реших да покажа на младежа други варианти. Почаках една вечер, когато прояви слабо желание да ме има, и се възпротивявах, докато не се съгласи да го направим, като аз седна на ръба на тоалетката. Тази поза позволява по-голяма свобода на действие. Така можех да галя задника му, гърба, да опипвам топките и да гъделичкам с пръстите на краката чувствителната точка между тях и ануса. Беше изненадан приятно. Като откри, че има и други начини „да се счупи яйцето“ (така каза), стана по-изобретателен и от мене и ме увещаваше да го правим върху килимите пред огледалото, на масата сред чиниите с храна и веднъж на стълбите към столовата, където един от прислужниците едва не се спъна, носейки първото ядене, но тъй като беше трениран да не се притеснява от нищо, продължи пътя си към масата и сервира ястията.

Не знам дали баща му знаеше, че обучавам сина му, но скоро ми каза, че ще го ожени. Избраницата беше млада наследница и моя позната. Интересна новина, защото бях взела предпазната мярка висконтът да се подпише под писмена гаранция за изплащане на сто хиляди франка, когато се ожени. (Помня добре, момента на подписа: младият Дарю поиска да покрие тялото ми със зловонна черна мед, към която беше пристрастен, за да ме изближе. За измърсяването на бельото на леглото и неудобството за тялото ми определих тази цена, която той любезно прие.)

Сватбата се състоя, както беше предвидено, но когато писах на висконта, че искам дела си, не получих отговор. Изпратих още три писма — без отговор. Тогава висконтесата получи подписания документ. За моя изненада след два дни дамата ми направи посещение. Беше с година-две по-млада от мен и много красива. Разговаря с уважение и ми даде парите. Дори ми благодари за великодушието. Прекрасното същество се изчерви, признавайки, че е разбрала на кого висконтът дължи опитността си в спалнята, от която сега тя се наслаждава. Разделихме се приятелски.

Може би на читателите без опит в тези сражения да им се стори странно, че съпругите на мъжете, които ми оказваха почести, не ги ревнуваха от мен. Сигурно оценяваха, че съм обучавала мъжете им, защото колкото и да е сдържана една съпруга на масата или в салоните, несъмнено по-малко крие апетита си, когато е в спалнята. И ако там мъжът не знае да подправи ястието по неин вкус — горката жена! Може би някои дами са ми били благодарни, че съм задоволявала прекалените за тях апетити на мъжете им или апетити, които по някаква причина не са искали да задоволяват. Но тези жени бяха малцинство или с наклонности на лесбийки. Когато за първи път една от тях ме покани да й покажа гърдите си, аз се изненадах, макар че не беше действие, което изискваше интимност с молителката. В други случаи трябваше да отхвърлям искания да купят от мен услугите, които продавах на съпрузите им. От времето на колежа никога не почувствах влечение към жени. Не че възразявам срещу това, но любовните ми връзки са били, освен удоволствие и работа, с едно изключение, за което ще разкажа, когато му дойде времето.